Женският кръг на Юнг: валкириите

гръб корица ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ: ВАЛКИРИИТЕ Меги Антъни К. Г. Юнг, който прави истинска революция в аналитичната психология, оказва пряко и косвено уникално влияние върху голям брой хора. Във време, когато някои все още вярват, че жените нямат душа, Юнг ги приема сериозно и смята, че е важно те да имат собствена работа. От самото начало на частната си практика той има много повече жени пациентки, отколкото мъже. Жени идват от целия свят, за да бъдат лекувани, и мнозина от тях остават като аналитици, колеги или за да помагат по един или друг начин. Това са жените, които имат смелостта да изследват както потребността от духовна връзка с мъж като Юнг, така и собствените си най-дълбоки женски корени и стават известни като валкириите: Едит Рокфелер Маккормик, Тони Уолф, Кристине Ман, Линда Фирц-Давид, М. Естър Хардинг, Елинор Бертин, Йоланде Якоби, Мари-Луиз фон Франц, Хилде Кирш, Мери Банкрофт, Лусил Елиът, Олга Фробе-Каптейн, Кристиана Морган, Барбара Хана, Мери Фут От майката на Юнг Емили Прайсверк Юнг до съпругата му Ема Юнг, от ранните дни в Цюрих до оценката на самите валкирии в тяхната дейност, Маги Антъни представя ясен и изключително четивен анализ на тази група от жени, които не само са повлияни от Юнг, но, както се оказва, имат решаващо влияние върху него. Антъни с уважение споделя техните истории със съвременните читатели, които искат да разберат Юнг и влиянието, което неговите идеи са имали, докато е учил – и е живял – в работата си.

Маги Антъни

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ: ВАЛКИРИИТЕ

Превод от английски език ЛЮДМИЛА АНДРЕЕВА

Леге Артис 2000 г.

4

Maggy Anthony, Jung’s Circle of Women: The Valkyries Copyright © 1990, 1999 Maggy Anthony All rights reserved.

© Людмила Маринова Андреева, превод, 2000 г. © оформление - Гергана Янчева © Издателство „Леге Артис“, 2000 г. Размери: 12.00x19.00 Брой страници: 184 Корица: Мекa ISBN 9549933032

Тази книга се посвещава на Йеманя и Оксън и на паметта на Бетилу Косгроув О’Лиъри 1929–1972

Съдържание

Признателност ........................................................................................ 9 Признателност за преработеното издание ........................................ 11 Въведение ............................................................................................. 13 1. Създаден е форум ............................................................................. 19 2. Майката ............................................................................................ 25 3. Началото на антуража ..................................................................... 29 4. Ранният кръг .................................................................................... 34 5. Уханието ........................................................................................... 40 6. Зийглинде .......................................................................................... 50 7. М. Естър Хардинг и загадките на жените ..................................... 56 8. Кристине Ман и Елинор Бъртин .................................................... 62 9. Йоланде Якоби: импресариото ...................................................... 65 10. Мари-Луиз фон Франц: дъщерята на алхимика .......................... 73 11. Олга Фробе-Каптейн и Еранос ..................................................... 79 12. Дион Форчън: жрицата ................................................................ 83 13. Кристиана Морган: забулената дама от виденията ..................... 87 14. Останалата част от антуража......................................................... 90 15. Времената, Юнг и жените .......................................................... 100 16. Юнг: Animus Mundi ...................................................................... 104 17. Валкириите: оценка ...................................................................... 111 18. Hieros Gamos................................................................................. 115 Фотографии .................................................................. между 118 и 119 Приложение: Хороскопът на Юнг .................................................... 118 Речник ................................................................................................. 130 Библиография ..................................................................................... 131 Индекс ................................................................................................. 134

Признателност

Толкова много хора ми помогнаха да напиша тази книга, че се опасявам да не пропусна някого. Преди всичко децата ми, сега чудесни, интелигентни зрели приятели – Ана Антъни Крейв и Джошуа Антъни, – които пътуваха, без да се оплакват (през по-голямата част от времето) до чужди земи и споделяха с мен чудесата и разочарованията на моите търсения на автентичен живот. Заради тяхната любов всичко това си струваше. Стивън Катринър, който с отдавнашното си приятелство и присъствието си във всичките ми интервюта ми зае своята благородна перспектива от позициите на интроверта, за да балансирам прилежно моята екстровертирана интуиция. Благодаря на брат ми – Лу О’Лиъри, който през 1963 г. пръв ми каза за чудесната книга Memories, Dreams, Reflections („Спомени, сънища, размисли“), която ме накара да тръгна на моето юнгианско пътешествие, на жена му – Джудит Грейвс О’Лиъри – и на двамата за безотказната им финансова и морална подкрепа от началото на това приключение. Приятелите ми дадоха неизмерима подкрепа и разбиране: благодарна съм на Филип Кулжак за умението му да слуша и за приноса му с неговите астрологически познания и интелигентната критика; на Сандра Лети Кулжак за това, че ме извеждаше навън, за да „играем“, когато бях потънала в отчаяние, за насладата от писането и за вдъхването на смелост да започвам отново и отново, когато се разколебавах, на Ванита и Дани Линтикъм и тяхното семейство за безрезервната им обич, на Боб Макклей за неговия творчески отклик на всичките ми разнообразни начинания и за страхотното му чувство за хумор, което ми даваше перспектива в мрачните времена, на аналитика ми – др Шарл Понсè – за гениалната му интуиция, за готовността му да поема рискове и да подхранва творческата ми страна, когато щях да я оставя да завехне, и на Маги Бом, която в един критичен момент в Котсуолдс се появи със сто лири и половин пинта горчива бира. Бих искала да благодаря също на всички любознателни, интелигентни хора по целите западни щати на САЩ, които идваха на

10

ПРИЗНАТЕЛНОСТ

лекциите ми през последните двайсет години, стимулирайки още повече моето творчество. И накрая искам да благодаря на д-р Р. Джеймс Яндел – бившия президент на института „К. Г. Юнг“ в Сан Франциско – за вярата му в мен, когато аз самата не можех да си повярвам. Макар че в никакъв случай не е отговорен за мненията и заключенията, представени в тази книга, той има огромно значение за нейното зараждане.

Признателност за преработеното издание

Искам да благодаря на асистента си в проучванията Стивън Катринър за неговите познания при изучаването на библиографията и за свръхестествената му способност да открива книги с изчерпан тираж. Той невероятно много ми помогна от самото зараждане на идеята за тази книга и за това преработено издание. Благодаря също на Линда Мартин – библиотекарката на института „К. Г. Юнг“ в Лос Анджелис – за помощта Ј при преработката на главата, посветена на Мари-Луиз фон Франц. Благодаря на Франсин Фигелман, библиотекарка в института „К. Г. Юнг“ в Бостън, за помощта и предложенията Ј. Тази книга нямаше да е възможна без редакторката ми в издателство Nicolas-Hays Бети Лъндстед, която бе щедра в подкрепата и предложенията си и ми заемаше книги, когато бе необходимо. Трябва да благодаря и на системата ми за подкрепа по време на престоя ми в Рино, докато преработвах и пишех повторно части от тази книга. На Джо Сейнт Питър, който ми даде самостоятелна стая и ми позволи да използвам съвършено новата Ј компютърна система „Гейтуей“, която аз със сигурност изпробвах първа. На Джоан Рос за видеокасетките, чая и слушането, на Майкъл Франкс за видеото и забавленията, на Фран Шааф за киселото мляко и слушането и на Илейн Осбърн за „писателските разговори“. Благодарности също на голямото ми семейство, с което живея в населяваната от духове 250-годишна къща в полята в Гошен, щата Ню Йорк, на Сандра Лети-Кулжак, Филип Кулжак и Женвиев Лети. Благодарности и любов на сина ми Джошуа Антъни от Сан Франциско, на дъщеря ми и на зет ми Ана и Пол Крейв от Рино, Невада, за тяхната неизчерпаема любов и подкрепа. И накрая благодаря на чудесните Юнгови жени от тази книга, дали ми матрицата за живота, която прилагам на практика в собственото си всекидневие – благодаря им, че животът им е оказал влияние върху толкова много хора.

Въведение

Началото на тази книга датира отпреди много години в един сив ден през пролетта на 1977 г. Седях в някакво кафене в Юджийн, Орегон, и пиех кафе, за да се стопля. Току-що се бях върнала от болницата, където майка ми лежеше, докато животът в нея бавно гаснеше. Бях философски настроена, без съмнение в резултат от въпросите, които възникват, когато човек е изправен пред надвисналата смърт на родител. Мислех си за последните няколко години на майка ми, съжалявайки, че тя се бе превърнала в злобна и гневна жена, след като беше твърде жизнерадостната, обичаща забавленията фигура от детството ми. В съзнанието ми изникнаха образи на остаряващи жени – жени, които срещнах в годината, докато учих в Цюрих в института „К. Г. Юнг“, жени, чиито книги по аналитична психология бях чела, чиито лекции бях посещавала на срещите на Клуба по аналитична психология. Каква беше тайната на тяхното дълголетие? Как бяха успели да запазят своята жизненост и интереси, често чак до 80-те и 90-те си години? Докато разсъждавах върху тези въпроси, се чудех дали има някакви насоки, от които мога да се ръководя в живота си и да избегна фрустрацията, която би могла да доведе до животозастрашаващите горчивина и гняв от последните години на майка ми. Неизбежно стигнах до заключението, че тайната на техния живот по някакъв начин трябва да се крие в отдадеността им на психологията на Юнг и вероятно на самия Юнг. Около всички велики мъже витаят легенди, появили се след смъртта им и прикриващи човешкото същество, което е живяло. Това важи със същата сила за К. Г. Юнг, но историите, които се ценят най-много, са онези, изтъкващи неговата земност, селска сила и простота. Те, изглежда, се разказват, за да балансират сигурността сред надживелите го жени, че сред тях е живял гений, който се е сближавал с тях. Тонът често е като на майка, която е почти озада-

14

ВЪВЕДЕНИЕ

чена от величието на сина си, но независимо от това е абсолютно сигурна в него. Още отпреди Първата световна война от цял свят идват жени, за да го видят. Пристигат от Австрия, Германия, Израел, но найчесто от Англия и Америка. Тяхното пътуване придобива митичен оттенък, почти като религиозно поклонение. Идват, за да бъдат изцелени, и често се случва нещо, което ги кара да останат и самите те са станат лечителки. Много от тях остават, за да се сближат с Юнг – „пъпната връв“, и да помогнат с каквото могат. Други си отиват у дома, но периодично се връщат за поредното обновление. Всяка от тях чувства, че той е спасил живота Ј. Това са жените, превърнали се в това, което аз наричам (следвайки други автори) валкириите. Те са групата жени, която се събира около Юнг през годините, или които са били – може би несъзнавано – събрани от него и които остават духовно и психически близки през целия си живот. След смъртта му много от тях остават близки с него чрез сънищата и виденията си. Това са жени, които идват при силен мъж, за да открият собствената си сила в епоха, когато не е било прието жената да бъде силна: жените са били просто полезни. Чрез преживяванията си с Юнг като човек и като аналитик те започват да разбират силата си, откривайки канал за нея и затворено общество, което ги приема. Изграждат собствен живот, но сякаш непрекъснато имат нужда да бъдат свързани с мъжа, който им помага да родят себе си. По времето, когато за пръв път отидох в Института по аналитична психология, много от тези жени все още бяха активни в него, преподаваха, провеждаха анализи и помагаха в практическо отношение. Наблюденията ми над тези жени и над излъчваната от тях огромна лична жизненост възбуди още повече любопитството ми по отношение на мъжа, който ги е привлякъл към себе си и към психологията си. По онова време Мари-Луиз фон Франц, Йоланде Якоби, Лилиан Фрей-Рон, Барбара Хана и много други по-малко известни на широката публика жени все още бяха активни. През годините започнах да се интересувам от тях така, както се интересувах от самия д-р Юнг. Пишейки тази книга, щях да науча, че това са неотделими теми: че не мога да напиша книга за тях, която няма непрестанно да се докосва до неговия живот, тъй като животът му е докосвал техния на всяка стъпка от момента, в който са се срещнали. За моя изненада щях да науча също и за фурора, предизвикан изобщо от опитите ми да напиша тази книга. Бях заплашвана, казваха ми, че никога няма да успея да направя каквото и да било в об-

ВЪВЕДЕНИЕ

15

ластта на психологията в Калифорния, ако тази книга излезе, и че юнгианците ще направят така, че да не мога да работя нищо. И всичко това идваше от уважавани юнгиански психолози, на които бях позволила да прочетат първата ми чернова. Озадачена, препрочетох книгата си и все още не разбирах какво бе предизвикало тяхната ярост. Тогава осъзнах каква е основната причина: бях дръзнала да напиша изобщо нещо, засягащо Юнг. „Как смееш да се опитваш да анализираш Юнг? Какво право имаш ти да правиш това?“ Така се изрази един от моите вбесени читатели. Тогава не успях да отговоря, слисана от страстта, криеща се зад въпросите. Но, разбира се, посмях. Тази книга се роди от люшкането между въпросите, които носех в съзнанието си. Защо Юнг и неговата психология привличат толкова много жени? Какво общо има неговата психология с тяхното дълголетие? Кои митове, категоризирани от психологията му, са направили присъствието им осезаемо във взаимоотношението? Първоначално смятах, че на тези въпроси ще отговоря достатъчно лесно, ако интервюирам все още живите: щях да открия отговорите колкото в думите им, толкова и в тяхната уклончивост. Не бях се съобразила с почти универсалната им интроверсия. От гледна точка на Юнговата терминология повечето от жените (с изключение на Йоланде Якоби) бяха дълбоко интровертирани (т. е. те се интересуваха повече от собствените си вътрешни процеси, отколкото от външния свят) и приемаха общите въпроси като тежко нарушение на уединението им. „Ще говоря с вас за Юнг, но няма да обсъждам нищо лично“ – беше най-честият отговор. Второ, те бяха много предпазливи – с известно основание – по отношение на американския стил на популяризация, склонен да банализира. Във всеки случай материалът от самите жени постъпваше бавно. Голяма част от него трябваше да бъде изровен от писаното в различни списания за юнгианския тип мислене и от биографиите на жените-покойници. Това доведе до неизбежното изключване на много от жените поради липса на информация, най-вече на Аниела Яфе и Лилиан Фрей-Рон, но и на много други. По-склонни да говорят бяха много от юнгианците – мъже, които понякога шеговито, а друг път обидено отбелязваха взаимодействието между Юнг и жените. Семейството на Юнг беше решило, че личната информация за баща им и дядо им не бива да става публично достояние. Затова потърсих изясняване на психологията на самия Юнг в малките случки, които са част от една дружелюбна атмосфера, а освен това четях между редовете писмените разкази за определени

16

ВЪВЕДЕНИЕ

празненства и срещи. Може би този метод в крайна сметка ще ни доближи до истината, тъй като самите спомени могат да бъдат найголемите измамници. Поради собственото ми възхищение и очарование от психологията на Юнг и от почти мистичната му проницателност изобщо „дръзвам“ да напиша тази книга, макар да не съм аналитик. В крайна сметка силата Ј може би се крие във факта, че е написана не от юнгиански „експерт“, а просто от заинтересуван страничен наблюдател, чийто собствен живот е дълбоко повлиян и обогатен от психологията на К. Г. Юнг.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

Първа глава Създаване на форума

През есента на 1948 г., само след 30 години работа в уютната атмосфера на малка, сплотена група, предпазени от често обърканата и враждебна публика, Юнг и неговият кръг отварят вратата към света. Това е вдъхновяващ ден, но възбудата е изразена с типичната за швейцарците сдържаност. Старата сграда на Гемайндещрасе със спокойна викторианска външност сякаш контрастира на монументалността на случая. Символично казано, вратите се отварят, но не към улицата, а към малък, защитèн двор, в който трябва да се влезе от тротоара. Разположен е близо до улицата на Майката Богиня и до тази на Богинята на Мъдростта – Юнощрасе и Минерващрасе. Когато някой студент натискал външния звънец, г-жа Аман отивала до масивната дървена врата, открехвала я предпазливо и питала кой е и по каква работа идва. Трябва да е приличало повече на молба за аудиенция при Папата, отколкото на посещение във висше училище. Неясните акценти на младите американски студенти, местният швейцарски немски на студентите от Цюрих и поформалният изискан немски на лекарите и професорите се плъзгат по невъзмутимостта на този пазач, докато ги въвежда в малката класна стая. Тогава се оттегля в малката кухня, за да започне да приготвя кафето, което трябва да се сервира по средата на часа. От време на време секретарката – госпожица Яфе – наднича нервно в усмирената стая, за да види дали всички са се събрали. Най-накрая вратата се отваря и г-жа Йоланде Якоби – дребна, добре облечена жена – влиза и отива до подиума. Поглежда нервно събралите се дванайсет студенти, седнали, сякаш отбранително, в дъното на стаята. Усмихва им се колебливо и казва: „Моля, елате по-напред. Аз съм екстраверт и харесвам около мен да има хора.“ Независимо от очевидната сила, която излъчва, е ясно, че тя се нуж-

20

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

дае от подкрепата на студентите. Те с нежелание събират книгите и тетрадките си и бавно се преместват напред. Първият ден на Института по аналитична психология „К. Г. Юнг“ започва. През следващите седмици нервността е доминиращата характеристика на преподавателския състав, изграден от жените, които са част от вътрешния кръг около Юнг от най-ранните дни на неговата кариера. Тази нервност до голяма степен се дължи на факта, че те за пръв път представят материал пред хора, които са извън техния омагьосан кръг. Съставът на преподавателите се променя през годините, тъй като идват нови учители, а други се връщат периодично в страните си, за да разпространяват Юнговите идеи. По принцип обаче те са известни на студентите с няколко непочтителни прякора: весталките1, менадите2, Юнговите жени и валкириите3. Според един от многото американски студенти от началните дни на Института нервността сякаш не съответства на характера на тези иначе внушителни в интелектуално отношение жени. В ретроспекция обаче човек може да си даде сметка, че работата по излизане пред публика, след като Юнг и неговия начин на мислене в продължение на десетилетия са били почти семейно дело, със сигурност допринася за напрежението. Самият Юнг е интроверт, както и повечето хора от неговия кръг. Контактът с публиката извън аналитичната им работа не е нещо, което непременно е желано. Те са свикнали с подкрепата, осигурявана от преподаването и представянето на статии пред малка група от съмишленици. Втренченият поглед на аудиторията със сигурност не предизвиква удоволствие у тях. Две години преди това, през 1946 г., д-р Якоби – неофициалният юнгиански екстраверт – оказва натиск върху д-р Юнг да основе институт. Той е ужасèн от идеята. Д-р Якоби обаче е знаела, че такъв институт така или иначе ще бъде основан след кончината на Юнг. Тя го убеждава, че ако чакат прекалено дълго, той няма да е в състояние повлияе той да бъде организиран по подходящ начин. Така Юнг капитулира. Той разбира, че ако присъства на зачеването на Института, може да му спести по-явните грешки. Избира първите попечители, или Директорския съвет. В него включва двама мъже: К. А. Майер и Лудвиг Бинсвангер – и двамата изтъкнати ана1 У древните римляни: жрица на богинята Веста, която давала обет за безбрачен целомъдрен живот и пазела вечния огън в храма на богинята; девственица, целомъдрена жена. – Б. пр. 2 Менада (от гръцки) – спътница или жрица на Бакх; разпусната жена. – Б. пр. 3 Валкирия (от скандинавски) – полубогиня, която участвала в сраженията и отнасяла душите на убитите герои в двореца на бог Один, за да им прислужва по време на угощения; енергична жена. – Б. пр.

СЪЗДАДЕН Е ФОРУМ

21

литици. Избира и две от по-общителните жени: д-р Якоби и Лилиане Фрей-Рон. Около избора на д-р Якоби възникват доста противоречия. Както ще видим по-късно, тя не е популярна сред членовете на Цюрихския психологически клуб. Естествено Юнг отстоява мнението си, твърдейки, че тя е най-опитна от всички в работата с публиката. Д-р Йозеф Хендерсън я нарича Сол Хурок1 на Юнговите дела и твърди, че това е най-дразнещата жена, която лази по нервите на по-интровертираните юнгианци. Вероятно има и малко ревност към естествената Ј способност да омайва хората. Независимо дали е труден характер или не, Институтът до голяма степен е създаден благодарение на нейната удивителна енергия. Скоро става видно, че Институтът е сцена за разнообразието от таланти и личности на жените около Юнг. И повече от който и да било от неговите съвременници жените са тези, които изглеждат особено привлечени от работата и личността му. Някои причини за това са по-явни от други. Една от тях е, че в началото на века жените до голяма степен са все още второразредни граждани. Както се изразява д-р Лилиане Фрей-Рон, „За жените все още се мисли, че нямат душа.“2 През първата половина на този век малцина мъже творци приемат жените сериозно, а още по-малко са онези, които с готовност биха ги взели за сътрудници или асистенти, макар че биха могли да ги сметнат за полезни като „музи“. От самото начало Юнг приема жените сериозно главно заради собствената си психологическа нагласа, както ще видим. В началото на 20-те години той пише статия, озаглавена „Жените в Европа“, която впоследствие привлича много от последователките му независимо от такива сексистки3 забележки като: „Никой обаче не може да заобиколи факта, че като се заеме с мъжка професия, учени и работи като мъж жената прави нещо, което не съответства напълно и дори е направо вредно за женската Ј природа.“ Или „Отличителна характе1 Д-р Джоузеф Хендерсън, интервю на авторката, ноември 1977 г. (Соломон Исаевич Хурок, роден на 9.04.1888 г. в Погар, близо до Краков, Русия, починал на 5.03.1974 г. в Ню Йорк – един от най-известните импресария на света, който с непрекъснатите си усилия да представя изявени чужди виртуози и ансамбли пред американска аудитория прави много, за да събуди интереса Ј към класическата музика и особено балета. – Б. пр.) classical music and, particularly, in ballet 2 Д-р Лилиане Фрей-Рон, интервю на авторката, юни 1978 г. 3 Сексизъм – всяка нагласа, действие или институционална структура, която основава реакцията си към човека на неговия/нейния пол, когато полът е нерелевантен на решението. Сексизмът обикновено се отразява в дискриминация срещу жените само поради техния пол. – Б. пр.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

22

ристика на жената е, че тя може да направи всичко заради любовта на мъжа. Онези жени, които постигат нещо важно заради любовта си към нещо обаче, са по-изключителни, защото то всъщност не съответства на природата им. Любовта към нещо е прерогатив на мъжа.“1 Тези бележки трябва да се приемат в контекста на времето и е възможно да са изглеждали достатъчно меки за жените. Освен това Юнг е много енергичен и привлекателен мъж и това не може да се подценява като част от силата му. Той гори във физическа и умствена жизненост, която го кара да изглежда като естествен изцелител на душите. Механизмът в личната му психология, който го прави особено уязвим и открит за жените, също трябва да се вземе предвид. От самото начало на частната си практика Юнг има много повече жени пациентки, отколкото мъже. Освен привлекателността другата причина може би са затрудненията, които среща в установяването на близки отношения с мъжете. Той признава това в писмо до Фройд2. Много от интервюираните от мен мъже смятат, че той е бил смазваща фигура, чиито силна личност и ръст ги карат да се чувстват маловажни. Повечето от мъжете се отдалечават от него колкото може по-бързо, така че да могат да засветят със собствена светлина. Жените идват като пациентки и много от тях остават като аналитици, колеги или сътрудници, особено неомъжените. Неговата жизненост, красивата външност и впечатлението за огромен ръст не ги плашат, а просто засилват привързаността им към него. Освен това поради важното за него отношение с майка му той е силно свързан с онова, което в юнгианското мислене се описва като женствена страна на природата му, или анимата. Наблюдателите твърдят, че той добре е съзнавал влиянието си върху жените и е чувствал отговорност, от която никога не се опитва да избяга. Може да се каже, че Юнг никога не е правил нещо, за да попречи на това положение. „Той никога не разочароваше.“3 Все пак Юнг се придържа към преобладаващото по онова време становище, че жените са свързани с живота единствено чрез мъжете. Същевременно обаче смята, че е важно жените да имат собствена работа, въпреки че човек остава с впечатлението, че целта на това мнение е да попречи на пълната сила на енергията на майката и съпругата да се фокусира изцяло

1 2 3

The Collected Works of C. G. Jung, Vol. 10, Par. 243. W. McGuire, ed., The Freud/Jung Letters. Д-р Джоузеф Уийлрайт, интервю на авторката, ноември 1977 г.

СЪЗДАДЕН Е ФОРУМ

23

върху съпруга и децата в техен ущърб. Изглежда, че страхът от жените присъства и у Юнг. Един млад мъж, който се анализира при Юнг малко преди Втората световна война, е изпълнен с възмущение от жените, които сякаш образуват човешки кордон около него. Той казва нещо в смисъл, че не вижда как Юнг може да понася „онези стари момичета“, които пърхат около него. Юнг силно се разгневява и му отвръща, че всяка от жените върши важна и съзидателна работа и че те не само му помагат, но и обогатяват неговите познания и разбиране на психологията. Продължава, че те са дошли при него, когато не са били в състояние да функционират добре, но сега могат да го правят. Признава, че те сякаш се нуждаят от „пъпна връв“ с него и че докато той ги вижда по веднъж на 3 или 6 месеца или година, могат да функционират пълноценно. Добавя, че обича и уважава тези жени, макар че е голяма тежест да си духовният баща, който ги зарежда с енергия и ги поддържа в равновесие, така че да могат да продължат да вършат ценната си работа. „Почакайте, докато станете на моите години, и ако някои от тези „стари момичета“ не се въртят около вас, ще бъда изненадан… А тогава вече ще сте променили нагласата си към тях.“1 Това е много показателно за Юнг и за неговото отношение към жените около него. От дневника на друг мъж научаваме, че: „Злостни клюки обвиняваха тези ученици и слушатели в снобизъм. Когато обаче някой изказал възражението, че мнозинството от учениците му са жени, Юнг отговорил: „И какво трябва да се направи? В крайна сметка психологията е наука за душата и не е моя вината, ако душата е жена.“ Шега, но за всеки, който е следвал неговото учение, това е шега, заредена с опит.“ Всичко това внушава, че Юнг е чувствал нуждата на жените от неговото присъствие, дори и само под формата на случайна визита за поддържане на собственото самочувствие. Това становище наподобява силно шаманизма, защото приема, че самото физическо присъствие на целителя е способно да изцелява. Освен това внушава, че преносът (чрез който анализираният разиграва нерешените конфликти с аналитика) никога не е бил напълно изоставен, нито пък Юнг очаква той да бъде изоставен. Човек започва да се пита до каква степен това е взаимно: дали Юнг се е нуждаел от подкрепата на тези жени толкова, колкото те са се нуждаели от неговата? Следвайки класическата хуманистична традиция, Юнг се е нуждаел от своята femme inspiratrice, или творческа муза. Той живее 1

Д-р Джоузеф Уийлрайт, интервю на авторката, ноември 1977 г.

24

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

в същата културна традиция, както и „предшественика“ му Гьоте и продължава да разчита на жените като източници на вдъхновение. Психологията на Юнг произлиза от съзнанието за митичния материал, действащ в психиката. Има свидетелства, че един от митовете, действащ в собствената му психика, е този за Пигмалион и това проличава в описанията му, дадени от жените (вж. 16-а глава). Непрекъснато се споменава фактът, че той умеел да помага пациентките да открият себе си и „по-голямата си личност“. Когато те го сънуват като магьосник или възрастен мъдрец, той казва: „Добре. Чудесно! Сега, щом сте го сънували, това показва, че вие имате потенциала в себе си.“ Както се изразява една жена: „С Юнг не се налагаше да си известен, специален или необикновен. Той се отнасяше с теб така, сякаш си специален.“ Във време, когато на амбициозните жени се е гледало с неодобрение и те са били смятани за някак си неестествени, Юнг осъзнава, че жените имат нужда от интелектуални отдушници. За да открием истинския извор на женския кръг, който в крайна сметка се оформя около него, трябва да отидем до най-ранните дни на неговото очарование от жената и ролята, която тя играе в психиката на мъжа. Трябва да отидем и до борбата му – невинаги успешна – с женската психика. Разглеждано психологически, това очарование несъмнено е започнало с майка му – Емили Прайсверк Юнг.

Голяма част от материала върху ранните сни на Института идва от интервюто на авторката с д-р Джеймс Уирциг от Юджийн, Орегон, през юни 1977 г. Д-р Уирциг е бил член на този пръв курс.

Втора глава Майката

Твърде много е написано за значението на майката за детската психика, за да се съмнява някой сериозно в него. Много зло и много добро се приписва на майчиния скут. В Юнговата психология биологичната майка е не по-малко важна и зад нея стои образът на първичната, или архетипната майка. Освен това Юнг особено добре осъзнава двете фигури в своя живот. Сенките на по-голямата фигура могат непрекъснато да се видят зад майка му – Емили Прайсверк Юнг. „ [Споменът извиква образа] на слаба, млада жена, носеща черна рокля, осеяна със зелени лунни сърпове, която би могла да е щастлива и да се смее, но е подложена на пристъпи на депресия.“ 1 Това е най-ранният спомен на Юнг за майка му и човек се изкушава да разсъждава за значението на спомена за това, как се е обличала, имайки предвид фолклора и митологиите за Великата Майка, която пронизва юнгианската психология и е толкова важна за човечеството в продължение на хиляди години преди патриархалната ера. Лунните сърпове напомнят за многото Богини на Луната, които се откриват по света: египетската Изида, Селена на гърците и Мона на келтите. Образът на майката на Юнг изниква в съзнанието, след като човек прочете полуавтобиографичния труд Memories, Dreams, Reflections („Спомени, сънища, размисли“). Още по-назад е сянката – тъжната фигура на бащата, който мрачно премисля своята религия и чувства, че най-добрите дни от живота му са свършили, когато е напуснал училището. Животните, дърветата, ливадите и течащата вода – с тези образи отново сме в присъствието и в сферата по-скоро на Великата Майка, отколкото на юдео-християнския Бог. И Емили запазва ка1

Vincent Brome, Jung: Man and Myth, p. 25.

26

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

чеството на тази езическа богиня в цялата автобиография на сина си. Той многократно пише за нейната „втора личност“ („и тогава нейната несъзнавана личност се появяваше“), която говори с гласа на Сибила1 и е неочаквано силна: „тъмна, огромна фигура с необорим авторитет – без всякакво съмнение “2. Това напомня главната героиня в един от любимите романи на Юнг She („Тя“) от Х. Райдър Хагард, където „Тя“ също е подобна на богиня жена, за която се говори като за „Тя, на която трябва да се подчиняват“. Юнг споменава идеята, която възниква у него като малко момче: че майка му има две личности. Дневната Ј личност била обикновена: тя била безобидна майка. Нощната Ј личност обаче била загадъчна и паранормална, понякога дори се проявявала в различни несъзнавани изказвания през деня. Втората Ј личност сякаш споделяла качествата на жена от древността, на митологично същество. В трудовете си Юнг казва, че срещите с архетипа понякога стават на бомбастичен език и архаична реч. Юнг признава пред приятел на един от своите биографи – сър Лоурънс ван дер Пост, колко много майка му е повлияла върху мисленето и психологическото му формиране. Той подчертава, че майка му е била много добра с него и че е повлияла върху развитието му повече, отколкото баща му3. Секретарката на Юнг Аниела Яфе твърди: „Юнг имаше силна, продължавала през целия му живот връзка с Майката, т. е. колективното несъзнавано, с неговите ирационални образи и символизъм… от време на време той говореше негативно за своя майчин комплекс, наричайки го омагьосване от Вечната женственост, но това се оказа предпоставката за творческата му работа.“4 Зад цялото психологизиране започва да се очертава една картина – със замъглени контури, но ясна по съдържание – на неговата майка и връзката му с нея. Фактът, че Емили Прайсверк е дъщеря на свещеник, която се омъжва за друг такъв, обикновено събужда образа-клише на „попската съпруга“ по отношение на жена, която очевидно е по-сложна. Разбира се, това е проблемът при подобни опростенчески виждания:

1 Според вярванията на древните гърци, римляни, евреи и др. вдъхновена от божество жена, която предсказва бъдещето; предсказателка, гадателка, пророчица. – Б. пр. 2 C. G. Jung, Memories, Dreams, Reflections, p. 48. (Българското издание е: К. Г. Юнг, Спомени, сънища, размисли, Плевен: ЕА, 1994 г., с. 44. – Б. ред.) 3 Sir Laurens van der Post, Jung and the Story of Our Time, p. 77. 4 Aniela Jaffé, The Life and Work of C. G. Jung, p. 166.

МАЙКАТА

27

те рядко уловят нещо за отделното човешко същество, криещо се зад тях. Бащата на Емили – Самуел Прайсверк – едва ли е типичен енорийски свещеник. Освен фиксидеята за Цион и неговите староеврейски изследвания, които сякаш го интересуват повече от попрозаичните му задължения, той редовно практикува доста странен вид ясновидство. Всяка седмица говори с починалата си първа съпруга в сеанси с ясновидка в присъствието на втората си жена – майката на Емили. Възможно е втората му жена да не е била особено очарована от идеята и това да е създало специфична психична атмосфера1. По-късно бащата на Емили искал от нея да застава зад стола му, докато работи, за да го предпазва от духове или демони, които могат да се промъкнат изотзад. Макар че общувал с духове, той очевидно не се чувствал напълно удобно с тях. Така и не става ясно какво е трябвало да прави Емили в случай на такава атака. Може би девствеността Ј е била достатъчна, за попречи на появата им. Със сигурност очакванията на бащата за такова нахлуване оставят неизличимо впечатление върху психиката на едно дете, независимо дали то е „видяло“ нещо или не. Прибавете към това и убедеността на семейството, че майка Ј има второ зрение, и става ясно защо Емили развива втора личност със паранормална природа. Една от първите статии на Юнг по психология се основава на свръхестествени случки в семейството по майчина линия: неговите наблюдения над млада братовчедка-медиум. Статията е озаглавена: „За психологията и патологията на т. нар. окултни явления“. Тези експерименти са провеждани с Хелене Прайсверк, а на сеансите присъства и майка му. Малко преди тези експерименти майката на Юнг отново е наблизо, за да стане свидетел на две други паранормални случки. Стара семейна маса от кръгъл, здрав орех се спуква със силен шум. Няколко месеца по-късно кухненски нож в шкафа се счупва на четири места отново със силен шум. Тези случки очевидно силно са впечатлили Юнг, тъй като ножът все още се пази в семейството. Каква част от собствените „паранормални способности“ на майката са се дължали на потискането на жизнената млада жена, която не е имала интелектуални отдушници, омъжена за тъжен, мечтателен мъж, който вярвал, че най-добрите години са зад гърба му, е въпрос, по който Юнг никога не е разсъждавал гласно, но несъмнено е обогатил прозренията му по-късно в професионалната му 1

Vincent Brome, Jung: Man and Myth, p. 24.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

28

кариера, когато е работил с млади жени, дошли при него за помощ. Той обаче си е давал сметка за потенциалните дарби на майка си и описва как „… тя с удоволствие бъбреше – нещо като ободрително бълбукане “1. Продължава с това, че майка му имала и литературна дарба, но никоя от тези нейни способности не е била развивана през живота Ј. Говори за таланта Ј, затъмнен от персоната, проектирана от нея – на любезна възрастна жена, дружелюбна и готова да се смее и да се наслаждава. Това осъзнаване на неизживения потенциал на майка му излиза на повърхността по-късно, когато насърчава анализираните от него жени да следват интересите си и да изграждат професионална кариера. Степента на сублимация на енергиите на Емили Юнг се вижда във факта, че в определен момент тя трябва да влезе в болница за лечение на неуточнена болест. В различните биографии на Юнг се предполага, че това може да е било психичен срив, но не е задължително нещата да са толкова очевидни. По-често тялото е това, което се разпада под формата на соматично оплакване под натиска и ограничаването на съзнанието и ни сервира соматично заболяване, което ще заеме мястото на действителния психичен срив, когато фасадите станат твърде голямо бреме за носене. Очевидно Юнг е белязан от това отсъствие, както ясно се вижда, когато след 80 години той си спомня. „Бях дълбоко разстроен от отсъствието на майка ми. Оттогава нататък винаги изпитвах недоверие, когато се изговаряше думата „любов“.“ И човек се чуди дали това не се отнася и до „жена“2. Той продължава да свързва майка си повече с езичеството, отколкото с християнската вяра до смъртта Ј през 1922 г., когато Юнг е на 47 години. В нощта на смъртта Ј той сънува сън, който се корени в тевтонската митология. Интерпретира съня в съответствие с това, което според него е психологическата вкорененост на майка му в традиция, предшестваща обикновения християнски морал 3. Именно силната му връзка с майка му, а чрез нея с архетипната женственост, несъмнено оцветява всичките му бъдещи отношения с жените и определя очакванията му спрямо тях.

C. G. Jung, Memories, Dreams, Reflections, p. 48. (К. Г. Юнг, Спомени, сънища, размисли, Плевен: ЕА, 1994 г., с. 44. – Б. ред.) 2 Ibid., p. 8. 3 За подробности вж. Memories, Dreams, Reflections, p. 313. 1

Трета глава Зараждането на антуража

„Валкириите се наричат и „момичета-мечта“ и от време на време някоя от тях – подобно на Брюнхилде – става съпруга или любовница на велик герой, на когото може да оказва помощ и да закриля в битката.“1 Този откъс от единствената написана книга, завършена от Ема Юнг, може да бъде описание и на начина, по който тя е разглеждала ролята си на съпруга на К. Г. Юнг. Няма съмнение, че между тях е имало любов. В целия им брак обаче Ема е тази, която е „скалàта“. Тя определено се е опитала да помогне поне при една от кризите на Юнг – скъсването му с Фройд. Във все по-формалните писма, прелитащи между Цюрих и Виена, тези на Ема говорят с гласа на разума и сочат, че тя вижда най-ясно какво става между съпруга Ј и бившия му наставник и бащина фигура. През целия им живот тя е тази, която се опитва да изглажда пътя му – понякога дори финансово – и да поддържа нещата в равновесие за него. В началото на съпружеския им живот тя търси съвет от Фройд 2 и описва в писмата си как е трябвало да говори глупаво пред публика, за да е сигурна, че никой няма да си помисли, че се опитва да се конкурира с Юнг. Колкото и голяма да е любовта Ј – която, изглежда, е много силна, – за жена с нейните интелектуални дарби трябва да е било унизително да потиска силата си в присъствието на другите и особено на множеството жени, започнали да пристигат от целия свят, за да бъдат анализирани от него. Дали това е следствие от собствените Ј дълбоко вкоренени убеждения за брака и за ролята на жената в него? Дали самият Юнг не Ј е втълпил, че не желае тя да му пречи в интелектуално отношение? Тъй като няма признаци, че той се е страхувал от интелектуално съперничество, това изглежда 1 2

E. Jung, Animus and Anima, p. 51. W. McGuire, ed., The Freud/Jung Letters, p. 440.

30

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

малко вероятно. След като е избрала ролята на съпруга на велик мъж и на майка на неговите деца (те се раждат едно след друго още от първата година на брака им), може би Ема се е страхувала да стъпи на непозната територия. Към 1911 г., когато тя е написала първото от поредица доверителни писма до Фройд, Тони Волф – единствената Ј сериозна съперница, за която знаем, вече е на сцената от една година. Горе-долу по това време двете жени посещават Ваймарската конференция с Юнг и е възможно Ема да си е давала сметка, че най-големият Ј шанс да поддържа брака си е в това да се откаже от опитите да се съревновава с Тони Волф и с другите жени. Може би тя се спасява в ролята си – от съществено значение за Юнг – на съпруга–майка– съдържател. В автобиографията си Юнг пише за решаващия период от живота си, когато се бори с несъзнаваното. „За мен беше от съществено значение да имам нормален живот в реалния свят като противовес на онзи непознат вътрешен свят. Семейството ми и професията ми останаха основата, към която винаги се връщах, вдъхвайки ми увереност, че наистина съществувам. Семейството ми и това, че имам медицинска диплома от швейцарски университет, че трябва да помагам на пациентите си, че имам жена и пет деца, че живея на „Зеещрасе“ № 228 в Куснахт: това бяха действителните факти, които ми поставяха изисквания и отново и отново ми доказваха, че наистина съществувам, че не съм празен лист, носен от ветровете на духа, както Ницше. Така моето семейство и професия винаги си останаха изпълнена с радост реалност и гаранция, че аз съществувам [курсивът мой – М. А.].“1 Може би Ема Юнг осъзнава неговата силна потребност от такава нормалност пред лицето на онова, с чието изследване се е заел, и решава – не без двоумения – да му я осигури. Ема Раухенбах е дъщеря на богат индустриалец от стара швейцарска фамилия. Говори се, че Юнг за пръв път я срещнал, когато тя била на 14 години (друг източник казва 15, а трети – 16 години) и казал на придружаващия го приятел, че тя ще бъде негова съпруга. Красива история, но нещата не са толкова прости, защото Ема отказва му веднъж и приема едва второто му предложение. Други източници намекват за доста по-бурни предбрачни отношения с техните превратности. Докато Ема е още младо момиче, семейството преживява трагедия: баща Ј ослепява и това го озлобява. По някаква причина този 1 C. G. Jung, Memories, Dreams, Reflections, p. 189. (К. Г. Юнг, Спомени, сънища, размисли, Плевен: ЕА, 1994 г., с. 183. – Б. ред.)

НАЧАЛОТО НА АНТУРАЖА

31

факт води до спирането на Ема от колеж. По времето, когато Юнг започва да я ухажва, неговата интелектуална надареност трябва да е възбудила въображението Ј и да Ј е осигурила стимула, който на самата нея е бил отказан. Преди да е изминала една година от брака им, тя ражда първото си дете и през следващите 11 години ще има още четири. Писмата Ј до Фройд, както и появата на Тони Волф, предхождат раждането на четвъртото Ј дете. В онези дни появата на друга жена не е била нещо необичайно в брака. Необикновеното е, че с течение на времето триъгълникът бил признат от тримата засегнати и е бил направен опит те да живеят с него до такава степен, че Юнг прекарва всяка сряда с Тони, а тя ходи на вечеря в дома му в неделите. Опитът поне външно е успешен и продължава до смъртта на госпожица Волф през 1953 г. Болката, изживяна от тримата, е видима за всички около тях и предпазливо се изразява от съчувстващите биографи на Юнг. „Разбира се, пред всеки от засегнатите стояха болезнени трудности, особено преди да се постигне някакъв modus vivendi1.“2 Но „достойнството и готовността, с която тя [Тони Волф] приемаше тази роля, и привидната лекота, с която пренебрегваше света, изпитващ ревност към специалната Ј връзка с Юнг, не бива да прикриват слисващото бреме, наложено Ј от нея.“3 Разбира се, може да се твърди, че Тони Волф е приемала това най-леко от тримата, защото ролята Ј е давала специалната привилегия да е посветена във всички мисли и информация, идващи от мъжа, към когото тя без съмнение е изпитвала най-голямо уважение. Същевременно „… те виждаха Тони Волф многократно в хватката на огромен дистрес“4. Освен това Ван дер Пост разказва, че в Болинген Тауър – кула, построена по модела на миниатюрните каменни къщи, които Юнг е строил като дете, – един от камъните носи надпис на Ема, наричайки я „основата на къщата“, а друг е с посвещение на Тони Волф – „уханието на къщата“. Човек се чуди дали Ема не е предпочитала да е уханието. Има нещо много майчинско да си основата. Никога няма да узнаем в действителност какво е ставало в сърцата на тези трима души, защото писмата са изгорени, а хората са мъртви. Но може би най-доброто изражение на чувствата на Ема по отношение на нейната дилема се съдържа в нейно писмо до Фройд с дата 24 ноември 1911 г.: „Всички жени От латински – начин на живеене. – Б. пр. B. Hannah, Jung: His Life and Work, p. 119. 3 Sir Laurens Van der Post, Jung and the Story of Our Time, p. 175. 4 Ibid., p. 175. 1 2

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

32

съвсем естествено са до уши влюбени в него… Карл казва, че вече не бива да се концентрирам както преди само върху него и децата, но какво трябва да правя?“1 Това писмо поставя труден за отговаряне въпрос – дори в тези освободени дни – пред жена, която до този момент е посвещавала цялата си енергия на семейството и изведнъж открива, че вече не е основният обект на вниманието на съпруга си. Помислете колко по-опустошителна трябва да е била такава позиция в началото на този век. Юнг, изглежда, от време на време е бил напълно способен да формулира нещата по такъв начин, че да освободи себе си и съвестта си, като същевременно изглежда либерален за епохата, в която живее. След като се оказва с повече свободно време, Ема се обръща към аналитичната работа. Една от пациентките Ј, анализирана преди от Юнг, е пратена при нея, защото сънувала, че Ема има нещо за нея. Това е началото на модел между Тони, Ема и Юнг, който продължава през годините: много пациенти са били анализирани поне от двама от тях. Хората, които са я познавали през тези години, казват, че Ема изглежда като осъществила се жена, която се наслаждава на кариерата си и не търпи глупости от страна на Юнг. Тъй като тези наблюдения са правени от лица извън триъгълника, няма начин да знаем до каква степен са точни. Много привидно „щастливи“ бракове се разпадат всеки ден. Поне според един наблюдател Ема е проявявала чувство за хумор по отношение на съпруга си и не е изпитвала страхопочитание към него. Веднъж на вечеря някой попитал Юнг защо не се занимава с деца. Той отговорил, че те не го интересуват, тъй като не разполагат с богат символен материал. Ема коментирала: „О, Карл, теб не те интересува никой, който не разполага с богат символен материал!“ Има много случаи, когато тя го е „приземявала“, когато той е ставал прекалено помпозен. Според д-р Майкъл Фордъм2 тя често е нанасяла добре премерен удар под масата, когато Юнг правел някаква възмутителна или надута забележка. Ема се заема с голямата си работа върху Граала едва когато децата Ј са доста поотраснали. Първият Ј труд е публикуван през 1931 г. – 27 години след брака Ј – и е върху понятието за анимус от лекция, която тя изнесла пред Цюрихския психологически клуб. Когато тя умира, книгата за Граала все още не е довършена и е пуб-

1 2

W. McGuire, ed., The Freud/Jung Letters, p. 467. Д-р Майкъл Фордам, интервю на авторката, януари 1979 г.

НАЧАЛОТО НА АНТУРАЖА

33

ликувана, след като Мари-Луиз фон Фрац я завършва по молба на Юнг. Както често става в много бракове, Юнг започва да асоциира Ема с образа на майката и съпругата – истинската основа на семейството – и никога няма да узнаем дали това е била причина за нейната тъга и стрес, или тя просто го е приемала като своя „жребий“. Според много мъже след години брачен живот е целесъобразно да разглеждат жените си предимно като майки на децата си и в известно отношение да се превърнат в емоционални деца на съпругите си. Понякога съпругата е така ангажирана в грижите по децата и дома, че не съзнава психичния или емоционалния дефект на съпруга си, докато не стане твърде късно. Човек, който е имал кратко приятелство с Юнг в края на живота му, предполага, че нещо подобно може да се е случило в собствения брак на Юнг. Твърди се, че Юнг казал на Мигел Серано1, че „В дългия си психиатричен опит никога не съм се натъквал на брак, който е напълно достатъчен сам по себе си… в идеалния случай мъжът трябва да обуздава жената и да остава извън нея.“ Юнг казва на Фройд, че страда от „брачен комплекс“ и накрая заключава: „Струва ми се, че предпоставката за добър брак е разрешителното да си неверен.“2 „Смятам, че французите са открили решението в Номер Три. Често този Номер се появява в магическите бракове…“3 Това, изглежда, е вярно в брака на Юнг: Номер Три идва в лицето на Тони Волф. Смъртта на Ема Юнг през 1955 г разклаща самата основа на Юнговия живот и той така и не се възстановява. В напреднала възраст Юнг се обръща все повече към съпругата си и връзката с Тони според Рут Бейли4 се превръща по-скоро в бреме. Смъртта на Ема му оказва много по-дълбоко влияние от тази на Тони няколко години преди това. Очевидно той чувства, че със смъртта на Ема „помощта и закрилата в битката“ са били оттеглени и никога повече няма да се върнат.

1

M. Serrano, C. G. Jung and Hermann Hesse: A Record of Two Friendships, p. 58. L. Down, Freud and Jung: Years of Friendship, Years of Loss, p. 116. 3 M. Serrano, C. G. Jung and Hermann Hesse: A Record of Two Friendships, p. 58. 4 Vincent Brome, Jung: Man and Myth, pp. 248–273. 2

Четвърта глава Ранният кръг

Кариерата на Юнг напълно се разгръща в годините преди Първата световна война и от самото начало повечето от пациентите му са от средите на многото чужденци, изпълващи Цюрих по онова време. Международната му репутация започва да се разпространява в резултат от връзката му с Фройд и последвалото пътуване до университета „Кларк“ в САЩ за лекции върху работата с теста за словесни асоциации. Един от клиентите, които привлича към себе си по онова време, ще има огромно влияние върху хода на работата му. Това е Харълд Маккормик, чиято съпруга Едит е дъщеря на Джон Д. Рокфелер. В тези предвоенни дни Цюрих е истинска алхимична пещ, в която различни и несравними съставки водят до някои забележителни идеи. Той е фокус на дейността на експатрирани хора, където кристализират идеи, които ще окажат влияние върху културните и дори политическите течения по целия свят през следващите няколко десетилетия. Художници, писатели и политици се изправят един срещу друг по начин, който поражда революционни идеи и асоциации. От Германия и Източна Европа идват неколцина емигранти, които заедно създават движението „Дада“ в изкуството и литературата. Хюго Бол, Тристан Зара, Ханс Рихтер и други се срещат всяка вечер в кафене „Одеон“ – центъра на живота в кафенетата, който ще остане такъв и през войната. Точно там Бол стига до идеята за кафене „Волтер“, което става фокус и сцена на групата „Дада“ на „Шпигелгасе“ в Алтщад на града. Всяка вечер в това кафене се издигат прокламации и то се превръща във форум на дейности, предизвикващи възмущението на швейцарската буржоазия. Малко по-нагоре по улицата живее Ленин и със сътрудниците си чака вести от Русия. Малко вероятно е такъв сериозен мъж някога да е ходил в кафене „Волтер“, имайки предвид неговата лоша слава и възмутителните му дейности, но със сигурност революци-

РАННИЯТ КРЪГ

35

онната атмосфера на заведението не му е била неприязнена. Недалеч пие Джеймс Джойс, който една вечер ораторства в „Одеон“, на следващата – в „Пфауенщубе“, а през деня пише Одисей. Цюрих е напрегнат и често клаустрофобично мъртъв център на войната в Европа. Това е истински контейнер, прилежно запечатан и предпазен от целия хаос, царящ в останалата част на света. В дневниците си Хюго Бол описва Швейцария, в това число и Цюрих, като „птича клетка, заобиколена от ревящи лъвове“. Но точно тази атмосфера на интензивен живот и опит осигурява почвата, необходима за подобно културно процъфтяване 1. В тази среда идва Едит Рокфелер Маккормик, която отива при Юнг (подобно на съпруга си Харолд) за терапия. Твърди се, че тя за пръв път се е опитала да примами Юнг в САЩ, предлагайки на него и на семейството му луксозен дом. Той отказва, отвръщайки Ј, че ако иска да го види, тя трябва да отиде в Швейцария. Тя го прави. Това е припряно пътуване на Юнг при Маккормик, заради което едва не пропуска прочутия Ваймарски конгрес (среща на различни психоаналитични асоциации, оглавявана от Фройд). Според всички разкази на съвременници г-жа Маккормик била твърде капризна жена, която смятала, че богатството Ј ще Ј купи всичко, опиянявала се от себе си в ролята си на патрон на изкуствата и за известно време издържала Джойс, докато по обичайния си маниер без никакво предупреждение не отдръпнала внезапно патронажа си, въпреки че приятелите му го предупреждавали за преживяванията си при предишни вземания-давания с нея. По-късно Юнг казва, че макар да не си спомня, е възможно той да я е посъветвал да направи това. Той е давал подобен съвет в случая на друг художник, подкрепян от г-жа Маккормик, който „влязъл в дупка“ по отношение на творчеството си. След това Юнг смятал, че преценката му се оправдава от факта, че тогава мъжът преминал от дългия сух период в продуктивен етап. Юнг имал теория, че патронажът на г-жа Маккормик понякога изтощавал волята на твореца да създава. Той вероятно не е смятал, че гладуването до смърт на твореца и на семейството му също би могло да спъва творческия процес. Юнг познавал Джойс единствено чрез консултациите му с г-жа Маккормик. Тя може би му е казала, че според нея Джойс пие до късно през нощта, но не е добавила, че той все пак работи продуктивно през целия ден. Вероятно Юнг е смятал, че подобна субсидия само ще насърчава такова поведение и ще пречи на Джойс да пише сериозно. Каквито и да са причините, имайки предвид характера на 1

R. Huelsenbeck, Memories of a Dada Drummer, pp. 4–19.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

36

г-жа Маккормик, малко е вероятно само съветът на Юнг да е бил причината за прекратяването на финансовата подкрепа. Тя е била добре известна с прищевките си при даването и оттеглянето на финансовите си дарове. Друга, по-вероятна причина е, че когато Джойс отклонил съвета на г-жа Маккормик да се подложи на анализа при Юнг, тя оставила кладенеца на своята благотворителност да пресъхне като вид отмъщение. Остава си фактът, че Джойс държи Юнг отговорен и пише следното писмо, което обобщава чувствата му: „… една групичка хора в Цюрих се самоубедиха, че постепенно полудявам, и наистина се заеха да ме накарат да вляза в санаториум, където някакъв си д-р Юнг (швейцарският Туидълдъм, който не бива да се бърка с виенския Туидълди – д-р Фройд) се забавлява за сметка (във всеки смисъл на думата) на госпожите и господата, страдащи от налудничави фиксидеи.“1 Отношенията на Юнг с г-жа Маккормик продължават няколко години и той значително се облагодетелства от нея във финансово отношение. Тя е в Цюрих заедно със съпруга си от 1913 до 1923 г., анализирана е от него, а след това самата тя работи известно време като аналитик и изучава философия. Г-жа Маккормик до голяма степен е „гранд дама“ и Джойс Ј прави забавен, макар и злобен скеч като г-жа Мървин Толбойс в епизода Цирцея на Одисей. Там тя е изобразена преувеличено като садистична светска кралица, развличаща се с камшик за езда. По-рано той се опитал да я накара да се появи в пиесата му Изгнаници, защото смятал, че нейните модни дрехи, бижута и кожи я правят абсолютно подходяща за ролята, която имал предвид. Тя му отказала. Основната Ј субсидия за Юнг е под формата на покупка на това, което ще стане централно място за срещи на неговия кръг и път за неговите психологически дисертации – Цюрихския психологически клуб. Тя поддържа ролята си на лидер на американското общество и клубът е открит изключително грандиозно. Твърде грандиозен, както се оказва, за малцината членове, които могат да си позволят настаняването или храната. Имотът е разположен в една от най-скъпите части на Цюрих, но в крайна сметка се премества на по-скромната „Гемайндещрасе“, където остава до края на 70-те години. Днес се намира в Куснахт. Вторият етаж на тази сграда е даден под наем на института „К. Г. Юнг“, който също заема подобно положение в предишната сграда след Втората световна война. 1

Ellman, R. ed., Selected Letters of James Joyce.

РАННИЯТ КРЪГ

37

Клубът е открит с голям шум на 26 февруари 1916 г. в присъствието на 40 души, включително Ема Юнг, Тони Волф и други. Ема е първият му президент, следвана от Тони. Значението на клуба за Юнг и за жените около него не може да се подцени. Първо, както беше казано преди, много от пациентите на Юнг са чужденци. Швейцарците по принцип са консервативен народ, погълнати са от себе си и се отнасят предпазливо към всички останали. От гледна точка на психологическите типове на Юнг (които самият той прилага към нациите) швейцарците са изключително интровертирано общество. Те гледат с подозрение на новото, различното и особено на чуждото. Това е толкова вярно днес, колкото е било и тогава. За съжаление за разлика от много други страни в Европа, където експатрираните могат сравнително бързо да си формират връзки с местното население, в Швейцария този процес отнема много, много години, ако изобщо може да се осъществи. Езикът също представлява основна трудност, тъй като това всъщност не е език в истинския смисъл на думата, а диалект, който едва наскоро получава писмени правила. Нарича се швейцарски немски и вероятно е фалшификация на високонемския1, но изобщо не звучи като него. Вследствие на това, ако чужденецът не попадне на зарзаватчия или прислужник, който да говори неговия език, вероятно ще може да говори само с аналитика си. Добрите познания и говоренето на високонемски език не помагат особено извън класната стая и служат единствено с най-образованите швейцарци. Нечий немски може да се разбере, но не и отговорът, изказан на диалект! Митът за триезичния швейцарец е мечтата на туристическите агенти, която се материализира единствено в най-изисканите магазини, хотели и ресторанти. Трябва да се признае, че Юнг през цялото време осъзнава това и симпатизира на бремето на своите пациенти и студенти. Те не само се гмурват в неизследвани области на човешката психика, но са хвърлени в култура, която, ако не е открито враждебна, е категорично хладна към тях. Той за известно време е притеснен от този проблем и клубът, а и финансовата му подкрепа от г-жа Маккормик изглеждат добро решение. След като успява да заобиколи грандиозните идеи на тази дама (които вероятно произтичат от членството Ј в луксозни американски светски клубове), Клубът наистина осигурява друг източник на подкрепа за английскоговорещите последователи на Юнг. Появявайки се толкова скоро след скъсването на Юнг с Фройд, той освен 1

Литературен немски език. – Б. пр.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

38

всичко друго дава известна подкрепа на самия Юнг. За него трябва да е било успокоително да има собствен кръг от образовани, заинтересувани слушатели, нетърпеливи да схванат идеите, които се изливат от него. По-късно английските семинари ще осигурят още едно убежище за английскоговорещите му последователи. Освен това клубът става мястото, където различни анализирани и аналитици с юнгиански убеждения се събират и откриват сродни души в свят, в който стремежът към себепознание все още не е широко разпространено. Днес с нашите институти „Ейзълън“, форуми и метафизически центрове, да не споменаваме неизброимите ашрами1, процъфтяващи през 60-те, 70-те и 80-те години, е трудно да си представим в каква степен всичко това е изглеждало на големия свят като „кула от слонова кост“. Не е случайно съвпадение, че ранният кръг е изграден предимно от добре образовани, богати представители на висшите класи и на артистичния свят. Също така не е случайно, че началото на кръга е поставено толкова скоро след скъсването с Фройд, когато Юнг е изолиран от много от колегите си, прекратили отношенията си с него. От самото начало Юнг използва Клуба като място за дискутиране със собствения кръг на материала, върху който работи в момента. По този начин той осигурява катедра и микрофон, където Юнг може да представя новите си идеи. Неизбежно има ритуали. Първо, столовете. На някои от тях са написани имената на по-изявените членове: „Госпожа Юнг“, „Госпожица Волф“, „Професор Юнг“ и т. н. Ако хората, за които са надписани столовете, не присъстват по някаква причина, те остават празни. Една жена, присъствала на ранните сбирки, твърди, че около всеки стол се носела вдъхваща страхопочитание аура. Съществувал и ритуал за разчупване на леда, който приемал формата на игра, известна като „Алелуя“. Тя включвала просто подхвърлянето на носна кърпичка към някого, който я хваща и я хвърля на друг. Носната кърпа или салфетката били завързани, за да имат известна тежест. Тъй като госпожите в клуба по правило се обличали много елегантно, а господата винаги били с фракове, яки и вратовръзки, е забавно човек да си ги представи да играят тази игра и не е чудно, че тя ги е изваждала от техните персони и е ограничавала формалността. Юнг винаги е имал усет за такива идеи. Наред с някакво култово чувство около Клуба, понякога се е пораждало и впечатлението, че той е бойно поле. Кръгът на Юнг винаги се е гордеел с това, че приема собствените си сенки, или 1

От индийски – убежище, уединяване/оттегляне за молитва. – Б. пр.

РАННИЯТ КРЪГ

39

скрити Азове. Резултатът от това в Клуба е, че когато участниците били гневни или са изпитвали ревност, са го показвали. Макар че в подобно конвенционално общество това може да е било освежаващо, то все пак е допринесло за някои „горещи моменти“ в Клуба. На повърхността най-често излизала ревността. Свикнали да имат Юнг за себе си по време на аналитичните сеанси, за някои било трудно да го поделят с останалите в Клуба. Може би това е източникът за легендарната резервираност на Тони Волф. Като полупризната любовница на Юнг тя трябва да е чувствала завихрилите се около нея вълни на ревността. Ревността обаче до голяма степен е оставала неизразена, вероятно от страх да не се събуди гневът на Юнг, който е бил добре известен и периодично е бил демонстриран в Клуба. Още в началото има един конфликт в такива размери, че отблъсква Юнг за известно време. Той включва жените, неколцина мъже в Клуба и самия Юнг. Разказите варират, що се отнася до това, дали са се оттеглили Юнг, съпругата му и Тони Волф или само Юнг. Така или иначе обаче Юнг отсъства за известно време и това може да се дължи колкото на бягство, толкова и на потребността му да остане сам. Когато човек си помисли за дългите му аналитични сеанси, изглежда почти героично, че въобще е избрал да прекарва допълнително време с пациентите си. В действителност в повечето други школи в психологията аналитикът избягва да прекарва време с пациентите си извън клиничния контекст. Собствените му потребности също трябва да са били големи. Освен това на раменете му е тежало бремето на растящото семейство, макар че Ема е поемала основната тежест1. Въпреки че периферията се променяла, ядрото остава постоянно през годините. Две жени от този вътрешен кръг са швейцарки: Антония, „Тони“, Волф и Линда Фирц-Давид.

1

Хилде Кирш, интервю на авторката, февруари 1978 г.

Пета глава Уханието

Ако имената на някои от Юнговите жени събуждат двойствени реакции у живите съвременници, това на Антония (Тони) Волф предизвиква или пълно мълчание, или предпазлива оценка на ролята Ј като асистентка на Юнг. За нея никога няма да чуете думата „любовница“. Но именно такава – съвсем просто или може би не толкова просто – е била нейната роля. Тя става негова сътрудничка и провежда известни независими изследвания върху Юнговата психология. Остава си фактът, че основната Ј ангажираност с Юнг – поне в началото – е на „другата жена“ в широко обсъждан триъгълник, макар и само на ухо. Състоящ се от Юнг, Ема и Тони, този триъгълник или е оценяван високо за откритостта си (може би от самото начало Ема е знаела за връзката), или е осъждан заради болката, която е причинявал на двете жени. По-рядко се задава въпросът, защо Юнг е настоявал това взаимоотношение да продължи въпреки очевидната болка, която то причинява на жена му. Факт е, че го е правил. Тони е била наричана femme inspiratrice, soror mystica или anima на Юнг, което в алхимичните опуси се превежда като „вдъхновителка“ или муза, „мистична сестра“ и „душа“. Всички тези фрази звучат твърде възвишено и приличат повече на официалните титли, които властващите монарси дават на любовниците си, или на описания, използвани от поетите за изобразяване на важните си връзки с жени – обикновено любовници и рядко съпруги. Няма доказателства самият Юнг да е използвал някой от тези термини. Те внушават трансцендиране на физическата реалност към духовното. Това със сигурност е случаят с Юнг и госпожица Волф, която не само е анализирана, но и е анализирала своя наставник. Термините вероятно са използвани от неговите последователи, за да избегнат отрицателната реклама, която би възникнала, ако за Юнг е било известно, че има любовница. Звучейки доста хитро в най-добрия случай и кокетно в

УХАНИЕТО

41

най-лошия, те продължават да се използват и в най-новите биографии на Юнг. В интервютата за тази книга често ми казваха, че неговата връзка с Тони е „различна“ – термин, прилаган често към подобни отношения като извинение. Изглежда, на използващите тези термини и обяснения дори и през уми не им минава, че те вече не са необходими. Разкритието показва само, че Юнг е бил просто човек като много хора преди и след него. Тони Волф е родена през 1888 г. – 13 години след Юнг. Като него е швейцарка. Баща Ј, когото тя обожавала, е аристократ и имащ успехи бизнесмен, 20 години по-възрастен от съпругата си. Харесвал Япония, докъдето често пътувал, и дори се носят слухове, че имал японска кръв, която му придавала „чуждоземната“ привлекателна външност. И у Тони има нещо екзотично с нейната тъмна, замислена хубост – нещо, което не е швейцарско. Някой веднъж я представя като „черна перла“ и Юнг се съгласява с това описание1. Скоро след раждането на Тони семейството се мести в къщата, където тя живее до смъртта на майка си 60 години по-късно. Дори тогава Тони просто се премества в съседната сграда. За нея очевидно никога не е имало никакво прекъсване на семейните връзки. Именно интензивността на връзките я води в кабинета на Юнг през 1910 г. Година преди това един ден баща Ј, както обикновено, се запътил към клуба си. Стигнал там и внезапно починал. Тази смърт в комбинация с известни проблеми с майка Ј водят до сериозната нервна криза на Тони на 21-годишна възраст. На следващата година, след като не е постигнала особен успех с други лекари, госпожа Волф води дъщеря си при Юнг, чиято слава тъкмо започва да се разпространява. Няколко от сътрудниците на Юнг спекулират, че Тони Волф е единственият случай, в който Юнг е излекувал шизофрения. Ако това е вярно, е възможно собственото му последващо „потапяне в несъзнаваното“ да има нещо общо със „заразяването”, което може да се случи на аналитика, когато работи с шизофренен пациент. Това става, когато конкретната лекувана болест се среща с несъзнаваната работа върху сходни проблеми в психиката на аналитика. По онова време Тони е тъмнокоса, впечатляваща жена, току-що започнала да проектира доста отблъскваща персона, която може да е развила, за да предпазва изключително уязвимата си личност, подложена на голямо изпитание. Тя е добър пример на аристократична млада швейцарка, израсла в културна среда, но със стандартно образование, без сериозна идея за професия. Писала е поезия в универ1

L. Down, Freud and Jung: Years of Friendship, Years of Loss, p. 26.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

42

ситета, която е хвалена от преподавателите Ј, но не разглежда себе си като поетеса. С други думи, тя е надарена и интелигентна, но не разполага с подходяща изява за своите качества. Каквато и да е клиничната диагноза за нервната Ј криза, това най-вероятно е нещо, което също е допринесло за нея. Следователно това е млада жена, която се появява в живота на Юнг през една от критичните му фази – приближаването на средната възраст. Юнг е на 35 години и е женен вече от 7 години. Преди да се навърши една година от началото на нейната анализа, той я кани на конференцията във Ваймар заедно с жена си. Преди това Юнг пише писмо на Фройд, описвайки „госпожица Антония Волф, забележителен интелект с отлично чувство за религия и философия” 1. Тя се появява на многократно публикувана след това снимка, заснета във Ваймар през 1911 г., дискретно отделена от Юнг и Ема от друга жена. Тони е с големи, емоционални и питащи очи. Към 1911 г. Ема има нужда от аналитик и довереник и започва да кореспондира с Фройд, обсъждайки напрежението в брака си. Юнг не знае за тази кореспонденция до нейния край. Сред оплакванията Ј са многото жени, които се събират около съпруга Ј, „докато с мъжете непрекъснато съм оградена с кордон като съпругата на бащата или приятеля”2. Всякакви предположения за датата, от която отношенията между Юнг и Тони започват се хлъзват отвъд връзката лекар–пациент, са безплодни. Вероятно това е станало точно след окончателното скъсване на Юнг с Фройд през 1913 г., но всякакви други догадки са също толкова добри. Тази дата би съвпаднала с края на терапията на Тони, за която Юнг веднъж казва на приятел, че е продължила три години. След скъсването с Фройд Юнг се чувства без посока и без приятели. Чувства, че излага избраната професия на риск и че, казано психологически, извършва отцеубийство. (Фройд веднъж тълкува един от сънищата на Юнг като несъзнавано желание на Юнг да го убие.) Юнг започва един от наймъчителните периоди от живота си. Фантазиите му приемат странен полусамостоятелен живот, което го кара да се страхува за нормалността си. Всъщност в автобиографията си той пише: „в чекмеджето на нощното ми шкафче лежеше зареден револвер и аз се уплаших“3, така че ако започнел да чувства, че собственият му психичен материал го завладява, можел да отнеме живота си и така да спаси семейството си. Една от първите му фантазии е видение за неподходяща двойка: Саломе и Илия – младата жена и стария пророк. Юнг е записал 1 2 3

W. McGuire, ed., The Freud/Jung Letters, p. 440. Ibid., p. 467. B. Hannah, Jung: His Life and Work, p. 180.

УХАНИЕТО

43

как е разпитвал фантомната фигура за уместността на това съчетание. На това възрастният мъж отговорил, че „те са били заедно през цялата вечност”. Може би по този начин неговата психика придава смисъл на смущаващата връзка, която се е развивала между него и Тони. И отново в Memories, Dreams, Reflections („Спомени, сънища, размисли“) не се споменава нищо за отношенията му с Тони Волф. Това отчасти се дължи на собствените му колебания да разкрива твърде много за себе си във връзка с личния си живот. Сред юнгианците обаче е добре известно, че семейството, може би чрез Аниела Яфе, е изхвърлило от ръкописа всяка дума за Тони. В действителност в някои юнгиански кръгове на глас се изказват съмнения каква част от този труд принадлежи на Юнг, имайки предвид болестта и напредналата му възраст. Тони е тази, към която той се обръща, когато започва потапянето му в тъмните, до голяма степен неизследвани области на психиката. На ръцете на Ема лежи грижата за пет деца и механиката на това, което съвременниците описват като чудесно водено домакинство. В крайна сметка тя е скалàта, основата, и е възможно Юнг да не е искал тя да го придружава в това опасно начинание от страх, че може да я зарази. Много години, след като Тони умира, Ема ще каже: „Винаги ще Ј бъда благодарна, че направи за моя съпруг това, което аз или някой друг нямаше да можем да направим в найкритичния момент.”1 Какво точно е направила, можем само да гадаем от подобни преживявания в юнгианската анализа. Първо, тя трябва доста много да е слушала. Освен това трябва да е била сдържана в преценките си. По същество Тони е трябвало да стане негов аналитик. Когато човек описва сънищата и фантазиите, които възникват в архаична, странна и често смехотворна форма, е важно слушателят да не интерпретира, защото това често ще прекъсва естествения поток на образите. Материалът на фантазията е толкова близо до странстванията на ума в шизофренните епизоди, че почти не може да се различи от тях. Това става, когато материалът от несъзнаваното навлезе в съзнанието под формата на видения и образи, които са неконтролируеми. Той е източникът на психиатричния термин „остра шизофрения“, която се лекува много по-лесно, отколкото параноидната шизофрения. Не бива да има никакво открито или дори подпрагово послание към човека, че символите са „шантави“ или „глупави“, защото често именно това е, от което той се страхува. Според собственото му признание Юнг се е страхувал от това. Образите трябва 1

Sir Laurens Van der Post, Jung and the Story of Our Time, p. 177.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

44

да се третират като „реални”, но не тормозещи по начина, по който котката тормози мишката. Тони с нейната чувствителност на поет най-вероятно е успяла да вземе тези образи и да ги третира като метафори и да ги изследва в литературата на тогава младите науки антропология и фолклористика. Когато символ в съня изглежда особено странен или тревожен, понякога най-доброто лекарство е да се открие как символът се свързва с митовете от миналото. След като е била толкова близка физически и емоционално с Юнг и е била способна да му отдаде времето си по начин, по който жена с домакинство на раменете не би могла, и Тони трябва да е изпитвала известна амбивалентност. Интересно е да се спекулира, че тежестта на борбата му, която тя облекчава, може по някакъв начин да се е увеличила заради усложненията, въведени от подобна връзка в живота му. Няма съмнение, че той е обичал Ема и я е приемал като централна фигура в живота си, така че едва ли е започнал друга интензивна връзка без вътрешен смут. Каквито и да са страданията, преживени от Юнг, усложненията трябва да са били още по-тежки за Тони. Макар че в Англия и в няколко други европейски страни винаги е имало (доста тясна) ниша за неомъжената жена, в швейцарската култура такова място не е съществувало. Бракът е бил подходящата роля за жените там. Освен това е съществувала допълнителната трудност да обичаш женен мъж, и то известен. Започваме да разбираме стресовете, на които тя е била подложена. „Приятел, който добре познава Тони, коментира за Юнг: „Човек може да каже, че той беше голяма лъжица – той изпи душата Ј.“1 Един от бившите Ј пациенти пише, че неин приятел американец, който бил в Цюрих в началото на 20-те и 30-те години, казва за несигурната позиция на Тони като любовница на Юнг: „Господи, тя беше смела. Тя просто ги накара да приемат това.“2 „Ги“, разбира се, се отнася за групата около Юнг и по-точно за другите жени в нея. Съмнително е някой извън тази елитна група да е смятал връзката за приемлива. В началото на века цялото въздействие на викторианското благоприличие все още се чувства, особено в Швейцария, която доскоро имаше закон срещу „извънбрачните срещи“, и където едва през последните 30 години жените имат право да гласуват. Нещо, което подпомага приемането на връзката, е онова качество на Тони, което мнозина споменават – отблъскващото Ј изражение на стара мома. Човек от вътрешния кръг отбелязва, че „Тони 1 2

L. Down, Freud and Jung: Years of Friendship, Years of Loss, p. 181. Интервю на авторката, ноември 1976 г.

УХАНИЕТО

45

беше цялата дух. Тя сякаш почти нямаше тяло.“1 Може би това е пречело на хората да бъдат сигурни за точния характер на тяхната връзка. Йоланде Якоби твърди, че Юнг е бил студен в сексуално отношение, но това обикновено се приписва на нейната ревност. И до днес обаче някои юнгианци от време на време се чудят на глас дали изобщо е имало нещо физическо между Юнг и Тони. Предвид болката, причинена на Ема и на Тони обаче, това становище едва ли си струва да се разглежда. Тони става негова асистентка и задълженията Ј, изглежда, са били свързани главно с изследването на представите, появяващи се от собствените му сблъсъци с несъзнаваното, които по-късно Юнг нарича prima materia за цялата му по-нататъшна работа и начин на мислене. Много от жените, които стават негови асистентки през следващите години, също изпълняват тези задачи за него. Освен това Тони често го придружава при все по-честите му пътувания в чужбина, нерядко заедно с Ема. При едно от тези пътувания за Тавистокските лекции в Англия Тони взела толкова много кутии с шапки, че според един свидетел тя имала по една шапка за всеки ден. Обличала се като парижанка в „добре скроени рокли, косата Ј – винаги красиво оформена, отметната назад над челото. Много елегантна.“2 На друго пътуване до мозайките в Равена Юнг и Тони имат преживяване, което може да се опише само като съвместно видение, показващо колко силна е психичната връзка между тях. Когато влезли в открития басейн в древноримската вила, преминали през синя, замъглена светлина, на която някои от мозайките започнали да се виждат. Стояли там половин час, гледайки ги и обсъждайки какво са видели. Видели как Петър е спасен от Христос, след като се опитал да върви по водата, и други, включително Мойсей да извлича вода от скалата и Йона и кита. Върнали се в Цюрих и Юнг споделил със студентите си съвместното им преживяване с мозайките. Когато след две години колега заявил, че заминава за там, Юнг го помолил да заснеме мозайките, тъй като той и Тони не успели. Мъжът се върнал от пътешествието и за изумление на Юнг казал, че няма такива мозайки. Двамата с Тони ги видели със собствените си очи. По-късно, след много изследвания, те научават, че императрица Гала Пласида по време на ужасно пътуване в морето през зимата дала обет, че ако оцелее, ще поръча няколко мозайки. Тя наистина оцеляла, поръчала мозайките 1 2

L. Down, Freud and Jung: Years of Friendship, Years of Loss. Ibid., 178.

46

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

и построила над тях базиликата „Сан Джовани“. След това – в началото на средновековието – църквата и мозайките били напълно разрушени. Юнг и Тони са „видели“ мозайки, изчезнали от неколкостотин години! Тони неизбежно пожелава да е аналитик. Юнг се опитва да я обезкуражи, уж защото чувства, че тя няма да има достатъчно време, за да изявява литературните си дарби. (Веднъж той сравнява поезията Ј с тази на Гьоте.) Вероятно той не е бил очарован и защото не е искал да се ангажира в „професионални разговори“ с нея. Една femme inspiratrice, работеща в същата сфера, ще престане да бъде източник на вдъхновение и покой. Към 1929 г. обаче той, изглежда, приема неизбежното и я подтиква да стане президент на Цюрихския психологически клуб. Връзката им сега е в 16-та си година и може би той е чувствал, че тя има нужда да се занимава и с други неща освен с него. Възможно е самият той да е бил уморен от сложните им отношения. Тя става „тигрицата“ на клуба, опитвайки се да поддържа броя на членовете, с които Юнг би се чувствал като у дома си, и следейки за всичко, така че той да не бъде безпокоен от никого и от нищо, което не го интересува. Някои членове на клуба коментират нейната интуиция спрямо атмосферата около Юнг, напомняща на паранормални способности. Днес можем да го наречем „ко-зависимост“, която понякога се изразява в редовно вършене на неща за друг човек, които и сам той би могъл да свърши, и по-изострена чувствителност към неговите потребности, желания и чувства, отколкото към собствените. Увереността Ј расте, макар че тя никога не се е чувствала удобно в групи. Д-р Джоузеф Хендерсън коментира, че от всички хора около Юнг Тони, Линда Фирц-Давид и Ема „запазват най-добра форма“. По това време тя вече до голяма степен е изградила себе си и не би се оставила да бъде тормозена от него. В действителност Тони намира начин да го поставя на място, когато Юнг твърде много се възгордее от собствената си значимост. Това е способност, която притежават и Фирц-Давид и Ема. Тони обаче не се чувства добре с жените. Освен Линда ФирцДавид, с която е близка, тя сякаш няма приятелки. Всяка интервюирана от мен жена я описва като емоционална, интелигентна, красива, но нито една не говорЈ с топлота за нея. Една аналитичка каза: „Ако си жена, тя трябваше да важничи пред теб. Ако си мъж, всичко вървеше по мед и масло. Аз не се разбирах с нея – аз я търпях. Но наистина работех с нея.“ Д-р Джоузеф Уийлрайт каза просто: „Тони

УХАНИЕТО

47

беше най-добрият аналитик, когото някога съм имал: по моя преценка тя беше по-добра от Юнг.“1 Мери Банкрофт пише: „Смятах Тони Волф за високо интелигентна с изтънчено потекло, което дълбоко ме впечатляваше. Но освен това според мен личността Ј беше толкова неприятна, че си давах сметка, че трябва да обръщам изключително внимание на обсъждания въпрос [в анализата], така че да свърша колкото е възможно по-бързо. Един ден тя ми каза, че работата с мен била като борба с боа.“2 Тони се вбесила, когато Банкрофт се засмяла. Възможно е да е смятала, че всяка жена, която се появява в Цюрих, за да работи с Юнг, е потенциална съперница за неговите чувства. Както казва един от източниците: „… но по един пункт техните спомени надеждно си приличат: въздействието на Юнг върху жените е завладяващо.“3 Със сигурност повечето от жените, както и пациентките му, са били влюбени в него – поне малко. За него преносът несъмнено е бил бреме, но сигурно е бил болезнен и за Тони в нейното особено положение. А Юнг наистина се е наслаждавал на вниманието на жените. Твърди се, че в по-късните му години на всяко събиране той винаги е бил с най-младите и найкрасивите жени, най-често американки. Една жена, анализирана от Тони, представя различна картина за нея. „Тя седеше на дълго, плоско бюро, а аз – не срещу нея, а от едната Ј страна. Имаше навика да седи там като малка кралица и да пуши… с дълго, черно цигаре. Имаше дълбок глас… Тя ми беше като майка.“ Същата жена разказва как, когато трябвало да се връща в Америка, съпругът Ј срещнал Тони Волф на улицата и Ј казал, че съпругата му е „уплашена до смърт, в ужасна паника“ от необходимостта да пътува със самолет. А Тони отговорила много тихо: „Кажете Ј, че според мен самолетът няма да падне.“4 След като Юнг построява Болинген Тауър, заедно с Тони често прекарват там тихи уикенди. Първоначално тя се дразни от факта, че няма нито водопровод, нито електричество, но скоро започва да се наслаждава на това толкова, колкото и Юнг, и очаква с нетърпение моментите, в които са заедно там. Ема никога не прекарва много време в Болинген.

Д-р Джоузеф Уийлрайт, интервю на авторката, ноември 1976 г. M. Bancroft, Psychological Perspectives, Autumn 1975, “Jung and his Circle.” 3 L. Down, Freud and Jung: Years of Friendship, Years of Loss. 4 . Lane, A Well of Living Water, “Recollections of Toni Wolff,” частно отпечатана книга по случай 75-тия рожден ден на Хилде Кирш. 1 2

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

48

При описанието на личността и външността на Тони е лесно да се забрави един важен факт: истинският Ј принос към основите на юнгианското познание. Доскоро трудовете Ј не бяха преведени, така че тя нямаше аудитория извън обучаващите се и преподавателите по аналитична психология. По-голямата част от материала, който тя е писала, може да се открие само в библиотеките на различните институти „К. Г. Юнг“ по света. През 1978 г. д-р К. А. Майер говорЈ за книгите, публикувани в Швейцария, но нито една от тях все още не се е появила на английски. Един от най-ранните и известните Ј трудове е озаглавен Структурите на женската психика, който макар че използва Юнговата концепция за психологическите типове като основа, до голяма степен е нейно лично дело и мислене. Това е ценен принос, демонстриращ възприемчива интуиция за ролите, които жените приемат по отношение на мъжете. Той обаче казва малко за женската психология, когато не е съотнесена към мъжете, а този факт показва силно патриархална предубеденост. За съжаление нейните задължения като аналитик и президент на Клуба сигурно са Ј пречели да пише повече. Ако имаше повече време, работата Ј можеше да се развие още повече. С течение на годините връзката Ј с Юнг и с Ема се стабилизира и в спомените си съвременниците им често пишат: „Юнг, Тони и Ема направиха еди-какво си…“ или „Юнг, Тони и Ема отидоха едикъде си…“. Една от причините те да успяват да правят това се дължи на героичните усилия на двете жени. В един момент и двете се подлагат на анализа при д-р К. А. Майер. Може би всяка от тях е осъзнавала, че не желае за загуби Юнг, и това им е помогнало да се приспособят и да издържат на такава болезнена ситуация. Триъгълникът продължава, макар и в много отслабена форма, до внезапната смърт на Тони през 1953 г. Юнг е разтърсен от тази ненадейна смърт така, както Тони е била при кончината на баща си. Малко след това на Великден той я сънува. Тя се появява млада и красива, по-висока, отколкото приживе, с рокля, оцветена в нюансите на райска птичка с подчертано синьо като на рибарче. В първите фантазии на Юнг фигурата на Филимон, която произтича от Илия, се появява пред него с крилата на рибарче1. В този сън Юнг най-накрая облича Тони с цветовете на мъдреца, чиято естествена придружителка е тя 2. Така да се каже, тя

1 2

Ibid. M. Harding, Woman’s Mysteries.

УХАНИЕТО

49

се е сляла с него. Може би той несъзнавано е знаел, че в древен Китай рибарчето е символ на верността и брачното щастие. Юнг изсича малък камък с енигматично послание за нея в сянката на дърветата в Куснахт. На китайски надписът гласи: „Тони Волф. Лотос. Син синигер. Мистериозна.“ Наистина епитафия за анимата. Много вероятно е, както се твърди, смъртта на Тони да се дължи на неоткрити приживе проблеми със сърцето.

Шеста глава Зийглинде

„Това е жена: танцуваща гола и свободна, а после страдаща и обляна в сълзи, след това полагаща майчински грижи за страдащите и после елегантна светска жена. И цялото това нещо вдъхновено от богоподобен анимус. Може би жената става себе си чрез страданието.“ Тези думи биха могли да бъдат съвършената епитафия на Линда Фирц-Давид. Те са изречени от сина Ј, когато описва една от фреските в Помпей от книга, написана от майка му1. Линда Фирц-Давид по начало е необичайна жена. Родена в Базел през 1891 г., тя е първата жена от този град, която получава право да следва в университета. Учи немска филология, но не след дълго среща и се омъжва за колега-студент – Ханс Фирц, който е към края на следването си по химия. Баща Ј е политик, който всъщност гледа на себе си като на поет, а майка Ј е дъщеря на галски евреин от Краков и много елегантна хърватска графиня, която освен това може да чете бъдещето на карти таро и да гледа на ръка. Линда има навика да казва, че е насПо-голямата част от информацията за Линда Фирц-Давид в тази глава идва от интервю със сина Ј – д-р Хайнрих Фирц-Моние, проведено от авторката през пролетта на 1978 г. към края на живота му. Д-р Фирц-Моние е известен юнгиански аналитик и в продължение на много години е бил директор на Клиничния и изследователски център по юнгианска психология в Цюрих. Сам по себе си той е добър аналитик и необикновен мъж с много дарби. Всяка година той „ходел в гората“, както се изразяваше, за да измисли най-добрия подарък за хората, когато ще се превърне в Sinterklaas (Дядо Коледа) за годишното коледно парти, организирано за терапевтите и пациентите в клиниката. Имах голям късмет да се подложа на терапия при него в периода, когато посещавах института в Цюрих. Терапията не само ми помогна в личен план, но в нея бяха вплетени и множество истории за Юнг и майката на д-р Фирц – г-жа Фирц-Давид. Много съм задължена на д-р Фирц за изключителната му любезност и за помощта и разбирането, които той ми засвидетелства, докато пишех тази книга. 1

ЗИЙГЛИНДЕ

51

ледила поетичната страна на натурата си от баща си и неговото семейство, а ясновидството – от майка си. Линда пее много добре и музиката е важна част от възпитанието Ј. Има брат композитор, който според сина Ј е „много противен господин, предпочитащ да живее с парите на съпруга на майка ми (Линда), което беше отлична идея, защото допринасяше много за възпитанието на братята ми и на мен.“ През 1918 г., след Първата световна война, по цяла Европа плъзва грипна епидемия, убивайки хиляди хора. Линда се разболява и едва не умира. Когато най-накрая се възстановява, се установява, че е хванала туберкулоза. Трябва да остави семейството си – четири малки момчета и съпруг – и да отиде в санаториум в швейцарските Алпи. Това причинява ужасна болка на нея и на семейството Ј. Тя е била всеотдайна майка, която всяка вечер е пеела швейцарски песни, акомпанирайки си на пиано, и разказвала на синовете си приказки, които пишела и илюстрирала сама, обединявайки ги в малки книжки. Отива в санаториум, пълен с хора от най-различни националности, много от които все още се лекуват заради увредените си от отровен газ през войната бели дробове. Това твърде силно напомня на клиниката в романа на Томас Ман Вълшебната планина, където пациентите, събрани заедно от болестта си, често единственото общо нещо между тях, формират собствено общество. Говорят за всичко, ставащо света, от който са откъснати, и точно тук (каква ирония!) Линда научава за мъжа от родния Ј град Цюрих, който е такъв магически целител на души – К. Г. Юнг. Тя му пише, след това отива да се консултира с него, разказва му за живота си и за факта, че сякаш не може да намери изход от болестта си. (По това време тя вече е прекарала в санаториума четири години.) Юнг Ј препоръчва да се махне оттам, да отиде на хотел и да се изцели сама. Години по-късно в хюстънските заснети интервюта от 1957 г., показани по телевизията и след това пуснати като кинофилм, Юнг заявява, че половината от туберкулозноболните са с паранормални способности и болестта им е резултат от факта, че лицата, намиращи се под влиянието на някакъв комплекс, дишат по-плитко. Той твърди: „Някои хора имат много плитко дишане, не проветряват върховете на дробовете си и получават туберкулоза.“ 1 Той смята, че Линда Фирц-Давид трябва да поднови университетското си обучение и да започне да чете книги. Тя следва съвета му и в рамките на 1

W. McGuire and R.F.C. Hull, eds., C. G. Jung, Speaking, p. 331.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

52

една година е излекувана от болестта и може да се върне при семейството си. След като пристига вкъщи, тя установява, че положението е много сложно. Съпругът Ј има италиански братовчед – много остроумен, чаровен и образован мъж, който освен това е и много красив. Постепенно той става нещо като неин втори съпруг според сина Ј Хайнрих. Това е убийствена ситуация за нея, тъй като тя продължава да обича съпруга си, който е дори още по-остроумен, чаровен и красив. Тримата се сближават и конфликтът в нея толкова се засилва, че тя още веднъж отива да се консултира с Юнг. Най-непосредственият резултат е, че фигурата на Юнг засенчва тази на братовчеда и самият той става вдъхновител и „богоподобен анимус“. Братовчедът избледнява на заден план: не напуска изцяло живота Ј, но вече не е неин „втори съпруг“. В действителност Юнг навлиза в живота на цялото семейство Фирц-Давид. Един от синовете на Линда – Хайнрих – в крайна сметка става юнгиански аналитик. Юнг и жена му вечерят en famille1 с тях на няколко пъти и на едно празненство в техния дом става нещо, което отразява едно от най-привлекателните качества на Юнг: неговата спонтанност. Ханс Фирц-Давид – съпругът на Линда – току-що е казал на Юнг: „Преди малко се оплака, че си така уморен от пациентите си, че в момента практиката ти е дошла до гуша. Много добре. Утре сутринта тръгвам за Египет и Палестина и ще пътувам в първа класа, което означава, че във влака и на кораба ще има едно празно легло. Моля те, вместо да се оплакваш от практиката си ела с мен.“ Юнг отвръща, че не може да направи такова нещо – това е невъзможно. На следващата сутрин той е във влака с приготвени куфари. Двамата тръгват за Близкия Изток. В Александрия, когато слизат от кораба, ги заговаря някакъв хиромант. Той чете по ръката на професор Фирц-Давид и след това поглежда дланта на Юнг. „О, вие сте един от малцината наистина велики мъже, които съм срещал. Не мога да кажа повече.“ Оказва се, че това пътуване има важни резултати за Юнг. След връщането им от пътешествието, през което те щедро дегустирали винарната на кораба, Фирц-Давид се погрижва Юнг да стане професор в Швейцарския федерален политехнически институт в Цюрих. Там Юнг още веднъж подновява академичната си кариера. Междувременно Линда се посвещава на психологията и с насърчението на Юнг става юнгиански аналитик. Тя също пише някои 1

От френски – семейно. – Б. пр.

ЗИЙГЛИНДЕ

53

много добри студии и обогатява юнгианското познание. Първите Ј изследвания са върху модерната литература и тя изнася няколко лекции върху психологическата интерпретация на литературата. Тогава Юнг я моли да работи по дешифрирането на някакъв ренесансов надпис или пиктограма, използвана в една от най-известните книги от Ренесанса Сънят на Полифило, съставена изцяло от картини на много фина дърворезба. Освен това книгата е един от найзагадъчните и скъпи томове в антикварната търговия днес. Линда я интерпретира психологически като търсенето на душа, или анима, от човека и изнася няколко лекции за нея в Цюрихския психологически клуб. Стъпка по стъпка тя превръща лекциите в книга, публикувана през 1938 г.1. Линда, или “Зийглинде”, както Юнг вече я е нарекъл, пише следващата си основна творба върху фреските във Вилата на загадките в Помпей, завършвайки я малко преди смъртта си през 1964 г. Тази изискана книга е много добре и рационално структурирана и вдъхновението непрекъснато извира на повърхността, сякаш материалът е бил дълбоко почувстван и преживян, както и разбран на интелектуално равнище. Имайки предвид нейния опит и преживяванията с другите мъже в живота Ј, които се появяват като противовес на връзката със съпруга Ј, не е чудно, че Дионисиевото начало във фреските Ј говори по много личен начин. В миналото тази книга можеше да се открие единствено в Юнгианските институти по света, но вече е широко достъпна2. Книгата разкрива собствената личност и убеждения на авторката. На едно място виждаме разбиранията Ј за равенството на жените: „Както казва Гулиелмо Фереро в книгата си Жените на Цезарите, поставянето на жените на равна основа с мъжете, което ние с такава радост обявяваме за наша висша морална цел, за пръв път е постигнато от жените в Рим.“3 Това не е задължително „висшето морализаторстване“ от 50-те и началото на 60-те години на ХХ в., с което продължаваме да се борим и през 90-те, но със сигурност такава е целта на Фирц-Давид. Нор Хол4 в чудесната си книга Онези жени говори за материала на Фирц-Давид като “периодично Богоявление“ и продължава: „Изблиците на емоции, субективност и фантазия карат „научно обективният“ текст да блести. Тези моменти на прелом често идват с 1

L. Fierz-David, The Dream of Poliphio. L. Fierz-David, Women’s Dionysian Initiation. 3 Ibid., p. 6. 4 N. Hall, Those Women, p. 19. 2

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

54

извинение, което е добавено или се подразбира.“ Разсъждавайки колко субективно е била постигната голяма част от Юнговия материал, изглежда странно, че Фирц-Давид има нужда да добавя извинения за начина си на третиране на интелектуалния материал. За Юнг обаче е важно да го възприемат „научно“, за да се приема работата му сериозно. В биографията си на Юнг Колин Уилсън пише за неговата възбуда, когато прочел уводните коментари в Учебник по психиатрия на Крафт-Ебинг: „Това, че учебниците по психиатрия имат повече или по-малко субективен характер, вероятно се дължи на особеността на предмета и на непълното му развитие.“ И продължава: „Първо, признанието, че психиатрията е субективна, защото е неразвита – указание, че тя позволява субективния подход на романтичния идеалист и следователно той може да заеме мястото си сред пионерите.“1 Така всъщност виждаме, че Линда Фирц-Давид просто „следва стъпките на Учителя“, когато се хвърля в субективните позиции. Имайки предвид това, което тя се опитва да направи при разглеждането на фреските, субективната позиция би била поскоро изискване. Нор Хол продължава, за да ни разкаже, че на определен етап Фирц-Давид твърди, че „дава почти пълна свобода на фантазията си“ относно използването на един тунел. Тя казва: „разчупването на граници, независимо дали са синтаксиса, съдържанието или стила, е специфично Дионисиево средство за предаването на нов материал“2. Във въведението си към труда на Фирц-Давид Сънят на Полифио Юнг говори за нея като за своя Ариадна 3, което, разбира се, го поставя в ролята на Дионисий – друга митологична тема, преливаща в собствената му психология и вероятно причината, поради която му се прощават някои от крайностите на неговия темперамент и угаждането му. През 1963 г. Фирц-Давид се разболява от рак на стомаха. Няколко месеца преди смъртта си се обажда на най-добрия шивач в Цюрих, който я обличал много елегантно през целия Ј живот, и го кара да Ј ушие рокля, която ще прикрие изкривяването на фигурата Ј, причинено от болестта. След това организира семейно събиране със синовете си. Когато те пристигат, ги поздравява от любимия си стол, облечена в новата дреха, ушита специално за случая. Предлага 1

C. Wilson, Lord of the Underworld: Jung and the Twentieth Century, pp. 11–12. N. Hall, Those Women, p. 19. Дъщеря на критския владетел Минос, която спасила митичния герой Тезей от чудовището Минотавър, като му дала кълбо, което той размотал и по нишката излязъл от лабиринта; вярна, но изоставена съпруга (понеже Тезей изоставил Ариадна). – Б. пр. 2 3

ЗИЙГЛИНДЕ

55

им шери и бисквити, запалва цигара, за да си придаде обичайния вид. След това им говори за съдържанието на завещанието си, включително плановете си за семейната собственост. Те Ј казват, че изобщо не са съгласни с идеята Ј да дари тяхната собственост (която граничи с имота Болинген на Юнг, купен преди това от ФирцДавид) на Мари-Луиз фон Франц и на Барбара Хана. Постигат компромис и двете жени получават правото да я посещават, докато са живи, но само когато никой от синовете Ј не е в имението. На тази земя Линда е построила павилион – нейната Вила на загадките. По стените е изрисувала „загадъчни неща, таен език, тайно писмо“. Нейният син си спомня, че от време на време „тя палела свещи в този павилион“. На края се налага тя да бъде хоспитализирана, но през последните две седмици от живота Ј синът Ј Хайнрих Фирц-Моние отива в Цюрих, връща я у дома и остава с нея до смъртта Ј. Той смята, че разбирането на Юнг на специалното отношение между майка и син му е помогнало да бъде по-близък с майка си през тези последни дни. Линда Фирц-Давид имала малко кученце, към което е била много привързана в зрелите си години. В нощта, когато то умира, тя сънувала, че малко старче отива в гората и не се завръща. В нощта, когато Линда умира, снаха Ј сънува, че малка старица отива в гората и не се завръща. Тя почива само три години след смъртта на мъжа, който според нея преди повече от 40 години Ј е върнал живота.

Седма глава М. Естър Хардинг и загадките на жените

От всички жени на Юнг може би д-р Хардинг е най-известна извън Юнговите кръгове. Нейната книга Женски загадки е една от плодотворните книги на духовното женско движение. Тя неизменно се цитира във феминистката литература заедно с друга нейна книга – Пътят на всички жени. Животът Ј започва в приличащата на пощенска картичка красота на английската провинция в Шропшир. Спокойната, идилична атмосфера на тази част от Великобритания, изглежда, съвсем не е подходяща подготовка за почти свръхчовешките борби, които тя е трябвало да понесе като жена-лекар – нещо необичайно за началото на века. Въпреки това към края на живота си тя ще каже на свой приятел: „Ако не разбираш, че аз съм шропширка до мозъка на костите си, изобщо не ме разбираш.“1 Може би точно тази шропширска порода се оказва полезна през цялото изтощително стажантство в Кралската болница в Лондон – единственото място, което е приемало стажантки. След почти нечовешко дългия работен ден, тя и приятелите Ј прекарват повече време в слушане на испанска китара – музика, която по онова време я омайва. По-късно, когато чува, че Свещена пролет на Стравински ще се представя за пръв път в Лондон, тя пести в продължение на месеци, за да си купи билет с място за представлението вместо, както винаги, да е правостояща. Покъсно споделя: „Знаех, че слушам послание от Новия свят. Високо в галерията онази вечер знаех, че викторианската епоха е приключила.“2 За неколцината жени като нея, борещи се да си извоюват място

1 W. Kennedy, “Esther Harding: To Greece and Home,” Quadrant Magazine, Autumn 1971. (Брой, посветен на Естър Хардинг.) 2 S. Van Culin, “Esther Harding and Stravinsky,” Quadrant Magazine, Autumn 1971.

М. ЕСТЪР ХАРДИНГ И ЗАГАДКИТЕ НА ЖЕНИТЕ

57

в свят, който е почти напълно мъжки, това наистина трябва да е било добра новина. Може би строгото Ј обучение и почти невероятните обиди, които жените в медицинската професия е трябвало да понасят, са допринесли за суровата дисциплина, която тя налага на себе си и на околните до края на живота си. Тя е строга учителка и надзирателка и, меко казано, не всички я обичат. Хардинг е лекар от 6 години, когато посещава първия семинар на Юнг в Англия, проведен в Сенън Коув, Корнуол. Сенън Коув е място, обвито в загадъчност: твърди се, че често е посещавано от морски сирени и че над скалите се стеле някаква „жива мъгла“, известна като „бъчварка“ заради специфичния шум, който предизвиквала, носейки се над скалите. Местните хора я разглеждат като духпазител на многото рибари от околността. Това е особено подходящо място за „рибар на души“ като Юнг, който там ще открие три от най-силните си ученички. Семинарът има за тема сънищата от една книга, озаглавена Сънищата на Питър Блоб. След конференцията д-р Хардинг заедно с д-р Констанс Лонг и д-р Елинор Бъртин тръгват след Юнг за Цюрих. След като работи с Юнг в Цюрих в продължение на три години, Хардинг заминава за САЩ и се присъединява към д-р Бъртин, очевидно по предложение на д-р Юнг. Двете стават много близки и живеят заедно до края на живота си. Юнг често „сватосва“ по този начин. Според него неомъжените жени с професия в занятия, в които практически са единствените от своя пол, имат нужда от подкрепата на друга жена със същото положение. Понякога той прави същото за хомосексуални жени. След като се оказват в САЩ, Хардинг, Бъртин и Кристине Ман обединяват сили и поставят началото на първия Аналитичен психологически клуб в Ню Йорк през 1936 г., а след това оказват голяма помощ при основаването на Института в Ню Йорк. За дълъг период Юнгианският институт страда от необичаен проблем. Изглежда, че той бил „разцепен по средата“ от две войнстващи фракции: анализираните от хомосексуални аналитици, и пациентите, които работят с хетеросексуални аналитици. В първите дни на Института анализираните се познават помежду си, тъй като всички посещават лекциите и събитията – до голяма степен като тези в Цюрих. Половите различия на аналитиците предизвикват много неприятни чувства. Немалко от жените (и мъжете), които са анализирани от хомосексуалисти, се питат дали аналитиците им наистина могат да им помогнат с проблеми, засягащи хетеросексуални връз-

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

58

ки. Тези, чиито аналитици са хетеросексуални, по принцип вярват, че не могат. Това води до някои много разгорещени дискусии и предизвиква огромно напрежение. Очевидци от онова време твърдят, че човек буквално е можел „да види“ разцеплението. В лекционната зала имало определени редове, използвани от едната фракция, отграничаващи я от другата. Това състояние на нещата продължава дълги години, докато някои от жените умират. Друг източник на напрежение е присъствието на лекциите на д-р Хардинг. Тя имала специално място в залата, много близо до подиума, където стоял лекторът, и аудиторията я следяла, за да види дали кима в знак на съгласие или неодобрително клати глава. От време на време тя внезапно ставала и на висок глас предизвиквала говорещия. Лекторите, които познавали този неин навик, я следели, за да се ориентират как тя приема думите им. Ако не ставала по време на самата лекция, понякога го правела след това и „нахоквала“ оратора от подиума, в случай че не била съгласна. Ако неодобрително клатела глава, хора от аудиторията, които били близо до нея, след това отправяли враждебни въпроси към говорещия. За да избегне такива проблеми, един нюйоркски аналитик казал колкото може по-малко в първата си лекция. Както можем да си представим, това състояние на нещата не е гарантирало спокойна атмосфера, нито пък е било благоприятно за развитието на мисленето. Хардинг ръководи Института с железен юмрук, но очевидно без кадифена ръкавица. Всеки, който иска да се ангажира, трябва да изтърпи няколко часа с нея. За нея рядко се говори с голяма топлота, освен от онези, които са я срещнали за пръв път в по-късните Ј години, когато тя малко смекчила поведението си. Д-р Хендерсън казва, че по онова време тя е положила голямо усилие да изведе чувствата си на преден план. Юнг е убеден, че мисловните типове често нямат осъзната способност да чувстват и са склонни да казват неща, които нараняват чувствата на другите. Една от жените, които работят с нея – Маргарет Баркър, – е написала затрогващ портрет на Хардинг от последните Ј години: „… като мъдра стара птица с онази висока, ясна нотка в гласа Ј, понякога с раздразнение … видимо без чувство за хумор, „мисловен“, а не „чувстващ тип“… внезапно настъпва момент на много точно наблюдение и аудиторията се засмива, а д-р Хардинг се присъединява към смеха от все сърце като малко момиче. Мъдрата стара птица е станала по-достъпна, орелът се е превърнал по-скоро в прокрадваща се чайка, но, както винаги, с остро зрение.“1 1

M. Baker, “Images of Transformation,” Quadrant Magazine, Autumn 1971.

М. ЕСТЪР ХАРДИНГ И ЗАГАДКИТЕ НА ЖЕНИТЕ

59

През целия период на ангажираността си с аналитичната психология тя, Бъртин и Ман се редуват и вземат по три месеца отпуск всяка година, за да се връщат в Цюрих – на фронта – и да бъдат анализирани от Юнг. Очевидно те са сред онези, които се нуждаят от подновяваща се „пъпна връв“ с великия мъж. По време на една от визитите Хардинг разказва на Юнг сън, в който веднъж се е сънувала като свещеник. Той Ј отвръща, че тя има анимус, приличащ на архимандрит (висшестоящият свещеник на голям манастир в Източната православна църква). „Сякаш казваш, че си свещеник на загадките. Изисква се голяма смиреност, за да балансираш. Трябва да слезеш до нивото на мишките.“1 Тази смиреност е едно от нещата, към които тя се стреми. Книгата, която ще Ј гарантира безсмъртие, Женски загадки, води началото си от първите дни с Юнг. Хардинг посещава английските семинари, които Юнг редовно организира в Цюрих. В един от тях изучават сънищата на някакъв мъж. В един от тях той сънува казан, в който са смесени полумесеци и кръстове. От половината от членовете на семинара се иска да изучават символизма на кръста, а от другата половина – на полумесеца. Изследването на Хардинг е толкова мащабно и интересно, че Юнг я насърчава да го разшири и да го подготви за публикуване. Това е началото на Женски загадки. Независимо дали заради забележка на Юнг, както предполагат някои, или заради решение на издателя, минават много години, преди то да бъде издадено. В този смисъл са интересни бележките на д-р Хендерсън върху ранния ръкопис. „Една от нишките в изследването (на Хардинг) беше алкохолното питие, известно като сома. Юнг рече: „Първо, извади малко от сома-та от него.“ Сякаш Естър и съдбата на нейното изследване се подчиниха на тази заповед и тя оттегли труда си, докато не беше публикувана Пътят на всички жени. В него опиянението от архетипните образи беше изтикано на заден план и отпред светеше само човешкото послание, поддържащо точния баланс между теория и практика.“2 За пръв път се запознах с тази книга, когато тиражът Ј вече беше изчерпан и преди да се възприеме едва ли не като култов труд от духовното женско движение. За мен тя беше истинско откровение за психичните корени на жената. Тъй като имах опит само с християнството и юдаизма, за мен беше изумително да науча, че жените ня“Esther Harding’s Notebooks,” Qadrant Magazine, Spring 1975. Некрологът на Естър Хардинг, написан от д-р Джоузеф Хендерсън, Юнгов институт в Сан Франциско. 1 2

60

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

кога са заемали почетно място в религията и че древните народи са почитали женско божество в множество форми. Не беше случайност, че тази книга ми бе дадена от поет. Юнг обичал да казва, че може би само поетите наистина са в състояние да го разберат, а същото може да се каже и за този труд на Хардинг. По времето, когато е бил издаден, той е бил шокиращ и толкова плашещ ума с внушенията си, колкото и Бялата богиня на Робърт Грейвс, а вероятно и повече, тъй като материалът е представен по непосредствен и разбираем начин, достъпен за по-широка публика. За много жени той възстановява връзката между техните предшественички и собствените им вътрешни преживявания. Юнг, чиято нагласа все пак е повлияна от патриархалните нагласи на неговото поколение, също е шокиран от книгата. Както ще видим в следващите глави, той се е страхувал и не е харесвал агресивната женственост и смесицата в Женски загадки може да му е дошла твърде много, докато я преглътне. Никога не съм смятала тона Ј за приповдигнат, но четенето Ј понякога предизвикваше екстаз. Трудно да се повярва, че това забележително изследване е замислено още през 1929 г. Невъзможно е да се каже какво щеше да се случи, ако беше публикувано тогава. Вероятно Юнг е чувствал, че още не му е дошло времето. А може би познанията в тази книга за вътрешното царство на жените са били откровение и за него: той на няколко пъти признава, че само жени могат да знаят какво има в Жената. Можех да избера много пасажи, които да цитирам, и е възможно следващите да не звучат революционно днес, но със сигурност те са били такива, когато са били писани. „За жените самият живот е цикъл. Жизнената сила се отдръпва и тече в действителния опит на жената не само в 24-часов ритъм, както е при мъжа, но и в лунни цикли…“ „Когато се говори за нея, женската същност вече не е истинската женска същност, или както д-р Юнг веднъж го изрази поетично, „Ин е като образ на майката на перлата, скрит в найдълбоките кътчета на къщата.“ И най-революционното от всичко: „Може би ако се насочваше повече внимание към възстановяването на богинята в индивидуалния живот чрез психологическите преживявания, пред нас би могъл да се открие… съвременният еквивалент на инициациите на лунната богиня.“ Може би следващият пасаж е един вид себеописание: „… девствената жена, която е сама със себе си, прави това, което прави, не заради някакво желание да угажда, не за да бъде харесана или одобрена – дори и от себе си, не заради

М. ЕСТЪР ХАРДИНГ И ЗАГАДКИТЕ НА ЖЕНИТЕ

61

желание да придобие власт над другия, да спечели интереса или любовта му, а защото това, което прави, е истинско.“1 Бъртин, Ман и Хардинг разпространяват Юнговата мисъл по целите източни щати. Хардинг пише още няколко книги на юнгиански теми: нейното литературно творчество може би е равностойно само на това на фон Франц. Заедно с Бъртин и Ман тя оказва огромна помощ за организирането на първата конференция на о-в Бейли2 през 1937 г., по време на която Юнг провежда американски семинар. Макар че годишните Ј посещения при Юнг са кладенецът, от който тя черпи своята духовна и умствена енергия, къщата, която споделя с Бъртин и Ман на о-в Бейли, наречена „Вътрешни тераси“, също е източник на обновление. Там тя поддържа градина и сред растенията има ниски, пълзящи храсти, донесени от дома Ј в Шропшир и отгледани от нея в Мейн. Като нея и те сякаш процъфтяват на новата земя. През последните години от живота си Хардинг започва да носи черна филцова шапка, предизвикваща изумление и ужас у онези, които са я виждали. С тази чудовищност, комбинирана с прекалено големи черни очила, за да предпазва очите си, тя поема на това, което ще се окаже последното Ј пътешествие. Един от приятелите Ј я закарва на летището, смятайки, че целият ансамбъл Ј придава „отблъскващ външен вид в стила на Фелини“3. Тя за пръв път пътува до Гърция – дома на женските загадки, за които е писала. Освен това си е поставила за цел да види кулата на Юнг в Болинген, която по една или друга причина така и не успяла да посети при визитите си при Юнг. Последната Ј спирка е семейният дом в Шропшир, в който не се е връщала от 10 години. Няколко дни по-късно, в хотел на летището, тя умира в съня си на 83 годишна възраст. След смъртта си оставя богатство от 1 милион долара на Нюйоркския институт. Поколения жени я преценяват като автор с найголям принос към литературата за женската психология.

1 2

M. Esther Harding, Woman’s Mysteries, p. 125. Малко островче на север от Портланд, щата Мейн, с 650 души население. – Б.

пр. 3 M. Kennedy, “Esther Harding: To Greece and Home,” Quadrant Magazine, Autumn 1971.

Осма глава Кристине Ман и Елинор Бъртин

Животът на Кристине Ман и Елинор Бъртин е свързан на толкова много места, че изглежда подходящо на тях да е посветена една глава от тази книга. Ман е с 14 години по-възрастна от Бъртин, двете са родени в източните щати: Ман – в Ню Джърдзи, а Бъртин – в Ню Йорк. Родителите на Ман са сведенборгианци – загадъчна християнска секта, основана през ХІХ в. от Емануел Сведенборг 1, и това е много добра основа за разбиране на Юнговата психология. Тя остава сведенборгианка през целия си живот. Ман се дипломира в колежа „Смит“ през 1899 г. и след това преподава точни науки, история и английски език в различни училища, включително „Брайъри“ в Ню Йорк и колежа „Васар“. Тогава решава да се отдаде на медицинската кариера и се дипломира от Корнелския университет през 1913 г. Междувременно една от младите жени, на които тя е преподавала във „Васар“ – Елинор Бъртин, – се дипломира със summa cum laude2 и членство във Фи Бета Капа3 от този колеж. Тя обявява пред родителите си, че възнамерява да продължи обучението си в меди1 Истинското му име до 1719 г. е Емануел Сведберг (род. 29.01.1688 г. в Стокхолм, Швеция, починал на 29.03.1772 г. в Лондон, Англия). Шведски учен, християнски мистик, философ и теолог, който пише множество трудове върху тълкуването на свещените книги като непосредствено слово на Бога. Скоро след смъртта му негови последователи създават сведенборгски общества, посветени на изучаването на неговите идеи. Тези общества, наречени сведенборгианци, основават ядрото на Църквата на Новия Йерусалим, или Новата църква. – Б. пр. 2 От латински – отличен успех. – Б. пр. 3 Фи Бета Капа – водещото почетно студентско общество днес. Основано е като студентско братство в колежа „Уилям и Мери“, Уилямсбърг, Вирджиния, през 1776 г. Членството днес се основава на общите академични постижения и е открито и за двата пола. – Б. пр.

КРИСТИНЕ МАН И ЕЛИНОР БЪРТИН

63

цинско училище. Те я молят да премисли: медицината не е подходяща кариера за жена. По тяхна молба Бъртин обмисля решението си в продължение на година, но после отива в Медицинското училище на Корнелския университет, където е една от трите жени в курса. Ман е втората. Основният интерес на Ман е насочен към здравното образование на жените и след завършването си работи в тази област. Междувременно Бъртин стажува в болницата „Белвю“ в Ню Йорк и, изглежда, още от самото начало се интересува от психиатрия. Освен това е консултиращ психиатър в Нюйоркската женска болница, където открива, че условията са толкова ужасни, че подава оставка в знак на протест. След Първата световна война Бъртин играе ключова роля в създаването на програма за международна конференция на жени – лекари за Военния трудов комитет на Християнската организация на младите жени. От повече от 15 страни идват лекарки, за да слушат лекции на теми като здравето и нравствеността в светлината на новата психология. Схващанията Ј са много напредничави за времето, както показват подобни забележки: „Мога да си представя обстоятелства, при които т. нар. неморален акт би могъл да е истинска стъпка напред в развитието на индивида.“ Твърде голям залък за общество, което едва започва да подгъва полите до удобна за трудова дейност дължина. Изглежда, че Тя и Ман по това време са повлияни от друга лекарка, практикуваща в Медицинското училище на Корнелския университет – д-р Беатрис Хинкъл. Д-р Хинкъл се е преместила на изток от Сан Франциско, където е била първата жена, заемаща обществен здравен пост като градски лекар. След пристигането Ј в Ню Йорк тя открива първата психотерапевтична клиника в Америка в Корнелското медицинско училище. Малко след това заминава за Европа, за да изследва работата на К. Г. Юнг, който по онова време е ново име в психиатрията. Може да бъде видяна на фотография от Ваймарската конференция близо до Ема и Юнг. Тя е особено забележима заради красотата си. Хинкъл е така впечатлена от Юнг, че се заема с първия превод на английски език на неговата Психология на несъзнаваното и след това открива издател. Така тя лансира Юнг в Америка и изиграва важна роля, за да го направи достъпен за много английскоговорещи читатели, които иначе не биха се запознали с неговата работа. С течение на времето се установява, че преводът Ј не е толкова точен, колкото би искал Юнг, и този на К. Ф. Бейнс – съпругата на Питър

64

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

Голдуин Бейнс (и двамата превеждали множество трудове на Юнг) – го измества. Хинкъл се заема и с писането на книга със сходна типология на тази на Юнг, но различна в много решаващи пунктове. Макар че остава аналитичка и приятелка на трите нюйоркчанки, за нея никога повече не се е мислело като за юнгианка. През 1920 г. Елинор Бъртин заминава за Англия за анализа заедно с д-р Констанс Лонг. Д-р Лонг е една от тези, които успяват да склонят Юнг да говори на първия си семинар в Англия – в Сенън Коув. Посещават го само 12 души – според Юнг най-благоприятния размер на групата. Именно там Бъртин за пръв път се среща с Юнг, както и с д-р Естър Хардинг. Бъртин е толкова впечатлена от Юнг, че заминава за Цюрих (същото прави и Хардинг), където остава две години, учи и се подлага на анализа. Пише на приятелката си Кристине Ман и тя също отива в Цюрих през 1921 г., за да учи при Юнг. През 1922 г. докторките Хинкъл, Ман и Бъртин, които остават приятелки до края на живота си, се връщат в САЩ, за да станат пионери на юнгианската анализа на Източния бряг. Д-р Констанс Лонг е с тях, но ненадейно умира малко след пристигането си. Д-р Хардинг се присъединява през 1923 г. Бъртин и Хардинг наемат заедно апартамент и дават малки вечерни партита, поканите за които са високо ценени. Заедно с Ман те основават Нюйоркския клуб за аналитична психология през 1936 г. и планират Юнговия семинар на о-в Бейли през 1937 г. Появяват се 100 души, което доста потиска Юнг, тъй като той предпочита малките събирания. След приключването на семинара той и Ема се връщат в Англия твърде изтощени от всички тези хора и от бурната дейност. И трите жени водят дълъг, продуктивен и съзидателен живот, подкрепяйки се една друга и оставайки близки с Юнг. Д-р Ман умира първа през 1945 г. на 63-годишна възраст. Д-р Бъртин почива през 1968 на 81 години и до последно продължава работата си като аналитик и активното си участие в Клуба. Д-р Хардинг живее найдълго и умира през 1971 г. на 83 години, след като е изпълнила отколешната си амбиция да отиде до Елусис в Гърция, където е царувала Великата богиня. Не може да се подцени ролята на тези жени за разширяването на влиянието на психологията на Юнг. Той ги цени, както и работата им, и поддържа редовни контакти с тях до смъртта си през 1961 г. Разбира се, вярно е, че те са неприветливи и трудни, но имайки предвид приноса им, могат да им се простят много неща.

Девета глава Йоланде Якоби: импресариото1

„Сол Хурок представя… Юнг!“ Това е отговорът, който получих, когато попитах защо Йоланде Якоби – самата тя юнгиански аналитик – е предизвикала яростта на толкова много от колегите си аналитици2. Якоби нарушава мира, тя е тази, която прозира величието на Юнг и иска да го представи на света по грандиозен начин: екстраверт, който лази по нервите на силно интровертирания кръг около Юнг. В тази критика обаче човек може да долови и нотка на завист, защото тя е тази, която знае как да се справя с публиката, и това помага на Юнг да оцелее през годините и с нарастването на славата му. Тя е усвоила средствата за оцеляване много рано в живота си. Йоланде Шежакс е родена в привилегированото общество на Будапеща през 1890 г. Баща Ј е сенатор и богат индустриалец. И двамата Ј родители са с еврейско потекло, но са кръстени католици. Само на 19 години, тя се омъжва за богат мъж – известния адвокат д-р Андреас Якоби. Има двама сина от него, но не я свърта вкъщи и се записва на курс за секретарки, така че да може да помага на мъжа си в кантората му. Докато учи, се сприятелява с човек, който след комунистическия преврат в Будапеща през 1919 г. Ј помага да избяга заедно със съпруга си и децата си във Виена. Семейството остава там след падането на комунистическото правителство: Виена е град, който позволява по-широко разгръщане на нейната изумителна енергия. През 1925 г. съпругът Ј се връща в Будапеща, но оставя семейството си във Виена, където иска да учат синовете му. След това разделя времето си между двата града.

1 Голяма част от материала в тази глава идва от интервю и последващо кратко запознанство с д-р Якоби през есента на 1972 г. 2 Д-р Джоузеф Хендерсън, интервю на авторката, ноември 1977 г.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

66

През 1926 г. Якоби се ангажира с Австрийския Kulturbund1 във Виена и скоро става неин вицепрезидент, уреждайки лекции на известни фигури в изкуството от цяла Европа до 1938 г. Тя е запазила книгата за посетители от престоя си във Виена, която е като културна история на времето: Бела Барток, Пол Валери, Хайнрих Зимер и… К. Г. Юнг. Среща Юнг през 1927 г., когато той идва да изнася лекция в Kulturbund, а тя дава лек обяд в своя апартамент за великия мъж и неговите почитатели. След като всички посетители си тръгват, Юнг остава и Ј разказва за И Чинг2. Тя е много впечатлена, че той може да напише всичките 64 хексаграми по памет. По-късно през същата година сънува сън, който описва в една от книгите си, макар и анонимно. Пише, че това е сънят на омъжена 38-годишна жена и уточнява, че жената го е сънувала малко след светска среща с Юнг. Полага големи усилия, за да накара читателя да разбере, че по онова време сънуващата не е знаела нищо за психологията и никога не е обръщала особено внимание на сънищата и сънуването. След като сънува този сън обаче, тя е разтърсена из основи. Пише, че сънуващата се оказва в бароков замък с 12 страни, с огледала по стените и тавана. Жената вижда, че лежи напълно облечена в средата на пода, който първоначално бавно се движи. В центъра има метална ръчка, за която тя се хваща. Изкривените Ј огледални отражения я объркват и затова тя изпитва загуба на идентичността. Подът започва да се върти толкова бързо, че Ј се завива свят. Въртенето е толкова силно, че дрехите Ј се късат и падат от нея и тя се страхува, че няма да може да продължи да стиска ръчката. Най-накрая – гола и уплашена – тя е подхвърлена срещу стена с огледала, която „се начупва на хиляди парчета и сякаш я поглъща“3. Наранена и кървяща, сега тя се оказва все още гола и лежи по гръб навън в току-що разорано поле. Тихо е и февруарското твърде бледо слънце показва, че е обяд. До нея седи и плаче мъж, за когото тя знае, че е нейният любовник. Сълзите му мокрят бялата му риза, с мокрото той бърше порязаните Ј места и те оздравяват. Тя го поглежда, за да му благодари, и чувства земята под голия си гръб. На този етап мъжът лежи върху нея, без да мърда: струва Ј се ужасно тежък. Тежестта му я натиска надолу, но земята се надига под нея и От немски – културна асоциация, алианс. – Б. пр. От китайски – „Книга на промените“ – древен китайски текст, едно от петте класически произведения (ву чинг) на конфуцианството. – Б. пр. 3 J. Jacobi, The Way of Individuation. 1 2

ЙОЛАНДЕ ЯКОБИ: ИМПРЕСАРИОТО

67

я избутва нагоре, докато започва да чувства, че тя Е земята. Мъжът изчезва и тя знае, че той е небето над нея, а тя е зелената поляна. „Така те празнуват брака между небето и земята, съюза на мъжкия и женския принцип.“1 Тя изпраща съня на Юнг в Цюрих и той отговаря, че сега тя е „хваната“ и не може да се измъкне. Той е написал почти същото на Мери Брайнър, която след като се запознава с него, му пише, за да попита дали може да посети лекцията му върху чакрите. Той отговаря: „Да, но се надявам, че знаете какви са последствията.“ Брайнър разбира, че той е имал предвид, че тя ще е „хваната и ще се ангажира с несъзнаваното и с подобни духовни проблеми.“2 Следващите две години са наистина повратна точка в живота на Якоби. Мъжът, с когото е била много близка, се разболява и умира бавно в продължение на три години. Докато е на смъртен одър, той приема ритуала с миропомазването и това разтърсва Якоби. Тя твърди, че в този момент е решила да стане практикуваща католичка. Якоби пише на Юнг, за да пита дали той може да я обучава за аналитик, а той отговаря, че би го направил само ако тя първо получи докторат. В един вариант на тази история се твърди, че той е казал това, надявайки се да я обезкуражи, без изобщо да си представя, че тя ще се заеме с такова нещо на 44 години. Ако това е вярно, той не се е съобразил с огромната Ј енергия. Тя се записва във Виенския университет и започва обучението си по психология. По онова време обаче сянката на Хитлер вече започва да се простира над света. През 1938 г., четири месеца преди датата, на която тя би трябвало да получи научната си степен, нацистите нахлуват в Австрия. Тъй като тя е известна в Kulturbund, нашествениците се заемат с нея и един ден, връщайки се вкъщи, тя открива, че апартаментът Ј е обърнат с краката нагоре от Гестапо. Якоби много бързо се връща в Будапеща. От Будапеща разказва на Юнг какво е станало и го пита дали може веднага да отиде при него. Той отговаря, че съжалява, но тя трябва да получи първо научната си степен. Това изглежда твърде странно, особено предвид факта, че много от жените в неговия кръг, които са практикуващи аналитици, никога не са имали каквато и да е научна степен. Ако се е опитвал още веднъж да я обезсърчи, Юнг е избрал твърде опасен и садистичен начин да го направи. Във всеки случай, нищо не може да я спре. Още веднъж доказва смелостта си и се връща във Виена, страхувайки се за живота си, но решена да 1 2

Ibid. BBC Centenary Broadcast on Jung, интервю на Мери Брайнър.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

68

получи дипломата си и да замине за Цюрих. Отсяда в апартамента на приятелка и преструвайки се, че е в траур, излиза с плътен воал и защитава докторската си степен. През октомври 1938 г. пристига в Цюрих с диплома в ръка. Тогава е на 49 години. Един от синовете Ј успява да напусне Унгария и да отиде при нея в Швейцария, но другият трябва да чака, докато войната свърши. Якоби губи останалата част от семейството, когато нацистите нахлуват в Унгария. Родителите Ј се самоубиват, когато са изправени пред депортиране, а съпругът Ј умира на път към концентрационния лагер. Това е история, приличаща на толкова много други от онова време. Тя още веднъж трябва да започне живота си съвсем отначало. Почти от първия ден има проблеми с другите юнгиански аналитици, най-вече с жените, някои от които се дължат на факта, че тя много често изразява на глас мненията си преди да ги обмисли предварително. Чували са Барбара Хана да казва, че „Йоланде караше все на кестирме“. В писмо до Якоби с дата 1941 г., след като тя е в Цюрих от три години, Юнг я предупреждава: „МерЈ си приказките: те могат да жилят…“1 Отношенията Ј с Юнг винаги са били несигурни, тъй като и той е склонен да използва остри думи. Двамата представляват много експлозивна комбинация, както показва следната случка, разказана от аналитик от Сан Франциско. Той ходел при Юнг на анализа в 8 часа сутринта. Юнг имал толкова много ангажименти, че започвал работния си ден дори още по-рано: сеансът на Якоби бил в 7 часа. Стълбището към стаята, където той работел с пациентите си, било разделено от площадка по средата, след това завивало надясно към неговата врата. Една сутрин „… когато започнах да се качвам по стълбите, чух вратата горе да се отваря с трясък, сякаш е била бутната от бик, и Юнг да крещи: „Raus, raus, raus!“ („Вън, вън, вън!“). Следващото, което чух, беше характерния звук от женски задник, който прави „бум, бум, бум“ надолу по стълбите. Стигнах до средната площадка в същото време, когато тя [д-р Якоби] се смъкна на задните си части от върха на стълбите. Полата Ј се беше вдигнала над главата. Стана (нея човек не можеше лесно да я засрами или да я постави в неудобно положение), придърпа полата си надолу така, както би трябвало да бъде… поклони ми се и каза: „Grüzi, Herr Doktor“2, а аз рекох: „Grüzi, Frau Doktor“ и тя заслиза по стълбите, този път на краката си. (Когато се качих горе) Юнг изливаше кварти 1 2

G. Adler, ed., C. G. Jung Letters, Vol. I 1906–1950, 1941 letter. От немски – здравейте, господин доктор. – Б. пр.

ЙОЛАНДЕ ЯКОБИ: ИМПРЕСАРИОТО

69

плюнка от лулата си (правеше го само когато е раздразнен). През останалото време търчеше насам-натам из кабинета. Попитах: „Недискретно ли ще е от моя страна да…?“ А той: „Не! Не е недискретно! Тя дойде тук, твърдейки, че иска да пише книга. Но не е това. Тя иска да разчопли мозъка ми, иска анализа с мен!“1 Няколко години по-късно на среща на Клуба по аналитична психология в Сан Франциско чух потвърждение на тази история, когато възрастна жена си спомни как Юнг Ј показал стълбището и рекъл: „Виждате ли тези стълби? Веднъж изхвърлих Йоланде Якоби по тях. Тя е невъзможна жена!“ Независимо от всичко през 40-те години като аналитик и основна движеща сила в аналитичната психология д-р Йоланде Якоби пише няколко добри книги върху Юнговата психология. От време на време собствените Ј идеи излизат на повърхността, както е в този пасаж от Психологията на К. Г. Юнг, който се отнася до преобладаването на чувстващите типове сред жените: „Те, изглежда, представляват доста висок процент от своя пол, макар че е възможно да има някаква промяна от началото на века, вероятно в резултат на еманципацията на жената.“2 В по-голямата си част обаче книгите Ј се придържат строго до думите и идеите на Юнг и просто ги изясняват. Вероятно Юнг, който сам знае колко трудно се разбират трудовете му от много хора, се е страхувал от популяризацията на идеите си и по интровертирания си начин се е отнасял с недоверие към простия и ясен начин, по който тя ги излага. Не е било необходимо да се тревожи, защото независимо от яснотата на книгите на Якоби много от наставленията в юнгианската психология и до днес убягват на обикновения лаик. В некролог на Якоби баронеса Вера фон дер Хейд пише, че „Когато като подарък за 70-тия рожден ден на Юнг тя му дала антологията на неговите идеи Психологически разсъждения, единственият му коментар бил: „Значи искаш хората да четат това, което ти си събрала, вместо собствените ми книги?“ Йоланде очевидно беше обърнала внимание на този инцидент, но тя бе жилава жена, беше свикнала на атаки и враждебност и се усмихваше, когато ми разказваше тази история.“3 Възможно е Юнг да е ревнувал и да се е дразнел от Якоби, но въпреки това тя е добър и ефективен екстраверт и чудесен продавач на идеи. Освен това е чаровна домакиня и силно привлекателна за 1 2 3

Д-р Джоузеф Уийлрайт, интервю на авторката, 1977 г. J. Jacobi, The Psychology of C. G. Jung, p. 121. V. Von der Heydt, Obituary of Jolande Jacobi, Quadrant Magazine, 1973.

70

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

мъжете. Юнг е знаел, че нямаше да може да свърши голяма част от работата, свършена от нея за Института и за неговата психология. Тя е агресивна (нахална и безсрамна според хулителите Ј), но това не са отрицателни качества, когато човек си има работа с външния свят. Останалите жени без изключение са интровертирани и никога нямаше да могат да се решат да свършат направеното от нея. В по-късните Ј години, когато я срещнах няколко месеца преди смъртта Ј, тя направи на Института (и на мен) голяма услуга. За известно време отговарях за уреждането на приема на гостлекторите. Бях ужасена, когато на практика нито един студент не се появи на парти, давано в чест на много изявен гост, изнесъл твърде скучна лекция по-рано същия ден. Тогава се сетих за д-р Якоби и изпратих кола да я вземе със съобщение, обясняващо затрудненото ни положение. Не беше минал половин час и тя пристигна, облечена в брокатена рокля, със скромни бижута и парфюмирана кожена наметка. Незабавно се зае с почетния ни гост, успокои лошото му настроение и напълно го очарова. Сигурна съм, че след като тя дойде, той така и не помисли повече колко малко хора бяха дошли. Тогава тя беше на 82 години. Онази вечер ми се искаше да съм имала удоволствието да се запозная с нея 40 години по-рано. Тя е тази, която за пръв път планира Института. Твърди се, че планът Ј бил толкова всеобхватен, че приличал на хартата на Обединените нации. В него имало всичко, но лесно е бил ограничен до нормални размери. Тя, както винаги, искала да направи всичко по внушителен начин: може би природата Ј на импресарио си е казала думата. Или пък големият мащаб на Виена между двете войни е надделял над по-ограничената, по-провинциална атмосфера на Цюрих. Когато Юнг най-накрая се съгласява Институтът да бъде наречен на негово име (макар да казва, че това го кара да се чувства помалко себе си), Йоланде Якоби е една от тези, които той включва в Съвета на попечителите, или Управителния съвет. Тя върши много полезна работа, защото е единственият човек, който знае как да покаже страхотна фасада за пред света. В първите дни посреща новодошлите и знае как да говори с тях, как да представи Института по такъв начин, че да накара хората да чувстват, че наистина са там, а не просто, че се реят наоколо в личните си анализи. Макар да е способна да общува със света, Якоби има проблеми с другите жени в кръга. Както видяхме, нещата не се улесняват от острия Ј език, но съществува и фактът, че те ревнуват и може би нейното безразлично поведение към другите жени ги разгневява.

ЙОЛАНДЕ ЯКОБИ: ИМПРЕСАРИОТО

71

Изненадващо е, че една от малкото жени, с които тя няма проблеми, е Тони Волф, която сякаш Ј налага да я уважава, може би защото Тони също е жена, ориентирана към мъжете. Когато Тони умира, Йоланде казва на д-р Хендерсън: „Тя беше като скалà. Тони не можеше да бъде поместена.“1 Йоланде има добро чувство за хумор и е способна да се смее над себе си, което донякъде притъпява острието на нейната откровеност. Същевременно тя често кара другите жени да изправят напрегнато гръб с твърде властното си отношение, което може да е било предизвикано от собствената Ј ревност и от чувството, че е аутсайдер в този омагьосан от Юнг кръг. Една жена ми разказа, че е била поканена на парти в дома на др Якоби точно преди войната. Приличало повече на виенски салон с мраморните статуи, картините по класически сюжети, заемащи целите стени от пода до тавана, и било твърде помпозно за порезервираните швейцарски норми. На това празненство жената се запознала с млад мъж на нейната възраст и те потънали в разговор. Д-р Якоби се приближила и почти накарала младата жена да подскочи с думите: „Вие монополизирахте достатъчно от неговото време“ и веднага заела мястото Ј. Младата жена била американка, а следователно по-пряма и Ј отвърнала „да върви по дяволите“, но д-р Якоби останала на мястото си, видимо необезпокоена 2. Разполагаме с един съвременен разказ за нея като аналитик от юнгианския терапевт и писател Робърт Джонсън: „Започнах анализа с Йоланде Якоби – вероятно най-злощастният избор, който някога съм правил, тъй като аз съм такъв интроверт, а тя – екстравертирана унгарка, която провеждаше аналитичните си сеанси, крачейки напред-назад. Това винаги ме дразнеше. Тя ми разказа, че собственикът на апартамента, живеещ на етажа под нея, я съдил в Швейцария за това. Швейцарският съдия изслушал нейната пледоария: „Аз съм унгарка и крача – това е част от природата ми, мое право е да крача“, и постановил: „Добре, можете да крачите между 8 сутринта и 10 вечерта, но не и през нощта.“3 Тя е оригинална и като такава е пълна с противоречия. Якоби е „локомотивът“ и „ледоразбивачът “; някои от другите Ј прякори са неподходящи за публикуване. Освен това е един от най-ясните тълкуватели на Юнговата мисъл и Австрия цени помощта Ј в Д-р Джоузеф Хендерсън, интервю на авторката, Мерин Каунти, 1977 г. Джейн Уийлрайт, интервю на авторката, 1977. 3 S. Segaller & M. Berger, Wisdom of the Dream, Interview with Robert Johnson, p. 1 2

49.

72

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

Kulturbund толкова високо, че освен Рицарския кръст на Австрийския ордер на службата, който Ј е връчен през 30-те години, тя получава почетно гражданство през 1957 г. – нещо, което тя високо уважава. Интервюто Ј с мен, когато каза, че трудно чува и, изглежда, не разбираше защо съм дошла в Цюрих, ми разкри много неща. Бях обяснила, че отскоро съм разведена, че току-що съм се възстановила от тежка болест и съм дошла в Института, за да открия някакъв смисъл във всичко това. Очевидно тя не разбра какво имам предвид, защото каза: „О, ако учите твърде много, никога няма да се омъжите повторно. Мъжете мразят умните жени. Разбира се, бихте могли да се омъжите за мъж от някоя от възникващите африкански нации. Те, изглежда, оценяват интелигентността.“ Въпреки моите протести, че не се интересувам от повторна женитба, тя продължи на тази тема и стигна до заключението, че не е мъдро една жена да е твърде умна. Чувствах, че говори повече от позициите на своите, а не на моите житейски преживявания. Тя почина през 1973 г., малко преди да навърши 83 години, и оттогава насам няма екстравертирани последователки на Юнг, които да заемат мястото Ј.

Десета глава Мари-Луиз фон Франц: дъщерята на алхимика

„Знаете ли, д-р Юнг, аз мисля, че „Малус“ е най-добрата от всички.“ Юнг каза: „Да, така е.“1 Мари-Луиз фон Франц е родена през 1915 г. и е най-младата от жените около Юнг, последна отива при него и освен това оказва най-голямо влияние върху другите юнгианци. За нея се говори с топло чувство с швейцарското умалително име „Малус“. Родена е в Мюнхен и баща Ј е австрийски благородник, който мести семейството си в Швейцария през 1918 г. Фон Франц е известна най-вече с впечатляващите си трудове върху такива теми като алхимията, нумерологията и тълкуването на приказките. Освен това тя е важен авторитет за онова, което Юнг одобрява или не във връзка с Цюрихския институт и другите юнгиански области. През 70-те години на ХХ в. тя разцепва Цюрихския институт, когато напуска, след като се взема решение да се предложи курс по динамика на груповата терапия. Тя е твърдо убедена, че Юнг, който се е обявявал срещу груповия процес приживе, никога не би го одобрил. Това, което тя сякаш не взема предвид, е, че решението на Института е взето много години след смъртта му и че самият Юнг неведнъж е променял мнението си, след като е натрупвал повече доказателства по различни въпроси. Очевидно тя защитава собственото си убеждение, както става видно във филмирано интервю с д-р Сузан Уегнър през 1979 г.2. Говорейки за основната работа в анализата, тя казва: „Да видиш собствената си сянка е толкова болезнено, че никога не би го напраДжейн Уийлрайт, интервю на авторката, ноември 1977 г. “Remembering Jung.” Interview film No. 3, 1979. Заснет в имението „Болинген“ на д-р фон Франц от д-р Сузан Уегнър. 1 2

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

74

вил честно в група… всички официални признания, които хората правят в група, са само думи.“ С такова убеждение тя съвсем очевидно не би одобрила курс по темата. Дали Юнг щеше да го одобри, ако все още беше жив, е друг въпрос. Изглежда, че тя често е една от тези, които превръщат теориите в нещо закостеняло чрез стриктното си придържане към тях. Тя, както и близките Ј, отказват да се появяват или да преподават в Института. Година по-късно Институтът капитулира, най-вече защото тя е една от най-ярките му звезди. Фон Франц се връща и анатемата върху груповата терапия повече не се споменава. Мари-Луиз може би е най-интровертираната от всички жени и непрекъснато отказва да бъде интервюирана или да получава каквато и да е известност, макар че в по-късните си години малко омеква и се появява за кратко в два филма за Юнг: Въпрос на сърце и Мъдростта на съня. Освен това прави поредица от три филма с интервюта с д-р Сузан Уегнър в уединението си в Болинген. През поголямата част от живота си тя живее там по предложение на Юнг, като домът Ј и кулата са планирани от сина на Юнг Франц, който е архитект. Живее там заедно с Барбара Хана, също по предложение на Юнг, до смъртта на Хана няколко години преди самата тя да почине. В едно предаване на BBC по повод 100-годишнината от рождението на Юнг тя дава едно от редките си интервюта и говори за първата им среща. „Внезапно от храстите дойде нещо, което приличаше на огромен мъж с мръсна риза, мръсни панталони и очила със златни рамки, а аз си помислих: „Какво невероятно лице има.“ Той беше много дружелюбен. Изведнъж изпитах силна срамежливост, а той просто се здрависа с мен и каза: „Не съм свършил с готвенето. Вие, момчета, слезте долу и погледайте езерото и моята лодка.“ Тогава ме извика и ме попита: „Можете ли да нарежете тези краставички?“ Силно развълнувана го направих, но си порязах палеца и кръвта покапа върху краставицата. А Юнг просто се заливаше от смях и ме превърза. Така започна всичко.“ Разказвайки това, фон Франц говореше с тона на 18-годишното момиче, което е била тогава. По-късно, след обяда, той започнал да говори на студентите. „Няколко минути си мислех: „Е, аз ли съм луда, или този мъж е луд? Не мога да разбера какво цели.“ Докато не разбрах, че за него душата е реална и страхотно се ентусиазирах. Останахме до полунощ, а той ни наливаше чудесно бургундско вино, така че се върнах вкъщи напълно щастлива.“1 1

BBC Centenary Celebration of Jung’s Life, 1975.

МАРИ-ЛУИЗ ФОН ФРАНЦ: ДЪЩЕРЯТА НА АЛХИМИКА

75

Фон Франц се дипломира в Цюрихския университет с докторат по класически филологии и незабавно става асистентка на Юнг. В крайна сметка именно фон Франц е тази, която Юнг моли да завърши работата, започната върху Глаала от жена му Ема, когато тя е на смъртен одър. Фон Франц никога не е била близка с г-жа Юнг, макар че съквартирантката Ј Барбара Хана и г-жа Юнг са „страхотни приятелки“. Когато г-жа Юнг се разболява, Юнг казва на фон Франц: „Иди и говори с жена ми: нейното отношение към теб се е променило.“ Това може би означава г-жа Юнг не е била безразлична към нея, а просто не я е харесвала. Във всеки случай самата г-жа Юнг моли фон Франц да продължи работата Ј. Фон Франц признава, че е притеснена от поемането на това, което не е нейна „рожба“, но един сън, в който г-жа Юнг дава купа със супа на кучето на фон Франц, я кара да приеме задачата. Тя тълкува съня по следния начин: г-жа Юнг подхранва майчинския инстинкт на фон Франц, сочейки, че тя би могла да износи бебето на Ема до раждането му1. Очевидно Ема е започнала този труд като начин да компенсира свой предшественик, който се е провалил в търсенето на Граала. Твърди се също, че работата е била начин за Ема да разбере психологията на съпруга си. Книгата е публикувана през 1980 г. като Легендата за Граала от Ема Юнг и Мари-Луиз фон Франц. Пак фон Франц става сътрудник на Юнг в алхимичните проучвания, които са един от основните му интереси в по-късните му изследвания. Тя превежда една от най-ценните книги в алхимията The Aurora Consurgens и се твърди, че е горчиво разочарована, когато този труд не е включен в Събрани произведения на Юнг. Ако историята е вярна, това показва колко силно е отъждествявала работа си с тази на Юнг. Откъс от нейния труд Женственото в приказките, изглежда, подчертава собственото Ј отношение към работата: „Много млади момичета се въздържат от учение или развитие на ума си, защото те с основание чувстват [курсивът мой – М.А.], че ако го направят, ще бъдат завладени от анимуса и това ще им попречи да се омъжат.“2 Идеята, че интелектуалните занимания изключват щастливия брак или дори удовлетворяващия емоционален живот, изглежда, се появява отново и отново в работата на Юнговите жени и, както видяхме дотук, мнозинството от тях не се омъжват и може би пренасят върху Юнг енергията, която иначе биха посветили на брачната връзка. По-късно в същата книга тя говори малко горчиво за самотата на такъв живот и как жената трябва да я прие1 2

“Remembering Jung.” M. L. von Franz, The Feminine in Fairy-Tales, p. 83.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

76

ме. „Според моя опит е много болезнено, но е много важно жените да осъзнаят и да приемат своята самота.“1 Около фон Франц сякаш процъфтяват амбивалентни чувства така, както е около всички Юнгови жени. Както ми каза един юнгианец за фон Франц, част от тях е „напрежението, което човек чувства около нея, защото е толкова умна“. Най-честото обвинение срещу нея е „замразяването“, което тя сякаш прилага върху по-нататъшния растеж и развитие на идеите на Юнг. След като Юнг вече е покойник, е трудно да разберем защо тя не е искала да позволи растежа на идеите му, защото това несъмнено е начинът, по който неговата психология остава живата, жизнена философия, която е била приживе. В този контекст самият Юнг веднъж споделя радостта си, че е Юнг, а не юнгианец. Вероятно бидейки Юнг, е имал повече свобода да се променя и да се развива. Д-р Джеймс Хилмън – един от найбележитите и може би най-блестящите мъже-аналитици – стига до там, че изпуска термина „юнгианска“ и нарича психологията „архетипна“. Засега този термин се използва само от Хилмън и други като него. Няколко критици смятат, че работата на фон Франц е изградена върху основните допускания на Юнг, без задължително да ги валидизира от собствен опит или да ги поставя под съмнение. Когато споменах това на една от другите жени, тя отвърна: „И защо не?“ Точно тук може би се крие проблемът. Всеки е съгласен в едно за фон Франц – нейната блестяща интелигентност. Това обаче е блясък, който може да е влудяващо неясен на моменти, който приема за даденост, че читателят е чел всички източници, които е изучавал ерудит като нея. Биографията Ј на Юнг е отдавна чакана, но когато се появява на бял свят, е толкова изпъстрена с алхимични символи и препратки към митологията и приказките, че много хора, включително юнгианци, се губят в неразбираемостта Ј, оставят я и я започват отново и отново, надявайки се да достигнат до същността Ј. Макар че прекарва много години с Хана, тя до голяма степен е самотница. Може би най-спокойните и приятните Ј моменти са в кулата, която е построила за себе си близо до имота, където се намира кулата на Юнг. Чувства се близка с природата, която според нея е естественото владение на жената. „Жените имат много дълбока връзка с Природата в нейната положителна форма.“2 Тя е много скромна по отношение на собствената си интелигентност и подобно на Юнг лесно се сприятелява с неинтелектуал1 2

Ibid., p. 85. Ibid., p. 86.

МАРИ-ЛУИЗ ФОН ФРАНЦ: ДЪЩЕРЯТА НА АЛХИМИКА

77

ци. Казвала е, че би искала да има повече приятелки, но е „непохватна“ с тях. Това сякаш е често срещана тема при много от жените около Юнг и макар че в анализата се смята за необходимо жените да се свържат с женственото и следователно с други жени, това сякаш не се е получавало в особена степен при която и да е от тях. Нейните анализи с мъже текат много по-гладко, защото те общуват с нея по-лесно, отколкото много жени. През последните години на Юнг Фон Франц, изглежда, е поблизка с него, отколкото всеки друг извън семейството му, и се чувства отговорна за продължаването на неговата работа. Веднъж тя разказва сън, в който купче трудове на Юнг върху алхимията пада на земята, в стаята нахлува страшен вятър и започва да отвява листата. Тя тича насам-натам, за да ги събира и да ги подреди. Изглежда, че сънят е символ за начина, по който тя разглежда себе си и отношението си към Юнг и неговата работа. Може би затова фон Франц така здраво се „залепва“ за написаното от него и се страхува, че новите идеи, например курса по групова терапия в Института, ще „отвеят всички листа“. Макар че вятърът на промяната може да дойде и да разпилее работата му, по някакъв начин тя е тази, която се е опитала да задържи всичко и се е грижела трудовете му да останат в един куп. Впечатляваща задача за жена, която е много болна дълги години преди смъртта си. Освен това тя е довереница на последните видения на Юнг преди смъртта му. Във филма Въпрос на сърце в едно интервю тя разкрива важно видение. Интервюиращ: „Към края на живота си Юнг има видение за катастрофа. Това е световна катастрофа.“ Фон Франц: „Не искам да говоря много за това. Една от дъщерите му си е водила бележки и след смъртта му ми ги даде. Там има рисунка с линия, която криви нагоре и надолу. Това са последните 50 години на човечеството и някои бележки за последната предстояща катастрофа. Но аз разполагам само с тези бележки.“ Юнг никога не е смятал, че можем да направим нещо подобро от това просто да заоблим ъглите и катастрофата да не е толкова голяма. Когато за последен път го видях, докато бях с него той имаше видение и ми каза: „Виждам опустошени огромни, огромни участъци от земята. Но, слава на Бога, не е цялата планета.“1 1

“A Matter of Heart,” film by Dr. Suzanne Wagner, Los Angeles, CA.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

78

Последната Ј книга е озаглавена За смъртта и умирането и заради крехкото Ј здраве, докато я пише, голяма част от вниманието Ј е фокусирана върху тази тема: „Едва сега, когато сънувам, че всичко е приключило и че съм свършила работата си, виждам модела. В третата възраст човек повече се отдръпва от външната дейност и започва да разсъждава и да обобщава какво е направил досега, за какво и дали то има някакъв смисъл, или е безсмислено… определен страх от смъртта, който кара човека да се подготви и да се заинтересува от смъртта… какво е животът, какъв е смисълът му, защо съм живял… струвало ли си е?“ И „… вероятно причината за моята болест. Работих прекомерно през целия си живот, болестта ми е болест от изтощение.“1 След написването на тази глава бях фрустрирана, защото не можах да говоря лично с д-р фон Франц. Сънувах следното: „Бях с Мари-Луиз фон Франц. Тя току-що беше приключила голям, полускулптурен колаж, който щеше да даде на пациент. На него в барелеф бяха изобразени два динозавъра. В любещите си ръце те люлееха натрошеното и пребито тяло на полужива жена, която фон Франц анализираше.“ Бях трогната, че макар чувстващата Ј функция да бе дълбоко несъзнавана, фон Франц беше в състояние да показва и чувствата си. Помислих си: „Сега ще трябва да напиша, че тя има поосъзнавани чувства, отколкото си мислех.“

1

190.

S. Segaller & M. Berger, Wisdom of the Dream, Interview with Robert Johnson, p.

Единадесета глава Олга Фробе-Каптейн и Еранос

„Не ходи в Аскона: там непрекъснато духа фьонът и е пълно с дами с преноси!“1 Д-р Ф. М. Корнфорд от Оксфордския университет приема този съвет от Хайнрих Цимер и е достатъчно уплашен, за да откаже покана да говори на конференцията „Еранос“ в Аскона. За онези, които не са били в Швейцария, фьон е вятър, който духа от швейцарските Алпи и според швейцарците е причина за всичко: от нервното напрежение до главоболието при синузит. „Дамите с преноси“, разбира се, са валкириите и другите почитателки на К. Г. Юнг. Аскона е домът на конференциите „Еранос“, които започват в началото на 30-те години и продължават и до днес, всяко лято, много години след смъртта на динамичната жена, чиято идея са. Младият съпруг на г-жа Фробе-Каптейн умира по време на Първата световна война и скоро след края на войната тя заживява в Каса2 Габриела – вилата, оставена Ј от баща Ј, заедно с голям парцел прилежаща земя на брега на езерото Мажоре, близо до Аскона. След като отива там, тя заживява в пълно усамотение, изучавайки Веданта и други индийски религиозни философии. Остава вглъбена в тези занимания седем години, без да вижда други хора освен слугата си, докато не заболява от невроза, която я кара да потърси помощ в Цюрих от д-р Юнг. След като работи с нея за малко, Юнг чувства, че нейният уединен живот е причината за проблемите на тази природно екстравертирана жена. Предлага Ј да сподели интереса си към източната философия с други хора със сходни убеждения. Тя се връща в Аскона и построява зала за конференции, която е свързана с нейната вила 1 2

Д-р Джоузеф Хендерсън, интервю на авторката, ноември 1977 г. От италиански – къща. – Б. пр.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

80

чрез терасовидна градина. Действа интуитивно, преди да Ј е ясно точно какво иска да прави там. Тогава стига до идеята за лятна конференция, на която учени от различни дисциплини да представят доклади. Според Барбара Хана1 първите Ј опити са примесени с метафизика и едва през 1933 г. тя решава да изведе конференцията си на истинско научно равнище. Според друг източник обаче тя издига идеята за научна конференция без никакви окултистки въведения. Във всеки случай конференцията от 1933 г. – първата, за която има документация, – е на общата тема: „Йога и медитация на Изток и на Запад“. Фробе-Каптейн изпраща покани на няколко известни тогава професори и сред тях е К. Г. Юнг. Той директно отказва, заявявайки, че тя няма да „разчопли мозъка“ му. Доста странен отговор за мъж, който е бил водещ фактор в насочването Ј да работи за осъществяване на идеята си. Когато тя получава утвърдителни писма от повечето хора, с които се е свързала, отива при Юнг и му показва списъка на ораторите. След като го поглежда, той отвръща: „Ах, ти, дяволе! Ти си поканила всичките ми приятели и колеги! Разбира се, че ще дойда.“ Сред делегатите на конференцията е д-р Рудолф Ото, автор на Идеята за свещеното и именно той дава името на конференцията. Еранос е гръцка дума, означаваща празник, на който всеки прави своето предложение. Предложението на Юнг за тази първа конференция е емпирично изследване на процеса на индивидуация. Тони Волф прави копие на речта, което може да се открие в Събрани съчинения. И така започва Eranos Tagung2 – годишна конференция, провеждаща се в Каса Маджоре на г-жа Каптейн. Така за Юнг започва едно много плодотворно годишно събитие, на което може да се среща с различни хора, с които иначе не би го направил, и където поставя началото на най-близките си връзки с други учени. Конференцията също така му дава още една възможност да проверява нов материал, над който работи. Ира Прогоф пише: „Всеки път, когато Юнг говореше на „Еранос“, това, изглежда, ставаше повод за обявяването на нова позиция в неговото мислене. Определено ми мина през ум, че вероятно атмосферата на „Еранос“ допринасяше за това.“3

1

B. Hannah, Jung: His Life and Work, p. 215. От немски – конференция. – Б. пр. 3 Ira Progoff, “The Idea of Eranos,” in Journal of Religion and Health, Vol. 5, No. 4, October 1966. 2

ОЛГА ФРОБЕ-КАПТЕЙН И ЕРАНОС

81

Атмосферата на „Еранос“ не е, както някой би могъл да очаква, като на научна кула от слонова кост. Първо, всички жени около Юнг се събират там не само за да го чуят да говори, но и заради възможността наистина да говорят с него. В обичайния ход на събитията това става все по-трудно, защото славата му расте и при него идват все повече пациенти. Дори лекциите в Психологическия клуб и тези на английските семинари трябва да се споделят с твърде много други хора и не ги удовлетворяват. Присъстващите на конференциите „Еранос“ обаче са ограничен брой заради мащабите на близките градчета и ограничените им възможности за настаняване и това дава шанс Юнг да се вижда само с неколцина други около него, повечето от вътрешния кръг. Няколко души на първите конференции се оплакват, че почти не успяват да го доближат, защото той винаги е заобиколен от обожателки, които получават името Jungfrauen1. Една жена описва сцената така: „… когато лекцията свършваше, Юнг имаше навика да седне на тази стена и само за миг ние се скупчвахме около него като пчели около гърне с мед, до голяма степен дразнейки другите участници…“2 Забележете образа на пчелите, който извиква този на жреческите пчели на Афродита, заобикалящи Сина-Бог. Но ако може да въплъщава сина-любовник на Афродита, Юнг би могъл да събужда и ехото на по-големия пакостник Дионисий. Тази форма се вижда в Нощта на Менадите, спечелила си известна лоша слава като единствения момент, в който пируването на конференцията се е доближило до състояние, излизащо от контрол. Според всички разкази шумът бил най-голямото нарушение на реда и се издигал до такива височини, че съседите (които съвсем не били близо като се има предвид огромното имение) се оплакали и дори извикали местната полиция. Самият Юнг тичал насам-натам, вдигал тостове, прегръщал жените, смеел се с гръмкия си смях и покръствал някои с възлияние от вино. Несъмнено Дионисиев пир, който продължил цяла нощ, но няма описания за състоянието на пируващите на следващата сутрин. Човек се надява, че не е трябвало да слушат лекции през целия ден. Може би всички отрицателни спомени са изчезнали, тъй като хората си спомнят как през тази нощ великият мъж наистина се е отпуснал и се е оставил на течението. Юнг още веднъж има късмета да получи от жена толкова или дори повече, отколкото дава, но с Олга установява, че тя е крайно полезна и в друго отношение. С течение на годините като допълне1 2

От немски – жените на Юнг. – Б. пр. Aniela Jaffé, From the Life and Work of C. G. Jung, p. 135.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

82

ние на Юнговата анализа той разработва техника, известна като „активно въображение“. Определен просто, това е процес, в който човек си представя зрително материала и образите от сънищата и фантазиите се и след това им позволява да се разгърнат без никакво съзнателно подтикване. По този начин анализираният много често има възможността да работи с незавършени сънища, които все още го притесняват, да потърси неизразените си фантазии в несъзнаваното и да води диалог с преди несъзнавания материал. В есето си върху този процес Юнг отправя много предупреждения за опасностите от техниката и нуждата от ръководещата ръка на аналитика. Мнозина обаче изобщо не могат да си представят опасностите, тъй като не могат да я приложат. Според д-р Джоузеф Хендерсън хората, ограничени от неспособността си да се свързват с несъзнаваното, били изпращани от Юнг при г-жа Фробе-Каптейн. Тя имала силно развита интуиция и способности почти като на медиум и когато – изпратени от Юнг – тези хора отивали при нея, тя не правела нищо. Просто седели в стаята с нея и активното им въображение спонтанно се появявало. „Веднъж това ми се случи в дома Ј. Внезапно се появиха видения!“1 „Еранос“ навлиза в 66-ата си година и оцелява и след смъртта на беловласата динамична жена, родила идеята от интелектуалната си изолация, и от мъжа, който играл ролята на катализатор. Това, че Юнг я е ценял, се вижда от каменна скулптура, която той поръчва на Пол Шпек. Тя е издигната в градината на „Еранос“ и носи следния надпис на латински като знак за благодарността му: „На Неизвестния Гений на това място.“

1

Д-р Джоузеф Хендерсън, интервю на авторката, ноември 1977 г.

Дванадесета глава Дион Форчън: жрицата

Повечето от Юнговите жени или остават близо до Юнг, или го посещават често като начин да подновят духовната си връзка с него. Една от тях, която изключително много се възхищава от работата му и открива в трудовете му интелектуалната основа за житейската пътека, която е избрала, но която никога не се е срещала с него, е Дион Форчън. Ритуална магьосница, която продължава да оказва голямо влияние върху развитието на английската метафизическа мисъл, тя си струва да бъде включена като пример на жена, която е чела и асимилирала трудовете на Юнг, но ги прилага в област, различна от психологията. Малко се знае за тази противоречива англичанка, която като истинска магьосница иска личните Ј вещи и писания да бъдат унищожени след смъртта Ј. Родена като Вайълет Фърт на 6 декември 1890 г. в Уелс, по-късно тя избира мотото на семейство Фърт Deo non Fortuna за свое магьосническо име, а по-късно и за свой литературен псевдоним. В началото на ХХ в. образованието за жените е рядкост и Вайълет, или Дион, както ще я наричаме в тази глава, няма класическо образование, но има много буден ум. Интересът Ј към психологията, изглежда, идва от посещаването на курсовете на проф. Флюгел в Лондонския университет. Освен че е психолог, той е и президент на Обществото за изследвания на екстрасенси. Изглежда, че тя получава основна подготовка по психология и свързаните с нея теми. Особено е завладяна от Фройд, Адлер и Юнг. Основният Ј първоначален интерес е към Фройд и по-късно, когато започва работа в клиника, тя се нарича фройдистки аналитик-лаик. Постепенно обаче тезите на Юнг започват да Ј се струват по-смислени, особено в светлината на растящия Ј интерес към източните философии и ма-

84

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

гия. Неин приятел от онова време казва: „… тя изключително ясно виждаше тясната връзка между модерния емпиризъм и изпитаните от времето принципи на тантристките и кабалистичните ритуали… на ролята, играна от подсъзнателното на предшествениците във формирането на характера и личността…“1 Може би друг източник го казва по-ясно: „… психологията за Вайълет беше Външния двор, както тя започна да се изразява. Тя беше нейният начин да направи магията приемлива за големия свят… тя според нея Ј помагаше да оправдае философията и практиката на магията и да привлича нужния вид (интелигентни) хора към омагьосания кръг, в който се беше озовала и извън който изобщо не пристъпи.“2 Самата Дион пише: „И чрез всичките си преживявания се учех да интерпретирам окултизма в светлината на психологията, а психологията – в светлината на окултизма, като двете взаимно се проверяваха и обясняваха.“3 По това време сънува сън, който променя посоката на живота Ј: „…тя се вижда да чете в библиотеката на централата на Теософското общество в Лондон. Когато вдига поглед от книгата, част от здравата и покрита с книги и лавици стена избледнява, разкривайки стълбище, водещо навън в пространството.“4 Тя тръгва по тази стълба, докато сградата изчезва и най-накрая стига до място, където стоят три големи фигури. Те са „… съчетани от колони от пулсираща и движеща се сила, представена като оцветени светлини и в човекоподобна форма.“5 От изследванията си разбира, че едната от тях представлява силите на Природата, другата – религиозната пътека, а третата – херметическата или магическата пътека. В съня Ј е дадено да разбере, че нейната е херметичната пътека, или пътеката на интелекта, но че ще Ј трябва балансът на другите две, за да осъществи задачата си. Тя е дълбоко повлияна от този сън и го превръща в крайъгълен камък на повелята за живота си. Горе-долу по това време тя пише: “Погледнах честно на психоаналитичната си работа и разбрах, че повече не мога да продължавам с нея, напуснах работата си и се присъединих към редиците на Ленд Арми.“6 В терапевтичната си работа осъзнава, че психологията 1 Цитирано от статия на Бърнард Бромидж в Light, Spring 1960, с любезното съдействие на Колежа за изследвания на екстрасенси, както е цитирано в A. Richardson, Priestess. 2 A. Richardson, Priestess, p. 56. 3 Dion Fortune, Psychic Self-Defense, p. 19. 4 C. Fielding & C. Collins, The Story of Dion Fortune, p. 20. 5 Ibid., p. 20. 6 A. Richardson, Priestess, p. 67.

ДИОН ФОРЧЪН: ЖРИЦАТА

85

не разполага с достатъчно удовлетворителни отговори. Тави нагласа може би е една от причините, които Ј пречат да отиде при Юнг и да стане още една от жените в неговия кръг. Друга е фактът, че тя е прекалено самостоятелна, за да следва принципите на друг, дори ако другият е гений. Възможно е това да е било добре за нея, защото Юнг със сигурност щеше да възрази срещу нейното изследване на окултизма в светлината на психологията и на психологията в светлината на окултизма. През по-голямата част от кариерата си той полага огромни усилия никакво „петънце“ окултизъм да не го докосне и психологията му да е вкоренена в научната мисъл. Поне един от биографите му го упреква за това и ясно демонстрира влиянието, което паранормалните преживявания са имали върху работата и мисленето му1. В друго отношение обаче трудовете на Дион Форчън, макар че се изразява на много различен език (магически за разлика от психологическия), са силно повлияни от Юнг. „Тя чувстваше като свое задължение да постави на правилното място сексуалния взаимообмен между мъжа и жената не просто на физическо ниво, но и във вътрешен план.“2 В литературните и в публицистичните си произведения Форчън често пише, че вътрешната природа на жената е динамична, а тази на мъжа – пасивна, че във вътрешен план жената е тази, която активизира мъжа. Това звучи до голяма степен като теорията на Юнг за анимата и анимуса. В действителност неговата теория става една от големите задачи в нейния план за магистър по магия. Ако можеха да заобиколят разликите в езика, Юнг и Форчън щяха да имат много неща, за които да си говорят. Човек чувства, че за Дион това би било възможно, но за Юнг то щеше да е по-трудно, ако не и невъзможно. Много други отгласи от идеите на Юнг има в мисленето на Дион. Не е задължително тя да ги е получила от него, защото следва паралелен, макар и труден път. В Екстрасетивна самозащита например Форчън пише за “мястото на природата в ума, невидимо за сетивата ни, неосезаемо за прецизните ни инструменти… има същества, които живеят в този невидим свят като риби във вода. Подобно на случаите на късане на дигата, има моменти, когато невидимите сили потичат върху нас и наводняват живота ни.“ 3 Това много прилича на концепцията на Юнг за колективното несъзнавано и на идеята, че в него живеят автономните комплекси, които от време на време могат да ни смазват. 1 2 3

C. Wilson, Lord of the Underworld: C. G. Jung and the Twentieth Century, pp. 10–16. C. Fielding & C. Collins, The Story of Dion Fortune, p. 83. Dion Fortune, Psychic Self-Defense, p. 25.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

86

Когато тя пише за отношението между мъжа и жената, изглежда най-силно в хармония с психологията на Юнг. Нейните идеи в това отношение са изключително напредничави дори и днес независимо от постигнатото от жените в някои области. „Съществува обикновено отношение, което можете да имате с всяка женска от вида, но има и фина, магическа връзка, която е нещо много рядко… Разбирането за неуловимото, магнетичното отношение… Хората си мислят, че сексът е нещо физическо, а любовта – емоционална, и не разбират, че между мъжа и жената има нещо друго, което е магнетично по същия начин, по който компасът се върти към полюса… и че то принадлежи на Природата.“1 Човек се пита точно какво щеше да се случи, ако двамата се бяха срещнали и какъв би бил ефектът върху работата на Юнг. Интересно е да се предположи, че Юнг, който е ненаситен читател на английските мистерии и е силно впечатлен от книгата Тя на Х. Райдър Хагард, може да е чел някои от окултните трилъри на Дион, например Морска жрица, Лунна магия и други, които са художествени описания на нейния начин на мислене и магическите Ј практики, както и важен аспект от работата Ј. Уви, никога няма да узнаем, тъй като малцина от неговото семейство, които са го познавали като по-млад, са живи. А писанията на Дион вече ги няма. Дион основава Обществото на вътрешната светлина около или преди началото на 20-те години. Това е магическо общество с такава сила, че продължава да съществува и до днес, макар и значително променено. Магическата работа, която тя върши, има за цел да повлияе върху посоката на движение на обществото по онова време, тъй като осъзнава значението на връщането на женското обратно в света, за да балансира мъжката. Подобна тенденция се отразява в работата Ј върху отношенията между мъжа и жената, както и в покъсните Ј трудове, които се връщат назад към темите за Артур и за Граала. В по-късните години на Обществото на вътрешната светлина, но още докато Дион е жива, прочитането на Психологията на К. Г. Юнг от Йоланде Якоби е задължително за новоприетите и това може би показва, че тя все още чувства необходимостта от психологическа основа за магическата си дейност. Дион Форчън умира през януари 1946 на 55 години след бързо развитие на форма на левкемия. Погребана е в Гластънбъри.

1

D. Fortune, The Sea Priestess, pp. 180–181.

Тринадесета глава Кристиана Морган: забулената дама от виденията

Един от най-силните документи за семинарите на Юнг е „Семинарът върху виденията“. За дълго време достъпен само за студентите в различните юнгиански институти по света, напоследък той беше редактиран и издаден за широката публика1. Така воалът, който Кристиана Морган целенасочено спуска, е дръпнат и фигурата Ј е разкрита. Историята започва в Цюрих през 20-те години, когато Юнг, вече в зряла възраст, среща и анализира Кристиана Морган. В процеса на „активното въображение“ тя се чувства като риба във вода. Неин близък приятел, също в Института по онова време, е Робърт Едмънд Джоунс, който помага на Юнг да въведе метода. Техниката е форма на лек транс или автохипноза. Днес не се използва често от юнгианските аналитици, но в началото това е едно от любимите средства на Юнг. Когато Кристиана Морган започва да го прилага, потичат видения и от време на време те сякаш повеждат собствен живот. Както се изразява Клер Дъглас в превъзходната си книга за Морган, „Кристиана предлага безпрецедентно количество художествен и изпълнен с въображение архетипен материал.“2 Морган произхожда от аристократично семейство и на пръв поглед изглежда, че се подчинява на изискванията на времето си: първоначално навлиза в обществото чрез баловете, после става уважавана съпруга и майка. Личната Ј история обаче е много по-драматична, защото включва юношеска депресия, която изисква хоспитализация. Доколко това се е дължало на преобладаващото потисническо отношение към 1

Claire Douglas, ed. The Visions Seminars, Bollingen Series, Princeton University

Press. 2 Claire Douglas, Translate This Darkness: The Life of Christiana Morgan, the Veiled Woman in Jung’s Circle, p. 156.

88

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

жените, е трудно да се каже. Тази нагласа се проявява особено остро в предписанията, които Ј дават от болницата при изписването Ј. Тя трябва да стои неподвижно, да живее пасивно, да се откаже от четенето и използването на ума си! За момиче като Морган – живо, страстно и интелигентно – това се оказва много лошо лекарство. Макар че се възстановява, част от духа Ј очевидно е пречупен. Мъжът, за когото се омъжва, току-що се е върнал от Първата световна война и тя прави същото като много млади жени от онова време – опитва се да живее, като съпреживява неговата професионална кариера. Съпругът Ј обаче няма особени амбиции и, изглежда, е по-слаб характер от нея. Интересите Ј неизбежно се насочват към дейности с други мъже, докато не среща в лицето на Хари Мъри своя интелектуален и чувствен партньор. Мъри е женен, тя е омъжена и двете двойки, които са приятели, се борят с проблема на третата двойка – Хари и Кристиана. Мъри отива в Цюрих, за да се анализира при Юнг и – неизбежно – Морган също заминава за там. Очевидно Юнг е очарован от количеството и качеството на виденията на Морган. Той е посещавал мрака на несъзнаваното само с помощта на психотичния материал на Тони Волф. Сега пред него е непсихотична жена, изливаща пълнокръвен, ярко оцветен символен материал, която след всяко видение е способна да го нарисува и опише на хартия. С напредването на анализата, даваща все повече видения с придружаващите ги рисунки и писмен материал, става очевидно, че Юнг е в разгара на контрапренос. Това става найвидимо, когато той реагира на нейния материал и тайни със съмнителния съвет да остане омъжена и същевременно да култивира и да развива връзката си с Мъри. Този съвет несъмнено е оцветен от собственото му положение, което той Ј доверява – връзката с Тони Волф, която наскоро е започнал, както и от становището за жените през ХІХ в., особено остро изразено в Швейцария. В този смисъл Юнг я съветва да изпълнява функцията на муза, или femme inspiratrice, за Хари – същата роля, която Тони възприема спрямо Юнг. Както видяхме в 5-а глава (Тони Волф), това е роля, която създава много проблеми и терзания за изпълняващата я жена. По този начин собственото автономно развитие на Морган е прекратено и е поставено в услуга на мъжа на живота Ј: тогава такава е била съдбата на жените. Такава остава и до днес за много жени. Това тласка Кристиана по път, който тя следва до края на живота си и който Ј коства твърде много в редица отношения.

КРИСТИАНА МОРГАН: ЗАБУЛЕНАТА ДАМА НА ВИДЕНИЯТА

89

Една година след прекратяването на анализата Ј, което като че ли е крайно драматично 1, Юнг Ј пише, споделяйки, че смята да пише книга за нейните видения. Тя му отговаря и му изпраща два свои дневника с рисунки и бележки. През 1934 г. Юнг провежда известния днес „Семинар върху виденията“. Приятелка, която присъства там, говори с Морган след това. Макар че Юнг не разкрива името на жената, която е имала виденията, мнозина отгатват за кого става дума и клюката бързо се разпространява. Кристиана, вече ангажирана с Мъри в ръководството на клиниката, която са основали в Бостън, е изключително разстроена и праща телеграма на Юнг да прекрати семинара, страхувайки се, че това ще навреди на настоящата им дейност. Юнг го прави и провежда семинар върху Ницше и Заратустра. Морган продължава работата и живота си, преживява смъртта на съпруга си, а после и на баща си. Животът Ј трябва да е изглеждал твърде блед в сравнение с възбудата и страстта от дните Ј в Цюрих и до смъртта си тя преживява периодични депресивни епизоди. Накрая тя влиза в морето – този велик и мощен символ на несъзнаваното, толкова често цитиран от Юнг – и се удавя. Тогава е в 70-та си година и истинският партньор в живота Ј Хари Мъри я надживява. Той погребва праха Ј в подножието на Тауър он дъ Марш 2, която двамата са планирали и построили в Масачусетс.

1 2

Ibid., pp. 164–167. От английски – кулата върху тресавището. – Б. пр.

Четиринадесета глава Останалата част от антуража

БАРБАРА ХАНА: ДЪЩЕРЯТА НА КАТЕДРАЛНИЯ ДВОР

Това, което води Барбара Хана в Цюрих, е прочитът на есето на Юнг „Жените в Европа“ в списание от 1928 г. Тя е родена близо 40 години преди това – през 1891 г. – в Брайтън, Англия, където баща Ј е първи викарий на Брайтън, след това старши свещеник на Чичестър, а накрая епископ. По-голямата част от живота си преди отиването в Цюрих прекарва в двора на англиканска катедрала с изключение на няколкото години, през които изучава изкуството в Париж. Като характер тя изпъква почти толкова, колкото Якоби, макар и по различен начин. Винаги е до Юнг и залива със студени душове мнозина, които искат да се сближат с него. Мери Банкрофт споделя, че Хана е „едра английска стара мома с неопределена възраст и характерен нос, извиващ се надолу към брадичка, която пък се извива нагоре към него и [Хана] ми напомня на вещицата, която видях като дете в постановката на Хензел и Гретел в Бостънската опера. Тя винаги пускаше „познавачески“ шегички по мистериозни въпроси и се смееше шумно на определени неясни връзки, които ме озадачаваха. Тя сякаш не забелязваше моето съществуване и аз чувствах как коментирането дори на нещо толкова безобидно като времето засилва пустошта на Сибир, където тя очевидно ме беше заточила, разбивайки всякакви опити да установя контакт.“1 Във всички описания Хана изпъква почти като архетипната английска стара мома – досущ като подкрепящата героиня в трилърите на Агата Кристи, които Юнг толкова много харесва. Една от 1

p. 116.

M. Bancroft, ”Jung and His Circle,” in Psychological Perspectives, Autumn 1975,

ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ АНТУРАЖА

91

претенциите Ј за слава в Юнговата група е, че на нея гледали като най-голямото чудо на Юнг, тъй като била такава „анимус-хрътка“ (агресивна), когато пристигнала, че дистанцирала всички с изключение на Юнг, пред когото се вдетинявала. Юнг успява да насочи тази енергия към труда, впоследствие към анализа, писане и в крайна сметка преподаване в Института. Първоначално Хана иска да стане художник, но стига до заключението, че в света вече има достатъчно картини и прочитайки статията на Юнг в Париж, решава да го види. В Цюрих прави графика на Юнг за 60-тия му рожден ден, но когато по-късно го пита къде е рисунката, той признава, че не знае. Тя чувства, че той я е отхвърлил, и повече не изпитва желание да рисува. Когато по-късно говори с Юнг за това, той казва, че забравянето къде е рисунката е било неговият несъзнаван начин да насочи енергията Ј в нова посока, а именно писането1. Курсовете Ј в Института са посветени предимно на Сянката – подходяща тема за човек, който е тероризирал Мери Банкрофт и други, и са изключително информативни, макар и от драматичната страна. Освен това тя посещава всички лекции на съквартирантката си фон Франц и следи часовника, за да обявява времето за почивките и края на часа. Фон Франц задълбава в царството на приказките, но Хана внезапно я връща на Земята, обявявайки колко е часът. Хана пише различни книги по аналитична психология, но може би една от най-непреходните Ј претенции за слава представлява биографията Ј на Юнг. Едновременно приказлива и информативна, това е една от най-личните книги за него и само на няколко места прозира боготворенето на героя. Макар че от време на време втръсва, Хана е в състояние фино да покаже някои от по-малко привлекателните качества на Юнг. Хана винаги е смятала, че няма да живее повече от 85 години – възрастта, на която умира Юнг, което вероятно показва дълбочината на нейната привързаност и зависимост. Тя почива през 1986 г., но на 95-годишна възраст. Най-голямото чудо на Юнг му се отплаща. БЕЛЕЖКИТЕ НА МЕРИ ФУТ

„Юнг не отстранява комплексите ти и смята, че целият прогрес идва от конфликта, така че според мен човек ще продължи с конфликтите през целия си живот.“ Този откъс от писмо до Мейбъл 1 “The Introverted Jung: Conversation with Barbara Hannah,” in Psychological Perspectives, Autumn-Winter, 1988.

92

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

Додж Луан кара Мери Фут да звучи уморено и обезсърчено. Найвероятно това е обезсърчението, което човек от време на време изпитва, когато е далеч от дома и работи усилено в непозната среда. Мери Фут така и не се връща у дома, преди да навлезе в 90-те си години. Фут рисува портрети и има известна слава. В студиото си на площад „Уошингтън“ № 3 в Ню Йорк след Първата световна война тя събира някои от най-ярките звезди на изкуството и шоу-бизнеса в Ню Йорк. Тя е близка приятелка с художника на декори Робърт Едмънд Джоунс и именно писмата на Джоунс от Цюрих, където той отива, за да се консултира с Юнг, са от решаващо значение Фут да замине за там по-късно. Освен това е близка приятелка с Мейбъл Додж Луан – художничка и писателка от Таос, Ню Мексико, както и с Д. Х. Лоурънс и на Хенри Джеймс. В детството си е познавала и Марк Твен. Значителна информация за годините Ј в Цюрих се съдържа в писмата Ј до Мейбъл Додж Луан. Пътуването, което я отвежда в Цюрих обаче, е първото, поставило началото на околосветското Ј пътешествие. На Коледа 1926 г. напуска Ню Йорк, за да пътува с кораб до Пекин, където остава четири месеца. През цялата предишна година е кореспондирала с Джоунс, който е в Цюрих. Докато е в Пекин, се случва нещо много травмиращо, което я кара да пише на Юнг и да потърси помощ. От неговия отговор може да се съди, че тя е попитала дали има някакъв смисъл човек на 54 години да се подлага на анализа: Уважаема госпожице Фут, Бих предпочел да дойдете в Цюрих около средата на октомври [1927 г.] за зимния семестър. Възрастта няма значение. Докато човек е жив, има проблеми, свързани с живеенето, само че те са различни от тези на 20 години. С уважение, К. Г. Юнг Получаваме представа за травмата, която я е накарала да пише на Юнг, от следния спомен на Мери Банкрофт: „Романистката Ан Бридж я включила в роман, наречен Китайски пикник и шокът да се види изобразена по начин, по който никога не е гледала на себе си, я накарал да дойде в Цюрих, за да се консултира с Юнг. В тази връзка

ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ АНТУРАЖА

93

ми беше казано, че „внезапният сблъсък със сянката“ може да е опустошителен.“1 Фут пристига в Швейцария, след като е пресякла Китай с „Транссибирския Експрес“, после с „Ориент Експрес“ до Марсилия, пристигайки в Цюрих през юли 1927 г. – малко по-рано от предложеното от Юнг време. Престоят Ј е кратък, но тя се връща отново през януари 1928 г., за да остане там през следващите 25 години. Фут открива същите условия, които всички чуждестранни посетители преживяват по онова време, а и днес в по-голяма или помалка степен. „Няма смисъл, освен ако не можеш да се изправиш лице в лице пред значителни трудности от един или друг вид. Първо, изолацията и сивото, влажно време на Цюрих и дългите часове, необходими, за да се оправяш с живота на нашата възраст, и вероятността за не особено възбуждащ кръг от хора, с които да играеш…“ Тя продължава с предупреждение към Луан, че е възможно да не хареса скромните условия. Много неща в писмото са преувеличени, може би за да попречи на Луан да отиде в Цюрих. Същевременно възможно е голяма част от думите Ј да са твърде верни, особено за самотен турист. Следващата част звучи така, сякаш представя без преувеличение истинските Ј чувства. „Често се събуждам с ужас, но не е толкова зле, както когато се опитвах да си платя пътя в Ню Йорк…“ Изумително е да осъзнаеш, че по онова време Цюрих е бил много по-евтино място за живеене от Ню Йорк! Следващото писмо посочва причината, която ще я задържи в Цюрих през останалата част от активния Ј живот. „Тук има няколко души, които харесвам, но водя крайно монашески живот в усилена работа, седейки на едно и също място ден след ден… това ме интересува и работя усилено… сега не рисувам много, но пиша по малко, подреждайки бележки за Юнг [курсивът мой – М. А.] – не оригинални или за публикуване, но крайно поучителни и добри за мен.“ Тези бележки, за които тя пише, че „не са нищо важно“, ще станат част от най-съществената работа, която тя върши за Юнг. Това са бележките от семинарите по аналитична психология, известни повече като Английските семинари, проведени от Юнг за английскоговорещите му студенти, пациенти и колеги в периода 1929–1939 г. Макар че не могат да се публикуват в книга, тъй като нито са писани, нито са редактирани от Юнг за издаване, те са из1

M. Bancroft, ”Jung and His Circle,” in Psychological Perspectives, Autumn 1975,

p. 17. Значителна част от написаното по-нататък за Мери Фут идва от интервюта и от чудесната статия “Who was Mary Foote?” by E. Foote, Spring, 1971, pp. 256–268.

94

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

ползвани от следващите поколения студенти в Института и са крайно полезни при интерпретацията на символния материал. Мери Фут плаща от ограничените си лични средства, за да ги размножи и да ги изпрати на абонати в целите САЩ и Европа. Абонатите не са били повече от 100, така че очевидно голяма част от сметката за размножаването и изпращането им по пощата е платена от нея. В онези дни жените са били склонни да правят такива неща, без да се замислят особено. Мери Фут има възможност да работи с Юнг, когато той преглежда бележките, и може би е смятала, че задачата си струва времето и парите. Дори когато семинарите са прекратени заради войната, Фут превръща в задача на живота си редактирането им и отстраняването на всички грешки. Тя продължава да прави това почти до смъртта си. През 50-те години Фут става все по-сенилна. Друга американка – Мери Брайнър, – която е останала в Цюрих и е станала аналитик, я връща в Америка, където тя умира в старчески дом в Кънектикът през 1968 на 96 години. ХИЛДЕ КИРШ: ЗАТОЧЕНИЦАТА1

Много от жените, почитателки на Юнг, по една или друга причина не са около него толкова дълго като други, защото са омъжени или защото периодично се връщат в родината си и после отново и отново пристигат в Цюрих за обновление. Една от тях е Хилдегард (Хилде) Кирш – юнгианска аналитичка, живееща в Лос Анджелис, която умира през 1978 г. Вечерта, когато я интервюирах, природните стихии бушуваха навън като предвестник на едно от най-тежките наводнения в историята на Лос Анджелис. Имаше моменти през тази вечер, когато трябваше да я моля да повтаря някои неща, тъй като гласът Ј беше тих и все още с акцент, а шумът на бурята почти го заглушаваше. Бяха ми казали, че е болна, но когато се срещнахме, пред мен беше беловласа жена със среден ръст, очите Ј все още искряха и аз не виждах никакви признаци на физическа слабост, докато отпивахме шери и говорехме. Вътрешната Ј жизненост беше така силна и аз изобщо не разбрах, че страда от фатална болест и Ј остават още няколко месеца живот.

1 Целият материал идва от интервю на авторката през февруари 1978 г. с г-жа Кирш в дома Ј в Лос Анджелис, малко преди смъртта Ј.

ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ АНТУРАЖА

95

Родена е в Германия в богато еврейско семейство и до Първата световна война води завидно охолен живот. Когато войната свършва, вече е загубила баща си и животът Ј става по-труден. Омъжва се и има две деца, но мъжът Ј се разболява от смъртоносна болест и умира, а възходът на Хитлер през 1935 г. я кара да напусне Германия с децата си и да замине за Палестина. Пише писмо на Юнг, питайки го дали може да работи с него през пролетта. Той отвръща, че точно по това време е твърде зает и че тя трябва да почака една година. След като е загубила съпруга си и се е отказала от твърде много неща при бягството си от Германия, тя чувства, че след година ще бъде късно. Решава – за пръв път в живота си – да се консултира с И Чинг. Посъветвана е да „пресече водата, за да види Великия мъж“. Макар че животът Ј се простира по линия, толкова близо до нацистка Германия, тя се качва на следващия кораб и отплува за Европа. След като пристига, отива в Цюрих и се настанява в пансион, където се запознава с пациентка на Юнг. На следващата сутрин жената вика Хилде в стаята си и я моли да телефонира на Юнг и да му каже, че е твърде болна, за да отиде и би искала да отложи часа Ј. Хилде се обажда и настоява да говори със самия Юнг, който не обича да говори по телефон. След като му предава съобщението, казва коя е, че И Чинг я е посъветвал да дойде и че иска току-що се освободилия се час. Юнг се разсмива и я кани. Тя отива и открива, че той не я е лъгал в писмото си: целият му ден е зает с пациенти. Бъдещите Ј сеанси ще трябва да бъдат в 7 часа сутринта. Заради начина, по който Юнг и неговата психология променят живота Ј, и по негов съвет тя се чувства длъжна да стане аналитик и да сподели специфичния му метод със света. Учи известно време в Цюрих, след това се запознава и се омъжва за друг беглец от Германия – аналитика д-р Джеймс Кирш. Заедно заминават за Англия, където са част от група, поставила началото на Медицинското общество за аналитична психология. Хитлер обаче се приближава още повече, Франция пада и те решават да заминат за Америка. По това време те вече са преживели над 100 въздушни атаки в Лондон и пътуването с кораб през пълния с подводници океан не им изглежда по-опасно. Установяват се в Лос Анджелис и помагат за основаването на Клуб по аналитична психология „К. Г. Юнг“, а по-късно и Лосанджелиския институт „К. Г. Юнг“. Четиринайсет години, след като се разделя с Юнг, тя се връща в Цюрих. Когато влиза в кабинета му, оглежда всички неща, които са били там, когато за пръв път го е видяла. Сякаш прочел мислите Ј, той казва: „Да, Хилде. Всичко е абсолютно същото.“ Това е увере-

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

96

ние на дълбоко ниво. Тогава двамата сядат и той заговаря за съня, който тя имала, когато за последен път го е видяла преди 14 години и една война. Като човек, чийто живот е бил преобръщан с краката нагоре няколко пъти, Хилде има нужда от чувство на континуитет и Юнг Ј го осигурява по прост и грижовен начин. Хилде говори за свой сън, който я поставя в неудобно положение, и тя смята за глупаво да го споделя с него – сънувала, че е негова булка. Той отвръща, че в известно отношение сънят е истински, защото тя е Телец, а неговата Луна е в Телец, което ги прави съвместими астрологически. Неловкостта намалява и тя се чувства изцелена от неговия отговор. По принцип Юнг е бил внимателен с чувствата на жените и много добре е осъзнавал въздействието си върху тях. Кариерата на Хилде Кирш приключва със смъртта Ј през 1978 г., след като повече от 40 години е работила като аналитик. Тя почина само няколко седмици след нашето интервю. МЕРИ БАНКРОФТ: ШПИОНКАТА, КОЯТО ГО ОБИЧАШЕ

Макар че дълго е близка с Юнг, Мери Банкрофт никога не е била сред жените, които непрекъснато са кръжали около него. Може би едно от нещата, които са я държали настрана, е, че е била омъжена (за швейцарски банкер) и е имала независима кариера като журналистка. Тази забележителна жена е родена в Масачузетс през 1903 г. в семейството, което издава Wall Street Journal. След втори брак тя се мести в Цюрих в началото на 30-те години, където е бизнесът на съпруга Ј. Странното е, че тя е мислела да отиде там, за да се консултира с Юнг по проблем, който засяга „пристъпи на кихане“, за които подозира, че са психосоматични. Тя е красива, секси и интелигентна, много жива и с буден интерес към всичко. След като пристига в Цюрих, посещава поредица от лекции, които Юнг изнася в Eidengenossische Technische Hochschule1, за да види какво представлява, преди да се ангажира в терапия. „Спомням си колко силно впечатлена бях от него. Макар че беше с 28 години по-възрастен от мен, го намирах за изключително привлекателен мъж. Това беше шок за мен. До този момент никога не бях разглеждала мъжете, които са с повече от 10 години повъзрастни от мен, като „сексуални обекти“. Най-силно ме впечатли 1

От немски – Федерално швейцарско висше техническо училище. – Б. пр.

ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ АНТУРАЖА

97

обаче абсолютно необикновеното му остроумие, такава рядкост у хора с неговата огромна ерудиция.“1 От тези лекции тя отива на английските семинари, след това се подлага на анализа с Тони Волф и а после и на 4-годишна анализа с Юнг. През това време успява поне да облекчи пристъпите си на кихане, когато осъзнава, че те са реакция на чувството, че не може да каже „не“ на другия от страх, че няма да я обича. С помощта на Юнг се освобождава и от блокаж в писането. Той Ј казва, че „След като си екстравертиран интуитивен тип, силата е твой естествен елемент. Мъжете, които търсят или имат власт, ще ценят съветите ти.“2 Това се оказва вярно, когато войната избухва в Европа. Алън Дълес, по-късно шеф на ЦРУ, се промъква в Швейцария точно преди нацистите да влязат във Франция и да откъснат швейцарските граници. Неспособен да доведе никой от агентите си в страната, за различни задачи той набира хора, които среща там, включително и любовницата си Мери Банкрофт. Най-голямото Ј притеснение е дали ще може да държи устата си затворена, защото е екстраверт. Отива при Юнг и му разказва за притесненията си. Той отвръща, че според него тя може да го направи, но добавя: „Вероятно само мисълта, че 5 хиляди души ще умрат, ако не го направиш, ще те накара да го сториш.“ Освен това Ј казва, че вършенето на такава работа може би ще Ј разкрие много повече за нея самата и впоследствие тя установява, че това е вярно. Едно от нещата, за които трябва да си мълчи, е конспирацията срещу Хитлер, подготвяна от негови офицери, генерали и някои високопоставени немски цивилни. Фактът, че Юнг е разполагал с тази информация със знанието на Дълес, трябва да прекрати веднъж завинаги слуховете, че Юнг е бил „симпатизант“ на нацистите. Мери Банкрофт остава в Швейцария до края на Втората световна война и е в постоянна връзка с Юнг. В крайна сметка тя се мести в Ню Йорк, където е верен поддръжник на Института „К. Г. Юнг“. На 80-тия рожден ден на Юнг тя му пише, че е научила, че в някои племена вождът отговаря на един въпрос на всеки от последователите си на 80-тия си рожден ден. Нейният въпрос е: „Виждал ли си някога безпомощна жена, защото аз не съм видяла?“ Отговорът му е, че мъжката безпомощност може да е реална, но женската е един от най-добрите каскадьорски номера на жената. Тъй като по рождение и по пол тя е в по-добри отношения с природата, жената 1

M. Bancroft, “Jung and His Circle,” in Psychological Perspectives, Autumn 1975,

p. 115. 2

От мемориалната страница за Мери Банкрофт в Spring, 1997 # 61.

98

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

никога не е напълно безпомощна, стига наоколо да няма мъж.“ Мери Банкрофт умира през 1997 г. на 94 години. ЛЮСИЛ ЕЛИЪТ: МЕЧТАТЕЛКАТА1

„Юнг наистина засегна чувствата ми.“ Д-р Люсил Елиът все още се чувстваше наранена и след като беше прехвърлила 85-ата си година. Тя разказа за втория път, когато е ходила в Цюрих, за да види Юнг, анализирал я 19 години преди това. Точно преди тази втора визита тя загубила човек, с когото е имала 26-годишна връзка. Той починал и тя имала разстройващ сън, в който лежала в ковчег близо до гроба на приятеля си, а от челото Ј израствало дърво. В съня непрекъснато излизала от ковчега, за да отиде в гроба на приятеля си. Била дълбоко разстроена от съня и се чудела дали той говори за желанието Ј да умре, или за нов живот. Върнала се в Цюрих, за да се срещне с мъжа, който Ј бил помогнал преди това. Юнг отказал да я види. Казал, че тя все още е ангажирана с него, а той е твърде стар, за да работи върху това с нея. Тогава Юнг е почти на 80 години. Така вместо при него, тя си насрочила час при г-жа Юнг, която била много любезна и услужлива, но обидата от отказа на Юнг не била изличена. Люсил Елиът започва кариерата си в областта на общата медицина. Дипломира се от медицинското училище на Университета на Калифорния в Бъркли през 1924 г. По това време суфражетките са спечелили борбата за избирателните права на жените и тя открива, че медицинското училище не дискриминира жените. Стажовете се разпределяли на базата на успеха независимо от пола на студента. Тя започва практиката си в Бъркли. Няколко години след дипломирането си се оказва в „нетърпима ситуация, която не можех да понеса и от която не можех да изляза сама“, така че отива за терапия при д-р Елизабет Уитни – един от първите юнгиански аналитици в залива на Сан Франциско. След пет години с нея тя продължава да чувства, че се нуждае от нещо друго, така че д-р Уитни я изпраща при д-р Юнг в Цюрих през 1935 г. „Той беше най-великият мъж, когото съм срещала.“ Провежда 6-месечна анализа с него и чувства, че за този период настъпва изцеление. Тъй като е силно интровертирана, тя остава в хотелската си стая почти през цялото време, срещайки се единствено с Барбара

1 Материалът в тази част идва изцяло от интервю на авторката с д-р Елиът в дома Ј през февруари 1978 г.

ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ АНТУРАЖА

99

Хана, която живее в същия хотел. „Когато тя [Хана] влизаше в стаята, сякаш влизаше тъмна сянка.“ Връщайки се в Сан Франциско, тя смята, че животът Ј се е възстановил в достатъчна степен, за да има нужда от допълнителна анализа, но не се чувства готова самата тя да работи като аналитик. Три-четири години по-късно д-р Джоузеф Уиълрайт и неговата съпруга, и двамата аналитици, се връщат от Цюрих и заедно с Елизабет Уитни и Елиът основават Обществото на юнгианските аналитици в Сан Франциско. Около година по-късно започва Втората световна война и д-р Елиът още веднъж трябва да отложи практиката си като аналитик: твърде много лекари са призовавани в армията и в САЩ не достигат здравни специалисти. Едва през 1946 г., когато лекарите най-накрая се връщат към практиката си в страната, д-р Елиът успява да се откаже от общата медицина и да стане аналитик на пълен работен ден. Продължава да практикува и да провежда сеанси с няколко души и на 80 години, макар че зрението Ј отслабва и има болно коляно, което я кара да живее в дом за възрастни хора. Цялата мъдрост на богатия Ј живот е изписана на лицето Ј, което непрекъснато се разтяга в усмивка. Обидата от Юнг? „О, преди няколко години имах видение: д-р Юнг се издигаше от дълбините на водата. Носеше черен воал, целия обсипан със скъпоценни камъни. Имаше същата дружелюбна усмивка, но сега косата му беше дълга и приличаше на пророк от Стария завет. Това излекува обидата.“

Петнадесета глава Времената, Юнг и жените

Юнг е мъж, далеч изпреварил времето, в което живее. Той до такава степен е човек, съответстващ на изтърканата фраза „епоха на Водолея“, че е лесно да забравим, че в действителност е роден през 1875 г. – малко след средата на викторианската епоха. Много от обвиненията, отправяни от жени към психологическите му трудове, са основателни: те са толкова изпълнени с патриархални и шовинистични нагласи, колкото почти цялата литература от тази епоха, макар че неговият шовинизъм е по-благосклонен от този на, да речем, Фройд. Дори през 1955 г., когато е на 80 години, Юнг продължава да говори неща, като: „Най-основният интерес на мъжа трябва да е неговата работа. Но жената – мъжът е нейната работа и нейният бизнес… домът е като гнездо – няма място за двете птици едновременно. Едната седи вътре, другата каца на ръба, оглежда се и следи всички интересни неща вън.“1 Изказвания като това често карат жените да стискат яростно зъби. Съвсем заслужено. Те не оставят място за индивидуален избор или потребности. Интересното обаче е, че макар да изказва на глас много от предразсъдъците на своето време, почти няма доказателства да ги е следвал в действителните си взаимоотношения с жените около себе си. С изключение – очевидно – на жена си, която изстрадва убежденията му: тя прекарва вкъщи първите 20 години от брачния им живот и, както видяхме, невинаги харесва това положение. Освен това, разбира се, Юнг прилага двойни стандарти – нещо, което не е било рядкост по негово време.

1 “Men, Women and God,” събрани интервюта с Юнг от Фредерик Сандс в W. McGuire & R.F.C. Hull, eds., C. G. Jung Speaking: Interviews and Encounters, p. 244.

ВРЕМЕНАТА, ЮНГ И ЖЕНИТЕ

101

Независимо от публично изразените си нагласи Юнг приема жените много сериозно – нещо, многократно изтъквано от тези, които успях да интервюирам. Една от тях ми каза, че типологията на Юнг не е сексистка и е помогнала на жените да излязат от своя викториански затвор. Същевременно обаче една съвременна авторка излага друг аргумент: „Той изглеждаше изненадан, че жените би трябвало да мислят, а не да чувстват, да работят, вместо да се грижат майчински…“1 И отново: „Например в своето общо описание на различните психологически типове Юнг твърди, че интровертираното чувство може да се открие предимно сред жените.“2 Тази авторка издига теза, която и аз бих искала да отбележа: „Не само аз съм изумена от несъответствията между тези нагласи на Юнг,… от една страна, и, от друга, живота в Цюрих между двете войни. Наймалкото в субкултурата на аналитичната психология градът е дом на няколко жени-аналитици с високи постижения. Те… сякаш не изпитват никаква тревожност или конфликт между ориентацията си към професионалната кариера и онова, което е трябвало да казват за факта, че са жени.“3 Жените идват при Юнг и сякаш процъфтяват от онова, което той им дава в анализата и в отношенията с тях. Точната природа на получаваното е варирала при различните хора. Част от него със сигурност идва от техните проекции върху него на гения, лечителя, големия учител, мъдреца. Сигурно е обаче, че и той е връщал тези проекции обратно към жените, за да ги интегрират в собствената си психика. Ако не беше го правил, те нямаше да са способни да напишат книгите си, да водят лекциите си или да лекуват пациентите си. За да разберем напълно какво е ставало между Юнг и тези жени, е необходимо да разберем две неща: какво общо са имали помежду си тези жени и каква е основата на привлекателност на Юнг за тях. Собствените психологически трудове на Юнг ще ни дадат полезен инструмент, за да направим това. Първо, какво е било общото между жените? Една от Юнговите жени, която не е във вътрешния кръг, посочва, че всички те са имали голям анимус. Анимус е термин, използван (объркващо от време на време) от юнгианците, за да обяснят по-себеутвърждаващите или агресивните характеристики на жените, които на свой ред са приписвани на техен вътрешен мъжки образ. Този термин има много общо с онова, което обществото е смятало за естествени инстинкти 1 2 3

A. Samuels, Jung and the Post-Jungians, p. 215. Ibid., p. 216. Ibid., p. 216.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

102

на жената. Вместо да ги описва като неженствени черти, Юнг ги нарича с всеобхватната дума „анимус“. Той казва, че анимусът има едновременно положителен и отрицателен аспект, но като че ли почесто го разглежда със страх и неприязън: „Жената трябва непрекъснато да контролира анимуса чрез заемането с някаква интелектуална дейност“, „Много жени са били доведени до катастрофа от техния анимус.“ И накрая: „Ако жената мечтае за по-висша роля, която иска да приеме в света, най-добрият съвет е да напише есе или статия за желанията си…“1 Според една от юнгианските аналитички „С Юнг анимусът за пръв път имаше къде да отиде, така че той привлече всички тези жени с кресливи и големи анимуси, а останалите обикновено свършваха в болници за душевно болни. В моята младост принципът беше „никога не позволявай на анимуса да се прояви, ако наоколо има мъж.“2 Много от жените, които отиват при него, например Бъртин, Ман и Хардинг, вече са професионалистки, но техният път е самотен. Много други просто са замразявали амбициите си и са ги канализирали в неподходящи, но социално приемливи области. И днес все още срещаме жени, които довеждат съпрузите и децата си до хипертония със своите преглътнати амбиции и агресия. Ако нямат съпрузи или деца, на чийто гръб могат да изживяват тези нагони, те са склонни да влагат енергията си в отрицателни връзки. Повечето от жените отиват при Юнг, защото са невротични. Можем само да гадаем до каква степен това се е дължало на факта, че са били амбициозни и агресивни. Най-малкото, възможно е каквито и проблеми да са имали, те да са били влошени от липсата на изява на огромния им талант и енергия. Някои са имали университетски дипломи, а други – ниско или никакво формално образование, но повечето от тях произхождат от образовани семейства. Повечето са от висшата класа, без значение от коя страна идват. Това лесно може да се обясни с факта, че в онези времена са пътували само представителите на висшата класа и интелектуалците. Едва през последните 40 години пътуването в чужбина (освен при имиграция или за военни цели) се е разпространило сред широката общественост. Може би най-показателната обща характеристика на жените е, че повечето от тях (с едно-две изключения) остават неомъжени. Да си неомъжена е нещо нормално днес, особено сред средните и вис1 2

Ibid., p. 218. M. Ostrowski-Sachs, Conversations with C. G. Jung.

ВРЕМЕНАТА, ЮНГ И ЖЕНИТЕ

103

шите класи. В първите 50 или 60 години от века обаче, ако не са били разглеждани с насмешка или като семейни роби, на неомъжените жени се е гледало със съжаление, а понякога дори с подозрение. Само в Англия те са били третирани с нещо като уважение и то само ако прекарват дните си в полезни дела за църквата или семейството. Следователно повечето от тези жени са били неомъжени, интелигентни, талантливи и от висшата класа, вероятно с професия и без проблеми. Сега трябва да видим какъв тип мъж е този, който е бил способен да осигури на всяка от тях онова, от което се е нуждаела, за да води дълъг, съзидателен и пълноценен живот.

Шестнадесета глава Юнг: Animus Mundi1

Докато пишех тази книга, разбрах едно нещо: потребността на Юнг от жените е била също толкова голяма, колкото и тяхната от него. Показах как отношенията с майка му – Емили Прайсверк Юнг – поставят основата за връзките му с жените изобщо и с тези от неговия кръг в частност. Те създават у него продължилата през целия му живот потребност от интелектуалната и творческата компания на жени. Потребността, изглежда, е пропорционална на дарбите му, и не е просто желанието на повечето мъже жените да им се възхищават, макар че със сигурност е включвала и това. Дори в преживяването му на състояние на „почти смърт“ именно връзката на Юнг с жените играе голяма роля за оцеляването му. Във вихъра на тези преживявания лекарят, който го лекува, изплува пред него в едно видение. Фантомният лекар му обяснява, че няма да му позволи да умре, защото поне 30 жени са твърде разстроени от представата, че той ще напусне тях и своята работа. Това е дълбоко психична потребност, от която зависят творчеството и целостта на психиката му. Не е случайно, че в пътуването му в дълбините на собственото му несъзнавано той избира жена да го придружава и по този начин тя става негов аналитик – Тони Волф. За него жените и несъзнаваното са синоними. Той е казвал, че когато инфантилно се съпротивляват срещу жените, мъжете се съпротивляват и срещу собствената си несъзнавана страна. Както видяхме, в трудовете си той показва по-малко разбиране и повече предразсъдъци, характерни за неговото време, отколкото в действителния си терапевтичен и личен контакт с жените, може би защото е използвал мисловната си способност, а не чувствата си. 1

От латински – световна душа. – Б. ред.

ЮНГ: ANIMUS MUNDI

105

Неговите писмени изявления показват собствените му потребности: „Човек никога не трябва да е любопитен спрямо жените“ 1 и „Бракът наистина е жестока реалност, но все пак е experimentum crucis2 на живота. Надявам се, че ще се научите да издържате, а не да се борите срещу задължителните условия на съдбата. Само така можете да останете в центъра.“3 Това отразява чувствата, които той изразява по отношение на контрола над реалността, който Ема и децата му осигуряват, когато той се хвърля в непозната психологическа територия. Противоречивият образ става по-малко противоречив, когато разберем, че за Юнг жената представлява психична цялост: едновременно жизнената връзка с несъзнаваното и контрола над всекидневната реалност. В личен план тя е неговата Ема, но и Тони и може би дори Линда, Йоланде, Барбара, Естър, Елинор, Мери и т. н. Именно на изумителната му потребност от жените се дължи дарбата му да ги разбира до такава степен, че сякаш ги създава. Имайки предвид величината на жените, които отиват при него, може би „освобождавам“ и „събуждам“ са по-точни думи. В интервютата и в изследванията ми отново и отново ставаше видно, че всички жени смятат, че той е спасил живота им. Може би това е израз на някакъв психичен компонент в него, който той до голяма степен не е съзнавал: образа на Пигмалион. В неговите Събрани съчинения почти всяка друга митологическа тема се споменава поне бегло. Отсъствието на Пигмалион е подозрително. Митът за Пигмалион донякъде е бил принизен в представянето му от онзи забележителен женомразец Бърнард Шоу. Неговият Пигмалион е арогантен педагог на име професор Хигинс, който за да покаже, че възмущението му от обществото е основателно, се обзалага, че може да направи така, че цветарка от най-долната класа да бъде приета в „обществото“ просто чрез усъвършенстване на речта и държанието Ј. След като е постигнал тази повърхностна промяна, той самият се влюбва в нея. Оригиналният гръцки мит няма почти нищо общо с тази преработена версия. В него се разказва как скулпторът Пигмалион създал статуята на самата Любов – Афродита – като жена. След това се влюбил в своето създание. Той така сърцераздирателно молил богинята да дойде и да влезе в статуята, че Афродита превърнала статуята в плът и кръв под формата на Галатея. От брака на Галатея с От писмо до Йоланде Якоби, 20 ноември 1928 г. G. Adler, ed., C. G. Jung: Letters, Vol. 1 1906–1950. 2 От латински – решаващ експеримент. – Б. пр. 3 Ibid. От писмо до анонимен получател, 29 септември 1934 г. 1

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

106

Пигмалион се ражда син, който е първият от поредица царе на Кипър, където живее самата богиня и където е започнало нейното почитане. При Юнг имаме мъж, който е поклонник – на психично равнище – на богинята. В непубликувано писмо до Мери Фут с пощенско клеймо от Кипър през 1933 г. той пише: „Пращам ти поздрави от омайния остров на розите и нещо повече – тук открих частица от духовните ми прадеди.“1 Изглежда, той притежава свръхестествената способност да вижда във всяка жена, която идва при него, нейните истински дарби и има един още по-полезен талант – да събужда тези дарби. Процесът трябва да е изглеждал като старата магическа техника, използвана от тайни ложи и общества през вековете – тази на създаването на магически образ. В една от популярните си магически новели Дион Форчън ни дава добро описание. Това е диалог между мъж и жена, която се опитва да стане жрица на морската богиня през този век: – Следващата стъпка – каза тя, взирайки се в огньовете, а не в мен – е да завърша собственото си обучение. – Какво е то? – попитах аз. – Да направя своя магически образ като морска жрица. Магическият образ изобщо не съществува на тази плоскост. Това е друго измерение и ние го създаваме с въображението. А за това имам нужда от помощ, защото не мога да го направя сама. За мен да направя магически образ на самата себе си е самовнушение, а то започва и приключва субективно. Но когато двама или трима от нас работят заедно и ти си ме представиш по начина, по който аз самата се виждам, тогава нещата започват да стават2. Цитирах дословно, защото чувствам, че това описва подобната на Пигмалион техника, която използва Юнг, но не знам до каква степен той го е правел съзнателно. Юнг е виждал нещо в жените в анализа, което или те самите не са можели да видят, докато той не го види, или са били предизвикани от него. Може би често те не са можели да го видят от страх от подигравки, че са “самомнителни” жени, които дръзват да мислят, че могат да направят сериозен принос. След като той го е видял и е осигурил – чрез своята психология 1

E. Foote, “Who was Mary Foote?” Spring, 1974, непубликувано писмо до Мери

2

D. Furtune, The Sea Priestess, p. 51.

Фут.

ЮНГ: ANIMUS MUNDI

107

и нейните свързани функции – начин за използване на този талант, жените са процъфтявали. Възможно е това да е една от най-важните причини те да защитават безопасното пространство, осигурявано от него, и да го бранят ревностно от новодошлите, докато те не докажат, че са за постоянно, и от публиката по принцип. В онези времена за тези жени – интелектуалки не е имало много такива места извън университетите и в много случаи жените дори не са били добре приемани там. Вярно е, че като ги е карал да се чувстват защитени и в безопасност, Юнг се е заобикалял с почитателки, но ако е било само това, тези надарени жени нямаше да остават задълго, нито пък щяха да стават все повече всяка година. Той продължавал да подхранва и психологията му се корени в нещо реално. Освен че е нещо като Пигмалионова фигура, Юнг е изпълнявал и други роли – съзнателно или не. Една от най-силните е била на шаман, или лечител, на „племето“ си. Да си шаман е различно от това да си свещеник. Свещеникът винаги е свързан с обществото, в което живее. Ако огласява думите на боговете или на несъзнаваното, той изразява и тези на обществото и неговите очаквания. Почти винаги той е разглеждан като посредник между боговете и човечеството. От друга страна, шаманът е самотник, човек, който търси собствения си път в дивите условия на човешката природа и не приема ничия чужда дума за това, какво казват боговете, нито пък кои са те. Ако има последователи, често им предава духовните истини, които сам е научил, но ги насърчава да имат собствени преживявания на божественото. По думите на Джоузеф Кембъл: „шаманът е човек, който вследствие на лична психологическа криза е придобил определена собствена сила“ 1. Собственият скок на Юнг в психиката със сигурност му дава авторитет, който никакво образование не би могло да осигури. Д-р Джоузеф Хендерсън говори за свръхестествената страна на природата на Юнг, която от време на време плаши. Той я описва като шаманската страна на Юнг, даваща му интуиция, която може да достигне право в ядрото на проблемите на даден човек. Това насочва към друг аспект от привлекателността на Юнг: необикновеният му начин да стига до същността на нещо, без на съзнателно равнище да знае какво не е наред. Една лекарка, която интервюирах, дори каза, че Юнг е „несъзнаващ“ и действа на равнището на несъзнаваното. Д-р Лилиан Фрей-Рон за пръв път се среща с Юнг на празненство, на което той се приближил до нея, поста1

J. Campbell, The Flight of the Wild Gander, p. 159.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

108

вил ръка на гърба Ј и казал: „Ето тук е душата ви.“ За нея това било такава истина, че скоро след това тя се свързва с него, за да се подложи на анализа. Самият Юнг описва как е бил помолен от друг лекар да прегледа млада жена, на която колегата му не успял да помогне и която, изглежда, била неспасяем случай. Жената се появила при Юнг, както било уговорено, и той прекарал с нея един час. През това време му дошла на ум стара детска песничка и той започнал да я пее. Часът скоро свършил и тя си тръгнала. Той не чул повече за нея, докато години по-късно при него дошъл лекар и се представил като колегата, който преди много години му изпратил младата жена. Попитал Юнг какво „чудо“ е направил с нея, защото тя се прибрала напълно излекувана и сега водела нормален живот 1. Непрекъснато чуваме истории за способността на Юнг да „чете умовете“. Рене Бранд разказва една история как тя и десет други студенти от Института били поканени на засаждането на дръвче в дома на Юнг на 80-тия му рожден ден. Тя забелязала колко е болнав и докато градинарите копаели дупка за дръвчето, в съзнанието Ј изникнал образ на по-злокобна употреба на дупката. Внезапно Юнг се озовал до нея и Ј казвал, че това не е погребение, а засаждане на нов живот. Друг автор пише: „Основният талант на шамана е способността му да изпада в транс по желание… и докато е в този транс, той извършва чудодейни дела.“2 Поради способността си практически да чете умове, той се среща с пациентите си на много дълбоко равнище. И не е чудно, че жените от време на време говорят за „чудеса“. В свят, в който толкова много се говори за общуване, но където то е нещо все по-рядко, да бъдеш посрещнат на това ниво и то от някой, който отговаря на въпросите, без да е необходимо да ги задаваш, наистина изглежда чудодейно. „Шаманът… не е само познат обитател, а и фаворизиран потомък на онези области на силата, невидими за нормалното ни съзнание в будно състояние, които всички могат да посещават за кратко във виденията, но през които той броди като господар.“3 Друга често срещана проекция на Юнг е на Мъдреца от Болинген Тауър. Когато името му се спомене днес, образът, който то предизвиква, е на беловласия старец от последните му години. Както

1 2 3

Aniela Jaffé, From the Life and Work of C. G. Jung, p. 122. J. Campbell, The Flight of the Wild Gander, p. 166. Ibid, pp. 166–167.

ЮНГ: ANIMUS MUNDI

109

пише Барбара Хана в биографията си на Юнг: „Неговите съученици в гимназията вече го наричаха „отец Авраам.“1 От ранна възраст Юнг изглежда по-възрастен от годините си и още в детството си осъзнава частта от себе си, която е мъдър старец. Пише как на 12 години бил гост на някакви приятели на семейството и изплашил домакина, като се е изправил в задната част на лодката, за което получил пердах. „Бях абсолютно оклюмал и трябваше да призная, че съм направил точно онова, което той ме беше помолил да не правя, така че яростта му бе съвсем основателна. В същото време бях обхванат от гняв, че този дебел, невеж простак е посмял да МЕ обиди.“2 Продължава с описание на втората личност, която осъзнал, докато още бил дете. Тази втора личност била възрастен, известен, важен мъж, когото Юнг чувствал вътре в себе си. Втората личност, изглежда, се появява в периоди на стрес или конфронтация. Този аспект на Юнг е особено видим за хора, които са го срещнали в по-късните му години. Елизабет Остерман ми разказа, че силата, излъчваща се от него, била невероятна, че той изглеждал много властен и съзнавал властта си, макар че по никакъв начин не злоупотребявал с нея3. Може би той не е осъзнал напълно тази част от психиката си, докато не навлязъл в тъмната нощ на душата си и не започнал да има видения. Първият герой в тях бил пророк Илия. Юнг описва колко крайно реална била сцената, в която той вижда стария пророк с бяла брада и придружаван от младо, красиво момиче, което той представил като Саломе. От тази фантазия изниква друга фигура от несъзнаваното, която се превръща във Филимон4. Филимон се появява пред него като „крилато същество, носещо се в небето. Видях, че беше старец с рога на бик. Държеше връзка с четири ключа… Имаше крила на рибарче с неговите характерни цветове.“5 Много по-късно в живота си той е в състояние да каже: „В Болинген съм във вихъра на истинския си живот.“6 В Болинген може да се появи старецът на 2 милиона години. Юнг вярва, че тази „личност“ стои извън времето такова, каквото го познаваме, и е вечна, 1

B. Hannah, Jung: His Life and Work, p. 53. C. J. Jung, Memories, Dreams, Reflections, p. 33. (К. Г. Юнг, Спомени, сънища, размисли, Плевен: ЕА, 1994 г., с. 30. – Б. ред.) 3 Интервю с авторката, ноември 1977 г. 4 C. J. Jung, Memories, Dreams, Reflections, p. 181. 5 Ibid., p. 102. (К. Г. Юнг, Спомени, сънища, размисли, Плевен: ЕА, 1994 г., с. 176. – Б. ред.) 6 Ibid., p. 225. (К. Г. Юнг, Спомени, сънища, размисли, Плевен: ЕА, 1994 г., с. 219. – Б. ред.) 2

110

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

съществуваща в колективното несъзнавано. Той е интегрирал Филимон толкова добре, че сякаш е станал Филимон – шамана, медиума, мъдреца.

Седемнадесета глава Валкириите: оценка

Повечето от първото поколение жени, които познават Юнг отблизо и са работили с него, са мъртви и само една-две са все още между нас. Може би днес е по-лесно да оценим ясно приноса на тези жени към обществото по принцип и към Юнговата психология в частност. Първият, най-очевиден пункт е, че цялата им работа, особено терапията им, е била вършена и се върши конкретно в контекста на Юнговата психология. Невъзможно е да се знае до каква степен те са били „добри“ аналитици, имайки предвид етиката на доверителната информация, споделена на психоаналитичната кушетка (или стол при юнгианците). Следователно можем да ги оценим само по писмените им трудове. Що се отнася до Ема Юнг, имайки предвид, че незавършеният ръкопис на основния Ј труд Легендата за Граала е недостъпен за нас във вида преди намесата на фон Франц, можем да я оценим само по завършената Ј книга Анима и анимус. Тази творба до голяма степен повтаря идеите на Юнг за двойката понятия „анима“ и „анимус“. Тя добавя много малко от себе си, макар че книгата Ј е малко по-четивна от голямата част от написаното от Юнг и, разбира се, не толкова противоречива. Казвам „разбира се“, защото много от противоречията на Юнг са в резултат от 50-годишния период, в който работата и теориите му се развиват, а възприятията му се променят. Есетата на Ема Юнг са написани за много по-кратък период и се основават на работата на съпруга Ј до момента на писането им. Почти същото е положението с Антония Волф, която страда допълнително от факта, че допреди няколко години голяма част от работата Ј беше непубликувана на английски език. Това, което е издадено, можеше да се намери само в библиотеките на различните

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

112

юнгиански институти по света. Трудовете Ј до голяма степен се основават на формулировките на Юнг, а не на нейни оригинални изследвания, с изключение на някои изключително специфични теми. Нейните широко цитирани психологически типове на жените, структурирани според Юнговите психологически типове, са много патриархални и разглеждат жените само по отношение на мъжете. Макар че поезията Ј се славела като отлична, поне аз не знам нещо от нея да може да е издавано. Линда Фирц-Давид също използва Юнговите принципи в двата си основни труда, без да ги поставя под съмнение, макар че от време на време долавяме по-лични неща за нея, а естетическата Ј чувствителност е очевидна. Колко чудесно щеше да бъде, ако приказките за деца, които е писала и илюстрирала, бяха публикувани, както искаше синът Ј. Когато го интервюирах, той ми каза, че ще го направи, но сега вече е мъртъв. При жени като Йоланде Якоби, Барбара Хана, М. Естър Хардинг (с едно изключение, както ще видим) и Елинор Бъртин, подчертаната безусловна употреба на Юнговите понятия е особено силна. Д-р Якоби прави неговата психология достъпна за широката публика (без особени благодарности, както изглежда) и можем да сме Ј благодарни. В трудовете на другите жени обаче това безусловно приемане става много видимо, тъй като старите теми от приказките, митовете и дори сестрите Бронте са поставени в стандартната Юнгова матрица. При прочитането на книгите на много от Юнговите жени всичко, което човек открива, е преработка на стари и не непременно изпитани и надеждни Юнгови формулировки. Едва третото поколение жени, изглежда, се освобождава от това. Имам чувството, че Юнг би се отегчил много бързо от голяма част от написаното и напразно би търсил по-любознателна нагласа. Смятам по-конкретно, че това трябваше да е направено най-вече по отношение на понятието за анимуса и само една жена – Ирене Клермонт де Кастилехо – се доближава до спор с учителя и се справя добре в него1. Учените в други области сякаш са уморени от това лекомислено приемане. Във въведение към Имало едно време: за природата на приказките на Макс Лути фолклористът Франсис Лий разкрива нетърпението си в следния пасаж: „Дълбинната психология, тълкуването на отделна приказка от гледна точка на някакъв фройдистки или юнгиански архетип, е любим метод, често практикуван меха1

I. Claremont de Castillejo, Knowing Woman.

ВАЛКИРИИТЕ: ОЦЕНКА

113

нично и без да се обръща каквото и да било внимание на значението на отделния разказвач. „Психологическите универсалии“ като Великата майка, Едиповия нагон, Каиновия подтик, заливат индивидуалната психика. И въпреки това човешкото същество, което разказва историята, е също толкова важно за крайната хипотеза за някакъв архетип, колкото и отделният народен разказ за историята на жанра. Всъщност това е още по-вярно, ако дълбинната психология наистина се интересува от истинския си предмет на изследване – живия човек.“1 Някои учени феминисти питат защо нито една от Юнговите жени (нито пък много от мъжете, в интерес на истината, с яркото изключение на Джеймс Хилман) не подлага под съмнение идеите на Юнг, нито пък прави нещо повече от просто разработване ad nauseam2 на основните му допускания. Наоми Голденбърг, която посети Юнговия институт в Цюрих по същото време, по което бях там, е написала отлично есе, цитиращо множество случаи на това, как се използва изключително субективният подбор на изследователски материал, за „да се документират предопределени заключения“3. Едно изключение от това робско следване на учителя е Женски загадки на М. Естър Хардинг, която е основана колкото на психологията, толкова и на историята. Нещо повече: нейните изследвания служат като основа за много от ранните книги за богини, които следват. Както казах в 7-а глава, изглежда, че поне първоначално Юнг не се е интересувал много от това. Настрана от казаното, може да се твърди, че макар жените около Юнг без съмнение да са били творчески настроени и интелигентни, нито една от тях не се отклонява съществено от неговото мислене, нито пък забележимо го задълбочава. Нито една от тях не се смята за достойна да поставя под съмнение някое от твърденията му за жените и понятието за анимуса, нито пък добавя свои изследвания, противоречащи на неговите тези. Със сигурност те са били в по-добра позиция, пък било то само заради пола си, да правят емпирични наблюдения на собствената си психика и на тази на другите жени. Наблюденията им върху анимуса щяха да са особено ценни, само ако си бяха позволили първо да оставят настрана тезите на Юнг. Самият той прави няколко изявления в трудовете си за мъгля1 Max Luthi, Once Upon a Time: On the Nature of Fairy-tales, от въведението на Франсис Лий. 2 От латински – до втръсване. – Б. пр. 3 N. Goldenberg, “A Feminist Critique of Jung,” in Signs: The Journal of Women in Culture and Society, Vol. 2, No. 2. 1976.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

114

востта на основния си материал върху анимуса, например: „Тъй като анимата е архетип, откриван у мъжете, разумно е да се предположи (курсивът мой – М. А.), че у жените трябва да присъства еквивалентен архетип.“1 Разумно за кого? Защо да не предположим, че тъй като мъжът е роден от „друг“ (жена), той трябва да има нейно отражение в несъзнаваното си, за да му помага подсъзнателно да общува с „другия“, докато жената е родена от „същата“ (жена) и няма такава потребност? Голденбърг отбелязва, че последователите на Юнг „са склонни да подчертават [модела на анима-анимус] в още по-голяма степен от самия Юнг“2. Разбира се, на всяка жена, която твърди прекалено настоятелно, че понятието за анимуса е погрешно, вероятно ще бъде казано, че простият факт, че тя го оспорва, е знак за обладаността Ј от него! Единствената жена в нашата книга, която, изглежда, е до голяма степен самата себе си независимо от възхищението от Юнг, е Дион Форчън. Тя казва малко неща, които са в разрез с неговата психология, но пише, без да използва кой знае какъв психожаргон, и прилага идеите си към всекидневния живот на мъжете и жените. Може би самият факт, че тя не отива в Цюрих, за да се подложи на анализа, Ј помага да запази собствената си гледна точка. Може би щеше да е по-добре, ако жените около Юнг бяха посъветвани да следват съвета от Събрани съчинения, том 7: „Следователно всеки, който иска да познава човешката психика… ще е подобре да… каже сбогом на изследванията си и с човешко сърце да се зарее в света. Там, в ужасите на затворите, в лудниците и болниците, в безцветните кръчми в предградията, в бордеите и в ада на хазарта, в салоните на елегантните, на фондовите борси, социалистическите сбирки, църквите, събиранията на борещите се за възраждане и на изпадащи в екстаз секти чрез любовта и омразата, чрез преживяването на страстта във всяка форма в собственото тяло той ще пожъне по-богата реколта от познания, отколкото биха могли да му дадат дебели като тухла учебници, и ще знае как да лекува болните с истинското познание на човешката душа.“3

1 2 3

M. Ostrowski-Sachs, Conversations with C. G. Jung. N. Goldenberg, “A Feminist Critique of Jung.” The Collected Works of C. G. Jung, Vol. 7, Paragraph 409.

Осемнадесета глава

Hieros Gamos

Стар алхимик стои сред масите си, отрупани с бълбукащи стъкленици и шишенца със загадъчно оцветени течности. До него, следвайки го на всяка стъпка от пътя, млада жена изпълнява задълженията си, като от време на време се съветва със стария мъдрец. Във въздуха се долавят напрежение и още много невидими същества, които присъстват в древната лаборатория. Алхимикът от дълги години работи върху този процес, опитвайки една след друга комбинации от съставки. Най-накрая е готов. Всички внимателно подбрани компоненти са влезли в малката пещ, направена за работа с magnum opus1. Включени са есенции от много растения, цветя и билки. Днес слагат екстракт от слънчева светлина, довечера ще добавят сребърните лъчи на Луната и тогава сместа ще е готова! Ръцете на младата жена треперят, докато разтваря завесите. Това е единственият признак на нервност. Кръглият диск на Луната временно се скрива зад няколко леки тъмносини облаци. Тогава нейните сребърни лъчи от мека светлина бавно проблясват в стаята и проникват дълбоко през отворената врата в пещта, която старецът е приготвил, за да получи лунната есенция. Сега той добавя капка от нещо друго, докато неговата soror mystica – неговата духовна сестра – гледа. Операцията е завършена. Той бързо затваря вратата и хвърля последен поглед върху любимата жена, която от толкова отдавна работи до него. Пещта пламти и се зачервява. Вътре процесът е започнал и няма спиране, защото иначе всичко ще се загуби. Той продължава цяла нощ и човек може да каже, че нещо става само по слабите шумове в здраво затворената пещ и по излъчващата се от нея топлина. 1

От латински – крупно произведение (особено литературно). – Б. пр.

116

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

Сякаш в стаята няма никой, който да наблюдава. Мъдрецът и младата жена са се оттеглили в сенките, където чакат, без дори самите те да се виждат. Накрая в пещта нещо се променя. Светлината угасва, шумът изчезва. От сянката излиза самотна фигура: висок, строен човек, който с младежка стъпка се насочва право към малката пещ и без да се колебае, отваря вратата. Силната, гладка ръка посяга навътре, за да извади веществото и междувременно извиваща се, обсипана със скъпоценни камъни змия се навива около китката, докато главата Ј се среща с опашката, лапва я в устата си и сякаш задрямва. Ръцете изтеглят произведението – произведение, което би минало незабелязано от непосветените – голям, гладък камък. Просто камък, но в него са противоположностите, съдържащи се във вечния баланс, въртящи се в божествен ритъм толкова прецизно настроени, че за нетренираното око ефектът е като застой. Фигурата с гривната от обсипана със скъпоценни камъни змия държи камъка на почтителна височина и на излъчващата се от него светлина виждаме, че това не е нито старият алхимик, нито неговата млада помощница. Това е същество – самò по себе си завършено, но нито мъж, нито жена и въпреки това и двете с цялата мъдрост на възрастта и същевременно поддържано от младежка енергия. Magnum opus е готов. Андрогинното същество е било създадено чрез hieros gamos.

••• Крайната цел в юнгианската анализа, или процесът на индивидуация, който тя подпомага, е hieros gamos, или Божественият брак. Юнг заема термина от средновековната алхимия и последната му велика творба – The Mysterium Coniunctionis – е посветена на неговото изучаване и психологическа интерпретация. Тази операция е толкова сложна, че ще ни трябва томът, написан от Юнг, за да бъде обяснена. Но за да се изрази (може би несправедливо) по найпростия възможен начин, hieros gamos е процесът, чрез който атрибутите на Сол (мъжественото, Слънцето) се обединяват с тези на Луна (женственото, Луната), за да създадат едно-единствено андрогинно същество. Психологически този процес се осъществява в индивида, когато мъжът и жената интегрират своята противоположност. На този етап всеки от тях става психологически андрогинен: между тях вече няма разцепление. Това е брак на съзнанието и несъзнаваното. Възник-

HIEROS GAMOS

117

ващата в резултат цялост създава „нов“ човек: осъществило се е психично прераждане. Разбира се, това е идеалът, жизнеутвърждаваща представа за възможностите на психичния съюз. Вярвам, че жените около Юнг са използвали връзката си с него, за да осъществяват hieros gamos. Те са се чувствали „бракосъчетани“ с него на много дълбоко ниво и може би това е една от причините повечето от тях да останат неомъжени. Би било трудно за „просто“ земен мъж да се съревновава с такава фигура, достигнала до тези жени по подобен значим начин. Темата често се появява: в съня на Хилде Кирш и тълкуването му от Юнг, в съня на Йоланде Якоби и дори в закачливия прякор, даден на друга от жените, която превърнала Юнг в идол и била наричана „годеницата на Христос“. Ако искаме да разширим тази предпоставка още повече, можем да кажем, че всички произведения, създадени от тези жени, са детето, или продуктът, на този съюз и може би затова те вземат толкова много от Юнг и съдържат толкова малко оригинална мисъл и изследвания. Каквато и да е предпоставката, поддържащата живота природа на дълбокия съюз се вижда в дългия, продуктивен живот на тези жени. Във всеки случай тяхното отношение с Юнг им е помогнало да живеят на много дълбоко равнище и сънищата и виденията им ги поддържат и след смъртта на мъжа, който за пръв път ги е приел сериозно.

Приложение Хороскопът на Юнг1 от Филип Кулжак

„Има много аналогии, които могат да се направят между хороскопа и характеровата диспозиция. Съществува дори възможността за определена прогностична сила… Изглежда, че хороскопът съответства на психичните архетипове.“2 „Ние се раждаме в даден момент, на дадено място и подобно на най-добрите вина, носим качеството на годината и сезона, които са свидетели на нашето раждане. Астрологията твърди единствено това.“3 Карл Густав Юнг е роден по време, когато Слънцето е в знака на Лъва и ръководеният от Сатурн знак на Козирога се издига над източния хоризонт на родното му място – Кесвил, Швейцария. От астрологическа гледна точка изгряващото слънце посочва как светът разглежда индивида, както и начина, по който индивидът е склонен да вижда, да схваща и да взаимодейства със средата си. Слънцето посочва Егото и потенциала в индивида, за да продължи той да бъде и да стане същността си. 1 Рождената информация за Карл Густав Юнг е получена от Dictionnaire de L’Astrologie, J.L. Brau, който дава различно време на раждане от Марк Едмънд Джоунс, т. е. 19:20 ч. в неговия Guide to Horoscope Interpretation. Изчисленията на хороскопа са направени с помощта на компютърната програма Blue Star на Matrix Software, Inc., 315 Marion Avenue, Big Rapids, Michigan. Авторката иска да изкаже благодарност на Филип Кулжак за неговите коментари и интерпретации на диаграмата. 2 J.L. Brau, Dictionnaire de L’Astrologie (Английският превод е на Хелън Уийвър и Алън Едмъндс). 3 Ibid.

ПРИЛОЖЕНИЕ

119

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

120

Ръководеният от Сатурн зодиакален знак Козирог предвещава ранни ограничения – реални или въображаеми, – чувствани от човека със знака на изгряващия Козирог. При него има чувство за неадекватност, което обикновено се разсейва с възрастта, опита и интроспекцията. Ръководната планета на възхождащия знак на Юнг е в знака на Водолея, в първия дом на неговия рожден хороскоп. Тази позиция още повече подсилва чувствата му за ограничения и неадекватност и внушава, че баща му, представляван от неговия Сатурн, е в уникалния знак на Водолея и ще оказва основно влияние върху светогледа на Юнг. Слънцето в знака на Лъва, поставено в седмия дом, означава огромен потенциал за себеосъществяване и индивидуация. Творческият потенциал е огромен, но изисква сътрудничество и партньорство (символното значение на седмия дом). „Да живее кралят!“ Енергията е динамична, слънчева. В чест на владетеля Слънце енергията инстинктивно желае публично признание и одобрение. Като устойчив знак Лъвът стои високо на пиедестала и изследва заобикалящите го полета. На хората отдава великодушие и топлосърдечна щедрост, стига пиедесталът да е високо, а господството – гарантирано. Въпреки това приемането на висока позиция може да доведе до падането на всеки блестящ лидер, ако той не постигне това, което е обещал. „Разпределението на енергията може да се проявява като вдъхновяващ лидер или като фукльо. Обхватът е също толкова голям, колкото са огромни енергийните потенциали. Себерефлексията може да е толкова вярна и жива, че аргументите, предположенията, разсъжденията така и не виждат светлина. При Лъва измеренията на театралността са много силни. Аплодисментите са пътят към сърцето на Лъва. Пълното сходство с Телеца (два устойчиви знака) води до сблъсък: енергиите имат различна природа, но сходни начини за изразяване. Може би „приличащите си“ се отблъскват като магнит! Претоварването с работа и твърде високите постижения са трудностите за Лъва в зависимост от нуждата, показана в останалата част от хороскопа. При Лъва сърцето и гръбначният стълб са частите на тялото, управлявани от Слънцето…“1 1

N. Tyl, The Principles and Practice of Astrology, Vol. I.

ПРИЛОЖЕНИЕ

121

Личността на Юнг се вижда чрез Луната в знака на Телеца, поставен в своя трети дом. В най-основния си смисъл Луната символизира самосъхранението. Тя представлява емоционалната природа на индивида и в анализа на хороскопа представлява инстинктите, несъзнаваното, майката и жените по принцип. Тя показва анимата и е свързана със спомените, сънищата и въображението. Луната в знака на Телеца е възвишена и усилва способността на индивида да подхранва не само своя Аз, но и другите. В асцендента са Слънцето и Луната, основните съставки на потенциала при Карл Густав Юнг – Едно Лъвско Слънце Слънце – енергично, съзидателно и гордо. Луна в знака на Телеца – със самосъхранение, свързано с практична, земна и упорита емоционална природа. И накрая неговото гледище за света, видяно през асцендентния му знак – Козирог, отразяващ чувстваните ограничения, амбиция, желание за успех и признание благодарение на постиженията. За да съзреят тези съставки, трябва да погледнем положенията, в които се намират планетите, спрямо тези много важни индикатори: Асцендент, Слънце и Луна. В тези формации от аспекти, положение в домовете и знаци се откриват динамичните напрежения, необходими, за да се реализира и изпълни потенциалът на индивида. Гледайки рождения хороскоп на Юнг като цяло, става ясно, че в него има две групи планети. В първата са Сатурн в първи дом в тройката на Водолей, Юпитер в девети дом във Везни с Марс в Стрелец в неговия единадесети дом, формиращи шестоъгълник едновременно със Сатурн и Юпитер. Втората група се състои от Нептун в трети дом в знака на Телец, в перпендикулярно положение към Слънцето в седми дом под знака на Лъва, Луна-Плутон конюнкция1 в знака на Телец в трети дом с Луната в перпендикулярно положение спрямо Уран в седми дом под знака на неговия вредител Лъв. Това, което подпомага енергиите да протичат и да осъществяват себе си, е Сатурн в квадрат с конюнкцията Луна-Плутон от първи до трети дом и Юпитер в квадрат едновременно със Слънцето под знака на Лъва (седми дом) и Венера под знака на Рака в шести дом. Същността на Аза изисква подхранване, за да цъфти. Ранните години на индивида се символизират от Луната като майка и от Сатурн като баща. Квадратът Сатурн-Луна на Юнг посочва стресове, 1 Предполагаема най-голяма близост на две небесни тела; пресичане на пътищата, срещане на небесни тела. – Б. пр.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

122

чувствани чрез родителското взаимодействие с него и чрез отношенията между родителите. Родителите чувстват, че нуждите на детето не са удовлетворени. Сатурн (бащата) е в знака на Водолея и внушава уникално или странно взаимодействие, а подхранващата Луна в знака на Телеца (майката) – потенциал за овладяване на възможността за създаване на още по-голямо отчуждение между бащата и сина. С течение на времето Луната подпомага Юнг да похранва себе си и ме помага да разбере майка си и жените изобщо. Тя е женственото в него (анимата), с което той е в контакт. Същевременно Сатурн – символът на бащата и Сянката – остава да го преследва. „Сянката се символизира от Сатурн – черният ангел или Сатаната – и тук виждаме онова, от което се страхуваме и което изтласкваме с максимална емоционална интензивност, т. е. онези неща, които проектираме и най-много не харесваме у другите, защото не можем да понесем да ги приемем като части от собствената ни природа.“1 Тъй като детето има нужда да бъде приемано от родителите си, онези части от Аза, които не срещат прием, или за които детето вярва, че няма да бъдат приети от родителите му, се изтласкват. Тази тъмна, неприемлива страна е сянката…“2 Стимулът за осъществяване на амбицията на Сатурн и постигането на приемане, от което се нуждае Юнг, се подпомагат от конюнкцията на Плутон–Луна в знака на Телеца в трети дом на хороскопа му. Това е себеподхранващата се емоционална природа, комбинирана със силата на волята на Плутон, която поражда импулса към успех. (Конюнкцията Луна-Плутон в квадрат със Сатурн.) Планетата Плутон символизира загадките на живота – секса, раждането и смъртта. Тя е потенциалът за регенериране и трансформиране на това, което вече не е полезно в живота на индивида. Плутон символизира също волята и е поставен в знака на Телеца: „Плутон… революционизира Комуникационната система като цяло и умствените нагласи претърпяват драстични промени… Интелектът (по-нисшият разум) и възприятията са вкарани в по-дълбоките канали на мисленето и чувства1 2

G. Szanto, Astrotherapy: Astrology and the Realization of the Self. Ibid.

ПРИЛОЖЕНИЕ

123

та и са принудени да се оттеглят, докато правилното средство за преход не стане ясно… Потребността от изразяване – чрез говорене, писане (или употреба на бомбастични фрази) – завладява и с Плутон в третия дом човек изглежда е осъден да устоява сам… Сетивните впечатления са изострени: паметовите модели достигат дълбоко в подсъзнателния водовъртеж и чувство за съзнателна еволюция мотивира поведението.“1 Луната пресича Плутон: „Родените с тази конюнкция имат интензивни чувства и силна воля… Те могат да проявяват паранормални и окултни тенденции и склонност към неуловимо емоционално доминиране над заобикалящата среда. Могат да имат покоряващо влияние върху другите хора. Открити са за свръхматериалните области на проявление… Техният интерес към спиритуализма или въпросите за живота след смъртта могат да ги карат да осъзнават нетелесните неща. При тях съществува и тенденцията да се оставя миналото да умре и да се създават напълно нови основи за емоционални преживявания. Родените с тази конюнкция са безстрашни и готови да поемат рискове и Плутон, управляващ принципа на премахването, смъртта и прераждането, ги кара да търсят крайни и решителни промени в живота си. Те се отнасят драстично със семействата си, въвеждайки внезапни промени в домашната сфера. Понякога отчуждават жените с безцеремонността си и със склонността си да бъдат арогантни. Дали тази конюнкция ще се изрази в творчески гений или в деструктивна емоционалност, ще зависи от положението спрямо нея и от хороскопа като цяло.“2 За да се разбере значението на Луната под знака на Телеца на Юнг и да се постигне още по-голямо прозрение за неговата личност, разглеждаме квадрата Луна-Уран от трети до седми дом. Уран символизира потенциала на индивида да използва свободата. Нещо повече: енергията на тази планета сочи внезапни и неочаквани събития. Тя е свързана с приятелствата, надеждите и човечността. 1 2

L. Lowell, Pluto. F. Sakoian & L.S. Acker, The Astrologer’s Handbook, pp. 287–288.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

124

„Уран под знака на Лъва бележи поколение от хора, които търсят свобода в любовта и романтичните отношения. Техните представи за ухажването и секса могат да се отклоняват от традиционните морални стандарти и вероятно те вярват в свободната любов. Уран в Лъв може да дава силна воля и творчество в изкуствата и науката, както и потенциал за оригинален вид лидерство. Хората с тази позиция се стремят да създадат уникална изразност, за да изпъкват в начинанията си. Могат да развият нови концепции в изкуството, музиката и театъра. Вместо да се подчиняват на нормите на обществото, в което живеят, те предпочитат да създават собствени стандарти. При тази позиция обаче има обаче опасност от егоизъм … а оттук следва, че те трябва да се ангажират с въпроси от социален или универсален, а не само личен характер. Тези хора могат да бъдат крайно упорити и трудно постигат компромиси или си сътрудничат с другите. Ако в този знак е засегнат Уран, те ще настояват да е „на тяхното“ до такава степен, че напълно ще отказват да сътрудничат.“1 Уран в седми дом носи символните значения на този дом, например брак, партньорства, близки приятелски отношения, обществени контакти и правни договори в областите на собствения житейски опит. Със сигурност ще стават неочаквани и внезапни промени, тъй като тенденцията към свобода в границите на тези ограничения е силна. За да видим как се проверява същността на Аза (Слънцето под знака на Лъва), търсим напрежението на квадрата Слънце-Нептун в развитието. Под знака на Телеца Нептун като господар на Рибите е воден знак и губи възприемчивостта си към земните практически въпроси и сочи потенциал за вдъхновена мисъл, използвана в подхранването. Нептун като планета-господар на естествения дванадесети дом символизира идеала на състраданието към всички живи същества, без очакване на награда. Нептун в дома на рационалния ум (трети дом) представя потенциал за налудности или вдъхновение. Възможността за самоизмама би била много голяма без силния Сатурн, който Юнг има. А именно комбинацията на практическата, себеподхранваща воля с вдъхновените мисловни процеси ръководи 1

Ibid., p. 202.

ПРИЛОЖЕНИЕ

125

амбицията (Сатурн) и дава – чрез Сатурн – устойчивостта на целта за трансформиране на себе си. Друг аспект на напрежението е Юпитер под знака на Везни в осми дом в „неотбелязан“ квадрат към седмия дом на Слънцето под знака на Лъва. Осмият дом е естественият дом на знака Скорпион, управляван от естествения владетел на Скорпиона Плутон. Юпитер символизира потенциала на индивида да постига мъдрост чрез пътувания, образование и опит. Юпитер под знака на Везни посочва областите на опита, включени в напрегнатостта на положението. Това са най-вече партньорства или давано и получавано сътрудничество. Слънцето под знака на Лъва (крал) е дадено сътрудничество и при отказ неговият емоционален източник на власт експлодира (Луната пресича Плутон и е в квадрат с Уран). Урокът, който трябва да се научи, е да се приема сътрудничество и да се ограничава фалшивата гордост, която Слънцето под знака на Лъва е склонно да изразява. Самодисциплината на Сатурн трябва да бъде включена, ако Егото трябва да се осъществи в търсенето на еволюционно разгръщане. Мястото на Венера в шести дом под знака на Рака също е източник на динамично напрежение чрез перпендикулярното положение спрямо Юпитер в осмия дом на Везни. Когато Венера е под знака на Рака, има много чувства и чувствителност. Естественият владетел на Рака е Луната, а Венера е управляващата планета на Телеца. Астрологически тези планети потенциално взаимно си приемат и предават, позволявайки на енергиите си да се появяват поположително. Чрез естественото управление на Телеца, господарят на естествения втори дом, Венера е свързана със следните области на опита: усет към ценностите, способност да се натрупва богатство, привличане към и от страна на другите, силна естетическа чувствителности и личен комфорт. Шестият дом символизира служенето на другите, личното здраве и заетостта. Знакът, управляващ естествения шести дом, е Дева (ръководена от планетата Меркурий), която се намира в шестия дом под знака на Рака и затова е изпълнена с достойнство. В перпендикулярното положение на Юпитер спрямо Венера напрежението, което се развива, кара личното разширение (Юпитер) да страда, когато се долови липса на желание за сътрудничество и това води до личен дискомфорт (Венера). Потенциалът на рождената карта за това положение е да се използва дисциплината на Сатурн и благоразумието на Юпитер, за издигане над отрицателните резултати.

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

126

Меркурий пресича Венера и това означава възможност мисловните процеси на Меркурий (по случайност облагородени в шестия дом) да бъдат изразени в по-голямото разбиране и чувствителност по отношение на служенето на другите и чрез собствената професия. Именно емоционалното раздаване на Юнг привлича жените към него: може би той е давал онова, което е искал да получи. „Вашата кротка и сговорчива личност е предимство в повечето професии, но може да установите, че ви е трудно да се справяте с корозиращите елементи на оспорваната и пряка конкуренция. Тази възможност трябва да се вземе предвид, когато се избира професия. По-добре е да работите сами или с малка група от хора, така че да не се налага да се тревожите за притесняващото ви съревнование с другите.“1 Секстилът2 на Слънцето под знака на Лъва и Плутон под знака на Телеца „показва, че вие напълно осъзнавате силата на волята си. Дълбоко в себе си разбирате, че можете да постигнете почти всичко, което искате, без твърде голяма съпротива от другите. Разбирате обаче, че без познания не можете да осъществите съдбата си… Вашата способност да предавате мислите си е толкова силна, че другите са омаяни от думите ви. Тази лекота в общуването е най-голямото ви предимство. Освен това имате усет за управляване на ресурсите на другите хора и лесно вдъхновявате тяхната увереност във вашите способности. Тъй като талантът ви е толкова ценен, сте длъжни пред света, а и пред себе си да го направите достъпен за всички.“3 Енергията на Плутон под знака на Телеца в третия дом тече положително и издига Егото чрез служенето на другите. Секстилът от Луната под знака на Телеца и Меркурий-Венера под знака на Рака символизира потенциала за чувствително и подхранващо общуване в служенето на другите, което подпомага регенерирането и трансформацията на мисловните процеси и възприемането на другите. 1 2 3

R. Pelletier, Planets in Aspect: Understanding Your Inner Dynamics, p. 37. Разположение на две небесни тела с разстояние между тях от 600. – Б. ред. Ibid., 77.

ПРИЛОЖЕНИЕ

127

Изисква се енергия индивидите да се борят да се овластят и да изпълнят потенциала си, което се символизира от планетата Марс. Юнговият Марс е разположен в единадесетия дом на хороскопа му, поставен в ръководения от Юпитер знак на Стрелеца. (Стрелецът е естественият владетел на деветия дом с планетата Юпитер като свой господар.) Марс представлява начинът, по който човек се утвърждава: той е приложената енергия, свързана с всички форми на дейност, независимо дали става дума за съревнование, работа или секс. Енергията на Марс обикновено се изразява като върховно усилие, когато е поставен в единадесетия дом, особено по отношение на областите на единадесетия дом: надежди, желания, признание и човешка загриженост. В знака на Стрелеца огънят на енергията не гори с импулсивността на Овена, нито с яркостта на Лъва, а има собствена жар. Секстилът между Сатурн и Марс символично дава на индивида умствената издръжливост, за да постави основите и да се подготви за успех. Секстилът на Юпитер и Марс символизира потенциала за умствена издръжливост за подпомагане на стремежите чрез висше образование, пътешествия и философия. Всяко от тези секстилни положения подсилва триъгълното положение на Сатурн и Юпитер. Тройката Сатурн-Юпитер символизира лесното протичане на енергиите между Юпитер (осми дом на загадките на живота и ресурсите на други хора, естественият дом на Скорпион, управляван от Плутон) под знака на Везни – знака на партньорството и сътрудничеството (давано и получавано), и Сатурн в първи дом, представляващ Аза, противопоставен на другите. В тройката има амбиция (Сатурн), подсилена чрез използването на ресурсите на другите хора (Юпитер в осми дом). Карл Юнг има 6 планети в северното полукълбо на рождения си хороскоп, една (Сатурн) под въздушен знак, три (Нептун, Луна и Плутон) под земни знаци, два (Меркурий и Венера) под водни знаци. Тези разположения сочат, особено с Козирог като изгряващ знак със Сатурн в неговия първи дом, че той се смята за интроверт с ударение върху интуицията и чувството. Венера, управлявана от Луната (естествен владетел на четвърти дом на ранното начало) е в тройно положение спрямо изгряващия знак и посочва може би безумно любеща майка, а в перпендикулярното си положение спрямо Сатурн указва напрежение в отношението баща–син. това най-вероятно се дължи на напрежението, което Юнг изпитва чрез перпендикулярното положение на Сатурн и Луната, сочещо напрежения между родителите му.

128

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

Възприемането на света от Юнг има ядрото си в тези напрежения. Той е в състояние да види двуличието и противоречията, вътрешно присъщи на човешките същества, и се насочва към разрешаването на тези напрежения. Силата на неговата същност с неговото Слънце под знака на Лъва показва, че високото му равнище на съзидателност ще се осъществи чрез напреженията в ранните години, които стимулират интроспекцията му и природно амбициозната му природа. С конюнкцията на Луната и Плутон той ще осмисли живота си с помощта на голямата интуиция, която му е дадена (Нептун–Луна–Плутон) в третия дом на рационалната мисъл, комбиниран с неговата слънчева съзидателност, изразена в знака на Лъва. Интелектуалната енергия, необходима за еволюционния прогрес на Юнг, му е дадена чрез Марс под знака на Стрелеца: повисшия разум на мисълта, образованието и пътуванията. Тази планета е в секстилно положение както към Сатурн, така и към Юпитер и помага на Сатурновата амбиция чрез лесното протичане на енергия между упорития и уникален Сатурн под знака на Водолея и интелектуалната енергия на Марс. На свой ред Марс помага на личното разширение на Юнг със секстилното си положение към Юпитер. Триъгълното положение между Сатурн и Юпитер обгражда секстила, създавайки динамичен потенциал за успешни стремежи. За освобождаването на енергиите имаме, от една страна, напреженията, необходими за развитието, причинени от Луната и Сатурн, които управляват амбицията на Юнг, стимулираща както тройката Сатурн-Юпитер, така и секстила на Марс със Сатурн и Юпитер. От друга страна, имаме Юпитер, който е в перпендикулярно положение на Слънцето под знака на Лъва. Нуждата от признание и одобрение се открива чрез решителните и творчески интелектуални постижения. Юнг открива пътя си през споменатите по-горе усложнения, започвайки с желанието да разбере себе си, а после и другите и в крайна сметка започва да разбира себе си.

Речник

Аз: централен архетип на личността, най-често виждан в сънищата или фантазния материал като свещено дете или под формата на мандала. Анима: женският елемент в мъжката психика, най-лесно виждан в проекция върху жените. Анимус: мъжкият елемент в женската психика, най-лесно виждан в проекция върху мъжете. Архетип: първичен образ във всяка човешка психика, например Великата майка, Старият мъдрец, Фокусникът. Екстраверсия: тип нагласа, при която интересът е насочен към външен обект, например хората. Индивидуация: психологически процес на растеж, при който стремежът към цялостност е от решаващо значение. Интроверсия: тип нагласа, при която интересът е насочен към вътрешната реалност. Колективно несъзнавано: в Юнговата психология това е частта от несъзнаваното, изградена от инстинкти и архетипове, които са универсални. Персона: маската или ролята, която приемаме в съответствие с ценностите и очакванията на обществото, в което живеем. Психологически типове: термин на Юнг за вроденото предпочитание на определена функция в живота. Тези предпочитания се определят чрез психологическо изследване или с теста на Майерс-Бригс, или с по-съвременния тест на Уийлрайт. Юнг е убеден, че тези функции се развиват и стават по-силни чрез употребата си и че по-нисшите, или по-несъзнаваните, функции могат да се развият съзнателно в процеса на индивидуация. Синхронност: изпълнено със смисъл съвпадение на събития, които нямат причинно-следствена връзка. Сянка: архетип за онези лични характеристики, които се поддържат скрити от нас, защото се разглеждат като социално или лично неприемливи. Най-често се вижда в проекция върху другите.

Библиография

The Collected Works of C. G. Jung са публикувани от Routledge, Chapman and Hall във Великобритания и от Princeton University Press в САЩ. G. Adler (ed.) C. G. Jung: Letters Vol. 1: 1906–1950, vol. 2: 1951–1961. Публикувани от Routledge, Chapman and Hall във Великобритания и от Princeton University Press в САЩ, 1973 and 1976. Brau, J. L. Dictionnaire de l'Astrologie. Paris: Librairie Larousse, 1977. Brome, Vincent. Jung: Man and Myth. New York: Atheneum, 1978. Campbell, J. The Flight of the Wild Gander. New York: Viking, 1969. Claremont de Castillejo, I. Knowing Women. New York: HarperCollins, 1973. Douglas, Claire. Translate This Darkness: The Life of Christiana Morgan, the Veiled Woman in Jung's Circle. New York: Simon & Schuster, 1993. Down, L. Freud and Jung: Years of Friendship, Years of Loss. New York: Scribners, 1988. Ellman, Richard (ed.). The Sellected Letters of James Joyce. New York: Viking, 1975. Fielding, C. and C. Collins. The Story of Dion Fortune. Dallas: Star & Cross, 1985. Fierz-David, L. The Dream of Poliphilo. Dallas: Spring, 1986. Fierz-David, L. Woman's Dionysian Initiation. Dallas: Spring, 1988. Fortune, Dion. Psychic Self-Defense. London: Aquarian, 1983; York Beach, ME: Samuel Weiser, 1971. Fortune, Dion. The Sea Priestess. London: Aquarian, 1957; York Beach, ME: Samuel Weiser, 1972. von Franz, M. L. The Feminine in Fairytales. Dallas: Spring, 1972. Hall, N. Those Women. Dallas: Spring, 1988. Hannah, B. Jung: His Life and Work. New York: Putnam, 1976. Harding, M. E. Woman's Mysteries. New York: HarperCollins, 1976. Head, R., R. Rothenberg, and D. Wesley (eds.) A Well of Living Water. A festschrift book, privately printed for Hilde Kirsch's 75th birthday.

БИБЛИОГРАФИЯ

131

Zurich: C. G. Jung Institute, 1977. Huelsenbeck, R. Memoirs of a Dada Drummer. New York: Viking, 1969. Jacobi, Jolande. Psychological Reflections. Princeton: Princeton University Press, 1973. Jacobi, Jolande. The Psychology of C. G. Jung. New Haven, CT: Yale University Press, 1973. Jacobi, Jolande. The Way of Individuation. New York: Harcourt, 1967. Jaffé, Aniela. From the Life and Work of C. C. Jung. Princeton: Princeton University Press, 1979; Einsiedeln, Switzerland: Daimon Verlag, 1989. Jung, C. G. Memories, Dreams, Reflections. London: Routledge, Chapman and Hall, 1963; New York: Pantheon, 1963. Jung, Emma. Animus and Anima. Dallas: Spring, 1969. Jung, Emma and Marie-Louise von Franz. The Grail Legend. Boston: Sigo, 1986. Lowell, L. Pluto. Minneapolis: Llewellyn, 1973. Luthi, Max. Once Upon a Time: On the Nature of Fairy-Tales. Bloomington, IN: Indiana University Press, 1976. McGuire, W. The Freud/Jung Letters. London: Routledge, Chapman & Hall, 1974. McGuire, W. and R. F. C. Hull. C. G. Jung Speaking: Interviews and Encounters. Princeton: Princeton University Press, 1977; London: Thames & Hudson, 1978. Ostrowski-Sachs, M. Conversations with C. G. Jung. Zurich: Juris Druck Verlag. Pelletier, R. Planets in Aspect: Understanding Your Inner Dynamics. Atglen, PA: Whitford Press, 1974. Progoff, I. Spiritual Disciplines: Papers from the Eranos Yearbooks, vol. 4. Bollingen Series xxx. Ralf Manheim and R. F. C. Hull, trans. Princeton: Princeton University Press, 1960. Richardson, A. The Magical Life of Dion Fortune. London: Aquarian, 1991. Richardson, A. Priestess. London: Aquarian, 1987. Sakoian, F. and L. S. Acker. The Astrologer's Handbook. New York: HarperCollins, 1970. Samuels, A. Jung and the Post-Jungians. London: Routledge, 1997. Segaller, S. and M. Berger. The Wisdom of the Dream. Boston: Shambhala, 1989. Serrano, Miguel. Jung and Hesse: A Record of Two Friendships. New York: Schocken, 1966.

132

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

Szanto, G. Astrotherapy: Astrology and the Realisation of the Self. London: Arkana, 1988. Tyl, N. The Principles and Practice of Astrology, vol. 1. Minneapolis: Llewellyn, 1974. van der Post, Sir L. Jung and the Story of Our Time. New York: Random House, 1976. Wilson, C. Lord of the Underworld: Jung and the Twentieth Century. London: Aquarian, 1984.

Индекс

H Hieros gamos · 116, 117

T The Dream of Poliphio · 53

А Активно въображение · 82 Алхимия · 73, 75, 77, 116 Аман, госпожица · 19 Америка · 14, 47, 63, 94, 95 Андрогиния · 116 Анима · 22, 49, 53, 85, 111, 114 Анимус · 32, 50, 52, 59, 75, 85, 91, 101, 102, 111, 112, 113, 114 Архетип · 26, 112, 113, 114, 129 Астрология · 96

Брак · 29, 30, 31, 32, 33, 42, 44, 67, 75, 96, 105, 116 Бъртин, д-р Елинор · 57, 59, 61, 62, 63, 64, 102, 112

В Ваймарска конференция · 30, 42, 63 Ваймарски конгрес · 35 Валкирии · 2, 14, 20, 79 Великата майка · 25, 113, 129 Виена · 29, 65, 66, 67, 70 Волф, Тони · 30, 31, 33, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 47, 49, 71, 80, 88, 97, 104, 111

Д Джойс, Джеймс · 35, 36 Джоунс, Робърт Едмънд · 87, 92 Дионисий · 54, 81

Б

Е

Банкрофт, Мери · 2, 47, 90, 91, 92, 96, 97, 98 Бащина фигура · 29 Бейли, конференцията на о-в · 61 Бинсвангер, Лудвиг · 20 Болест · 28, 41, 43, 51, 52, 54, 72, 78, 94, 95 Болинген Тауър · 31, 47, 55, 61, 73, 74, 108, 109

Езичество · 28 Експатрирани хора · 34 Екстраверсия · 20, 65, 69, 97 Елиът, Лусил · 2, 98, 99 Еранос, конференция · 79, 80, 81, 82

134

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ

И

Н

И Чинг · 66, 95 Изцеляване · 14, 22, 23, 51, 96, 98 Илия, пророк · 42, 48, 109 Индивидуация · 80, 116, 129 Интелектуална дейност · 102 Интроверсия · 15, 20, 21, 37, 65, 69, 70, 71, 74, 98, 101

Несъзнавано · 30, 41, 43, 45, 63, 67, 82, 88, 89, 104, 105, 107, 109, 114, 116, 129 Нравственост · 28, 63 Нюйоркски институт · 61 Нюйоркски клуб за аналитична психология · 64

К

О

Кирш, Хилде · 2, 39, 47, 94, 95, 96, 117 Колективно несъзнавано · 26, 85, 110 Контрапренос · 88 Крафт-Ебинг · 54

Общество на вътрешната светлина · 86 о-в Бейли, конференция · 64 Остерман, Елизабет · 109

Л

Персона · 28, 41 Пигмалион · 24, 105, 106 Популяризация · 69 Пост, сър Лоурънс ван дер · 26, 31 Пренос · 23, 47, 79 Приказки · 68, 73, 75, 76, 91, 112 Психологически типове · 37, 48, 101, 112

Ленин · 34 Лонг, д-р Констанс · 57, 64 Любов · 9, 11, 28, 29, 105

М Магия · 84, 86 Майер, К.А. · 20, 48 Маккормик, Едит Рокфелер · 2, 34, 35, 36, 37 Ман, К. · 2, 51, 57, 59, 61, 62, 63, 64, 102 Медицина · 63, 98, 99 Мисловен тип · 58 Мит · 15, 24, 44, 105, 112 Морган, Кристиана · 2, 87, 88, 89 Мъри, Хари · 88, 89

П

С Саломе · 42, 109 Свръхестествени способности · 26, 27, 46, 106, 107 Семинар върху виденията · 89 Семинари по аналитична психология · 38, 59, 81, 93, 97 Сенън Коув · 57, 64 Символи · 43, 76 Сън · 28, 48, 59, 66, 75, 77, 78, 84, 96, 98 Сънят на Полифило · 53

ИНДЕКС Сянка · 25, 49, 67, 73, 91, 93, 99, 116

Т Творчество · 35, 104

У Уийлрайт, д-р Джоузеф · 22, 23, 46, 47, 69, 71, 73, 129 Уилсън, Колин · 54 Уитни, д.р Елизабет · 98, 99

Ф Фантазия · 43, 53, 54, 109 Филимон · 48, 109, 110 Фирц-Давид, Линда · 2, 39, 46, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 112 Фирц-Моние, д-р Хайнрих · 50, 55 Фордам, д-р Майкъл · 32 Форчън, Дион · 83, 85, 86, 106, 114 Франц, Мари-Луиз фон · 2, 11, 55, 61, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 91, 111 Фрей-Рон, д-р Лилиан · 14, 15, 21, 107 Фробе-Каптейн, Олга · 2, 79, 82 Фройд, Зигмунд · 22, 29, 30, 31, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 42, 83, 100 Фут, Мери · 91, 92, 93, 94, 106 Фьон · 79

Х Хагард, Х. Райдър · 26, 86 Хана, Барбара · 2, 14, 55, 68, 74, 75, 76, 80, 90, 91, 99, 109, 112

135

Хардинг, д-р М. Естър · 2, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 64, 102, 112, 113 Woman’s Mysteries · 48, 59, 61 Хендерсън, д-р Джоузеф · 21, 46, 58, 59, 65, 71, 79, 82, 107 Хилман, д-р Джеймс · 113 Хинкъл, д-р Беатрис · 63, 64 Хол, Нор · 53, 54 Хомосексуалност · 57

Ц Цюрих · 2, 13, 19, 29, 34, 35, 36, 44, 45, 47, 50, 51, 52, 54, 55, 57, 59, 64, 67, 68, 70, 72, 79, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 98, 99, 101, 113, 114 Цюрихски психологически клуб · 21, 32, 36, 46, 53

Ч Чувстващ тип · 58, 69

Ш Шаман · 107, 108, 110 Шизофрения · 41, 43 Шовинизъм · 100

Ю Юнг, Ема · 2, 29, 30, 31, 32, 33, 37, 39, 40, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 63, 64, 75, 105, 111 Юнг, Емили Прайсверк · 2, 24, 25, 26, 27, 28, 104 Юнг, К.Г. баща · 15 втора личност · 109 отец Авраам · 109 триъгълник · 31

136

Я

ЖЕНСКИЯТ КРЪГ НА ЮНГ Якоби, Йоланда · 2, 14, 15, 19, 20, 21, 45, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 86, 90, 105, 112, 117 Яфе, Аниела · 15, 19, 26, 43

Меги Антъни се обучава една година в Института „К. Г. Юнг“ в Цюрих и има сертификат по психологическа социална работа от Клиниката и Изследователския център за юнгианска психология в Цюрих. Изнасяла е лекции и е водила семинари върху юнгианската психология, сънищата, митовете, женската духовност и воденето на дневник по целите западни щати, а напоследък и в Ню Йорк. В продължение на 15 години г-жа Антъни е семеен терапевт в рехабилитационен център за зависими от наркотици и алкохол в Невада. Израснала в Сан Франциско, тя е живяла в Рио де Жанейро, Цюрих, Париж, Англия. Сега живее в Ню Йорк. Американска. Първо издание. Преводач Людмила Андреева. Редактор Саня Табакова. Излязла от печат през януари 2000 г. Формат …………. Печатни коли ….. Издателство “Леге Артис” – Плевен Печат ……………………….