Скандалите в науката

.

-:.'

ВАСИЛ СИМЕОНОВ

~

:~~_ _;:~

• -:.._._.:- - - - - .

BACИJl СИМЕОНОВ

в

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО

"СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

.

СОФИЯ .

1991

Книгата разкрива интересии и мaJIJ:O известни фажти от .,живота" в различните жлонове на науката - хим:и11, физижа, биологИII и медицина. Опнеана е

.,техиолоГИIIТа" на преднамерени и непреднамерени rреШJ:и

при експерименталната работа и при интерпретиране на даините дори и от жандидати за Нобелова награда, жоето води до иедоразумени11 и ежаи­

дали в науката. Коментирани са поводите за rреШJ:ИТе зашемет11ваща жарнера до страх от строrи11 шеф.

-

от желание за

Книгата е IIanиcaиa увлекателно и е предназначена за читатели с ши­ роки интереси.

©

1\асин Драгомиров Симеонов

1991 с/о

оо

Jusautor, Sof.a

СЪДЪРЖАНИЕ

Поприще за идеалисти?.....................................'.... ........ .. .......... ......... S Науката като идеал ............................................................................. 12 Обръщане с rняв назад

Толкова мноrо лъчи

...................................................................... 17

........................................................................... 28

Милихан срещу Еренхафт .................................................................. 3S Случаят Илмензее ........................................................................... ....39 Предизвихателството на сър Фред Хойл

....................................... .47

Поливода или пот на уморен изследовател .................................... S7

Тази тайнствена вода

.........................................................................67

Мистерии, наре'iена студен идреи сиитез

Хаки Врw:слебен

-

...... ,.................................75

преданата фалшифиw:аторха ............................ 82

Любовни11т танц на богомолw:ата или хах се създава научен мнт ............................................................................................ 90

Истина и лъжа в езика на тялото ..................................................... 97 Халифът на плагиатите ................ ... .................... ........ ....................... 105 Метеорът Спсl'.тор

.............................................................................. 115

В плен на елитаркостта

..................................................................... 120

Фалш и диаманти ................................................................................ 126 Наука или идеологичесJ:И фарс?

........... .............. .............................. 131

Белите мншхи на Унr,иим Самьрлин ............................................... 144 Сенхи върху Нобелови награди

........................................................ 149

Гафовете на парапснхологиJIТа ......................................................... 157

Грешнихът от Йейл .............................................................. :............. 162 Може ли наужата без схаидали?........................................................ 171

179

ПОПРИЩЕ ЗА ИДЕАЛИСТИ?

Когато прочетох статията на Йън Джеймс Ро­ бъртс "Да се доверяваме ли на учените?", публикувана в популярното английско списание "Ню сайънтист", имах зад гърба си цели осем години стаж като научен сътруднИI< и асистент. Бях убеден, че науката е чудесна възможност за изява

на

интелигентни

още тогава съзнавах,

и

че у

самоуверени нас тя се

момчета,

върти

около

макар

-.re

всесилния

"априлски" nринцип на разпределение на кадъ ността:

ос

тъn до въ

ко

мунисти,

ховете на н а

за

останалите

възм

кариера се

азп

е

имаха активните

еляха

доnълните.

то експерименталната работа, снабдяването

с-аnарати и химикали, търчането по бригади и т. н. Така

нли иначе, вярвах, Че най големият nорок в света на позна­ ~ето е партийната сегреrаци~,докато други недостатъuи практически липсваха.

Лекторът от Лондонския университет Робъртс пося пър­ вите

семена

на

съмнението

относно

идеализма

в

науката.

През средата на 70-те години химията беше все още уважа­

вана наука,

молекулярната биология

беше изключително

модерна, комnютрите си nробиваха път навсякъде, а никой

не споменаваше за криза в марксистката филосо имах основания да мисля,

че науката гу

и

ия. HиJ'tfa

своята непороч-•

ност? Най-сериозните заблvдн и скандаЛи, които познавах,

бяха свързани с неизбежни;~ хитрувания на студентите, ко­ ито ми поднасяха ~~::;Ъ-;л:-:н""о~и;;,з~м:-=и""с:-:л;-;е::-:н"'И,._Р..~"""ултати от задъл­

жителните лабораторни задачи, тъй като бързаха за кино или среща. Дали беше възможно да постъпват по подобен

начин кандидатите и докторите на науките, професори и до­ центи, аспиранти и амбициозни кандидати за Нобеловите награди? Не трябваше да чакам кой знае колко дълго за отговор.

В броя на "Ню сайънтист:_ от

2

септември

1976 r.

беше

публикуван въnросник, който приканваше научната колеГИЯ

да участва в своеоб азно допитване относно скандални про_яви в науката. Всеки добросъвестен участник тря ва да от­ говори честно на няколко вЪnроса.

Една груnа от

тях го

5

подканваха да ра11•рис

кnЛiю слу•1ая

11а

прс;t11Нмсрс11и

греш­

ки в науката познава, как са би!!.!!J1:1.sTep1t 'и и к:н(ви ё"а би riи

следстви.ята-от разразилиясс сканщ•·• питаше за броя на.l!.кщоченитс

n

C""rJt'JНs,tщara група

!!_IM_!l~_!tnт<]. ш·ло и :щ_об­

ластта, в която е сторено то. Накрая 11}Lнаха традиtщс-ннитс въпроси

за

самия

участник

-

nъ:sраст,

снециашюст,

квалификация. Разбира се, анкетаi·i1 "беше аlюнимн:.i.-

пол,

-

Когато прочетох въпросите, не вярвах, Ч<.' щt• t't' намерят

доброволци

\

за

подобна

самоубийствена

акция

Та

нали

всички знаехме, че науката е строго логичен процес, че

1

обективността е неtr'ното най· важно качество, че не е труД­ но

да

се

зултати

конт

чрез

оли

ат

о

и

чуждите

възпроизвеждането

им

експериментални

по

определено

и

ре­

n

е

публикувано) описание. f'l!ешките са възможнИ,J;!О те имаr случаен

характер

астатистиката. възприемат

и

Нещо

от

се

откриват

повече,

научната

с

лекота

по

методите

експерименталните

колегия

с

на

;{анни

по--голямо доверие,

се ако

са натоварени с грешки! Нима беше възможно да се открие някаква скандална пукнатина в тази

красива и логична пос.­

тройка?

Не след дълго, на 25 ноември 1976 г., Йън Робъртс СПQ­

·

дели с читателите на "Ню сайънтист" резултатите от анке­ тата.

~

.

Пак

там

беше

спомената една пикантна история

с

главен герой сър СиВJ!д ..Б.ррт. виден анцJийски.. психо~ог.

Цитиран беше вестник "Сънди таймс", който съвсем безоч­

ливо и док

енти ано о

иняваше учения във фалши

ране на изследвания с помощта на известния

кое

ици­

ицl'ент за··

телигентност. Чисто и просто той беше измислял стойости на коефициента за една група от родители, докато за

децата им беше следвал някакъв експериментален метод.

Тъй като ИJ~еята на Бърт била да докаже, че интелигентни-

.

.-

те ~дители отглеждат интелигентни деца, Бърт решил да

съчини подходящите за хипотезата му показатели-;- тъй като .,Сънди тай"dс" заключаваше с ирония,че скандалите не са

приоритет само ~на висшето обшестно. За мен този пасаж все още нямаше кой знае какво значе­ ние. По· важни бяха данните от допитването до читателите.

В редакцията са били получени

204

попълнени въпросника

и много допълнителна коресiiо:wденция. Пет от отговорите са приети за некоректни, тъй като са несериозни: един от

участниците се представя като .,лабораторен пл:ех", друг

-

като иJ.Iспектор пn изпитване стабилността на кекс с горчи-

6

ца, трети всичко

като "мияч на трупове". Но дотук се изчерпва

-

несериозно!

Резултатите от останалите

близо

200

отговора подлежат на истинска статистическа обработка.

Не искам да започвам книгата си за научните скандали със скучни цифрови обобщения. Все пак желая да спомена, че въпросната анкета обхваща всички възможни групи от

участници в научния процес -:;; от професорите до студен­ тите и аспирантите. Не липсват представители на нежния

Пол, а ако трябва да се изброят научните области на участ­

- общо са за­ 60 клона от познанието. Най-често се споменават о~сти от природните нау~ физика, химия, ниците, ще са необходими поне няколко реда

писани

повече от

биология. Но най-важният извод е, че голям брой от участ­

ниците са били _и,ю:и преки свметели, или са имали ин2ор­ мация

за

извършване

менталната

работа.

на

преднамерени

Поводите

за

грешки

това

в

експери­

са

били

най-разнообразни - като се започне от желание за бъu.за кариера И Се СВЪ ШИ не· ОВОЛСТВОТО На шефа. ю

опитните могат да потърсят оригиналната статия

и

да препишат цифрите и заключенията, но това не е най-съ­

щественото за момента. Тогава, в сrеДата на 70-те години, когато наивността на авто а можеше да се обясни с

все

още недостатъчния житейски опит и липсата на осо ени из­ кушения по

отношение

на кариерата си,

резултатите от ан­

кетата на "Ню саиънтист" можеха да се ври~еаr като ва­ лък душевен катаклизъм~ · Въпросите бяха много, а отговорите все още липсваха.

Ще прозвучи твърде банално, но така или иначеt през из­ миналите

петнадесетина

години

се

случиха

доста

неща,

промениха се възгледи, събра се опит, щ:юмени се мярката

за исnолините и джуджетата. Още nовёЧе, че nредизвика­

Тёлството на "Ню сайънтист" беше прието от автора на те­ зи редове.

Какво поражда скандалите в науката,

особено

онези, които са с~рзанис измамата, фалшификацият~nла­ гиатството, преДнамерените г еш ържа в се

?

Дали самата наука съ-

е си техния зародиш, или те са дело единствено

на конкретната личност? За да се намерят отговори, е необ­ ходимо да

се

проведе

нещо

като

научно

изследване,

да

се

съберат конкретни факти, да се изровят забравени случки историята, да j::e намери депикатната граница между ис­ кр~а заблуда и wленасочената фалшификация. Нито за

от

момент не трябва да се забравя, че ученият е човек като

7

всички

останали

-

не

по-лош

ог

другите,

но

и

не

по-съ­

вършен от тях.

Щом приемем тезата

че н

е ч

ждо на

у'!_ения, не бива да се учудваме, че ше тр~_д~~м към

грандиозната

история

на

знанието

и

темата

за

сканда­

лите в науката~ бива да се заблуждаваме, че тази тема е "~Ълта" ПО характера СИ И би ПрИВЛЯКЛа ЧИТателите така, както ги привличат секс списанията или тайнствата на из­ вънземните цивилизации, парапсихологията и неидентифи­ цираните летящи обекти. Научните скандали биха ни разк­ рили

една

друга

страна

на

знанието,

ревниво

пазена

от

чужди погледи, тъй като би могла да компрометира .rриж­ ливо

изграждания

престиж

на

учения

-

човек,

отличаващ

се, според традиционните биографи,,с висока моралн
кновен интелект и вро­

де~о нали приехме, че за учени

важат всич­

ки характеристики на Хомо сапиенс? Затова той се чувства горд със самокритичността си и съвсем не заобикаля неп­ риятните теми, сред коитq е тази за скандалите. Достатъч­

но е да се спомене прочутият симпозиум "Грешките в нау­

ката", проведен прё'З 1985 г. в университета:~ар@рг, ГерманЮtr-В""" него взеха участие много учени от различни ~

стран

,

яха

изнесени

голям

рои

доклади,

а

.

лушателите

бяха не само хора с титли, а ученици, студенти, аспиранти, начинаещи асистенти и научни сътрудници. Ясно е, че науч­

ната общност не бяга от конфронтация със събития от "зад­

ния двор" и дори се опитва да ги обясни с наличните си ме­ ханизми!

Върхът на всичко, свързано с научните скандали, беше разследването,

проведено

от

една

парламентарна

комисия

на американския Конгрес. Представете си следната Iсарти­ на. Млад конгресмен от Тенеси на име Албърт Гор-Джу­ ниър

поканва участниците

както

и

слушателите

да

в

комисията за

заемат

местата

наука и

си

в

техника,

кокетна

зала

на Конгреса. Звънецът бие, изисканата публика сяда, жур­ налистите ПО/\ГОтвят магнитофоните, тъй като предчувст­ ват

сензация.

"Господа

-

открива

заседанието

Гор,

-

трябла да заявя, че разглежданият проблем е действително костелив орех, тъй като високопоставените учени не желаят

1ta

се заемат сериозно с него." Конгресменът Гор и негови­

те колеги от комисията не можеха да разберат защо уважа­ nаните университетски професори, призовани като свидете-

8

ли по деликатната тема за измамите и скандалите, не възп­

риемат сериозно събитието. Ставаше ясно, че колкото и да се гордеят с чувството си за хумор и самокритичността си, учените

не

са

склонни

да

приемат сцандалите

като

л~н (и неизбеЖен) кбмпонент на научния жиnот.

норма-

-

Особено гневна беше началната реакция на първия пока­ нен пред комисията по наука и техника. Свидетелят не е случаен човек и сигурно не би желал името му да остане в

историята като "ответник" по дело за научни скандали и измами. Филип Хендлър е самият тогавашен президент на Американската академия на науките (събитието е от про­

летт~ който с удоволствие е разказвал за възви­ шеното

в

познанието

пред

десетки

комисии,

конгресмени,

симпозиуми и частни забавления. Вместо да започне с ри­

туалните за подобно събитие думи на благодарност към ко­ мисията за оказаното доверие, Хендлър измърморва наму­ сено,

че

се

явява

тук

с

неудоволствие

и

нежелание.

Проблемът, казва президентът на Академията, е раздут от пресата,

която очевидно е останала доволна от шума около

няколко незначителни случая. Защо 'ли уважаемите полити­ ци си губят времето с подобно разследване, пита смръщено

ученият, защо е цялата тази комисия? Ндчните скандаf!И са

е~на

рядкост,

измамите

са

истинско

изключ~ие,

тъй като науката е ефективна, демократична и самокориги­

раща 'Се-система! Тук мистър Хендлър неволно повишава глас и nродължава с октава nо-високо. Механизмите на на­

уката могат да се справят безуnречно с всички мошеници и фалшификатори и Конгресът трябва да е наясно с всичко това.

Агресивният тон на nрезидента на Академията сигурно

му е вършил добра работа при много речи и обсъждания на бюджета за наука, но тук се оказа пресилен и неубедите­ лен.

Комисията се беше запознала внимателно с редица

скандални

сл~чаи

в

научната

колегия,

като

някои

от

тях се

бяха разиГрали не в отдалечени nровинциални университет­ чета, а в елитни заведения като Йейл и Ха вард! Защо не са сработили та

и

демократична

· наука,

питаха

навъсените

конгресмени,

подразнени от неотстъnчивостта на Хендлър. Някои сенато­

ри направиха публични иэяnления, че са огорчени от аро­

гантния тон на учените и от нежеланието да разгледа"т един техен собствен проблем. Очертаваше се истински конфликт

9

между науката и политиката, който в случая нямаше ико­ номическа, а морална причина.

Така или иначе, конгресмените продължаваха да питат, а учените

-

да мърморят и защитава~~l\]а си за непо-

12Q_чността на науката. <::поред тях онзи, коит<>фалшифиttира резулт т

а е ненормален. Предизвиканите сканда­

ли биха могли да се дължат на някакви лични отношения или неnриязън. Но тук се случи нещо твърде неприятно

-

пред комисията се съгласи да свидетелства един истински

измамник

-

Джон Лонг, медик от Харвардския универси­

тет. Всички бързо се убедиха, че той съвсем не е ненорма­ лен, а по-скоро неморален. А това можеше да означ3.1а, че

и други, съвсем "редQвни" представит~~ =ката са .в

състояние да постаrя:f под съмнен

н ~йв:_ _ __

ли ани

доб~ели. шеq ът на комисията Гор-Джуниър сухо про­

цеди, че ~а за особен виn ~::: ;г:зофрения. щюявяваща се в дво~я мо ал н Краткото

_______ ни.

чение на комисията беше, че в много от

забелязаните слуТfаи

скандали ~ измами се отразява до

Hl!,

известна степен лекоr.!Ислието на научната обществ която

живее~

ната

пр дстава,

че

в

знанието

ост,

се..прес­

ледват само идеалпи цели и че там не съществуват реални

възможности- за внедряването на теории и ХипотеЗиПочи­ ващи на преднамерено грешни ността

на

ижените

за

съд

лтати. ата

на

ткликът от дей­

науката

конгресмеJIИ

беше твърде разнопосочен. Така или иначе, се появи още едно поле за ожесточени спорове за структурата и механиз­

мите на научните изследвания. А наред с това твърде

пикантни

знанието,

репортажи

където по

от

иначе

-

затворения

тема за свят

на

познатите стереотипи се разхождат за~

мислени мъже с очила и бради, заети единствено с мисълта да правят нови и нови открития за благоденствието на чо­

вечеството. За всичките си интелектуални усилия те не по­

- умерена заnлата, средно благоденствие, · анна имnотентносУ, не едовен годишен отпуск и само по-

лучават много

някога о елова награда. Изведнъж се оказа, че примерни­ те мъже (и жени, разбира се) могат да бъдат замесени и в не остойни дела, които се итието на ра

и дре ни мошеници

анд ,лджии. Как позволява

подоб~ lreщo науЧната идеолог!\(?

•

··

ПризНавам, че е много по-интересно да заnочна веднага със случките, които придават друг вид популярност на изс-

10

ледователеката работа. Те не са малко на брой и, надявам се, ще са интерески като четиво. Но се изкушавам от жела­ кието

си

да сnоделя

няколко

nредварителни

мислц,

конто

вnрочем са и необходимо въведение към темата за научни­ те скандали .

·' -'

..... мш:;;

4.....

,

! НАУКАТА КА ТО ИДЕАЛ

мираме научната идеология

в три

се нарича най-често позна-

ателна с

а на на

Няма да се спираме на тер-

мина, той е въведен още от древните философи,· които са виждали в начина на получаване на знания една добре под­ редена, йерархична структура. Откачало се събират данни - добре позната дейност за ботаника, който експерименти­ ра с растения, или за физика, зан!fмаващ се със строежа на атома. Получените експериментални резултати служат за

формулиране на хипотеза, обясняваща някои от фактите. След това хипотезата се проверява с нови експерименти

(най-доtРее;ако се измисли такъв експеримент, кОГто директно потвърждава или отхвърля хипотеза.та). Своеобраз­

t

ното махало "хипотеза

експеримент" е най-съществена­

-

та част на онова, което наричаме научен подход.

Ако дадена хипотеза се потвърждава често с различии експерименти; тя придобива характер на закономериост законите на Мендел за наследствеността или закона за зем­

ното привличане. Добре известно е, че с помощта на дока­ заните

закономерности

могат

да

се

правят

предвиждания.

Не бива обаче да забравяме, че откритите закони не ви:наги могат да обяснят фактите, които са довели до откриването им. Така например познатият в ~~ията закон~ К2!Тните отношения (химичните елемент.и.~рзват един с друг в

~го опредеЛенИ пpori'tltщиИ} не обяснЯва защо това е та­

ка,,_не ни Юва на какво се дължи това свойство на химич­ ните елементи. с други думи тук е фиксирана закономер­ ността, а се налага далеч по-задълбочено иЗследване на структурата на веществата, за да се разбере същността на

явлението. Впрочем такива изследвания водят до създава­ нето на съответни теории.

Думата, , теория" има особено значение.. на ката и не съответства смисъла, к о влагаме .в нея в обикновено­

то си б'Итие. Научната тебрия с.~~оно­

~ерностите. Те са нейна съще~твена част, тъи като я под­ -nърЖат

12

или отхвърлят.

Но

в съЩото йреме-една теория

съдържа н~ежно съставни елементи, за които ~ицсва ц~­

П,2QJ?едствен л~жазателствен матери3..!!:, Атомното учен!iе

(теория) за материята обяснява закона на Далтон за про­

порЦйоналността при сl!ързванt!'rо на атомите в молекули, но по времето, по което е била предложена тази теор){я (и дълго време след това!) не е имало доказателство за същес­ твуването на атомите. Гените са били постулирани отдавна

въl:t" всички теории за ·иаследствекостта, но до физическото им откриване и - доказване не се. е стигнало бързо и леси~. А

какво да кажем за ученИето за еволюцията? Наистина тя е уникална по възможността си да обобщава наблюдаваните

факти, но, от ·друга страна, липсват непосредствени доказа­ телства за нейната валидност. Познавателната структура на науката покрива голям пе­ риметър, като се заnо'tие от nълнотата ка наблюдаваките

факти през обяснявщите ги закономерности до теориите, които свързват в общо ц'Яло законите. Важен признак на та­ зи eTPY.Jt!'XIЩ.J! нейната гъвкавост. Закономерностите лесно могат да се променят под "натиска" на ·нови факти, а всиЧ-

ки Знаем как става· подмяната на едни теории с други.

.

Структурата на научното знание неnрекъснато се развива и разширява - неnрекъснато се събират нови факти, раждат се хипотези, правят се прогнози на базата на едни или дру­ ги т~ории. Така според учените се създава динамичност, ко­ ято не позволява да се намери пространство за преднамере­

ни фалши

икации и съответни скандални земетръси.

не можеше да остане скрита зона на мрака, хвърлян от же­

лязната завеёа на комунизма. Научната "колегия винагиос­

ведомява и бива оеМДомявана 'за дейността в сфеj511та на знанието. Така сизвършеното в лабораториите става леги­ тимно. Всям публикация подлежи на rфоверка, на верифИ­

каЦИИ. УченИят, който иска да заяви резултатите от работа­ та си, се подлага на ЦЯ,!Jа серия от nроверки (разбИра се, с'

различна степен на сериозност): колеги и . сЪтрудници, ре.:- . цензенти, читатели и слушатели, приятели и врагове. Всич­

ки те искат да узнаят дали стореното представлява някiкъв

13

принос в структурата на познанието, дали uити_ра из~рше­ н~о

от

предшествениците,

експериментални

методи,

дали

~~

са е

използвани

логична

по,дходящи

аргумен~~ията

на опитите .

Още преди публикуването ~ка научна работа е подложена на проверка от реце

И на бял свят е своеобраз

т

редактори. Но появата

трета ''к нтрола, може би най-

важната. Полученият резултат,

длаганият метод,

а­

веното заключение вече излизат от интимния свят на авто­

ра

и

затвореното

общество

на

издателската

гилдия.

Размножена в милиони екземпляри, научната публикация е не само гордост за своя създател, кателство

проверите

към

цялата колегия:

доколко съм

прав.

ето

но и неговото предизви­ моето

лице,

Възможността за

можете

да

възпроиз­

веждане на даден ексnеримент или цяла поредица от опити,

които водят до сериозни теое_етични заключения, е най-го­

лямата гордост на съвременнаТа на ка и същев еМенно съществен механ

.2._ учки. Шего

ъ

щИта с ещу измами и екан· а'!!:ни

т

наричат всичко Т'2.!!-а ~,кухня" ~ауч-

ното изследване, а учените могат да бъдат в нея нещо като главни готвачи. Всъщност шегата е коректна, експеримен­

тът може да бъде повторен "по рецепта", при спазване на определени условия и изисквания. Разбира се, не всеки екс­ перимент

се

повтаря

от други

учени.

Такава привилегия

имат обикновено големите открития, които дори при пов­

торното си откриване (и допълнитеnно доказване) вършат добра услуга на своите "главни готвачи" и "кухненски чи­

раци"

-

създават им добро име.

Истинското науJНО творчество, особено в природнит~ науки, им~ съществен~арактеристика

-

подлежи нСL.Цо­

~Цялата мощна мрежа от научни издания съще<:тву~

~е в името на тщеславието на професорите и .цоце~:~тите, а

зщГади тяхната чиста съвест. Дори има едно твърде харак-

а

14

пера от бюджета за конкретни области на на ката, но науч ­ ната колегия е тази, която дове.

руnи

ваващи

се

от

ешава кой ще пол чи нови

сnециалисти

помежду

си

проверяват

проекти

грижливо

по

дадена

он­

съревно­

тема

за

изследване. Тази комисия се радва на доверието и уважени­

ето на всички, нейните решения са окончателни. Тъкмо чрез внимателното nроучване на различните предложения се

из­

гражда още .--една морална основа на научната дейноСТ ..;;.

ако излЪжеш днес, утре лесно ще се разбере, че обеЩаното от теб е бИло илюзорно, фалшиво и нИкога повече не ще можеш да раз

таш на доверието на колегията. В този сми­

съл потенциалният научен скандалджия или фалшификатор

поема изключителе-rl риск, тъй като в еменният му трудно може да бъде развит и утвърден в

ci1ex

ъдеще .

ВсИЧКотова изглежда стабилно, нелоклатИмои идеално . Въпреки

изключителния

контрол,

въпреки

декларираната

съвестност и етичност, въпреки идеалните цели на знанието

науката да

се

Колкото и

омаловажава

въпросът

за

измамите

в

науката,

няма

да се намери учен, коj{то да приеме със 100% сигурност,.д.е той не съществува. Мнозина от учените приемат само ло­

гиката на науката и не се интересуват от нейната "гола" со­ циология. Пак ще повторя любимата си теза, че ученият е човек като всички други . Това, че си навлича бяла манта,

че работи в лаборатория със скъпи уреди и компютри, съв ­

сем не

ro

освобождава ~качества с . чисто чове~ка при,ео­

да, например прекалена амбициозност, горделивост или ал­

чност. Забележете, че~постигането на определено високо •paiiRИiЦe в нау~та йерархи~ резултат не nrюсто на скрит от очите

на останалите хора труд, а на голям брой явно

отче~чрез публикации теории, хипотези, открития." опи­ ти, методики. Днешният луд свят, ако перифразираме заг­ лавието на прочутия роман на Олдъс Хъксли, принадлежи на хората на успеха, не на скромните, безлични труженици .

Следователно има дос. татъчно основания да се предпол.ага~ че понякога дори _!!деализираната особа, на12ечена учен, мо-

же да се оnита да въздейства върху съдбата си със сревст­

на, които по принцип отрича и заклеймява. При това съв­ сем

не

става

дума

за

маниакални

открития,

населяващите литературните творе.ния от

20

патент

н

те години на

века доктори като Мьобиус, Орлак, Джекил и т. н., а за не­

винно на пръв поглед закръгляване на някоя цифра след де-

15

....

сетичната точка или преместване на показанието на равно­

душиата стрелка с ияколко жалки деленИя по скалата. Мо­

же да е странно, но тъкмо по· този начин се създават пово­ ди за истински скандали в науката.

Няма съмнение, че е много интересно да nотърсим

n

и­

чиJ{ите, пораЖдащи научните измами и пр ки,

за които

се провеж

нкет

или

се организират сим­

J!.ООиуМ.!. Но като че ли е по=Добре да извърш~м един 'сериозен nреглед на известни и неизвестни научни сканда-

ли, nреди Да бързаме със заключениЯта. А историЯта на на­

уката, както и днешният И ден, nокаЗват, че скандалите 'са като откритията

-

може би не толкова много, но затова

п~к със значителен отклик не само среД' учените, но и сред

цялата общественост. И когато nознаваме конкретните сЛу­ чаи, бихме могли да отговорим с по-'голяма увереност да­ ли скандалите в науката са неизбежни и какви особености на великолепната поначало структура на знанието разреша­

ват фалш и неnриятни катаклизми. Може би това ще. Н-4,.ПО­ могне да си създадем nо-вярна картина за самата наука

вероятно тя искрена.

16

няма да е перфектна, \{О затова пък

-

ще е

ОБРЪЩАНЕ С ГНЯВ НАЗАД

Може ли да се сърдим на класиците? Вероятно е по-коректно да се пита дали имаме право на това. Някой беше казал съвсем недвусмислено, '!t история е нещо, ко~

то никога не се е случило, описано от някой, който изоощо нё е~ил там. Едва ли някой ще вземе серИозно да се гневи

на Хипарх, Птоломей, Галилей или Нютон, ако разбере, че те не са били абсолютно безупречни в славната си научна

кариера. Наскоро оi5аче бяха пуб"ликувани много материа­ ли,

които привеждат или убедителни доказателства, или

представят аргументи за силно съмнение за съществуване­ то

на

истински

научни

скандали

от

времето

на

древните

гърци през периодите на ВъзражДането до наши дни. Изда­

телството "Саймън енд Шустър" от Ню Йорк публикува обява, че събира сведения за такива случки и няма никакви основания да се съмняваме в добрите му намерения. Научюtте скандали от древността бихме могли да наре­ чем с общото заглавие "несъществуващите експерименти ...

Така например гръцкият астроном Хипарх е обвиняван , че е публикувал голям звезден каталог, който се е цитирал ве­ кове наеед, но от свое име, макар че е изпод~=~ изцяло ва­

вилонски източници. '1 ои може да се наре1lе31ревен пла­ ГИат, тъй като Хипарх никъде не е спо~енал, че liОзн;;а

"вавилонските си предте11и. Напротив, астрономът винаги е

заявявал, 11е собствените му наблюдения са източникът на новото знание.

Подобен е скандалът с Клавдий Птоломей, астроном от древния Египет. Неговата теория за структурата на Слън­ чевата система действително е преживяла хилядолетия и е

била валидна чак до

1500

година! Но по-интересното в слу­

чая е, че историци на науката са открили недвусмислено,

1fe

той никога не е извършвал наблюденията, за които е твър­

дял, че са основа на неговот:о учение. В книгата си "Прес­ тъплението на Клавдий Птолемей" американехият учен Ро­

бърт Нютън разказва увлекателно за този случай и нямам намерение да я преразхазвам. Единственото; от което мож,е да се заинтересуваме, е дали Птолемей е съзнавал скандал2. CкaндaJIJI-re • наухаn

17

ността на Постъпката си. Вероятно горещите афри~ански нощи не са били най-подходящата "лаборатория" за умори­ телни наблюдения на звездното небе, може би някоя краси­ ва робиня е разкривала прелестите си пред видния астро­ ном? Както и да е, публикуваните експерименти (в случая

-

наблюдения) никога не са били извършвани. Сериозен

повод за скандал, нали? Като че ли нищо човешко не е било чуждо и на Галилео Галилей, създателя на съвременната научна методология, физика, чиито открития създадоха епоха в науката, човека

легенда, автора на знаменитата фраза: "И все пак тя се вър­ ти ... ". Когато стане дума за Галилей, винаги си спомням диалога между него и ученика му Андреа от пиесата на Бертолд Брехт "Животът на Галилей". Въпросната сцена включва

момента,

когато

ученият

предава

ръкописа

на

"Дискорси" (основи на учението за движението и якостта) на ученика си. Галилей е сигурен, че инквизицията няма да

разреши отпечатването на труда в Италия и затова се опит­

ва да изнесе ръкописа в чужбина. Галилей: Това ще е началотq на една нова физика. Андреа: Ще я скрия под палтото си. Ние мислехме, че

сте ни предали и моят глас се издигаше най-много срещу Вас!

Галилей: Това бе нормално. Аз те уЧех на наука и отричах истината.

Андреа: Това променя всичко. Всичко.

Галилей: Така ли? Андреа: Вие криехте истината. От враговете. Също в об­ ластта на етиката бяхте столетия напред. Галилей: Обясни това, Андреа. Андреа: С хората от улицата си казвахме: Той ще умре но няма да отстъпи. Вие се завърнахте: Аз отстъпих, но ще живея. Вашите ръце са опетнени, казахме ние. Вие казахте: По-добре опетнени, отколкото празни. Галилей:

По-добре

опетнен~ отколкото празни.

Звучи

реалистично. Нова наука, нова етика.

Нямам намерение да правя разбор на пиесата на Брехт, но ми се струва, че този малък откъс показва, че Галилей по

принцип признава,

че ученият може

прави компромиси със съвестта си

нието: ~FRY·

ак

и да е грешен, а печели з

да а­

та тази нова етика на новата наука, създа­

fuа m · PюrИJit)Й, не откриваме намеци за това, че е нор18

мално да се провеждат "несъществуващи експерименти". А днешните историци-на науката разполагат с някои интерес­

ни заключения по деликатния (и в известна степен

-

скан­

дален) проблем. Привържениците на "нуова шиенца" (наука, достъпна за всички), създадена от Галилей, са били главно занаятчии и инженери. Ето защо той писал много от книгите си не на латински, а на "лингуа волгаре" (език на народа). Уви, мно­

го от тях (а това са били хора практици) саСподеляли мне­

нието, че тази нова наука е нещо отвлечено и наподобяващо

непонятната антична философия. Затова не е чудно, че бла­ городници и духовници са първите хора, действително зав­ ладени от идеите на Галилей. Така например в Болоня от­ ците езуити Джовани Батиста Ричоли и Франческо Мария

Грималди са си поставили задачата да проверят представе­

ния от Галилей закон за свободното падане на телата с

грижливи експерименти. Но нима самият учен не е провеж-

дал опити, за да изведе тази закономерност? Та всички ние

сме учили от учебници, в които грижливо се оnисват тъкмо експериментите на самия Галилео Галилей. Сред многото легенди, свързани с името на Галилей,

. особено

запомнЯща се е тази за опитите, правени от него в Пиза, от върха на прочутата кула, В учебниците се разказва

как Галилей още като младеж, през 1590 г. открива прочу­ тата си формула след провеждане ·на серия от опити с пада­ щи тела. Сега, както твърдят внимателните историци, може да се каже, че това е двойна заблуда. В действителиост Га­

лилей е имал вярната формула пред себе си едва през

1609

г. Освен това той не е провеждал никакви конкретни опити, а чисто и просто се е отдал на "разумни разсъждения". Ис­

тински, конкретни експерименти за свободното падане на телата са извършени едва през 1642 г., и то по времето, ко­ гато Галилей умира във Флоренция. При това сцена на опитите не е наклонената кула в Пиза, а една сграда в Бо­ л"ня. Експериментаторите са споменатите свещеници. Не

бива да , забравяме, че те са пламенни привърженици на

"нуова шиенца", а Ричоли пише специална книга, посветена на Галилей и неговото учение. Пак по мнението на истори­ ците татко Галилей, общо взето, силно е преувеличавал

значението на собствените си експерименти, които съвсем не са били всеобхватни и еднозначни. Който не вярва на

подобно твърдение, ще трябва да прочете задълбочено кни-

19

6

1.

гата на Александър Коаре "Метафизика· и измерване: есета върху научната революция".

ИнтересИ()То е,

че никой

не

nоставя nод съмнение метода на изследване, nредложен от

Галилей, и изводите му. Но остава чувството, че е имал из­ вестна

доза

късмет,

когато

е

заявявал

смело,

че

експери­

ментите nотвърждават тео.ретичните му виждания. Може би ще трябва да .класифицираме този случай не толкова ка­ то скандал, колкото като вяра в собствената гениалност?

Във всеки случай nодобна фриволност едва ли би би~а nростена на съвременен учен, колкото и да е убеден самият

той в качествата <;и. Дали имаме nраво ние, хората от двадесетия век от но­

вата ера, да търсим скандалното в' "случая Галилей". От една страна е може б~рът на учения, който не с.е отл}Jчава с без о юf толе ант · към кол ова

~е.

'

ака наnример съществуват документи, които nот­

вЪj)ЖЪават факта, че Галилей е пренебрегвал идеите и из­ численията на Кеnлер. От друга страна, около името и би­ тието

на

Галилео

се

създава

цяда

nоредица от

митове,

чиято цел е да го утвърдят като храбър защитник на ново­

създадената "библия" на науката

-

нуова шиенца. Съвсем

естествено е хора катоД. Рнчоли, А. Кирхер, К. Шот, кои­ то

изучават

и

разnространяват

новите

идеи,

да

се

nревръ~

щат и в nионери на научното nубликуване; Те са "nолихис~ тори", т. е. хора, към които трябва да се обръщат откривателите, за да са сигурни, че творението им ще бъде

огласено.

Тъкмо тези езуитехи свещеници оформят онзи удобен "имидж" на Галирей, който nреминава nрез векове­ те като истински мъченик на науката. На заден nлан са ос­

танали (или съвсем са изчезнали) факти, които могат да хвърлят съмнение

върху истинността на някои

чисто науч­

ни ексnериментални действия. Остава открит въnросът за скандалното, открито от съв­ ременните историци. Едва ли е необходимо да бъдем тол­ кова строги съдници за една наnълl{о неnозната за нас еоо­ ха,

за

време

на толхова

различна душевност и

ограничени

човешки контакти. Макар че самият Галилей силно nреуве­ личава

резултатите

от ·някои

свои

ексnерименти,

·

дори

днешните строги арбитри не откриват противоречия между заявените от не.го резултати и изградените на тяхна осиова

теории, хипотези, закономерности. А и Галилей съвсем не е уникален случай в историята на научните скандали.

20

G,'!>P Исак Нютон, nървият физик на новото време, автор на изумителни науч!!!~ открития, не е бил обеазец на човеш· кq щастм:е и благонравност.

Поне така твърдят неговите

itf'ногоброини биографи. Нямам намерение да преразказ'Вам

известни неща, особено вечните кавги на Нютон с Г. Лайб·

ниц или nък да осriОР'Вам случката с падналата ябълка, по· вод за откриване закона за гравитацията. Но не бих искал да избягна цитирането на статията на Робърт Уинсток, фи·

зкк от един :колеж в Охайо. Тя е nубликувана в "Америкън джърнъл ъв физикс" nрез 1982 г. и носи nредизвикателиото заглавие "Разобличаването на една легенда". В тази статия се цитира още един труд по темата

-

този на Ричард Уест·

фол, озаглавен .t!НI()тон и · фалшивият фактор", nубликуван в авторитетното сnисание "Саliънс" nрез !973 г. Основната идея на публикациите е да се покаже, . че в хода на своите теоре'l'ически заключения видни учени, включително и Ню­

тон, доnускат невероятни логически грешки. Може би в то· ва няма нищо странно, кой е застрахован от тях? Само че Нютон доказва чрез логическата грешка онова, което иска

да докаже! Това на обикновен език се. нарича "с краката на· горе", а nо-строгите съдиици могат да nотърсят и nо-осъ· дителии езикови еквиваленти.

За какво става дума? През април 1686 г. Нютон предста· вя своите знаменити "Математически начала" пред Лон­ доиското кралско дружество. В труда се привежда матема· тическо

доказателство

за

хиnотезата

на

Кеплер

за

небесните движения, като се прави доnускаието за сила на nривличане, насочена към центъра на Слънцето и намаля· ваща обратно nроnорционално на квадрата от разстоянието от този център. Членовете на дружеството приемат с въз­

торг труда на Нютон и го обявяват за Шедьовър на научна­ та литература., Това мнение съществува вече 300 години. Скромният физик Уайнсток об~е открива логическа

грешка в изводите на Нютон, състояща се в един невинен

изfаз: "и обратно". 1о и завършва еДно обобщение на авт.о.! ра, :който nише "б'уквално: ·"От nоследните три твърдения следва, че· ако тяло Р излиза от мястото R по nосока ·l(a nравата РК с някаква скорост и се намира под действието на

центростремителна сила,

обратно

nропорционална

на

квадрата на разстоянието до центъра С, то това тяло ще се

движи по конично сечение, фокусът на което лежи в центъ­ ра на силата и обратно." Същността на nрочутия закон за

21

•

движението на небесните тела се крие тъкмо в това "и об­

ратно". Но това твърдение нито е изведено, нито пък е оче­ видно! Оказва се, според Уайнсток, че "Rютон никъде не до­ казва

валидността на обратното.

И

така, дали

Нютон е

ПJ?9ЯВИЛ незнание, или е затворил преднамерено очите си за

една сериозна логическа грешка? Робърт Уайнсток тактично приема, че Нютон се е само­

заблудил, още повече, че е писал трактата си малко неб­ режно

поради

изключителната

си

заетост

с

други

дела.

Днес бихме били по-строги към подобна знаменитост. Допълнителни изследвания на работата на Нютон nоказ­ ват, че великият физик не се цереt.!онил особено, · когато е трябвало ·да nодкреnя аргументитё си

""t- изn
е доgи

.фал~.

Вече може да се смята за доказано, ч~ уЧе­ JГиЯТ е въвел· един измислен от него (а не оnитно устано­

вен) фактор за "корекция" на някои изчисления във ~ЪЗка със скоростта на звука, със закона за гравитацията и някои

други закономерности. Така вече ·данните не противоречали

на теоретичните nредстави на Нютон. Всич:ко това, твър.уи историкът на науката Уестфол, е наnравено изключително

ф11НО. Никой от съвременниците не е открил нищо нередно. Като се добави към всичко това и действително скандални­

те разправии с Лайбниц, може да се при~, че· Нютон ед­ ва ~е бил об_Еазец за етично nове~ние в н~чната общ­ !fОСт. В същото време не бJ:!ва да се забравя, че ~;~еговата 'гениалност fL!IОкрила Много от човешките му не.цgстатъци и му е създала ореол на недостижимост.

Не може да не се nризнае, че щом Галилей и Нютон са поставили някакви _Еобствени измерения в скандалиЗИR!ЩИ науката действия, ·.то мотивите на някои други учени могат да

ъдат

приемани

"със

смекчаващи

вин

ва", ако те са използвани за допускане на п е наме ени грешки.

с

Не

дателите

о

на

атомната

теория,

а

законът

за

nропорцио­

налните съотношения е основен в химията. Според Далтон

всеки елемент е съставен от атоми. Два елемента, които образуват химично съединение, вършат това в строга про­ порционалиост, тъй като атомите на еJщния елемент могат да се свържат само с определен брой атоми от другия. До-

22

I<азателствата на Далтон за заi<она са свързани с изследва­

ния върху азотните ОI<сиди. Те <недвусмислено потвържда­ ват тезата на учения: един атом I<ислород се свързва с азот­

ните

атоми

в

строга

пропорционалност.

Опитите

са

описани грижливо, не липсват лабораторни дневници, ри­ сунi<и на еi<спериментални апаратури, дори си1.iволични за­

писи на извършваните взаимодействия (Далтон е един от създателите на химичната символика). Съвременни

изследвания

хJtърлят

сериозни

съмнения

върху коректността на резултатите на Джон Далтон. Исто­ риците са единодушни в мнението си, че Далтон най-нап-

рим

за

това,

че

мноrо

от

описаните

еi<сперименти

не

са

могли да бъдат възпроизведени. Фаi<тът е огорчил много учени, сред които известни историци на химията като Дж.

Партингтън и Л. Неш.

Tyi<

е време за малко отклонение. Верните последовате­

ли на строгата научна логика и коректния експеримент мо­ гат

да

изкажат

опасение,

че

разкриването

на

скандали

от

миналото на науката има за цел нейното дискредитиране.

Кой има полза от подобен ход в момент, когато, обшо взе­

то, ученИЯт С"ъвсем не е сред нail престИжните личности на обществото? Разбирам вълнението на тези съвестни хора, но не бива да се забравя, че крайната цел на знанието е цялата истина за заобикалящия ни свят. Наистина един научен скандал е

като бомба с много по-голям тротилов еквивалент, откол­ кото обикновените политически или семейни сцени. Просто защото науката се възприема като връх ка етичността и мо­

рала, а колкото по-отдал7чена от кае е е на епоха, толкова повече идеализираме иеиния о :gаз. В този смисъл

алилен

действително е легенда, а познатият ни професор Х.

-

са­

мо един от възможните грешници. А истиката е малко по­ различка единият,

и

като представители на рода Хомо сапиенс и другият

имат

равни

шансове

да

коригират

по

собствена nреценка реалните ексnерименти, за да изглеж-

23

дат те приемливи, или пък да публикуват самата истина, колкото и да е неприятна.

Тогава

-

към истината, дори в някои случаи да е скан­

дална! .За успехите и възможностите на науката се е писало 'много И за това допринесе не само напомадената ж листнка на с цреализма. т

ана на нео

илията.

о този

на­

лясъх не е единствената

а да се осъзнаят резултатите от ге­

етичното ни любоnитство IСЪМ околния свят, трябва да се приеме, че лоняхога те се изкривяват преднамерено в име­

то на чисто човешки амбиции и слабости. Така например през

XIX

в. отнешението на учените IСЪМ експериментални­

те данни е било, меко казано, твърде небрежно. Не случай11.9 Чарлз Бабидж смятан за далё11:ен предтеча на съв емен111 комnютъ n блик ва рез г. книга, на ечена

,,

ра•ени• на научния упадък

иглия'

нея учениЯТ

.

оnиоаа ралк•ии тиnово измамници, които сн играят с· дан­ И11'1'11 111'1'0 намерат ,. добро. Ч. Бабидж намира за скан­ .МIIО nOI8ДtИ81TO на rpynaтa на "фризьорите", които "нз­ РIIМt

оnr.-оттам

Ofllptllf

ма,а

Jl.llll

малки

nечета от данните,

когато

те

nод одна nриемлива сродна стойност, за да

rм nрм8ааат там, nдето ио достигат стойности за достига­

•• 11

оредмото ми ао". Но авторът о готов да приеме лодо­

lеи nодход, коАто но о така ужасяващ като други форми на мrамама,

каnримор

селективното

отбиране

на

подходящи

.цаиин от една група резултати. Най-ужасиа е обаче лос­ тъnката на онези, които си измислят резултати, истинските

фалшификатори. За собствено усnокоение Бабидж 'отбеляз­ ва, че подобии случаи все лак са изключение.

Разходката ни из историята на науката може да продъл­ жи още дълго. Все пак параметрите иа един скандал, свър­

зан с научната дейност, могат да бъдат твърде разнообраз­ ни

и

да

не

са

непременно

свързани

с

тъмните

страни

на

човешката душа. Какво бихме казали за скаидала с Йохан Беринrер, немски учен от

XVIII

в. и страстеи колекционер

на изкопаеми находки? Неговите сЪлериици са му подхвъР.­ ляли кости от умрели наскоро животни или лък крадени от

някои музеи черепи. Доверчивият Бериигер ги е събирал с убеждението, че реставрира една епоха от развитието на чо­ вечеството и дори публикувал книга ло този въпрос. Прис­ мехулниците се обадили. IСЪдето трябва и нещастиият Бе­ рингер е трябвало да напусне научното поприще.

24

Йохан Бернули, учен със славно име и от елавиа с науч­ ииh си постижения фамилия, влj{за в историята не само като

известеJ:t

математик,

ио

и

като

скандална

личност.

Оказало се, че тон прави невероятен трик с познатото урав­

нение на Бернулн. Хер Йохан го приписва на собствената

си персона, след като го е откраднал от .синаси. За целта той датира с nо-задна дата своя книга, за да изглежда, че

синът му е написал уравнението си

,

след като бащата вече

го е nубликувал. Навремето св то:р~ скандал е мвнал неза-.

белязано, но настойЧивите историци го изровиха от архиви­ те и включиха в анаЛите на научната греховност.

Кой не познава историята . на изключителната битка между Пири и Кук за завладяването на Северния полюс? Своеобразното научно състезание се nревръща в началото на нашия век в повод за грандиозен скандал, за който бяха

публвкувани книги, създадени филми (в един от тях видях­ ме в главните роли двама прочути актьори

.....

Ричард Чем­

бърлейн и Род Стайгър) и изхарчени милиони. Днес може да се смята за доказано, че призпатият тогава nобедител Пири се е намирал на неколкостотин метра от действител­ ния Северен полюс, макар че е твърдял с езика на науката, че е постигнал целта си. Книгата на Денис Ролинс "Пири

на Северния полюс: факт или фантазия" разкрива увлека­ телно

и

с

редица

конкретни

научни

аргументи

основните

моменти на скацдала.

Ето още няколко думи за случаи, които могат също да

се отнесат към миналото. В разгара на Първата световна война американският астроном Адриан ван Манен публику­ ва някои свои наблюде}lия, направени в · обсерваторията "Маунт Уилсън". Той предлага метод за оценка на досто~ верността на астрщюмичните J:tаб.11юдения въз основа на собствени преценки и

разцообразни резултати от свои и

чужди наблюдения. Идеята беше да се. уеднакви едиJ:t пока­ зател за това, дали дадено наблюдение заслужава внимание. или не. Уви, предложението за достоверност, уж основано

на сериозни предпоставки, се оказа фалшиво и астрономът

трябваше да слезе эacpat:re-R о t :висе>хе~nдаНИнската· Обсе ва: ~

акар че

еше военно време, вестниците се погри·­

жиха случката да се превърне в скацдал и може да се каже,

че се. хвър.mi сянка върху доброто име на обсерваторията.

Ами скандалът с "пилтдаунс:кия човек"? Тук археолозн­ те трябваше да защитават ·престижа си срещу някакъв ше-

25

·

гобиец, който беше скрил фалшифицирани кости в каменна

кариера, за да покаже, че· .р:ьрвият човек се е появил не дру­ гаде, а именно във Великобритания. Случа.ят не слизаше дъhго време от страииците ка веё-Гниците, а и научните дружества му _отделиха немалко време за горещи дискусии.

Името ка свещеника Георг Мендел е символ на съвре­ менната биолоtия. В тишината на манастирската градина

'ТОй успява да проведе забележитl.Лни експерименти с рас­

тения, като поставя по този начин осковите на съвременна­

та генетика. Неговите брилянтни анализи на унаследяване­

то на определени белези при грахови културк му nомагат да идентифицира важни доминантни и рецесивни характе­ ристики, както и условията, при които те могат да се проя­ вят nри следващо nоколение.

Дотук

-;

само nоводи за възхищение към един п2е.цкзеи

и съвестен изследовател в традиционно трудна област, как­ вато е изучаването на растения и животни. Но едки несnо­

,соен статистик го

внимателно

-

Ролан Фишер

резултатите

от

-

заnочва да изучава мно­

оnитите

на

Меидел

nрез

г. Причината за този nодход не е била съмнение в из­ водит~ на генетика Меидел, а в твърде "красивите" му екс­ nеримеиталии резултати. Според Фишер това не е могло да се дължи на неnосилна работа, а на нещо друго! Ето какво

1936

заявява буквално той: "Данните от nовечето, ако не [" .. от всички оnити, са фалшифицирани по такъв начин, че да съвпадат напълно с очакваиията на Мендел". По-нататък Фи~

шер

.

'

учтиво nродължава,

че

това едва ли е дело

на

самия

Мендел, no-c~p~ е проява на хсърдие от страна на н~гови­ те асистенти. Специалистите по генетика, които по-късно


избрал удобни резултати, за да потвърждава и е те си. Не случаки

един специалист п

генетика се nровиква по вре~

ме ка междукароден конгрес: "От собствените резултати на Меидел и от анализа на Фишер се nолучава впечатлени· ето, че Мендел е мислел за тео ията ек, когато е ел

е~СПе]ИМ И

е g}i."

-случаят сигурно възбужда любоnитството с пикаит­

костта си, но не бива да се забравя, че има и други миения.

Сnоред тях Меидел е съвсем ек омеи божи служител, за когото а Поnравя рез т оже би, твърди Ван дер Верден, Меидел е nровеждал по

26

някеmко оnита, но е от'fитал само онзи, който е съвпадал с

2ч~кванията му. Това, nр-:од~жава ученият, не е съвсем ко­ ректно и се чудя защо един ло nринциn честен човек трябва

да прибягва до ftодобни трикове. ""Uт друга страна, не~ са един И двама съвременните учени, които биха nостъnили по същия начин, т. е. ще "отсеят" полезното за тях от об­

щата "експериментална nлява". Дали съвременните учени могат . да Действат с чиста съ­ вест

по

отношение

на някои

менталните си данни,

нарочни

корекции

в експери­

щом става ясно, че съвестта на кла­

сиците също не е съвсем чиста? Нека оставим всекиму отговора на подобен въпрос. Все nак не трябва да се забра­ вя, че целта на нашето изложение не е нито да се дискути­

рат утвърдените на чии имена, нито да се дават рецептИ за морално

и

етично

поведе

о

ил

п

низВh фtЛот() знание, така И далеч по-малко благородни на­ гони са постоянните му сnътници. Важното е те да несе

nрй'~рJАват зад блясъка на великите открития и теории, а да

се nоказват и

коментират като неиз

ежен к

като една от чертите на знанието, т. е.

мпонент, дори

на търсенето на ис­

тината. Затова нека продължим търсенето на скандални случки, без да спазваме строгата хронология на появата и разкритието им. Така даваме повод за размисъл не само на любителите на силните преживявания, но и на всички, кои­ то са свързани пряко или косвено с науката.

27

ТОЛКОВА МНОГО ЛЪЧИ

Няма никакво съмнение, че всички професори, асистенти и лаборанти от университета в Н~нси, Франция, са се

1903

чувствали

изключително

щастливи

през

пролетта

на

г. Общата еуфория не е отминала дори строгия пор­

тиер, който намусено нарежда на студентите да си изтрият

обувките, преди да влЯзат в мраморното~фоайе на голямото университетско здание или кима сдържано на вечно разсея­

ните преподаватели. Човечецът е сега постоянно нащрек, за

да не изпусне идването на една истинска френска знамени­ тост, член на същия този провинциалеи университет. Ето, наближава 9 часа сутринта и към входа приближава едър мъж в официа.лио черно облехло. Това е самият Рене Блок­ дло! Портиерът ухилено отваря вратата, засуква юнашките си мустаци и прави лек поклон също като млад офицер пред своя генерал:

Чудесен ден, госnодин nрофесоре! Как сте? Благодаря, добре, Арман. Както обикновено - отвръща механично Блоидло, замислен за нещо свое. - Пак ударихме немците, браво, господин професоре -

-

издекламира целия си словесен запас за цяла седмица пор­

тиерът, преди да се оттегли с достойнство в стаичката си.

Наистина има за какво да ликуват в Нанси. Може би не­ мецът Конрад Рьонтген откри още преди осем годиии иеви­ дими лъчи, но това бяха техни, немски лъчи. Сега е ред на

французите, които с нищо не отстъпват на съседите си, до­ ри ги nревъзхождат в много отношения. Ето, професор Блондло, виден физик, доказа, ч:е има и други лъчи, които хер Рьонтген не е забелязал това са N-лъчи, изцяло френски. При опита си да поляризира рентгеновите лъчи Блокдло открива нов вид лъчение с източник рентгеновата тръба. То се проявява чрез повишаване на интензитета на светене на електрическа искра, прескачаща между два заос­

трени в края си метални проводника. Всичко това можеше лесно да се види с просто око, т. е. с помощта на субекти­ веи ексnеримент. А доказателства за новите лъчи имаше колкото искаш

28

-

почти целият професорски екип заедно с

асистентите си

можеха да

свидетелстват за откритието на

колегата Блондло. Какъв жест от негова страна да нарече лъ-чите

N,

т. е. като Нанси.

Хубавото на новите лъчи беше, че те бликаха не само от сложни апарати като рентгеновата тръба, но и от много

други,

достъпни места.

Колега от Нанси например ве-че

готви публикадия за същото лъчение, което произхожда от нервната система на хората. Друг физик, не от Нанси, а от

Сорбоната, установява, че те могат да се регистрират като лъчене от мозъка, от центъра на Брока, т. е. от мястото,

където се регулира речта. При това лъчите се появяват·при разговор.

Но това е само началото на масовия френски щурм към доказване

на

N-лъчи

в

газове,

в ·химически

вещества,

в

енергийни .· полета и къде ли още не. Настъпва нещо като колективно състезание за от:кр11ването им. Френската акаде~ мия на науките· му връчва ценния медал на институцията и

наградата "Льоконт". Действието на новите лъчи е наблю­ давано за периода между

300

1903

и 1906т. от поне

40

души, а

техни въздействия са изучени от стотина учени и лека­

ри.

Уви, няма никакви N-лъ-чи и цялата работа прили-ча по­ вече на сериозен научен скандал. Но как е възможно това,

при толкова.свидетели и изследвания? Нима се касае за ма­ сова самозаблуда, както при някои фалшиви религиозни култове?

Съмненията започват още през .1904 г., когато американ­ ският физик Р. Ууд посещава лабораторията на Блокдло и по-късно описва подробио наблюденията си. В определен момент

Блоядло затъмнява· помещението, за да

проведе

знаменития си експеримент. В случая N-лъ-чите трябвало да преминат през приэма и да се разложат в светлинни лъ­

чи с различна дължина на вълната. Преди. началото на екс• перимента

Ууд

джентълмен,

а

постъпsа· не като

истински

като

изискаи

научен

американски

детектив

-

скрива

призмата в джоба си. Въпреки това Блоядло получава же­ ланите светлинни ефекти, :ка:кво от това, че му липсвала

най-съществената част от експерименталната апаратура! Разбира се, Ууд пише унищожителна статия в научно спи­ сание и като че ли целият свят губи интерес към "открити­ ето" на Блондло.Нещо повече, вестииците в Англия, САЩ и Германия раздухват скандала, като обвиняват френските

29

учени в излишен патриотизъм. Появяват се десетки карика­

тури по този повод (Имам чувството, че обществеността се е интересувала много повече от науката и техниката в оне­

зи времена!).

Може би си мислите, че французите са навели засраме­ но глави? Решително ие. Портиерът продължава да поздра­

вява със специални адмирации nрофесор Блондло, който вече носи ка nетлицата си и значката ка Почетния легион. Асистентите и студентите nълият аудиторията, в която са

лекциите му. Не прекъсва nотокът от посетители в лабора­ торията, когато трябва да се демонстрират неговите лъчи. А най-интересното е, че цели две години след скандалната статия на Ууд френските учени продължават да откриват нови и нови nроявления на загадъчното лъчение. При това

тук не става ·дума за шарлатани, амбициозни нищожества

или мистификатори. Не, това са хора на науката, честни по природа, свикиали да работят в лаборатория, да извършват сложни оnити, отJiичаващи се със здрав разум. Впрочем бъ­ дещата им дейност доказва, че nривържениците на N-лъчи­ те съвсем не са научни еднодневки. Тук ще откриете имена като Жан Бекерел, Жилбер Бале, Андре Брока

-

всеки от

тях има свой собствен принос в науката.

След nочти

90

години може по-смело да се открият

причините за странния научен скандал от началото на века.

От една страна, ·има доказателства за груба фалшификация, но ние оставаме снизходителни. От друга страна, се вижда

необикновен повод за скандал -

може да се нарече научен

национализъм. Дали той е идентичен с грубиrе и преднаме­ рени грешки, с измамите? Научните идеали нямат нищо общо по принцип с нацио­

налните. В качалото ка ХХ в. французите са се чувствали обидени., че доброто име на тяхната наука страда за сметка на nовишаване nрестижа на немските учени. Откритието на Блокдло идва като глътка свеж въздух, още nовече че е ди­

ректно свързано с немско откритие. Ето защо то се приема без резерви от всички французи. Парадоксално е, че Френс­ ката академия на науките застава зад Блокдло дори след

скандалните разкрития на Ууд. Задействал се е патриотич­ иият nризив: "По-скъn от истината ии е Блоидлоl". Пара­ докс (и до известна степен - скандално!) е, че Академията 'Връчва наградата "Льоконт'' на Блокдло при конкуренцията ка Пиер Кюри, Нобелов лауреат от предишната година!

зо

При това в комисията заседава; учени като Акри Поанкаее

(все ·пак родеи в Нанси), а ие чииооици. Още дълго време университетът в Нанси е ограждал със специално внимание

своя "откривател", останал впрочем убеден в организиране­ то на междукароден заговор срещу неговата личност.

Скандалите в науката, свързани с елемента "национали­ зъм", ке са иякакво страико изключеиисttlапрбтив, те са,

аКО ке доминиращи, то· съществена Част от всички скаидал­ ии случки в света ка знанието. Нямам намерение да пиша

подробно за атаката ка "арийските" учени с ещу евреина Айнщайн и ке овата "иеа осите ст­ та.

ъветската ка ка още от времето ка Лении криеше за

всеки конкретеи случаи някои се

r

.

спори

за

приоритет

в

"

опов", когато тря ваше да

откриването

межд

.

на

па

-~

на

машина,

континектални

акеtи.

ска ми се да се върна още веднъж на скандала с "пилт­ дауиския човек", който също съдържа кационален компо­

нент. В качалото на ХХ в. бритаиското самочувствие е все още достатъчно· високо, империята е стабилна, ио за съжа­ ление, немците и французите откриват •в земите си рисунки и предмети от неолита, докато в Бритакия ияма нищо· .по­

добио. Как е възможно тази горда земя да ке е люлка на цивилизацията, а да се примирява с

претенциите на разни

контикенталии псевдосили? Чашата ка търпението прелива,

когато край Хайделберг е открита челюст на праисторичес­ ки човек. По всичко изглежда, че първияi човек .е...бил ... ие."

~ Археологът

-

-

----

аматьор Чарлз Даусън отдавна рови в земите на Южна Англия, като същевременно практикува като

скромен,

но

уважаван

проявява внимание към

адвокат.

Но

щастието

започва

провинциалния археолог

-

в

да

една

камекна кариера близо да градчето Люис в графство Съ­ секс, на височината Пилтдаун ·комънс като че ли се крие нещо невероятно. Съдбата е решила да покаже британското величие не чрез някой мастит член на Кралското научно дружество, а чрез обикновения адвокат с научии интереси Даусъи. Късмет е, че в разкопките.му помаf'а·един съвес­ теи работник от околността. Отдавна той коси разни кера'.:. мични късове и тухли на любезния аматьор· археолог, спе­

челвайки по някоJt друга гвинея. През 1908 г. чудото започва да се оформя - Даусън получава за пръв път кl>ст, идентифицирана от самия него като част от човешки череп.

31

. После

пристигат други

костни отломки от същия череп.

Развълнуваният Даусън пИше на nриятеля си Артър Смит Уудуърд, световноизвестен авторитет в археологията. Той му съобщава, че nритежава нещо, което ще накара света да ахне от учудване и завист. Видният археолог, чиято сnеци­

алност е била изкоnаеми риби, бърза да се притече на по­ мощ. Двамата обИкалят Пилтдаунската кариера и не след

-

част от

вече

реконст­

дълго лопатите им се ·натъкват на нещо твърдо долна челюст,

хоято

руирания череn.

съвпада

великолепно

с

Вълиението нараства, включват се. екипи

от Бритаиския музей, Уудуърд трескаво реконструира и моделира, за да получи "ранния човек от Пилтдаун". Наближава Коледа, 1912 г. Кралското геологичс;~ско дру­ жество се. събира да чуе съобщението. Какво съобщение, това е сенэацюr! Бързат репортери, фотографи, учени. Е, на­ мират се сред огромното тържествуващо

множество и

не­

колцина скептици, които изказват съображения, че това не е .череп на човек, че челюстта е твърде "маймунска". Но кой обръща внимание на подобии завистиици в минути. на бритаиски възторг. · Във всички кръчми цари nълно удовлет­ ворение най-после мауката е яа · мястото си и доказва безсnорк~:rания е люлка на цивилизацията. А в· ла­

бораторйите суматохата е още nо-голяма: ,.пилтдауиският човек" е толкова необходимото звеко на еволюционката те­ ория, връзката между човека и маймуната, за която архео­ лозите правеха само пла~ nредположения.

Разкоnките в кариерата продължават. Наоколо също се появяват нови ровове, в които прилежни учени преобръщат земята песъчинка по. песъчинка. Появяват се серия от нови открития, а само след няколко годиии бива открит втори екземnляр от "nилтдауиския човек". За съжаление целият ентусиазъм по-късно ще бъде: обект на. жестоки nодигравки

-

вместо почести и слава "nилтдаунчаяинът" носи гигакт­

ски скандал.

Още през

1913 r.

зоологът от Бритаиския музей Мартин

Хиктък идва !дО заключението, че .цялата работа е едва из­

мама. Зaтoвf'Pt~wa:mrдa действа июелиrектио

~мония с ·иа бръкв

. ките

в един от шк

прИнЦИnи за

.и

съвсем в·

азкриване на измама

а музея.

ттам ученият из­

ваkда маймунскИ зъб, iёбJtto прилича на Э'Бба на "nилТДаун­

скfЯСУПёрмек". Хинтън изпилва зъба оттук-оттам и моли свой холега да го скрие сред камъните на прочутата карие-

32

ра, обител на британския лървочовек. Фалшификацията е

толlОва открита и смела, че младият зоолог не се съмнява,

че много скоро ще бъде разкрита от опитните археолози. По този начин той е искал да обърне внимание на небреж­ ния и неподходящо възторжен подход

при оценка на наход­

ките на Даусън и Уудуърд.

Разбира се, зъбът е открит много бързо от армията архе­ олози, жадни за nилтдаунски детайли и научна слава. Но

вместо да се възмущават от нахалната фалшифИкация, те изразяват несдържано възторга си. Никакъв nовод за съм­

нение към Даусън

,

когото Хилтън смята за главен винов­

ник за цялата скандална история! Все nак младежът не отстъnва. Но втората му акция е

обмислена така, че цялата страна да разбере за измамите в Пилтдаун. В една кутия, съхранявана в Британския музей, Хинтън открива кост от крак на отдавна измрял род слоно­ ве. Търnеливо и остроумно той оформя костта в сечиво, ко­ ето изглежда твърде nодходящо за един британец от еnоха­ та на неолита

-

стик за крикет. После остава лесното

да се закопае стикът в богатата на изненади кариера

-

и да

се чака с приглушен кикот.

Дълго е трябвало да чака съвестният зоолог. Изравянето на стика nредизвиква бурна радост сред археолозите. Са­ мият Смит Уудуърд заявява, че е открит великолелен ек­ земnляр от занаятчийската дейност nрез каменната ера. Ни­ кога

преди

не

е

намирана

такава

находка

с

такава

висока

научна стойност. Уудуърд и Даусън публикуват в сериозно научно списание лодробно (и напълно сериозно) описание на изделието, макар че не отиват дотам да го назоват стик

за крикет. Хинтън е смаян, че никой не проявява съмнение и дори не се оnитва да nоразгледа и да пообработи наход­ ката. Достатъчно е било само малко nотърхване на кремък

върху кост или друг подобен nредмет - веднага е щяло да стане ясно, че не би било възможно с такъв камък да се на­ несат фините нарези върху стика. Шегобийците са понесли второ

сериозно

поражение

и се

отказват

от

по-нататъшни

оnити за разкриване на измамата. Може би не са се сетили да гравират върху закоnана от тях кост името на Уудуърд

или мотото "Боже, пази краля". Пилтдаунският човек заnазва научния си блясък чак до средата на 20-те години. Тогава се правят сериозни архео­ логични открития на човекоподобни изкоnаеми останки в

3.

Скандалите в науnта

33

Африка. Те са основа за съвършено нов nодход при изясня­

ване на развитието на Хомо саnиенс и изключват наПЪлко силуета на "nилтдаунчанииа". Вместо комбинацията от чо­

вешки череn и маймуноnодобиа чел1ост се nредлага точно

обратното

-

човекоподобна чеnюст и маймуноnодобен че­

реп. Аномалия ли е британската находка, питат се трескаво всички,

които са ангажирани

по

някакъв

начин със случая

Пилтдаун. Постепенно този случай nотъва в забрава и едва _въвеждането на модерните методи за хоректно датиране на

археологически разкопки (началото на 50-те години) показ­

ва, че черепът и прочутата челюст са чиста фалшификация. Някой остроумно е комбинирал маймунска челюст с изпи­ лени кътници и човеurки череn след съответно оцветяване,

за да придобият "nатината" на древността. Но кой е вино­ вен за този голям научец скандал? Според всички съществуващи улики виновникът е Дау­ сън. Но тази логична теза има много противници. Макар че

е много вероятно той да е действал в кариерата и измъквал

на бял св•т един или друг уникат, той не е човехът, хойто е имал достъn до колекции от изкопаеми. Освен това Даусън е лаик, липсвали са му сериозни и задълбочени знания по археологиJI. Така. или иначе, гатанJ<ата остава, макар че тя не е най-същественото в този голям скандал. Въnросът е

кой е ·имал изгода от подобна груба фалшификация, толко­ ва

очевидна,

че

е

останала скрита

за очите

на

цял

легион

специалисти. Историците на науката сигурно ще подкрепят nознатата теза, че тук съществена роля: е изиграло научно-

1то самозаблуждение на национална основа. Ясно е, че нау­ /ката трябва да се пази от националисти!

34

МИЛИКАН СРЕЩУ ЕРЕНХАФТ

Сериозният спор между физиците Роберт Мили­ кан и Феликс Ереихафт е добре познат на учените, занима­ ващи се с атомна физика. Но малцина са онези, които знаят подробиостите около спора, които nревръщат една научна дискусия в скандал.

Името на америкаиеца Роберт Миликан отдавна е вляз­ ло в учебниците. Нобелов лауреат за 1923 г. за откриване

електри,нu заря~ на електрона, най-известният американс­ ки" учен за своето вреъ,~е, носител на 16 престижни награди и 20 почетни доктората, съветник на президента Хувър и Франклин Делано Рузвелт, президент на Американското

общество за финансиране на науката ... Данните от научиата му биография могат да запълнят много страници. Но този всепризнат авторитет е оставил след смъ тта си малко бе­ лежниче, което разкрива някои

отесхни елементи в експе­

римен}:алните методи на МилИkан. А като че ли тъкмо те са го извели на върха на научната слава.

През

1910

г. Р. Миликан е неизвестен професор в Чикаг­

ския университет и точно тогава публикува първите си Из­ мервания на електронния товар е. Провежданите експери­

менти не са били от лесните. Малки капки се ·внасят в електрично поле и се определя силата на полето, при която

капките остават "висящи". Капризни опити, силно различа­ ващи се резултати. Но като последовател на научната етич­ иост Миликан разделя всички данни на няколко категории,

отбелязвани със звездички - една за задоволителни резул­ тати, три - за отлични. Седем от всички 38 измервания са отстранени като негодни или провалени.

По същия проблем - заряд на електрона работи и един професор от Виенския университет. Това е Феликс Еренхафт, който вярва в съществуването на субел-ектронни градивни частици със съответен заряд, който е по-малък от електронннr:

Публикуваните от Миликаи данни според мнението на Еренхафт просто потвърждават идеята за су­ белектронни частици. Между двамата се разгаря rорещ спор, в който под една или друга форма участват големи

35

светила като Макс Планк, Алберт Айнщайн, Макс Бори и Едвин Шрьодигер. Дотук няма никакъв nовод за скандал,

nросто всичко е в рамките на разумната и необходима на­ учна дискусия.

За да обори твърдението на Еренхафт, Миликаи публи­ кува три

години след първите

си оnити

серия от нови изс­

ледвания. Тенденцията в тях е съвсем ясна - те доказват тезата на Миликан за цялост на електронния заряд и липса на субелектроини частици. В курсив към публикацията е добавено, че това не е избрана груnа от резултати, а общ­ ността от всички данни, nолучени за 60 дни при опити с малки капчици.

Отново всичко изглежда наред.

Миликан

контраатакува по общоnриет начин, чрез серия от нови екс­ перименти. При това той доказва nравотата на собствената си идея благодарение на нови, по-точни от първите, опити. Ах, защо ли има историци, които дават мило и драго да се доберат до някой забравен бележник или небрежно нап­ равени върху трамваен билет заnиски? Един смутител на

постигнатото статукво в спора :между Миликан и Еренхафт е харвардският историк Джералд Холтън,· който е имал късмет да намери оригиналкия бележник на Миликан от 1913 г. Без да се съобразява с авторитета и :максимата, че

за мъртвите се каЗВаТ само добри думи, историкът изважда

''на бял СВят истината, която е различна от "истината" на са­ ~ия Миликан. Бележничето съдържа поредица . от данни, грижливо· изписани

и

придружени

със звездички

и оценки

на учения. На полето се четат допълнителни бележки: "Чу­

десно! Да се публикува неnременно! Прекрасно!". Принци­ път иа избJJрателността, на съзнателното "фризиране" е за­ действал, защото по полето на бележника с данните :могат да се прочетат и такива думи: "Твърде ниска стойност! Не­ що не е в ред!". Публикуваните в научното списание

58

ре­

зултата са фактически внимателно филтруваните от общо

140

наблюдения. Дори ако се прояви снизходителност и се

nриеме, че методът на измерване е nодобряван в хода на

работата (историкът разглежда датата

13 февруари 1912 г. no отношение на ексnериментал­ трябва да се признае, че 49 капчици

като такъв сnорен момент

ната техника), nак ще

не са били взети nредвид като модели в елек-ц>ичното поле, а са оставени да изкаnят по масата, изчезнали са от nолез­

рението на учения, nодготвящ за печат сериозна работа.

36

Бележникът е лична вещ,

J{елрикосновена собственост

на учения. Там може да има ексnериментални данни, но c-t: що така могат да се вnисват интимни неща. Миликан едва

ли е вярвал, че някой някога ще надникне в листче;ата на личното му тефтерче. Данните в него са nричислени от не­ nисаната научна етика към графата на "неnубликуваните

резултати". Вnрочем сигурно някой му е nрошеnнал нещо

no

nовод на откритото отбелязване на резултатите с една,

две или три звездички, защото в nо-късните си лабораторни дневници Миликан не се nридържа към старата си система

на класификация на данните. От другата страна на Атлантика Еренхафт и колегите

-

му nродължават да nубликуват всичко

добри, лоши и

неутрални резултати. Не може да се отрече, че те работят

nрилежно и елоред изискванията на добрите научни тради­ ции. Всичките им изследвания обаче не nодкреnят вече об­ щоnриетата теза за съществуването

делим

електронеи заряд.

на един-единствен,

Тук вече се

сблъскват

не

не­

само

двама отделни учени, а две различни философии за строежа на материята. Много nо-nривлекателна изглежда идеята за неделим

електронен заряд,

която nозволява стройно

изг­

раждане на комnонентите на микросвета.

no

За Миликан сnорът завършва лова

(тук ното

награда,

'no

т.

е.

висше

-

чудесен начин

признание за научни

Нобе­

nостижения

латентен начин би трябвало да се включва неглас­

nризнание

за

коректност

на

резултатите,

изводите

и

взаимоотношенията с научната колегия). Обратно, оnонен­

тът Еренхафт е разочарован и nотиснат. Убеждението му, че е работил съвестно и много nо-точно от Миликан, оста­

ва без всеобщо nризнание. Цялата история едва ли би заслужавала сnециално вни­ мание, ако на бял свят не се nоявиха два многозначителни

факта. Единият беше намирането бележника на Миликан, а другият nремина ло страниците на научния nечат

-

физици

от Станфордския университет намират в оnитите на Ерен­ хафт важни nредnоставки за откриване действително на су­ белектронен заряд. Те nровеждат оnити, nодобни на тези на виенския физик, и заключават, че той е може би nрав. Дискусия ло на чен

n

облем,

n

евъ нала се в скандал?

Или неизбежен еnизод в аналите на nознанието.

акто и да

наречем историята на науката •.,де може да се твърди с аб~ солютна _.Увереност,

че

науката

е открила

веднъж завинаги

37

механизми за

то и

азличав

т

ната от измамата

как

орма да има тя. Тоrава тя не е застрахована от скан­

,

дали, колкото и да е неnри.11тио това за нейните жреци.

38

СЛУЧАЯТ ИЛМЕНЗЕЕ

Нямам намерение да въвеждам строга класифи­ кация на известните (а и недотам известни) скандали в нау­

ката. Наистина би могло да се nомисли за някакво nодреж­ дане

хронологично,

по

научни

дисциплини,

_ по

национален' признак и т. н. Но това едва ли е необходимо, тъй като nалитрата е достатъчно nъстра и дава повод за размисъл. Може би ще е по важно да се опитаме да отк­ рием пропуските в .,имунната" система на науката, които дават добри шансове за измамите и скандалите. Това бихме си пооволилИ само иа основата на голям брой .,изходни данни", т. е. документални скандали. Спорът между Миликан и Еренхафт ми напомня донякъ­ де за един случай от съвременността, който доби неочаква­ на поnулярност преди няколко години. Става дума за скан­ дала в Женевския университет, свързан с името н_а

извесТИИ'ЯбколОг проф. Карл Rлмензее. 1рима сътрудници на nрофесора обвиниха открито шефа си във ifiалшифицира­ не на лабораторни протоколи. Една образцова лаборАтория,

която изглежда като примамлива цел за асnиранти и гости

от цял свят, беше пред разпадане. Този скандал заслужава да се оnише по-подробно, тъй като не е някаква локална история, nодклаждана от завист­

та и непоносимостта, а събитие с резонанс сред цялата на­

учна общност, която се занимава с клетъчна биология .

... На Женевската улица ,.Рю дьо екал медсеи" 20 се из­ висява класическата фасада иа някогашното меди.цинско училище. В голС?мия заден двор се намира постройката с

двете· лаборатории по биология. В партера са помещеню1та на изследователската група към зоологическия факултет, наречена група по клетъчна дифереJ:!циация. Шеф на деветч­ ленния колектив е човек със световна известност ...., проф. доктор Карл Илмеизее.Години наред адресът на тази група беше гаранция за отличиа научна работа от високо качест­

во. Изведнъж -избухна бомба, която изглеждаше като заряд със закъснител. Не ставаше дума само за някаква конкрет­ на

кавга,

а за поставяне

под

съмнение

на

извършеното

от

39

проф. Илмензее за дълъг период от кариерата му. Трима от най-близките сътрудници ка професора го обвиниха, че е nредставил

ка един научеи конгрес данни,

които никога не

са бИли nолучавани. Един от обвинителите е Курт Бюркн. Неговите мотиви

изглеждат съвършено ясни: "Действам така, защото тук не става дума за едно име нли за един отделен ексnеримент, а

за достоверността на науката." Силни думи, особено когато се отнасят за дейността на утвърден учен, т. е. чов6к, който аnриори

nриема за

неприкосновена

научната достоверност.

Другите двама колеги, които са напълно солидарни с Бюр­

ки, са Денис Дюбул и Йоахим Хуарте. Документът, който те nредставят в ректората на университета, съдържа след­

" Проведените nрез юли и август ексnерименти са nроведени само от nрофесор Илмензее, ио ние го наблю­ ния текст:

давахме грижливо, без той да знае това. Документът за ек­

спериментите съдържа nротоколи (на nроф. Илмензее) с нанесени nоnравки, които не могат да бъдат обяснени." Веднага трябва да се отбележи, че оnитите, за които става дума, са изключително трудни. Професорът е искал да им­ nлантира клетъчни ядра от ембрионалии туморни клетки (т. нар. тератокарциномни клетки) в здрави, оnлодени ми­ ши яйцеклетки. След тази сложна оnерация яйцеклетките е трябвало да се оставят да се развият до определен ембрио-·•· нален стадий.

Ректорът на Женевския университет е ужасен и забраня­ ва всякакъв достъп на журналисти до лабораторията, не разрешава свикването на пресконференция. Неговият замес­ тник, който nръв nриема обвинението на тримата сътрудни­ ци, вече е направил някакво объркано изявление nред на­ ходчив журналист (може би предварително доведен в университета от някоя заинтересована страна): "Може би ще се наложи внима'Телно разглеждане на дейността на ла­ бораторията на nрофесор Илмензее, където вероятно има някакво нарушение на научиня морал." Какво повече е не­

обходимо на журналистите2 В "Нойе цюрхер цайтунг" (не в някакво невзра,но вестниче, а в най-изве~тния щвейцарски вестник!) се появява специална статия. А _"Цюрхер цай­

тунг" се чете по цял свят. Не остава назад и едно локално издание - "Куриер дьо Женев", където се цитира разясне­ иието на заместник-ректора Марсел Гюнен: ,.Очевидно е,

че професор Илмензее е провел изследователска работа,

40

nри която са фалшифицирани nротоколите за извършените оnити с мишки. Освен това резултатите са nредставени на конгрес, преди да е nроверена достоверността им." Кратко и ясно, ио оттук започва ново развитие на скан­ дала.

Университетското

ръководство

замлъква,

а

самият

ректор говори наляво и надясно, че не е в състояние да взе­

ме отношение по случая. Вместо това той предлага органи­ зирането

на

международна

комисия,

хоято

е

достатъ-чно

компетентна да разгледа и провери обвиненията срещу проф. Илмензее. J:.оворителят на Женевския университет (има и такава университетска длъжност в нормалните стра­

ни) не може да добави нищо повече, тъй като е изненадан както от nредварителните изявления на заместник-ректора,

. така

и от заповедта на ректора за мълчание. Госnодин Ар­

ман Гаспар, говорител на университета, се оплаква по вре­

ме на набързо свикана конференция:

"

Направиха ме сме­

шен, нима това е нормално за демократичните порядки в

един университет ... " Междувременно се обажда мюнхенският nрофесор Ханс

Йоахим Бекер, научен ръководител на дисертационкия труд "на Илмензее: "Още щом прочетох публикуваното във вест­ ниците, nочуствах, че не става дума за сериозно обвинение, а з·а завист."

~се разраства и интернационализира. Щом се поставя под съмнение извършването на един труден, шителен

за

научни

заключения

експеримент,

комnетентен учен, защо да се приеме,

че

но ре­

nроведен

от

предишните опи­

ти, които е извършвал сам, са коректни? Тук слуховете и

допусканията са достатъчно много. Проф. Илмензее е nро­ чут тъкмо със сnособността си да осъществява абсолютно сам уникални биологични оnити. · Длъжни сме да се върнем малко назад. През 1965 r. 26годишният Карл Илмензее е студент в Мюнхен, при това

студент по вкуса на nрофесора по биология Бекер. Илмен­ зее

веднага nрави

вnечатление с

ангажираността

си,

инте­

лигентността си и сръчността си._.!аботи деи и нощ. Дори и

при лиnса на очевиден у-спех. Бекер е във възтор·г; наи rto~­

лe един съвестен ипломант и аепи акт! Задачата 'за док-. торската работа е твърде сложна: клетъчнояДрена т неп­ лактация nри мухата Дрозофила меланогастер. Мноз'!на аспиранти

са

nроnаднали

вече

тъкмо

ексnерименталната работа с мухата.

nоради

Но

каnризите

не и

на

Илмеизее!

41

ТQй успява и още оттогава владее метод, с чиято помощ

изследва с успех редица процеси на клетъчна диференциа­ ция. Не трябва да се забравя, че тъкмо този метод изисква иэрючителна сръчност или, хакто се казва, .,златни ръце." Кариерата на Илмензее е фантастична. Навсякъде, къде­ то работи (главно в САЩ), успехът го съпровожда и голе­ ми авторитети му свалят шаnка. Като че ли той се превръ­ ща

в

символ

на

уверения

и

сръчен

експериментатор

в

областта на молекулярната- и клетъчиата биология, чиито умения са също толкова необходими, холк~то скъпите ком­ пютри, ензимни анализатори и опитни животинчета.

Пред

1981

г. Илмензее и америкаиският му колега Пи­

тър Холи успяват за пръв път да осъществят чрез клетъч­

ноядрена трансплантация клониране nри бозайници, т .е. да отгледат напълно

идентично

в

генетично

отиошение поко­

ление. Реномираното списание "Сел"(клетка - бел. авт.), което има името на запазено място за Нобелови лауреати, публикува клонираните от Илмензее· и Хопи миш:ки. на заг­

лавиата си корица! Това вече е иетииска заявка ·за междуна­ родно научно признание.

Трудките оnити по клониране на бозайницА (малки iн:i• размер яйцеклетки за разлика от тези при земиоводните ор­

ганизми, при които клонирането е познато отдавна) изиск­ ват многоетапна работа, която прилича на дейността иlf' иеврохирурга: изолиране на ембрион, отстраняване на об­ вивката на яйцеклетката, вземане на недиференцирани емб­ рионални клетки, инжектиране на клетки от донора в опло­

дена

яйцеклетка

на

акцептора

резултатите са публикувани

и

т.

и.

Така

или

иначе,

и Илмензее е вече редовен

професор, шеф на лаборатория, човек, :който разполага с го­ леми средства за научна работа. Когато се разчува за скандала; американците провеждат самостоятелно изследване на предишиите опити на Илмен­

зее и Холи. Независима комисия под ръководството на До­ роти Бенет твърди след про.верката, че не е в състояние да открие доказателство за аъзможиа измама. Но не забравя

д"а добави, че до момента не съществува ~ положително до.,ка~ателство за иаучиат.а правдивост на ексf!еримеитите по

·

кл9иираие. Все още Илмензее и Холи са едииствените уче­

нИ, провели успешно сложния експеримент!

· Сега идва ред да разберем какво точно е възбудило ду­

ховете в

42

Женева.

Проф.

Илмензее решава да продължи

опитите

си

върху

тумори,

които

се

появяват

само

върху

ембрионални тъкани. Той е започнал експерименти в САЩ в прочутия Фокс чейз институт за ракови изследвания. Въп­ росните тумори се наричат тератокарциноми и Илмензее се надява, че със своята уникална методика на трансплантира­

не ще успее да хвърли светлина върху биологичните им ме• ханизми. За целта професорът иска от сътрудниците си да му представят карцииомни клетки от миши ембриони. От тях той изсмуква с микропипета клетъчните ядра. Ядрото

съдърж:а цялата генетична информация за мишката, както и за

настаиилия

се

там

тумор.

Следва

трансплантация

в

предварително оплодена яйцеклетка на мишка от друг тип. Яйцеклетката на реципиента ще реагира на генетичните за­ поведи на клетъчното ядро на донора. За да се проследи на­ чинът на действие на трансплантираното ядро, е необходи­

мо да се отгледа ембрионът при специални условия. Точно тук е ябълката на аз о а. Никой в лабораторията ~стояиие да култивира яйцеклетките до необходи­ мия стадий. Илмензее заявява, че е в състояние· да стори не

'Т"ова сам. Сътр дкиците се чувстват унизени и започват да

ёледят всiк негова к ачка тъи като предло да бъдат

г

, че

ат

ъга!Цf.

•сnоред протоколите, водени от Илмензее, успехът му е.

постигнат. Трансплантираните ядра в ембрионите могат да се развкя.т до оnределен стадий. Резулта1ът

01

1озн успе­

шен експеримент е многозначителен за биологията: емб­

рион с ядро, което съдържа генетична информация за ту-. мор, се развива в здрава яйцеклетка (след трансплантация) нормално, без тумор! Да,

но

сътрудниците

са

на съвсем друго

мнение.

Те

тв:ьрдят, че не са видели изобщо ембриони, доведени до то­ зи стадий на развитие, колкото и убедителни да са лабора­ торните протоколи на nроф. Илмензее. Тримата предуn­

реждават шефа си, че не са. съгласюi с изводите му и меко му наnомнят, че е добре да зачертае фалшивите според тях дати и всички ще забравят за случая. д2ч~к те лараат, '!е. са действали етично и лоялно.

Разбира

се,

Илмензее

не приема такъв

вариант

и

се

опитва да представи сътрудниците си като завистливи джу­

вжета IJFчl ТОВа....llРофесорът е бил СЪВСеМ бЛИЗЪК С едИН ОТ тях, отношенията са били открити и доброжелателни, се­

мейните пикници са били нещо обикновено. Но скандал от

43

таnв характер не може да се задържи в стените на лабора­ торията. дискусии

Още повече представя

че

Илмензее

своите

напук на вътрешните

резултати

по

време

на

между­

народен хонгрее ~ъв фреисхю1 град Анеси. Така той заанга­ жира косвено международната колегия nм един вътрешно­

l!абораторен · конфликт. Интересно е, Че участииците iJ конгреса, макар и аnкувани с един изключително нов и оригниален проблем, са обърнали малко внимание на док­ ладчика. Причината за това са били неnрофесионалните преводачи и краткото време, отделено за всеки доклад. Та­ ка, от една страна, научиата колегия, е "узаконила" резул­ татите на Илмензее (чрез изслушване и отказ от дискусия),

а, от друга, трябва да вземе отношение към ~каидала. Съв­ сем естествено в този случай идва предложението на ректо­ ра на Женевския университет да се създаде комисия с меж­ дународно участие за разследване на всички обстоятелства около събитията в лабораторията на проф. Карл Илмензее. Междувременно галеникът на науката е в·изклю';{ително неизгодно положение. Заседава комисия, която грижливо проверява всички публикации, лабораторни записки, усло-•

вия за провеждане на опити, разпитват се свид~тели. Мно-..,. го лаборатории по света са амбицирани да проведат него-

~

вите собствени опити при техните условия. А това винаги...е нож с две остриета

-

целта е може би да се докаже право­

тата на Илмензее или, обратно, да се разобличи той като

змамник: Фондовете за лабораторията рязко намаляват и

сътрудниците масово напуск;iт

-

някои трябва да си оти­

дат поради недостиг на средства, други се солидаризират с тримата претенденти за чиста съвест.

Не може да не направи впечатление фактът, че невъзп­ роизводимостта преследва всички експеримс:!'Нти ·на Карл­

J:rлмензее. Фаталност, уникалиост или фалшификация? Въп­ рос, на който е много трудно да се отговори. Наистина нау­ ката разчита на възпроизводимостта като меха11изъм срещу

измамите. В този смисъл позицията на Карл Илмензее не е за завиждане. Групата на проф.Клемъит Маркерт, известно

име в областта на генетиката, опитва от години да възпро­ изведе уникалния оnит на Илмензее и Хопи за клонираните· мишки. Напразно! И въпреки че заключенията на Маркерт не съдържат пряко обвинение срещу Илмензее, те не включват и никаква защита. А не бива да се забравя, че то­ ва и~ е единственшцневъзпыоизводим опит на.2{ер Карл.

44

Идва време самият той да вземе думата и да каже нещо за свое оправдание. К.Илмензее, макар и съзнателно бягащ от публичност, не отказва голямо интервю в популярното немско списание ,,Билд дер Висеншафт". То е изключител­ но интересно четиво за всички, които се интересуват от по­

зицията на човек, обвинен в измама и стоящ в центъра на сериозен научен скандал. Ще се опитам да предам неговото виждане на ситуацията, все пак в демократичното общество всеки има право на мнение.

Проф.Илмензее не отрича необходимостта от възпроиз­ водимост на експер~Jментите, но смята, че не всички опити

трябва да бъдат възпроизвежДани. Това би било сКЪпо и "'Не­ н~ днешно време. Ученият вярва, ч~ не!ОВИiе сьбст­ вени

опитй

почиват

на

оригинална

методика,

съчетана

с

лично творческо отношение. А това вече може да доведе до сериозни разлики при възпроизвеждането на собствените му изследвания от други хора. Твърдо е убеден, че експе­

рименти, които имат действителна стойност, не може да не

бъдат възпроизведени. Та нали, казва Илмензее, има стоти­ ци пианисти, но не всеки от тях свири по един и същ начин

даден клавирен концерт. Както и не всеки хирург е виртуоз

в областта си. В този смисъл Илмензее вярва в своята звез­ да, в своите способности да провежда тъкмо уникални екс­ пери~енти. Факт е, че при някои от тях той е бил наблюда­

ван директно.

Така че

няма нищо скрито.

Но

в същото

време К.Илмензее не е готов да предава собствения си

опит на който и Да е от сътрудниците си.Всичко з&иси от конкретната личност, от конкретните взаимоотношения·. По

принцип Илмензее не обича работата в колектив и не смя-

т~ че ТоВа ~н:едостатък~в научиата работа.

·

._,

В дъЛгото интервю личи желанието на проф.Илмензее

да

докаже,

че

неговите

учени и че само част от

методи

са

приложени

и

от

други

трансплантациоиките експеримеи­

ти се нуждаят от възпроизвеждане в други лаборатории. Но

той е сигуреи, че рано или късно това ще стане. А колкото се отнася до обвииението във фалшификация, то е наnраво жалко и смешно и международната комисия сигурно ще до­

каже I:еrовата (на Илмензее) коректност. Протоколите, за които се вдига толхова шум, са фактически лични бележки и по тях могат да се правят всяхакви корекции. Възможни са грешки, но не в такава стеnен, че да компрометират це­

лия експеримент. Действията на тримата сътрудници са не-

45

·..

обясними и доюrnдо крмминалии - измъкване на лични бележки от бюрото, хоnирано без съгласие. Няма съмнение, че истината ще a..snp•ooтayaa. Този сериозеи научен ClfaJiдan сигурно ияма да привър­ ши скоро.Комисиsта отдаана о с-.ставека и заседава месе­

ци, дори години. Т• но отхри KKIItllfBK едиоэ.иачни данни за фалшификат (това твърд.1т част от членовете), но също така не

може

да

се

твърди,

че

лиnсват

основакия

за

сериозни

подозрения (според друга част от участниците). К.Илмеи­ зее

изпълнява длъжностите си,

чувства се

невинен, но

ла­

бора"tШ)ията му отдавна е загубила блясъка си и СЪ!J>удни­ .~tите си . . Скаидалът е наиесъ.11 поражеt~ията си. Макар че

всички - са невинни, остава горчивото усещане, че няв:ъде е J!apymeиa научната етичиост.

I<;олкото и да е самоуверен

nрОфесор Карл Илмеизее, фiхтът, че неговите опити се нуждаят и о·т потвърждението на други учени, хвърл.11 сянка

ка съмнение върху достоверността им. Просто такава е ло­ гиката

на

научното

изследване

в

експерименталиите

дис­

циплини. И докато не се измисли друга логика (например -

ИЯК()И оnити могат да се възщ~оизвеж:дат. л;руги

Илменtё'е ще остане на скамеi:Ката на подсъдимите.

·.

46

-

_ не),

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА

СЪР ФРЕД ХОЙЛ

Може би трябва да заnочнем с малко nояснение

кой е сър Фред Хойл. Убеден _ еволюЦионист, привърже~ ни:к на смелат~J. идея, че животът на наШата nланета е дО­ шъл от Космоса, а не е възникнал в _ "първичния бульон",

по·nеизваиие астрофизик. Това е Хойл, който минава за ис­

тИнски смутител на сnокоиствието не само в собствената

си научна област. Неговите последни' изявления nредизви­ каха буриа реакция сред археоЛозите-, които го нарекоха от­ крито скандалджия. А археолозите са особеко чувствителки учени, които винаги имат едко наум (помните екаидалните разкритии около човеха от Пилтдаук). Но защо са толкова сърдити на един астрофизик, когото много лесно биха мог­ ли да обвинят ако не в друго, поне в липса ка сnециални знания по археология? Толкова ли са сериозни неговите до­ води, че да се стигне до иетииеки · научеи скандал? Нека се опитаме да проследим последователно доводите на сър Фред и неговите опоненти. Предва{щтелио трябва да отбележим, че скаидалът се върти около археоптерикса, он­ зи древен организъм, който се смята за свързваЩо звеко между

влечугите

и

птиците

в

хода

на

еволюциокики

про­

цес. ДарвИновото учение изисква каличие на такава полуп­ тищt, nолугущер в живия _ свят ка древността. Когато през

1859 г. се появява на бял свят трудът на Дарвик "Възниква­ нето на видовете", не съществуват иикак11и конкретни дока­ зателства за евоЛюционния процес. Но nостеnенно започват да се откриват такива факти, особено за междиин.ите звека за nреход ка един вид в друг.

Сцената на голямото откритие отново е една каменна

кариера, този път в Южна Бавария, в местността Золнхо­ феи. Намерен е фосил, ио _не традиционна кост, а перо! То е

разnоложеко във фииозърнестиЯ варовик от периода горна юра, което означава, че е Н}lЙ-малко на 140 мли. години. Известкият по онова време (6()-те години ка миналия век)

немски палеонтолог Андреас Вагнер е шокираи

-

та кой

би се наел да твърди, че през юра са съществували птици?

47

Допълнително вълнение предизвиквал и фактът, че перото лриличало на перата на съвременните птици, с несиметрич­

но разположение ка перушиката около ствола (нека запом­ ним, че не става дума за перо в истинския: смисъл, а за от­

печатък върху варовик). Вnрочем Золнхофен е сцена и на друго действие в архео­ логическата наука. Почти ло същото време, ио nри твърде лоша документация: на събитието там е открита ценна на­ ходка

-

и.я:каюю

влечуго

с

широка,

весловидна

оnашка,

nокрита с пера. Тогава се е см.я:тало, че тъкмо този органи­ зъм е звеното между влечугите и nтиците, но с течение на

времето това твърдение е загубило силата си. Нямам намерение да се вnускам в nодробности около л10болитната

история на откриване

ка археоnтерикса,

но

ня1<ои неща трябва да бъдат споменати. Намирането на ске­

лета на влечуго с nерната оnашка (nодобен на эолнхРфския индивид е намерен и в САЩ) озадачава археолозите. Анд­ реас Вагнер, всепризнат учен, възкликва сърдито: "Дали ще разГлеждам това птиче копеле като птица с опашка на вле­ чуго или като влечуго с птичи

лера, е все едно; и двете са

еднакво неразбираеми". През 1861 г.Бритаиският музей бърза да кули новата на­ ходка. Тогавашният директор Ричард Оуен плаща цена за не.я:, без да предnриеме каквито и да са предварителни nро­ учвания. Продавачът е Карл Хеберлай:н, баварски лекар. От

този момент се заг.Qворва за "лондонския екземпляр". Са­ мата nокуnка е твърде стра11на ло характера си - Оуен е известен

като

nротивник на евол10ционната

рит враг на поддръжника И

-

теория

и

неск­

палеонтолога Томас Хъксли.

Дали Оуен е мислел, че това е фалщификат и че държи в ръцете си кл10ча към оборваRе на Дарвиновата идея?

"Лондонският ехземлляр" на археоптерикса е без глава. Палеонтолозите

см.я:тали,

че

главата

на

тьзи

трябва да е глава на влечуго със зъби. Като появява и, втори екземnляр

-

no

организъм

nоръчка се

с глава на влечуго и, разбира

се, със зъби. Синът на Карл Хеберлайн лродава находката за

20

хил. златни марки на лриродния музей в Берлин.

"Берлинският еRземлл.я:р" е· твърде ценен, тъй като съ-

,

държа фини отпечатъци на лера върху едно от крилата - ' странно обстоятелство, като се има nредвид лекотата, с ко• ято изчезват перата на nтичите Rриле. Всяка година умират

милиони nтици, а никъде не се забелязва масово струnване i

48

~ " -~ра. Т~ н!.fат :.белn'Оfеи С~l;ав и служат за. храна на

~но гр \друг}{ жи~и оргаииэмю ·Труп 11.а птица губи цямто

·. . ,tъй каr-9 е имало хора, С'ЬМJI.В:ващи 6е .в оригииалносrта на .. ,.;:rо~~донскu екзе).fпJIЯр", . управата·•на. музея по~рэа,JJа д~. увери обществеността/че за периода 1861 ·. ,1877 г. са

<~ .опере11ие оамо за нволко днJI, ако се. намира на земята.

~-

от'КJЦIТИ още три индивида отjстраиното същество. ·Но дали

.,Всичкl:f. съмJ;Jения -са отстране~к?

·

·

СърФред.Хойл ие се эад~ВОШIВЗС ().ткрития в ·хоСМ:Н'f,еС~

к<>т<> tфостраиство и започва да драЗкИ . спохойствиеr<> на J)l~е<>ит<>лооиrе. ТЬй nр<>эежда с9бствеии изследван~ -lfa \Аtрхеоптерй:tсса и .стига до действително смущаеащи э.а~лi()~ i"l~ИJIR. •• Да эаt?равим .3а .MOMeJIT, Че С'ЬМJIСНИЯ эа RCT11HHOCTTa на. эол~мферсота находха са с~~ествува.JIИ още ;Uреэ мина~ ЛJIJf .век. Как ви,?Jtда nоложенне11о.сега извфетният аиrлнj{ски

"

. учС:и? За р.а бъдем с'Ьвсем обект'ивнJI, нека му дадем• думата (според ед~а, неrо'ва. статия, пубрнtсуваJ{а наскоро в -Герма~ ииi),.

. . . . , ..да ра~гледаме тези прочути три допълнителки екземп­ ряра. За.· тях палеdит().цогъ'J,' Остром пише,. че, те са ознаЧени

. като вид .циноэ~ври, а .не като археоnтерикси. Qт трит-е най­ добре е ~аnазен ,"ай?t.щадсхия:i екземпляр".·. Аэ притежавам отливка от . него и съм. свидетел, че там няма отпечатъци от пера.

Вторият от трите екзем·пJIЯра .се намира в. музея "Тай~ лер~{ в Х~рле~, Холандия. Той е и~следваи виимателно. от и:зраедския учен Ли Спетяер. Уче11ият е първ:\lят, който иэ­ разява съ).fнсиие в· това, дали ,архео.птериксът е истински.·

CПC'J;;Jtep е ТВЪрДО уб.еден, ·Че )JXapJteMCKИJIT. екземп.JI,.Ир" ИJ,I~ .,са. следи oт. J!Iepa. · (

. Эа~елехl:ителен е. фа!СТ'Ьт, че я:ай.!.голеъ.tите apxe.OJIOГJI"'H~ оfji<>f?щения се. nравят. на баз~та: 11а третия екземпляр, койtd е >В )fa~":'"n()щo с:ьстояние. За неrо се твърАИt че ,има пера, и наскоро бсtЦiеiрУОЛИкувана СJ{ИМ'ка на едич перо . .Но защо TJI>e иацравен~ от ОТЛИВКа, .а нерт самия орйгинал?

·

Нека се· в1.рнем КЪ!.f •· мястwо, tn.дето ·са откритнJ някои o;r .археоптерJ[ксите. ЗО!JНХОферският варовик е •изnолЗван 1 широко· nрез мииали:я век за лит<>rраф9JСИ цели~ Отту11: може да се заключи. че тамошиите камеиодедци .са билИ отлични

майс1,'ори, .При цеnенето на варовИка те вИнаги са "отси'lа­

лин две камеи~~:и ., nовърхНост11 ' .

:едната можем да наре'lем

49

tea"

оси(.)ма, а другата .,.. nроти:аопс:цtо•на. t-ьхмо е там б1tо1(ор.са се. оъдьраали наJrО~ем.ите .pcтaJikи., .Ако:ttаход:ката·е истиисtса, стр~нте lnфхуд»ете ,сце­ пеаи •nовърхJЮСти --rрябаа да ОЪвцадат ~111>J'1Цо;едка с)друrа.

·меиu

·Атысмо тqва и~ се oтJtpJJaa а. иэвестщiте ~~~ случаи• Защо е така?.· · ·' ,. · ·. · · . .,, · ·. · Ооkовн;ата пл<>чаi и :nротивоплочата от 186(} г. , са ·р-.эде.. де.ни. •.... ~дмата. тръГва за Верл$1и, .а другата ,,.... •эа•Мюихеа; Пуб.цху:ааиите 'оиимп , nоказват · ;същоотаеи.а • plзJIИia , в еfруктура-щ 8& двете.nло~и~

'

За·ltаходката

-- ·

or J86.kr. пможеиие'tо е .no-paзJiичJio:И nлочи' отиват 11 Брмтаиския музей, ио до, 1954 r. не с•

двете nо~tаэванн эаед11о. Доrеьлинтелната ·работ.а върху. Jtа1tодката е :доведа. до ·отсrраияваие ·. иа наЙ-'С11ЩОСТаен.,-е•'J)Unнк1t. A::J

бих сискал ·да:раз~ера хак е иэrnnдала находката nреЗ 1862

·Г·• когато е nристнl'иала в•.музея .. ОтqиЦ~е :Съё.-~ътруд:ttи.· ците ми, ч:е .са· nравени и n~дaJSaИк'J)IИJJJ( отльюt. •Им~е къс~ е,. и се сдобихме с едка от ·:rях, от коя:то nосле каnра·

вихме Jleta,-и,.

. . ..

AIIO · иаход~ата. .е . истинска; .··коитурит&:~

трябва :ца • ~впадат с . ко)jтурите ·

..

· .. •

,и а. ·нашия неrатив в'Ьрх'}t ' n.рщ'ивомочата.

Уви,· в .областите, nдето са разnоложе~и перата, разли:ttите

са сьществе}{И.i Оьщо такива са те и при сравиiваие иaiJec"' ловидиата опашка. "Смятам эа очевидно, 'че из'IСустаеио е

С113ДаДеио · релефче с аисо~ииа ·· няхолко. ·мил::мме.тра Jri.p~

главката nлоча. Освен тоаа се эабеJUfзват и

pQK1f no иu:

от

длето.

flpe.цnoлaraм,. ч:е фаl!:rшифккацият. е извърШена по слеiх·

ния ·l,fач:ии:. фа.чшифика'J'орите ~изп()~$ват nер• ..'от rюкошха, Кf?Ито nрkтискат върху дъска ·с nомощта на.сп"Ьuе~а п.п:оча

.•

и~и дOPJJ: .аърху ·самата· nроtивоnлоч:а на• сцеnения ·l!аР<)вик.

Главиата плоча· се обрабо:rва о ци:~ек'ri леnилко. аещеетво

•

пJ(rмеит. Върху получемата nовърхност се ,;отnечатва~· . . мат~·

рицата .с ~окошите nepa. ПQ...ва.татъх .·става отстраиJtваие 'Jfa nолеnналите. по цммеитас пера (с; течеи. •раэтrюрJ('fел . ~лJr чрез . . МИ:хрооргаJ:{Иэми)~~Не Щiучайио.върху rлциата: пло~а··

ИМа.. ~КОГО отnеЧаТЪЦИ ОТ .пера, а. RpOTИ80JtJIOЧa'1"a R9CK СЪ8;.

ce:t.t мaJixo .от тu. . .. .. .. . .•. . . . . · ... .· ·. , Qep.tra о~ еластич:и11. и. nритискане'tО им върху цимента ~Я бJ~до ·. тъ~tка работа. Перата. щ' мotлlf ,~-.подоко>tат" nрм n~:m лaralfe .ка · стъклото sa nритискане.. ':Тоа.а · e(t. ·•и-.ц,а .• м:ио'l
: '!~

ловете аа.n~~атаса .двоЙJО«.• ·,.~рди ее,/че n<JД()бko 'е ff·C>Jt0- 1 )I(еии~т() и nри ,,бepnиJIOPJt~ МУ 'С'J>брат... · • · ·. · . . .•.. ·.

< Опитите\ца·ссн>9.srеии тоэи ~~J'r с треnереиет() и~ yмJI­ · paщa;fo · Ж10JOТJI{)•· ие са убе.ЦИ1'~.днil. •П'ормИ· иеrtре'f&сната'Х'а

o~Д1(MelfTaЦifи ~· ~орето, »хоето е riaдJl&nO·дptUK()TO: С'ЬЩ~'­

'ТВ(), би ·тр•бвало да qтalte эапъ.дuаке 11а J1Ъраите двой~J;I оr­ · nе~атъцк• с тик•· и да. остье само ~eap'I'Jiкaт~t от. храrното • ttо.до:иtекие и~·· n~pata.''•. л \ . . ,. . . . ·... •..•.·.·.·. •

Эа сьр ФреД ~pif'л· няма. ни:а:ахво СЬМJiенке ..-. ·apxeonт~-­ PIAC01rr е: фалш1Jфнжат, JtаукА'та · е .дJI'ЬЖНа на' о"Щ+#ОtЩ?'I о,

е..~.. Ью· .. ~нЯ!!~·;:~=~:=:~~ ;:;:r~~o•:!2L. Освен че р.и . у- а . . . . · . ъ шената '\Эмама,. nодвела· нхколко noxoneнn· nа.лео~1'олоэк, астро­ физи.-ь'l' •· привежда доnъ.дннте.д.ки о~едеииJt., Те не, оа

nPQO'I'()

J~и~ловии · варнацик

~имичесtси

:no темата, а e,j~ктp()ИИOJ11Jit, докаават

йедвуСМИСЛ~ИQ, че

•• ХО~ е била ХКтра ~U1~4!ИJC8ЦJ1~,.,..... ОТ•

хрити .• са •наЦрИмер nри~еои в~~· вapoJ.!Jf.l(a; ·.КfJито ·не·. ~а ·'t'K'" цqlrК' .а М()гат да ое.ДЪJtжат на внаоЯ.If<'.Шf·доnълиителии

•в~щес'rва в .него .·:(l(аnример ' от: ЦименТа. •nиi"меJJтите .или .· сnр;ц.ащото аещество). .Още ЦJ(Jta серия внимателни np();r,чвaнJUI дuа,т ')'Вереноет на Хой.д да кастоява на тезата: он. Той ltмa още едик,сжрит·:а:оз;тоэя nът от нето ИJ(rаиа ево­ Л!,>Цtiоииот,о.учение~Нито

.

.· ъхоли спомекават Roltto elt трttsвало да. е аа­

apuJЧf, нито

д<>рк с една дума lфXeomtepJrJфl;

жеа доnзателствен :материал в техниrе .е'а()люционии ](Деи.

Л~ратуреl( ~ит ··остап доltусJ:аиет~. че ·"re • оа. бilл~ ': ИЗI(JtiO­ 'fi(TCIJIKO

щас+лнвJt от иаходкwtе. които. nщвърждават J.S'ЬЭ­

ниuакето и развитИето 'а 8JЩ<>вете._А и р.вама~а са имали чrдесии ·B'ЬЭ'WOЖK,OC'tlf да r
Иl(Те от он.зн период. Qcтaвll. да.~ эакл~чй, т.ьрди Xoitл;

чес Д~рВИН; И ,Хъ'КС~JI са, ЭКа~hИ, че' lpxeoliтe~ИJCqьT -~ фаnши• Ф11жат, эaJqtteи nри това : от техния заклет;. враJ. Оуен..

.·.

Палеонтолозите 11ареко*а .paЗkpiJTИ"тa ·· !fia. cъp ·Фре~. Xc;~in

Оl(аlf,ДЩЛRИ И, ЭА'n'ЬЧКаха да nОДГОТВJ(Т СВОЯ:'Х'а версия ПО ТеМа~

та i.'Pxeonтepиtco"; •. Най...сиите:нtраи отtовор' дще ПР9ф~Зиr~

фрк~ .Риче.д от ·l<ар.дсруе,.Г~м~иJ(, дирехтор·•. на·. мест~ия

npиpoдoнayttett. мУ:sей и извеС't'еи сnецнаnист в облаотт11 на щехотли~ата тема. Тук 'вече .ое paзropJt, истtщ~ка з~
дискусиа. '

.i < • • • ' . ' •·•.• • Отговорите. иa.l'iVfeJt са•. ()бобщен~ ·в· 7-. nункта, И· '?С· отиа­

сят nря:хо до· хкпоtез:~~те ~а Хойл; С:rр~ва мlt. се, че ще ~ ии•

51

.

'

)

.

тtресн:о да. J'JI nредставJt n~nодробно~ tt.ii

'

'

x•r<> тук се .J>~:К­

рива един друг аспехт на щсан,цалното , в науката. Теза .k. Хойп твърди, че основната, и противоnлочата ·.не .съвпадат точlrо; РазлИt<нте. могат да се дължат на nриродни

причинй, а >и .. на . неизбежнОТо препарир*'ае яа . находката.

Ахо се сце.пи золкхоферехи варовик, иеизб~!«0 ще •се заrу· бят отделни ·nечета ·от жаwъка. Ос век това nлочата iИИкоrа не се цепи точно в равнината, kъдето се намИра изкоnаем,е­ то .. · Налага се . отстраняване'иа слоеве варовJi:к, а това . става и с·н:нс-rру~екти. • Не е за чудене, че се rуби.м/iiтерИц меЖ1

•

'

ду ДВе"!"е'•ЛЛО'JИ,'

ЛQ...tолеми't'е I<'Ьсове · могат да се · эa..JiertJti iотково К'f>М

nротивопмча:та.. Така. например. за. ,,берлиИ:екиJJ: екземnля~ · плочата се състои Почти иэЦ_яло от сл~ени rь6щ~е. Те ие·се nрилепват

идеално

. и. ·нищо

чудно

да ·.се

дохаже · разлика

между двете nоловuни. . ' ' , Не бuва да, се забравх, че ~ течение на годините са. ·из­

rотвяни многобройни отливки от. оригиналите. Използвани­ те . .·за. целта •·материали и ·.техники са ·nовлияли .на· lповЪрх­

ио~тта на орирниала и леко са го ·променили. Но .това не е осиов.аиие да· се допусне· фалшификация с тQлкова се.рхоэни

nослеdици! . Хойл греши, като смята, ч~ двете съответстващи една Иа Друга nлочи трябва да съвnад-ат абсолютно. Откриваието на

изкопаемото е .довело до •изменелих. Обратно; П'I>Jiиото •с-ьв­ nадение в останал·ите части. на J1лочи:rе е доiСаЗ.ателство~ че няма измама . Иначе въnросните. фалшификатори би трхбва­ Л<\ още тl;)гава да nритежават триизмерни· ([(ОnИя на стру:кту~ рата " иа перата, .за да . nостиг11ат точно съвnадение . межР'У

осно~иата и nротивоп:Цочата. r.Дори съвремеttиата ·техника· е

.. безсИлна. за nодобио ·де.йетвие.

,

·

А без препариране е немислимо' да :с~ работи в nалеои­ rологи.ята. Дейотnително ,,ло}{.цоиекнят екземrtл11:р" е Обра­ ботваи, същото ое о'I'нася и за ;,берлин-ских'~; •Но да се. твър­

ди; че·~репаратори;те и учените са действа)liк·предкамерено, • ка«то ·смята Хойл, е недо:к_азаиа и .обидна tеза.

Теза

· 2.1 Материал-&т, върху койtо. се вамират отnечатъ-

цИте от крилата, и останалият материал са различни.

~

Золихоферсхият варовик се съ'Стои от ·отделни слоеве с ~ Дебелина около 0,1 мм до 1 мм. Сцеnваието може да стаиЕ1 ' не точно no .слоевете,, а косо, между TJJX •. Това оэ.иачава, tle, { се · ~тиtа ·до различия. rtб състав nсове, с раз:nиtlна. ·степен .~·

)

.52

аа с~.ц~меатацих. " Ето .Зiццо кол:кот~ и д~ са добри анализи­ те о ё.Леln'})Оиеа : михроокоп; те не ·аосят съществена: инфор~ мация за on:}"J~ -Jra. хос6 · сщщване · на варов'Иковяте ·слоеве.

JQrмkЧнк.lfт състав вaplfpa от с.ЛQЙ в сл:ой. ri.Й ~ато e)pe:,yyJ'f~. тат от отхлоиеиихi в климатичните усл:овJ~и. . , . '

Вkжда 'О.е, че Хойл: и неговите кмеги мал:ко разбират от

.собствеВ'JIТе СИ. фртоrрафнй И. аи:ШИЗИ; ЩОМ: Т»:ЪРДJJТ; че виждат чуждн nрИмеси · вместо :ХараКТерJJите ·и оче&идии си .. ликатик иrлк на кякок·морс.ки оргаииза.«к. Тези образуваиии

отесилициева ·к.иселина. не се срещат в золихоферскии в аро·

вик и зат'ова Хойn говори за фаmuифи:кации, •без да е цапра·

вltл 'справn за химичния състай иа к~учавани~ от него обект иа 'фал:щифи:кация. Лошо, .сър Фред! Теза

.

3. Хо.йл

предполага, че apxtonтepJtxcЪ'r •е .свързващо

заено меЖду влечугите И Птиците, по-удобно е да. и~а .ципа

'като летателеи' апарат (както при прилепкltе) .вместо ~еродИнамично 'Оформени пера.

/

~OЙJ'f. изхожда от •идея,та,· че перата са развити с цел л~-

• теае. Но те :rрябв"' да .се ра~г;!Уеждат повече ~ато, заЩИта срещу охла,.щаи~ н~. тялото. Активиото летене изисква

ro..,

л.lм Р.,ход 11а еllергйи.

С1овременните пт~ци се от.лячават с 1\,исока тел~сна тём· пература, която мож~' да с~ поддържа единствено чреэ опе·

рението. На.истиаа перата са по-добри 9рrани за ле1:еке, от­ колкото циnите. Достатъ,чно е едно . скъсване в ципата. и

целият летателел nроцес ):Може да се nровали. Падането иа JIЯ,олко пера изобщо не. се отразива ·на полета. Така че сър ·Фред. цма основания .na заяв:~~ва, че nерата не би~а да се

свързва.т със\същество като архе 0 птерикса.

Теза 4. Пераt;а бързо ,се разлагат и ·пе могат. да. · се 1Jpeвъряат в изкопаема И3Ходtа ..· ЗатоJiа намеревите арх~пте·

pик
.\

Досега ~е са пзsестюr етапите · иа развитИе

на летателните цИп~ на. прилепите.

H!i

nep~tтa, а и

Всек)( еволюцИ'ОВеlf

eтart е бил съпровождаll вероятно със структурllи измt;ие·

•

вия, но · това ~·· ставало с ГQЛеми преходи и сам: о nри малъi<

броИ· .,прототипове'\ Пал:еонтологJiчните находки обаче .са толкова редки, че практически никога не е намираи тахъв

.,прототип''• X(tйn е. nрав,• че. or перата.н~ остщщ нищо .при нормални условия~. Милиарди nтиц~ от · юра, креда, терцмер .·са иэ~ез­ нали без сп~да. 'Но -има изi<лючеция о! JЛ)авилото; в неп9д-

53,

;

XG),фi;ЩII за qъщ~стауааце ·fC)JJQII.JIJI.д~paт~ се эац~~JЩJ ~~. j,lЪ.J.!ё

ro •реме.~ ·,~й :като . .ци:.ric,a:t •иви • ' opr•Jцf~Mif~. сщ:О()()бнl. "JJ. усвоааат орr~НИЧИJf)Те Т'Ь-.а.кв. • 'J'.J<JIB~• y(,~O.,Jf))l, ·8~1,. иа,.дрJ("_ ~~Р SfB води. б9rатв и~ cepeJI ,диоiССJ.Iд • Qедии на,. жис~9'" род. ···. . ' . , . .... · • .· ..·. ..· '. . . ·. J ...... : ·.· · .. .. HяJ«>и 1 ·.n8.1Jeoнт().JJOrн'"Jf иЭЩlедв3иJIJJ .до •cnp(l()щ~~иte 'за запаз~tаие ,lla Q'рr'аикчк:и'l'~ ~тр.ужчwи 9т n()...paJ{HИ: · фopJ'ofJI •на,.

•ивот. nQnзват. 11е CъxPat\'.!lв!ЩerQ иа перат.а ~J51fCИ от ще(),/ ~-,_

• . -·_.·-,_.-

pocrta

,,1

-; .

: . :- · _··

-·-·- . . --- --

_·

.:

_·

иа.утu~акетQ, им

,'

''-" . . ·

Jt'(opxy

' : ..

: ·._·.,.

.

·' . · . :··

.·'.

·· .., _ .'

.,

: . . . _).

д~tдeJ{cJJ.()JI в, ():r хим11чи~те

уЩJоаия: д,очт•: всичкп .и:а~.ереи:~;~ изкопаеми: пера .с~ за.~~.е~

н~;~. в утайки, J!:~ИTQ иижоГа. ра qнли 'ПРд .~од~. А· X<>im оnисва

своя.та версия $а llевъзмо)J(Ио.стта за Yf>JPaИJJвaи•

,J{a .,:epa:ra

nри у~ловията аа cyuf,a:тa. ' •. · .· ' . ~ . .. . .. Щом .скелетът на ~р,е<>nтерикса ~оr~тотва J{a.cтPYny- . рата надревни anettyrи., а цер~1:а·.са , С'f>ВQем; .••модерlпl·':~ .т()

м()~ с~мо да . се зам!()чИ, че раэ:аит~Jето иа, nерата. цр.ед; ·

хоЖда nриспособяв~J{ето. на скелета {(ЬМ .цe:raтe.цnJJ JIP()o-

цec..··. . сТ~а

.Si

.

.

.• · · . .

•... · . •·•

•..•.•. ·

Има. съмиекие за. орiJг~иалиоот.,:а ·на другиТе, ,к-

эемnзtJtр:И;

·•. . ·· •• . ·. .·•. . , . .· . •.•. ·. . . . . , , . , И тум: Хойл. ке ·•.е црав. Всичк)l. кам~~I(И eit3eмiЦt.fl:~* цо­ к~tsват ,о'fчетливи. отnечат,.цJJ ОТ .nepa...· nроф .• Ричел увер,![ва; че ·е рабоrм ·щtчи'q ·с · кай-сnорния . еnемд.цяр .·•- този. от ' Максберr .(частна с~9ствекост, nоради коетQ ке се предста­ вя беэrслов~о. ка )"чеките) и макар че. nоД. ръiСа ·е. има.л щ~~о отли:аха. открива~ че ~яед~те от .дера са.твър.zж~ яонв.

Теза 6. Фапшифццци•та е IJЭJ.J'Ьрщек.а· .с J1Эху0твеио (cJf:Ii;' 'feTJfЧИO) ПQJiyЧel(a смес ОТ ЦИМеНТ ji Щt.ровихова мас.а. ~ '(,)"

.. .

хощи пера.

, •· .. ,

.•.. .

.. , .. < . ,

Зас;JJУ*ава си, предлаrа цроф. !JI.._eл, ,Х,Q~.ц. . д~ · .се очита

да ·поработ~ ttо~етода,, който Т()ll,внжда IСато . операция :фа

фалшJiфн~аЦия. Той ще разбере,

...е

т9зи · ~етод е иt~оQЩ()

иel'tPitJJO'J(Jtм. Самият .. Рич~л ·. Qт~ав~а .с~ ощt:тва ца. ~1»здад.е и~~ст:аеиа среда за. цо.цучава}lе, ка щn~'f8.тъцl( от. пера. ДQ­ Р~ с •Jцtй-модеркn средства трвit изrле~да . иеJ1.о<;и.цка з~Щ~~ ,..а,· <:Jcвelf ;т<>ва эа перl(рдаот ,1857 . до 1~70. r•.. пщрдекц".: Ф~·

шифихат()ри •· .е . трябва;зщ · да

се

~~ицеиТрираJ;

Jt~P){y

нещас~Jlии· apxeon.тepиl(c •• ttpи това с .r:a'J)pдe c~OДJJ\f РеЗУЛта­

тИ,. На тях.ио разположение очевидко са, били доя;rа .rо,л~м 6роЙ JIИДИВ](дИ

01:

еЩI( MaJI'ЬK ДИJ(ОЭ8.~1>Р ,(OCTa!ti<....


т• t-tYI), .хойто JtМ .е CJJ:YX<~ . ~а •··мз~одеа. ~~т<>р~а,./1· ~~~eJ:'~iП9": ме nм.еоитqлоэи;rе IJФэю~ва-, ..ca~Q е~~и;--едИJ19Те~ц ·.eJcз.(:}м;Ii-·

,\ ;~

лярот. ТСХJИ 'N~к Щ!~авър. ч:иiте ~л~т- црJ«щнча иa.~otte,. •та ка ap~eorrrep,f(XCA•

Tojt

се Qьхран•ва· а. М10вхеJ{ и иа­

ходхата;.е ОТ· ti&ИИMJU[.aelt.·••Aкo' no-ъ,t;naдитe фа,JJЩJiф~като~·· биха_ иам~рци друr таnв: еJСЗемццр, то· би;н;:а1 моrлИ д~ спечеля1; мноtо nоаеЧе' a~to -• вместо да фцщиф.ицират арх е.. оптерихс. предадаТ· дииопвъра ·~ иякой музей. Освен

и• са ,рабо1!ИЛИ •

тецта' :аа Хойл!

· .1 .·..

a]fo

· , . ··

ТеЗа 7• .Дри •. фапщиф~ц~rраиеrо nерата . ;,щ~а't:ат•• ,., това аоди ';ЦQ · двой.:ц. отnечатъци. 'J'IPИ. ,,бер,ци_!JJ;хия•• ..и •~оид~ис.. ~: ......... •· ' ' ·.' ····.· ,· ...... ,.. ... . >: ~~~~ПЛ.ЯР·

J[J[•

.

,. .

'·. .

. ..... .

· · ... ··. .• . . •·

;_ , :СУ• <се вща, че,Хойц неi.nознава .sай-мовите иа~нн

nif/ётн~и• в .naneoJI.roлox~.trra• . така.наре'{енJ:те - дaoй!JJI· отt печаrъц~ са фаrrи'lес...,.две Р33JtИч:ни. пера.- . . .· Иде.,.-, ч:е е~о J10QO може.да .се отnечата, два J11i7:И• IС.Ц" ·~ .QТ npeдJiвar.Нo и~орю1rа

_.•.,.от~ч:атар~то.". н•·•"'еоптернк~а . (каnрные, '•}~J)Jni:H<>­

~·,,·e~fif~л~J ~о~. ~>'севъэпромзведе та.:' пот~алi:У:'а с

n~~лe:~Ц;J\l'J:i~a CJ( ,вьрху.,_~орск~о дъмо. Цер'ата; с:;е ~~э­ движват от щщмото,. :rе'!!еви•; :.·. .Под · .Jфнnат• '.: . ·, '. '. . ,·.. .·· ,.,·' .<. ·'· ..., ' ,..... · ' . .... . ' . . ··.· . . ·!. \, . н~ се n.опу. "·.а. в. а !.

.... · .....

'

.

. ··. ·.·.·

.

~:rnеч:атък на nepa~ :J'1-Й ~то 'fе.J)нват црмтJJсиати n~Ж'f~CIIo

о,т ~е•еР1та ·на сеАММеli:rитс..Но. междуJJремеино уtайкн.'tе ~а.~~ ·~кр~n~И' ~~IU,f&Ta; ТiКас.е nолу11~ва естеотвем от.; ne'[.nк•.. эаnаэе~ и .CJieд и~чеэ~мето· на оргаиичмите .щщ~т~ ва. Ф~мте. стру~и се tt.pe:~tв~pn.liт и .в npoтнвonJIO'I!aтa.

Едва. лИ н~a·'t'an.- ~ааши·к,~ор; ' ко~то'да.е иа•ск(.) с

венци тези J1Од~обнос~11· 1'•~ ~- ~: тази теза не .издър'.J(а ceJ"IC~Ra раучЩt крит-.ка•. 'TorЩI~? .. ' ' ··СnоfНЩ •ЖФОФ· ·PJJ1f.OJI. и н•КРн друrм дадеонтолози фред

~o,iЬI .~r;•.• ~e~~~~te ~~~r~~~ П?дJ
пи. цо 1'81-Рде иf!тJ~n~~и JtJ~.т: :r~ нмат npeдВ&j'\JIT~Jto рфор.­

м:~•(l ~еце ••• се с~Щt!~ '1tCJI:IfJ(Jf' рЙЛJ(Да • oтcтpaJI.it o,R
Ф~1'ас1'ика, оr~то 1111-сеР•озиа дJСсхуси.l. А nкw() .. nак·

з~ележка .11 об.Цастта.

,... фа~о~1{иото

nр~Сдава на Jlсторн.. · 1

sта ,c.в:aJtдaJI'н. )(&Ра~ер~ 1(ъде. да търси11t •~•нат~ . вс' .. пах nа.цеонтолоrи•та иыа ;а обект ~нти• '.' . ? ·.·.. . • ' ·.·. ' '. .. ' rрд){МИ. , < .· ,, ,..... , • .. . . , .

... • .• .

.

Q давиост ынлно){.н

'

· . Все пах ·в този cJJyчaii има :възt.fщк.llост за. обе~rквка .ЧР~­

ц~нха на арrуыеитите. В•ем~п•рът от Aiixщe.J(e· нзпо,nзван

за· .~:.ел~во ...',СЯ О~·~~е(~

rJO..(.)Щ'Fa tt:•. -.«рдериа •. peнт~Jt'j;'O·~ tiJ><>:-

те~и•:с~ Р~~а ()0, .~JUO ,1,\~JС'i'Ор'Ьт на :мnе-11 .И~Jiece

ииpaJJpтo q-фа~~ «? цени~ е~nокат. np~y~ r:o :цо .na~o-

раторията и остана край ..

·

.

.

1fero

по .~ре ме на ·. J{Зсдедва1fнЯ;rа. · .

. · ....

_/.

Все •nак освен н·аучно дюбоl'tитство • и. nариране на оtсаидм ·директоръ'J'' има .и друr мотив 'за преДпuлИвостта си ..,.. фiUtшификат или ие, археоптерюссът струва юrкощсо милко~

иа. марки и не може да се изоставя на проиЗвола Jia сЪдба•

,

та.

ИзображенИята, които се ···rrолучават с nqмощта на·· рент­

. rемовите ·лъчи, разжриват изuючитедно. маото. ·rtодро()нОстн от разrлеждаИИJI обект.'l<артя:иата се nоявява . в т.иар. nеев.. дорел:ефно. изображеня:е,. с отличеи· контраст. С.nециа.пистм~ те ~а. в състоJнkе да отля:чат всички особени б.елези на ар­

хеоnтерикса, Да иЗброят· хараКТерните эа влечугото ·черти; както ·и. характерните за птица признаци. Всюо,о•• това ·оста• ва скрит6 з~ невъоръженото охо и 1'JfЬРденИ•та за фалщифИ~ хациJJ не моГат·. да .получат .noдlфena. Външиите намеси. се отхрifват MlfOГb. лесно, •могат да се. забележат дори въздуш~

ните мехурчета 1 попаднали в материаЛа · на rrpenaparopитe. Каtсво оста~;~а ·• за ·допълнително внесени мент,·свЪ,рзващо ~;~ещество, ·пигмент!

количе~тва от ци-

"

Науqйите детективи са свършили работата сИ и днректо~ рът ~оже да nрибере експон.ата с обдехчение. Този nът скандалът ие оставя сnорни въпроси, откритИ вра:ти ·~а спе:­

к,-.n.ации и явна недоброжелателност; Няма ёъмнение, '!е

хиnотезата ка Сър Фред Хойл: "За Фалшификацйя. на аtжеоn­ терИI<:Са

е

.само усещането, че учеииJrт

ал като лаик в непозkата.' нему област и е възnриел

вЪзможно най-неправилната тактИческа схема . за излагане .'lra иДеите . си. Вместо да каnрави истинска· дискусИя, той тръrва·П~Jttбецено в евна посока и..стиrа до никому,иеку~

жett окаида.п. Не липсва!Г · взаимни об~.инеJ(И)[ и резки изказ~ .i'а"Пия.··Rо в •. ~оЭи kон.кретеи'тtучай науката--действително~ · нзn()лзвала ·ка.пичните си . мехаюiзми · . за защита• ·-· •· еднИ

1

. сврЪхмо,!(ерен е възможно!

~зследоsателскм метод .. УвИ, !Го ва не·· винаf'JI

.

ПОЛ:ИВОДА ИЛИ ПОТ:НА УМОРЕН Н3СЛЕДОВ.АТЕЛ ·

Ед&а ли >има )фуrо XHMИ'IJIO. съедимеkие. на ){aiJJaтa nланета,. което да е ИЗf!З.П~JIО TOJO(o~a n~дp6бJIO. tсат? ВО•

да'l'а. · Не ~амо х~J.(ицИте, но~ ~'*'n• хойто 'има, о:r1tо1Пение

~~- •·· nриродJIИТе · йаухи, моЖе~. да . нарисува · ·• J,(O:Лexyhнata

структура . ка<фено).(еиа Н2<):• Едко tолям? КрЪrче за кисУrо- · р&д~и• аrом, от което излизат под 1iгЪл 109 rрадуса· две' черiичtсИ; свързв~щи кислороДа с две други, nо-"мазtки tcpЪr­ чe'tl - _водородните аrбми. •· Нещо .nовече, отдеJi.мите водни

Йолехули могат да се свързва~ ~омежду си. чрез т.нар: ао:''

дОJ)о.ztки моС'Х'ове или водороднИ връзirи. Така в теЧно cъ.c­

TOЯRJte вoдli'l'a мо~ д~ се .представи не хато юrxanJJ ·абсь~

JiJ()тeн хаос. от: irеииво бytaiЦtf се една·. е друrа. во~ми мoJIIexj.Jtн. а хато д.dня.Ъде nо~редена в npooтpalic'rsoтo 'фа­

з-а. Структуt)Jiиtе ·. образувани•. · ~оито nоддъJ?жаf Извест~м реД в теч~и• хаос, · Ке са itосто•нки и фиксИрани, ·а се разnа­ да"t, образуват се отново на друго място(nосле п~к се ра:з'­

пада.т И т.'Н. ·В fв:ърдо C"ЬCTOJI:H1(e, КОГаТО ·водата е ВЪВ ВИД ка ;' лед, С'I>Ществува строга по~р.еден?ст: всеки· ·. хмелороден атом в нормално състояние с.е намира в' обкръжени'ето · на че'rйри Друrи хислороднJJ •ц~нtъра. XapaктepJI1lte особ~иости. 11а веществото вода се' обясня­

ва~ tЪrсмо 'с въЗможltостта ,за Qбразfван6,на в?дородии мос~ тове между отдеЛните ~одни моле!(ули - висох.к' темnер~ ·

тхри на _ заМJ?ЪЗваМе k на' ~~n~~e; М~ХСИМ~И8 ЦЛ'ЬТНОСТ При' 4 ,€ )1 у~лн11ав~ие на обема цри, з~ръзване. · Има още едко хара~терно своиство на •водата, xoero се• .дължи· на водород .. ните мос~ове между молеtс}":Л)Iте ·.- · лесно о§ра3уваме ·на ra~

зохидрати; ·Добре.· Извее~ но е, .·.че мноr.о • rазови ·'t.{олеtсули

(н·а·.· . йМ.·. ер··· мо;ле:кулите ХЛ?Р• мет. .ан. ,наК.•.ое.~одата НО·.~...)· М.вor.a't да, се ~./!.·.ст.·.•. нх . Т у.,ri~i> ... и
ии от'оiързiiанеrо ·на същите•молеку.nн с·мостове 'от··в<>д6•'

. lla .во~аtа :Ja. .Жйвбта в'Ьрху наш!~та nJiaмeta; хакто и неэаменима"Fа ·И позИци" 'S текнихата 'ir.••.иа­

род.

Оrром){ото зна:емие

учн~~:те изследвания .(достатъ1и<> е Да се сnом.ене, 11е хИ1~И"

'

'

, ц11'rе paэrnj1Qa1J1s · оrромок' !бр<)t~ -от ~vча:,те:'•• · Jlза..М~: · / .·ДействJtе ·Меzд}' · веществата · ть.-:о вsatttiicoцeicтaWs· във аод..· · иа сре~) чесп.о 'ее cnJ)Sвaт .със стру.-rурнJtте И ОРОбе11ост,к~ ' НЬ i •• ~н()О't~ .о·· ;rtредDанха-тмно пон•тме. ·Не : са · един · . и , два~ а. учеiЦtте; хо•то ·биха .цли Ц'rото · си ,Оъстоiике . (и дО:­

рк доСтойнство?) за отхркваие на кJI~ахВа Иова .особеносr на . водаТа; Затова Jtо~епцта пЬСрещ~Jt ~ ~общеи11ето ·. на eдJOI

х9~~J;т,ив, от l{нcт~~Y'raJrч хи;~»!Чkа ·ф•зJJ:~а · ~~ ~НСССР ;а QT~J,(.~JJO!O ' И,~ ,,aИ()Pbl,~~a" .·. ·. ~J1,.: . •ОТJ)УqJРИ9~0~ЩР~

и,а~ ао~ · с , иосхркта эuи~т •• Извес1'1fИJI't , СJ>в~тохн .· УJе,и '' Во--

-р~.с . Д~rии·:э~а~~ ~е, ~" riь3?~1ЧI · · ~~~~~о~иа 'ФоЯ,~• ·, ·~· · ·. ПОЭJtатат.а · И11 : 8ОДI. И CJf.'Т'IoT ПО#; р~3/I.ЦЧJ'•· С , yДOJЩЦQ1'8JiO •..

' ~все.~ . А~хоро ' Jti\"H~т~ ' с~с~нУ. :nyoJI~кy-~a. 1-Р~А~~;: nос;.~от<'.~~ .н/1. сТран,катJ~ ,c~щrци•k·fflaPИ'~~a ~ .•щ~·. ·~~ ·~ .

•

J(~~~.a. ;.': ;,91Sj>'ЬX~O~~", :,,;ОрТ()В~д~:~ 11J1Jt ,~.11H~~a·~l , ~а ,xai:!JO ст,ващ~~ум,а? . '· ."·,· ._ ,, / ;· "'..... ,, ,J ' .· ,, · ,,· . , ··,,{. . З~rадъ•ката . ~aнop)('-llaa вода·~ ~е - Ц(ЦIУ'IЦ&Шfi ··• . ч:к~н~

м~~и .~<)Л~'4е9;t~ ~КХ()Ji,ден,З.Цня ,н~ ;~~o~Ji. n•pJIJt'ЬP~-. :цQ.: а~х11оСТи .от · сизr~хата9,• и~&.) ~•PЦQ,J?() СТ'ЬХJIО-, .. IJ1?И ,, ro.a, q)~~~~-'J"~ . cre~ypa иe..~?дзroit~a1;~i~.~ нrpa~JII~· ~щ.=~'f-: ; •о11а pQ)f~ ~· 0 ~раэу]lан~тр 4(а, моааr~- Ф?е~а на, ~()д!r~· !-••~ н~p~Joft:P ~руnат~ ,н.а Дер•f'JЩ , прсщJI,()~итаuхе ца. рабо,;н с М:ИОГО; фНJ{И Н 'f'ЬHKJ( СТ'ЬkЛОliН хапкл~рИJ1 ,ztиамфтър ~'~у

2 и 4. ~' Те б:1~а Ф,ахтически .ос~овни•т
с•~~~()~-~ . ·~ ·. rри~~··9'· "~'"-с"-'е.~а о~ rw~J . .

P.~~f - lt ·~~t;~k~. oxoл~Jq~ .Т.~Р~.: ; К"tст9 iJe~ . co., crщ~eJ:f~·.· IJ&Pl{1,'0,, ~ qrue)IЩ~T . ~qo... сть•.tt~а.~е ~~ип.·~~• .Jt'Ьдe:r() .се_ #~­ в-р~щва. вт~:u~·аи~т() и-м•.В .{Jро~ъ:\'f,.:~н'е. на·11В.Ж<>J11С9 . Ч~~ ~ J{·~OJ(; Q:r J[4JIJ(JIJIPИTe • (lfC. ,]11>11 вt-.~~1) рё ,наблю.ц,ав.• .обр~~У~ .

}J•,~ . ,а, ~ихрq~~()Ц~ч1111 каn'111Ц~ ,:~~~И()QТ~ . които. ц~H~l(()r,a . с.~.. ~Jf&.~'J; ~·.. ~~ЪJС ~eчelf . СТЪJJ.б. 1;о~11ХО~~нэ~т . ост~~ . и; с~е.р;

o:r~rpaи.A.:a~ :•a • в0~11те рар,.,;Н,е~JJ~ч,нт~л:Ирт.о JCO~~:rt~~t.~o

(J.l,Сё~ду

J O·

д9· Н ,

..g)

мо:1(~ ,ца .. се,
-~~ с_е " н;tnс:щ~в._т_ С,'J.а,с;ец lf.oвl( xan~зr~p~ ·аци. ~JC• .cr~PXr~ се, из~кят грижливо с ~o·pta киселИна. Обикн()А«;Ifа nроцедур.а

'

"

'

.

l

.

'

'

'

..

'

'.

'

.

.· ~р.J« . таэи 1 JC&~p~~.'~::~~cn~pиw.e~r · е · J(eJC9JJ,ICOJPa'f!IO 11;\nом:~в:а.. . lfe .. :ч рс(акци.()ииqто . qр,ш:~JJств<> и н~qro му , и,,•с~щащ:. ·..~i .

·IS~Щij:~ц~pи •. ,:,

:.i.· ·,,

·.·:·. · ·

.,:

·.'

!

• ..

~ •. ~.·<''

,. Оп•са~тQт:~еrските учени· метод,~ше· ири.лож~ц от . ' в .САЩ.J(ъде:rо..tJ..X11 •. nОJJучейи..roneм• .ко.ц...чеетJI.~ от ~оР~' aнr~йcxJf ~едо~тепИ,. ио особ~ио nОQ'уп•р~и qт~к/J. 'Гой

малиli('J'а''··~д-.·iдJiам:ет.ърът ~tt хап)Jцри.т~. беще no.colleдoвa~, ,-епwо. увезtJiчеи"д()' 0;1 mm, ~ос.це чак до 2 ·lt'tЩ• За ~:ж~~ · и;JJ:e това •. ие • rщц~йс-rва····особено· сериозно. аърх.у. доб~tеа на стра!fното вещ~тао ..• Едва ' nрез 1970. r •. беЩе С"ЬО€$щеио ·эа

..

нэс.llедв•ннаi •·•tжРИ · конто хоltдемзаци,.та г~е нзвърщва.ще.. це. върху CТ'ЬKfleHJtтe капНJЦри. а върху;. кварцов П'JI~к. :1;1 т~н· c.лyut е стан~о·,възможно•да се :nо.nучи, ,до · J g конмизат

върху ·.lОО g п•~ъJ<. Вис1еозниа1: ;nродукт обаче е. бм еuио · зaм'llpCeJI със стр'аинчнu ·вещества.{. . · ···.·· . ,•· ·. · ...IOQ...~ Как е, в~эмоЖ~Jо. да се. отrсрJИт химнчесцт~ харах'I'~ри~.' ти ки· на вещество~ поnучаваио. в rолкова .м.;алхи колнчестJiа? Всн~ки cJ.{e че.ци. за. трудиостит., пр11 из-уч.аваие. и.а JJЭJ(Ycrвe;o

.

ноцЬлученитеJ,траJiсураи;овц! · елемеJ:J"Тн. Но; >от друr~ стра.t

на, хак 1Це"~ .rовор~ за "позiивода~·. ако л;ипеваt IЩ1$хрехиИ дан•:к за ф~ЧJIJ[Te и химич:иите .щtд:ii:ства? Така ч:е. учените.

са эаnр.Тици. ~а-ви и с"а сес . постара.ц~ да обоrаrат эи~JiИ'I-/

та:ии ·ЗА:· QQД#a •·• ·анормаmJ(). оъсtоJJние. Веднаrа.е .ст,аиало

.o'J".·

йсио_,:•.че•фи~ични:те.свQ:йства• .иа ,,аиор~.nиата . во,да" се дlfчават. рlэ;ко от . ~е;JИ:. на оf)икновеиата. Лощото .бИлоt ·. 'l{e

пипсвада хаJ(вато •:и да е -аъз.nроИЭводнм:Qс1' ·. -:- ..един tФнден~

за'!' имал едни сво.йства, друt. -.. тв'Ьрде раэлнчJiи.оr .иеrовн­ те. Та:ка например. за• плътността иа ,,попиводата" са nредс­ тавени стоiiиости от 1~01 до

Цифра

e1l ). •Не

1,4

(ЦФ }lормалJiата вода та~и

е било.· въ.эможио' да се ,оnредели точка ка

замръзване. Едва nри ~Q ~ ;ie ·иа6»юпааало втвъ.м••а~е. на:

0

глкцерииоnод()бiи~ .вИщ<оЭ~И, ко,J~д.еизат,, Тесмпер~t.rурата·•. на· iиJJeИe,~щo·9J>эдa8aлa.ft(нorQ rлаво(Юлц - . в.едJJИ··даб.оРа·· . . ··. .. .. .' о

тории cno)ofeи:aaa.11~ra 2~0 ~~ ир не .JЦJn.свали.даJЦ{и. за,

темпер·а· т.·У·Р·.а... ·,на. :·.·~.~~liO иад3оf~· ·В Д.ру.. fJI.··· л.а6.·ор~. . -:rор.~.и.•.·, ПарJ~Ь'l'Ь ; каля:rане · ило . nо--ниско ol' т<>»а ~ta оби,ио~ца;rа,, воДа, а ВИСJС:ОЭИТ.СТ'ЬТ.- 15-20 ЩtTJI · no--rQJI,JJм, . t{QeфJЩИeИ~, тът ка цречупване . ка светлJ(нат~ Э.!i ,;анормалната ~ощ.f~ ·съ,.

що. се оха;uал. висок '7"1' ·от.

1•3$. :До

1:~50 (эц .о()икноt~енат.аг ~щ.щ~

то~ е ··1,33)•. ,Любоm11'Ио •·би;ло, че J(оИДеиэатите. CCf. PIЭ'fBaP.JJ· ли' дqбре в •нормална . вода, .:маnр. че :ta •ИJiтервала .,..12 до + 40°С смесваието к.е' е би.цq добрq. . .

Дотук. JC:a'to<ч~ щ1 няма и ~.цедаqт cxaJJдamцr·.цpeдnQQт~..

хи . .EдJIQ :IЩYiJ~o о;.Щ>итке . ~авцо ~~б11ра ~~оJ>ост, като :G~~ nът~ а с дaJJ:Юt ·.' (~а~ар .~ •.протцв~~·цtiНt) ·.
'

свойствата иа.· •едио· ~обихиовеио еьедииени~•• ···драматjfч­

:~~няr nериод заnочва. .в качалоw на .лято-rо .Jia 1969 г. Тогава

за. nр'Ьв ~ъr са. rtубл~tкувани резултатите 'от едно. сnеКТрал­ но(иаследваJiе на "анормалната вода1 '. Три·. груnи 01 учени

саби,ци' . заети с това - •С.Белами иl';Оэбърк от. ИкС'I'итута

К'ЬМ• ·.Министерството ··:~~а . техимогиит.е •. в

Есекс~ Анtл,и:11;

Г.Лиnи..,хоти Л.Кесак от .Универс.итета . Q Мерuаид, САЩ,

и Д.Стромбърr и Г.Грант от Националвото бwро за став- · дарт~. :САЩ: •Нямам·. намеренИе •да ·n.овтаркм · JСОИкретните резултати от изуч:аваиет.о .на вибрациоиките. инфрачер•ени cnexrpJi.иa ,,анормалната вода".•~·· те верщr.тко ще заиитере~

,суват ,

само тесните специалисти. Ло-ии't'ересн.о ··Ci да.· се .спо.,,· мене; че. в. хараnерната карти.иа · на спектрите .(една плетеница· от мИнимуми и махсимуми) липсвали. никои

хараJ(Терии за: нормалиата вода ивици, а се nоявили нови

..

Важиото е, че вси
nредложат nримамливата uдe.ll, ''le ,,анормалната . вода'' е фаnически ·един пqnимер на водат~. ·Toii е изrрадеи O't' nоЗ" иат•t~ ин молеху'.iх:н

HzO,

сwьрзаи:н еъс .симетриЧни ,водо~;

родаи .•мостове •...• nолучените .сnектри·. f)яха сравнени .···със сnектрите на Jiяхои: conиt· при която е. nоказано, еьществува~

.нето на Мдородни ·мостове между молекул'ите (наnример при·· каЛиев дихидрогенфлуори,д);

тезата за .,поливода" беще горещо защищавана от свои~ те· автор.и, особено от Елис Липиикот. Всичко изглеждаше

вече л~но обяснимо~ еяементарно. ,.Анормалната вода" бе­

ше чиетd и .просто разтвоР' на ,inоливода'~. в нормална вода.<

: Л.лътиостта IJa .nробите

за:аисц от •ра~личиото съотношеаие ка .двата осноани компоие:t~та. Отта~ и разли'lиИте стойнос-

ти. иа nлътJiостта. Факти. че· с. ки.. ас.и.чк.и . и.....аб.л· юд~вани иевъэn­

роиЗводимости, хоИ;то rtоиачал~ с:мущават учеtlкт.е, ·се дъ-лжат на

различиата стеn~н

· Jl.a

,JJ().ffJ{MepJrзaция

на. водните

:r.tолекули или на разлиt<ите в темnературата на ииnеие на отделните еьст~цlиJfчасти на разтвора.

Лиnинкот

отива · nо,.,иататъх;

Той предnага

конкретеи·

модел на ,.nоливодата". Последователите не ·· са мiutкo и. ио­ ан .идеи иикиа'I' като гъби·. след д:ьжд.··миого rtопуля.рец за• ~tзвестио време е графитоnодобиият модел на поnимефната

вода .._ тя се състои според този модел от слоисто разnо~, ложеци шестатомии Пръqtеии. Кис.Jtородиите атоми въ~ре в ' ед ии ··слой са свързани ·Чрез вод<>родни ··мостове, ·а СJJързва"·

ие'I'Qме)Кду •отд~Jiмте слоеве еьщо се оеьщест!Jя:ва чреэ·J~q-

,

дородни ~tpьtl'и.. Опреnелени са·· теоретичио разстохиu-rа

между сЛоевете, размерът· и~ водородните мос.тове. в доли• мери,те обрйуааиюt, направени· са викмателин сравиеЯкя с подобнJI съедJiиения, В.сиЧко е · ПО· познати• за науката ртан• дарт

.-

·

иеочакааuо. ·откритие~·. хипотеза, експеримеитмно

пот:аърждеиие. Къде е .скандалното?; Хубавият модеЗI на "пощt.вода'tа'\ пу()ликуаан ·на мкоrо

места и . пред~вихал· С1'отици цитнраиия, .не оетаиа без кри .. · ти ци.. ТруДно. е да се атаqва нещо. което ве,.е има. серио~­ но rtри:jнаиИе )1 научната коле:гиJ[ и е аигажирuо съответни, в издании .. Наред с··актNвкото·. иЗучаване · на · .:llовата ·форма на водата се пwвежд~а еttсперNмеити, ItOJITO Jtll.тo че nи

Nмаха за це.n.да дохааатс, че цилата тuи рабdта е .еднt из-' МNmльотNиа: Тьх:мо •· то:аа · протнворечJ[е породи сериозкия

скандал· :а иачалото на 70--те години. От една страна, зano.ll'-

.. ка лудото финщrсираие на тайиствеинJI жандеизат, ·тъй като . се ГОВОреШе ..И за nрактичесхите ·В'ЬЭМОЖНОСТИ ·на. ttПOJIИBOД~• та.••, :.Предnолагаше. се, ч:е 'rx ше може да се изn<>лзва като неnознато до·. МQМеита смазочно ~:~ещество (свръхсмазtа). Открива.телите на ';;аиор,маЗiиата вода" заявяваха,: че тя ше е' най-добрата . защита срещу Jcopoзu, . срещу замрьз:аане .ka

· течности

и

. .а

Горива,

ако

·. се npctt:

специален. охпаждаш

аrеит за различии реактори. едва лtt: моЖе .да. се измисли нещо nо-ефективно от "поливодата••. rСмепи .nроекти пред­

виwДаха, :че TJI. ще е необходим• като важеи комnонент nри

обезсоливането. на морската вода;; Как ·да не се . отпускат Фондове за таnва и:ю,nед:ваиu? 1 ·В. това· време nроД'Ьлжа:ващите иэследванюr на сnектрите на .;noJIJ{ioдaтa~~ ~то че ли nот:аьржда&аха с nълна

идеите

·Jta · .нейнИте. Защитници. •.в

c:JUta

Сложttи;те ..nлетеници ' на

Спектрите •ке .·се откриваха •· онечиствакия. Вдиа иова. ивица в

СfiОКТ'Ьj)а СлуЖеше. за довазатеЛСТВО на ХИ,ПОТС:lа'l'а, Ч~ В МО~ лехулата с'Ьше6т11рат·.водородни . мостове~.Та. се· rtoJiai:вaшe и ..rфи оnити с nари• от те~ха вода. Имаше р~акв~и. раэликk · нас сnектрите ка.· "nоливсщата'' np~ различiQ« коkденэацli()И­ ии·. nовърхноQJ'и. · В тоЗи смисъл· се говореше за ;"флrор:итиа nолкаода~"' и за ,,силика:rна .nоливода~~. за да с~ nодчерт.uт раэликк't'О п:ри кондензиране · на необикновеното аещестВо върху разлli'IИН nовърхности.

Крнтицlrте не сто•ха безучастни към. непрекъснато ·за,. силваЩи• се aь~тQJ>r_.ottoлo "анормалната· воДа". Те .n.рrtе­ ливо сr,.бир.ха експеримеиталнtt:. данни, които съвсем sсно

\

',·

notaз•axa, че •в . цялата wc1CpиJt има 11efuo ·не!fороtтно, rtt)и~ бъ~ан.о, сепза~онио. Д~зt~ ·onJtcвa'Jf;aт~~' · цели · с~ници , в науf.тия nечат структура. иа ·• ,,nоли водата" -·сrьс .~кметрИчии вФ'дородии ·мостове •М()Жеш~ да бtiде. вст~tи.сха?. · . ·-· ·. ·•-· >. •· ·,, · П'Ii>рВото оер~еозио В'Ьзражение ·. ~е, ·че щори 8 _e.ttи~ -11а~ боратория не можеше даiсе t:щ.ny•JI :н,аn'Ь'л~о Ji'ЬЗnроJ!;эводи~ N{Z ~.n(>Лkвода''; ,Стра~Jио;rо вещество ·като. че'i;nи ое• ·nJ'"ис:мм~

~аЩ'е 'Jfa учените, -. nохазвайки ·ведиъ)к едки ;caoi свойство да помиИ или да изби• ра ие~еро'Итиэ;та вода? · ' •-' · .

ДО11:яk'Ьде'м'Jtстмчнаt.а:коидеиз;щия вър)l:у .ttоJJърхиоети от

· кварцово . и силикатно сr'Ьхло nовдИгаше още •въпросll• :НJf• кт<ви други nовърхности•.!@' бя:ха в с'iJст()Jr:ийе-да nодмамя-т вО"дкИ'rе, nари да се ~tокдеиэират до ,iааорма.nка,· вод~··. Ма"

·

кар -~е. ·:кокдеиэатите им &Ха : виоо:ка· . nл'Ьтк()ст, кИто f!'\t(Ин e~tc~ .,nеримеит ке · доведе до 1nреJ3р!Ьщане ка обкхlJtоsеиата. iJ<Щa· в

а.иормална..при nри.пагане•на повищеио: нал~гаие

......

nро_цс~~-·

:кoi:to· е добре познат при друrн rе~аости. ·Проnадаха и оnИ•

тите за nр~.аръщаие иа ,,n!)J!Кводата~· ~в обИRиовена ~по, rt'blrя_ на ;_иэnаряваие . с·nомощта иа коронеи- раэряд,·Вместо да ее

образуват оЧаrсва,юrте водни· n'ари, експериме.н~Гаторите кри~ тици. наблюдаваха с.травни явлени-lf .. Or 'I'JОлучеиите nРИ<раэ~

ряда rазо.зе. азот ·.и· :кис.JJород .ее nоЛ~айаше разреден раэт.13Ор

.·

ка

'.·•

азотна

квоелина;

който· реrистрираше

·

сnектър,

иаn:одобяващ твърде много тоз11. • на "nоливода'rа'', в'Ьз'l'ор~

\

Жено on:Jrcaк от Лиnиккоо.

Ми()rо or физичните. сJюйсnа, на ,,noJJИSt:>дa'I'&.!Cn()дoзpи,. те.л1щnриnичаха на свойствата ·на ге:п от силицJ(ева кисеJ1w­

ищ.•в-ХФйто •се· съдържат до.tt'Ь.iiИИТедно· разтв()ре,ки: йоци. То-­

ва: . се отнасяше особейо · за таtоrва wаб.nюдаваии (в дupil ИастОЙЧИВО~•ИЭТЪК88ИИ ОТ ОТХрИ}Jате.nИте} СВОЙСТ~а -1XflTO , Ulи~

рок~А' ·ии:rерваn .на .атвърдя:&аие, ебразуваие~ ' ка д&е Фаз~. отраиики вискозитет, кео~кновени.те ' дае.nеК;трични _и·._ флуо­ р~охtея-.;юi . свойства; А кu да · се обJtсни -rоляматаN ·й~кяа

n:po~oдiJMOCT на ,,.nоляводата~·. ~огато 'Вода'rа n6. nриицJ(:п iие ·. _._-_·J.j·~

е" eJr&'nJ)OJtИT'l Има самр.. един · 'ОТrовор ...... 8 ~.nо-ливода~а~' ; сигур:Ио О'е еъД'ЬРхtа-r пoдiiJf•и~t· :--0-иИ~_-.Д·р,уr:: аъn.рос· ,·е·· ~o-rttьдe -~

са'се взели..

., ,

_)

_ __ -

__ . <

. -•.· ~t.~.естването яа обихс:иовеиня ·водород С • те1J'"Ъtс nри цолу~.; qaaa~e -• иа теж:ка,_ ';\rtqдивода~' ·-·он .трябва.по ща до~Sеде'·д.Q· • зе.г··!~ /

дъ.л~и:rел~Gи~~е}(еtt)t~ ~ <иифрачервеИJIЯ i~rte~p. ila ·еъедJ~"'

II.C1tifC1'o (~. •<'tt~ктpocxonJ~•тa .това <.и:Jм_~неиие

се • иари.ча .~зо•

тоnи9 от~~СТJ~е).. Н~ttоедии. от изсJ!едователит~ •и~ "анор~

~ал11.~та вод.~ ~е:комеитира ~щр щtектрите иа >>m>лиsода"~ n~~ена: ОТ ()6J(JИ6веиа и от те)l(ка ~аощt, .са нiнrЬлио еди ак~

BJI. Случае)( np()nyeк Jt~и предиа~ереио Эатвар.и:не ка оч!'rте~ ·. НаЩ>ая бtЩО зцейсll'ааиа··и ;rежката арntлерия ка. 'J'еоре­ тиците. И'ucne~tJ(JJTa не. даааха никакаи .ооиоааиИя да . се сщещвуtаяето на и.-:wсакsа особека ·n.оли:мерна .·мо·

npJ(eMe

дификsщия. иа течиата ,во~а. Наистика има• теоJ>етJ(чка въэ• можи<)Q1' за ·о.1'мосителио. ста~.млик .nrест-rленки rrръст,е~11

цли npoctpa.иcti,OI{и аFреrати, цоте би трабЦалодаоа CJI'ЬP;

заиJ(>е) нескметр.ИчиJ~ аодgро,цн)t · м<:ютове. А Лtшиик()т npnз.~

•

ицаще само С.J(МС1'рйчиите, в<:~дс<>родии . мостове. и ке искаще

да .чуе за, други тeopeти'IJ{Jt съображекиж. ·Той· иaCТ()Jtaaure

висоtсоМерцо СJ1едиото: вмес:-rо •да се теоретизира/ върху б~~ , лк:1 л,ксt., n;сr-д9б~е да се. onJt'J'a· да .. се ·nолучи ,,аяормал.иа

вод~f! с фиj.tкте екоnерим\'.кти~; оnисани от ие.rо самиJ~~. Вд,Jа

тоr~.... а : мo)Jte' ·да се . roвopJI nо-ttQкЩ>етко ·и. да се npaв.srт тео,. ;'' ·. · ··· . ·.; . . . ·. ... .

.

.

рети1Q(и из~ислекИJi.

"

.

·•.

··..

,.

.

'

.·

•.'

··

Преs ця:nата, •191.0 r.' сс;· орtаJ~изираха nредсtавителнJJ

симnЬзиуми и хокr~и. nосветеки на "аиорt"алката". и "nо­

ливодата". Особено ГOJIJIM беще триумфът иа кейните отк­ ривателИ и иэсJtедователи ка конфереJЩИJiта·.в Хау""рд ю.нJ~.­ в~рситм:, Вашингтон.·. ВдiJИ с.nед друг ка. трибу}lата кзлиэ~ха: офмциалко обле'lе.ки nрофесори .и Щефове на иэследователс-, хи · гру,-rм, коит 0 .nредстав.lха една И.IJK .цруга страка ка.,,отк~ рктt~.ето'/иа 7о-те rоди.ки«.· Залата.фысоnля.ск~цuе и чаа:аше .с

иетърnеиме сле;цващ){JI ДОМад'!ИК. Ня,мащ~ сЪмкеиие,

J(e

съ­

щос:т.ву.-аието ' на ховk.а водеи . nоЛимер . беше общоnриет

ф~Кt'~

. .

.

.

.

.• .

·.

,

·.. Само. кякол:к:о ·~есеца-•с:nед Ntap1'eиcкata' кокференция във ВащЩtгтс;т •беще 6ргакизир!tИ :fрадициоинкит, ·44 .щ:> ред •иа­

ци~иалеи (IJ~мпозиум по кол()ИДJrа химия, 1J · а~ерикаксttия грм .Беrдеем, ща:г Пенсплван~н. Тук nрпрi..ствах~' ие са.мо Б.Д~р.!IГI(И и

r •.лиnикmт,

рицарите иа "nоливодата",

go

и.

голща.•·rруnа )иейИJI nроtнвиици. ·• Словескkте ·дис'М:усию фор" ма;!Jко '

)le:

nреминаваха, rраиицит.е /{а дс>брия тон, но, В'> no~'

чивi(И"Х"е ·се

pa$rapJixa· С)tорРве:.

'8 'а:аито це >лиnсваха обмдi!:К

думи. и•· гор'С(иви· хоиq\1'атации •. :Мноэина от присЪста-.Щиtе бяха. об-ьркаitи· и и~ ,бяха в. С'ЬС1'ояtЩе ·да 9ФО'РМя,т. ообс'l'вено мнеиие

;1• nриродата на. ·стр~нно,то в~щество.

Симnозиу~ът

ва

__..-~ше нещо

l(aro

JСfJ1М.ИКацхонца т,оч~а в .т~a:fpaJiиa др~ма•. 8

·името. ка з.и~нхето беше.иацравен оц.ит да се' о~общ.и • 1\скчко известио до момента за j,анорммна;rа, вода''. за да. ,се кзr.ла· TJIX. К~то че ли

дят .разди,чията, да с:е намерят .обяснеи.ия за

се - 9Формяше <ЩJJ.K традицио.не!! "хец.иенд'\ iсакт~ в добр.ите с:rари ~мерикансхи фи.пми .. Разбира .се, к.икой ке .искаше да отсn.nи, ио и никой верою:но .. е и~к~ще сжанда.п.

' Ьlо той 6_еше неиз.бе)Кен~ Ма~ко· ,след симnозиума беще nубликувано интереско ~с.ле~ваие. В · кеtо .се сравивцаiа да.инчте \ОТ : .J>:едица акалитичJ{~ методи з~uзследз.ак~ на ерц~

сем малки . wцичестаа от веществата .(миtсрФметоди .и у,~tт­ рамикрометоди) в ,,акорм.алиата вода.". Дщсазацо беЦJ.е на... личието ·на редица. ·,nримес.и; r.п:а•вно С• .йон.еи харахтеР·

Н,яма,ше с:ьмк.ение,. че .в кщще~:~эатите ·.имаш~ твърде мн<:>rо

натриеви, •ио също •. '!'ака . кал~еви,. калциеви, маrиеэке.в~ .и алуминиеви йрни; .. До изброен:Jtте катиоuи ЛJрисъствuа С$" ответни аниони

..,.,. .хлор идни • .иитрдтни,. су.лфатци,. боратни,

СJtликатии •. Цял: ат;~. nъстра· njt.JJJtтpa от, nр~tмеси беше доказа-

1{&' с иай--:нов~те за ареме'I'о' си .. техНИ!СИ' - елеt<тр<цrиа c.neJтpoctюnJtя, неутронно ак+ивацJtонек аuал11~, массnеitтрощс()о пия. ·.откъде .се взе толкова ,. гqлямо колJt:чество натрий?

Защо се .наблюдават. характеРI{И за CJ!Л:I"..ЦIOI . изотоnии жФvт~~ HJf ПJ:!Jf масспектросtсопското ИзелtЩВаf!е? . .· . : ' ffай-стращиата коистатацJt'Я беше,· че в. це.л~tя този. "cqc" колJtчес'I'вото на водата беще .едва

5%.

За :каnв цолJtмер

можещ е да ,-става дума?. На вс!fчко отгоре cneЦJtaJIKJt. мето~ дJt за изследване. к~щ. фотоелектроина сnектр()скопия .и ~скr рова

•

масспехтроскоп~я. щжазваха

нaдJtч:Jte

на

opraюtчelfl

въrлеvод, чJtето коли~ество с~ движеше· между. 5 .и

}S 0(o.

Дep~t.и:troвa'I'a ,,поливода~· беше като·~· ли , u.аj{..,иеilероятка·. та форма на водата -т. открива:ха .се големи колJtчества маз..

ИJ{Jt;Jf И фQсфоЛИJtJ:f:дИ, ?:"ИnJtЧНИ за .~ОJi'~Щката ПОТ.·

no

tОЭИ

n<:>,од немскс:>то . ~дJtcaн:lle ,,Дер Щnи!fел'' nJtctt n.одм:гравА"­ телu.о: t$По.ли·.аодата в рез10ме се .оказа nот от руски иэс,JЮдова'I'ели."' .·

. :. · ..· , · Тайната Задочна. д~ ·cJ Jtзясщява. Вис.коЗиJtте кондензаrк, nоnучаваиJ( в капиляр.ите •. се състояха •r ла.ацо от •гел . н.а си­ mщJtева . киселина, коi{то в. същото а ре ме е кj)кцеиТРJtРан

разтвор на coлJt я: орrан}lчнн nродуктJt. Водаrа: в тези кOJ:J~

дензати беше в кеэиач:и't'едио колJtчестlfО .. У иихалк~tят сnек­ тър на "nол~водата" беше1 сnек'f'Ьр на вскчкq друГо, ко Jte. Jt . ) ... •·

'\

,

на вода. Но защо никой от изследователите на новото ве­

щество не беше забелязал очевидни неща? Може да' се предполага, че разкритията са предизвикали радост сред критиците. и дълбока скръб сред откривателите,

които са загубили много време и средства за един несъщес­ твуващ призрак. Но избухналият скандал поставя поредица

от горчиви въпроси от неnредубедения наблюдател (наnри­ мер

един

от

членовете

на

сенатската

комисия

no

наука

и

техника). Как е възможно да се стигне до подобен провал във

време,

когато

на

разположение

на

изследователите

е

целият арсенал на модерцата наука? Как е възможно една

смес "от nот и мръсно стъкло" да се обяви тържествено за съвършено ново вещество; nри това с фантастични свойст­ ва? Как е възможно дълго време голяма част от научната колегия да ръкопляска на подобно откритие? Тук откриваме за кой ли път трагедията на съвременния изследовател. Негово основно задължение е не само да изс­ ледва и открива непознати неща, но на всяка цена да бъде

Продуктивен и оригинален. Химичният анализ на микроско­ пичните количества кондензат е дълга и трудна работа, до­ като една смела хипотеза веднага си пробива път в научния

печат. Още повече като И се постави етикет "оригинално", "за пръв път". Колкото и да .е строга и морална, научната колегия също има слабост към сензационното. Това се дъл­ жи не само на желанието .за слава, но и на необходимостта да се получат допълнителни средства, nомощи, фондове. Та

кой сnонсор не би реагирал на статия от тиnа на публику­ ваната в списание "Нейчър" от американеца Донахю: "nо­ ливадата", както се твърди в материала, може да се окаже най-опасното вещество на нашата nланета. Представете си, че една капка от

нея контактува с нормалната вода.

Тя,

обикновената Н2О, е метастабилна фаза и при съnрикосно­

вение с "поливодата" ще заnочне спонтанно да полимеризи­ ра. Цялата водна маса на планетата ще "замръзне" под форма на nолимерен продукт и край на живота. Сензацион­ ното съобщение обиколи всички средства за масова инфор­ мация, събуди духовете, колкото и да се опитваха експер­ тите да опровергаят подобно становище. Комичното, но същевременно и трагично в целия скан­

дал с "nоливодата" е, че изследванията на Дерягин и ком­ пания съвсем не са били сензационна новост. В ранната ис­ тория на химията (още през

S.

СI<аИ.!Wiите) науката

XVII

и

XVIII

в.) са познати

65

оЖесто11ени дискусии за тезата на Йохан Баптист ван Хел­ монт, който още ло-рано е смятал, 11е водата може да се

превръща в "земя". Видни химици като Роберт Бойл, Анд­

реас Маркграф, Карл Шееле и Антоан ЛавоаЗие са се зани­ мавали активно с предложената хипотеза. Един от същест­ вените експерименти, nредлаган от тогавашиите химици, се

е състоял в следното. Дестилирана вода се лоставяла в де­

белостенна колба, която се запоява в горния си край. Съдът се

нагрявал, докато

течността видимо

се

променяла

-

от

нея се отделяли твърди частици, все nо-трудно ставало из­

паряването И. След една или две години водата се превръ­ щала

в

нещо

като

вискозна

каша

и

застивала

неподвижно.

Не бива да забравяме, че лонятието "земя" е имало особе­ но значение в алхимията, като е обединявало не само nочви и утайки, 110 и смеси от твърди вещества . Все лак тогава не се е стигнало до разтърсващ лабораториите скандал. Лавоа­ зие и Шееле с лекота убедили колегията, че не става никак­ во превръщане на водата в "земя", а цялата тайна е в nос­ тепенното разтваряне на компоиенти от стъклото във вода.

Какво nък, може само да се съжалява, че Деригин и ли~

пинкот не са познавали достатъчно добре историЯта на хи­ мията. Иначе едва ли биха повторили този ст~р експери­ мент

със

средствата

микрохимия.

И

и

възможностите

на

съвременната

не биха позволили от едно интересно на

пръв логлед изследване да се разрази сериозен наУ1fен скан-

дал!

66

·

ТАЗИ ТАЙНСТВЕНА ВОДА

Следващата история е свързана nак с водата. Но тук

ще

се

наложи

разказването

на

няколко

nредистории.

Иначе ще nроnуснем същността на nоредната мнима сенза­ ция в науката, завършила с грандиозен с_кандал.

Имам два интересни сломена от Виена. Странното е, че те не са свързани нито с великолелнИте архитектурни nа­

метници на австрийската столица, нито с nредставления в Бургтеатър _ или Щатсоnер, нито с дегустация на лрочутите

в цял свят виенски шницели и торти . Първият има адрес

Хофаnотеке, една малка алтека край виенския Бург, място­ то, където се лровеждат днес nреговорите за намаляване на

евролейските и световните оръжейни арсенали.

Влязох в

аnтеката, отварянето на вратата беше съnроводено с мело~

дичното · иззвъняване на малко звънче. Насреща ми изскочи усмихната дама и търnеливо зачака nоръчката ми. Намере­

нието ми беше да си куnя най-обикновен асnирин, но дока­ то съчинявах коректна фраза на немски, логледът ми беше лривлечен

от

малка

лавица,

отруnана

със

странни

зелени

оnаковки. Приближих се и nрочетох: "Хомеолатични лекар­ ствени средства на д-р Вернер. Номер 11 - калки за бъб­ реци, разреждане Д-6". Бях чувал, разбира се, нещичко за хомеоnатията, но лекарите, с които разговарях ло този въn­ рос

у

нас,

единодушно

ме

уверяваха,

че

това

си

е

чиста

шарлатания. А тук се лродаваха официално хомеолатични лекарства. Куnих си асnирин, една оnаковка за бъбреци и малка книжка с указания за уnотребата на nодобни медика­ менти. Любоnитството ми на nациент nостеленно се сме­ няше с любоnитство на nрофесионален химик. Но какво общо има тук химикът? Всъщност основната идея и нелоклатимата догма на хомеолатичната медицина е

убеждението, че лечението на дадено заболяване е възмож­ но лри изnолзване на силно разредени лекарствени разтво­

ри (или лрахове),наричани в хомеоnатията "високостелен­ ни".

Кой

друг,

ако

не

химикът,

ще

се заинтересува

от

взаимодействията в силно разредени разтвори?

67

Вече близо два века специалистите по хомеопатия пред­ лагат на

страдащите

си пациенти

телното

многократно

разреждане

системата на последова­ на

лекарствени

препара­

ти. Така те смятат, че отстраняват нежеланите странИчни ефекти, неизбежен спътник на много фармацевтични средс­ тва, без да влияят на сериозния лечебен акт. Звучи велико­ лепно, но защо традиционните медици не бързат да прие­ мат привлекателната теза? Бащата на хомеопатията е немският лекар Самуел Ха­ неман, който нарича творението си "лечебно изкуство, не­ що средно между вяра, опит, медицина и наука". През 1790 г. той превежда труда на прочутия английски лекар Уи­

лиям Кълен "Материя медика" и се впечатлява не нашега от добре описания лечебен ефект на корите от хининово дърво върху маларията. Младият тогава Ханеман опитва от чисто л10бопитство действието на хининови кори върху самия себе си. Дни наред той nоема високи дози от лечеб­ ното

средство

закл10чението

и

усеща

му е

накрая

еднозначно:

симптомите лекарството

на

малария

-

предизвиква у

здравия заболяването, което лекува при болния. Тогаваш­ ните учени са били вл10бени в латинските термини и Хане­

ман възкликва: "сИ:милия симилибус курентур", т.е. подоб­ но се лекува с подобно. Не е трудно да се конструира и старогръцки вариант (nак мода!), който е .,хомеопатия" (хо­ мойон nодобно и патос болест) и се различава от

-~-·"алопатия" (алое - друг, различен). Така че хомеопатията ·е -

медицина, лекуваща подобното с nодобно, а алопатията медицина, бореща се с болестите с nротивоположни

средства.

Още при създаването си хомеопатията печели не само

привърженици, но и силни критици. Критично настроените учени твърдят, че Ханеман е реагирал на хининовите кори поради свръхчувствителност на организма към тях, а не за­

щото се разболял от малария. Съвременните лекари сигур­ но ще си послужат с термина алергичност.

Критиците са извадили още един сериозен аргумент в своя полза. Как е възможно да се лекува отравяне с живак

с поемане на нови дози от отровата? Самият Ханеман е трябвало да приеме тази критика, тъй като е имал неприят­ ности с някои от nациентите си.

Тогава идва грандиозната идея за разреждането, и то до

степен, при която изчезват нежеланите ефекти. Разреждане-

68

то се превръща в най-важния принцип на хомеопатичната медицина. Тук химикът не може да остане равнодушен. Хо­ меопатът приготви изходен разтвор (тинктура) и я смесва в

съотношение 1:9 или 1:99 с чист алкохол. Следва си~азпомнете това действие, ще е необходиМО за:- fi
•· ната~шното изложение!). тояние, смесването

в

ко лекарството е в твърдо със­

същите

съотношения

става с

млечна

захар.

По-нататък следва още по-голямо разреждане на така приготвеното средство в съотношение

1:10, 1:100, 1:1000

и

т.н. (с десетократно изменение), отбелязвани съответно ка­ то Д1, Д2, ДЗи т.н. Разреждането може да става вече с во­ да. Ако то се проведе със стъпка. 1ОО, например 1:1 ОО,

1:10 ООО, 1:1 ООО ООО и т.н., хомеопатичното означение е С1, С2, СЗ и т.н. Разклащането и бъркането са се смятали за важни оnерации, тъй като "динамизират" лекарството и "събуждат" лечебните му сили, отслабнали при разрежда­ нето.

Болните поемат

само

пи няколко

върху малки топчета от меласа.

капки,

изкапани

В организма се постига

още едно десетократно разреждане. Важно условие е лека­ рят хомеопат да познава добре свои пациент и историята на

заболяването му, за да предпише най-правилното· разреж­ дане. А за пациента е задължително да вярва в крайния ус­ пех. Между другото в сметката на хомеопатията има мили­ они

излекувани

пациенти,

колкото

и

ожесточена

да

е

съпротивата на класическата медицина (алопатията).

Нямам намерение да пиша трактат в защита или против хомеопатията. Като химик обаче трудно възприемам таки­ ва разреждания. От теоретични съображения може да се твърди, че при разреждане например Д23 в разтвора няма да има нито една молекула от разтвореното вещество. Но и при: по-малко разреждаJiе е ясно, че в лечебните разтвори на хомеопатията се съдържат (поне теоретично) нищож.lfИ количества лекарство.

Как се осъществява лечението, как

действат тези малко на брой молекули от пр~парата върху милионите и мил~ардите клетки в огнището на възпалител­

ния процес? Тези въпроси наистина нямат задоволителен отговор,

независимо

от

практическите успехи

на хомеопг;­

тията. Критиците се подиграват, говорят за плацебо ефект,

за "ефект на една молекула в река Рейн" и т.н. Липсата на експерименти,

на

сериозни

научни

изследвания

в

тази

69

.

"тъмна зона" на свръхниските концентрации оставяше мяс­ то за съмнения в сериозността на хомеопатията.

Всъщност не липсваха научни изследвания, макар и кос­

вено свързани с хомеопатията: Точно тук е вторият ми, то­ зи път съвсем научен спомен от гостуване във Виена. Един

от известните химици в института, в който работех, беше проф.Виктор Гутман, учен със световна известност, лау­

реат ка многобройни научни награди. Скоро след пристt~га­ нето ми прочетох покана за семинар, на който проф.Гутман щеше да говори за нещо, което ми беше съвсем неизвестно до момента: "Ефект на разклащане върху проводимостта на течности". Заредих се с голяма до~а любопитство и отидох на колоквиума.

Тук имаше много гости, сред тях,

както

разбрах, няколко практикуващи хомеопатици. Дали те бяха само

учтиви

nознати

на докладчика,

или хора,

интересува­

щи се от експериментите му? Не зная какво точно отнесоха със себе си сnециалистите по хомеоnатия, на ето какво научих аз. Ексnериментите на

nроф. Гутман и неговите сътрудници nоказваха, че е задъл­ жително да се осигури- енергично разклащане и разтърсване

на течностите, чиято nроводимост искаме да измерим.

В

противен случай (ако не разклащаме) измерената nроводи­ мост

на

силно

разредени

разтвори

ще

се

окаже

nо-ниска.

Сnомнете си задължителното разклащане на хомеоnатични­

те тинктури! Там се целеше "събуждане" на лечебните си­ ли,

-

тук

зиране

nовишаване на

движението

проводимостта, един вид

на

йоните

в

разтвора.

активи­

Според

проф. Гутман част от енергията, внесена в системата nри разклащането, се съхранява в различна стеnен в различните

равнища на структуриост в разтвора. силно

каква твър

разреден,

орма ите

Разтворът, макар и

като че ли има някаква структуриост и ня­

на

nамет.

Вnрочем

nаметта не

е

чужда на

ела.

nа-

мет

при

на хо

•

течните ат

тела,

а наред с това

и

и

т

и._

Разбира се, научната колегия не се втурна да ръкопля(i~а

горещо на този род изследвания. Наnротив, скеnтицизмът.

продължаваше. Не случайно nроф.Гутман беше желан гост на страниците на най-реномираните химически издания, ко-

70

гато разказваше за традиционните си структурни

изследва­

кия на неорганични вещества. Но статиите му за паметта

9

v

течностите намираха прием пО,,периферията'' -

ин­

дииски, унгарски, югославски списания .. Като че ли нямаше шанс

за

липсваха

научно

доказателство

всякакви

на

предпоставки

хомеопатията,

за

истинска

а

оттам

сензация

или

истински скандал.

През лятото на 1988 г. дойде ред и на предизвикателст­ вото, и на вече неизбежния скандал. Но в случая MO!:fTe ви­ еНС!fИ спомени нямаха пряко отношение към него, макар че

думата "хомеопатия" се сnоменаваше често, както и термИ­

нът "памет на водата" .

...,. Реномираното английско списание "Нейчър" предлоЖи

няколко от безценните си страници за една статия, чието заглавие едва ли би предизвикало интерес дори у някои ме­

дици и биолози, камо ли да шокира журналистите и телеви­ зионните водещи на научни програми. За мнозина название­

то "Дегранулация на човешки базофили, предизвикана от силно разреден антисерум" е като дошло от китайски език. Какво се криеше зад тази nубликация?

Екиnът на френския: учен Жак Бенвенист заяви на на?2ч­

ната общност, че дори след невероятно разреждане (1:10

20

)

разтвор, който съдържа имунни антитела, запазва биоло­ ги'l.ната си активност. Отначало всичко е било в границите на допустимото. Тринадесетчленният колектив е наблюда­ вал търпеливо въздействието

на имунните серуми върху

базофилнИте левкоцити на кръвта. Контактът между тях е предизвикал реакция на алергия - базофилите са отделяли хистамин, който е типично защитно вещество ср~щу алер­ гични въздействия. Количеството на отделения хистамин е служело за оценка на биологичната активност на имунните серуми. Дотук нищо особено. Но странното идва, когато тази

активност се запазва и

при изключително високи раз­

реждащrя. Хистамин продължава да се отделя, дори когато

по теория в съда не трябва да. е останала и една молекула от серума. Експериментът не остана изолирано явление, а

беше потвърден от някои други екипи в Израел, Канада и Италия. Оформяше се мнението, че хомеоnатията е наме­ рила

св

ята теоретична

основа,

свъ

зана

с

още необясними е екти на памет у водата.

появата на

все

това вече мо­

~ да събуди любопитСIВОiо юrжурнаэшстите и да ги нака-

71

ра да зарежат традиционните криминални и гешефтарски сщ-1зации.

Ж.Бенвенист предполагаше, че изходната субстанция ,.1} разтвора е запазила по някакъв странен начин (Бенвенист

говори за нещо подобно на холограма) информация за със­ тоянието на по-висока концентрация. Физиците сигурно би­

ха свили презрително рамене, ако публикацията беше в "периферията", но статия в _.Ней'lър" беше нещо друго. Да­ ли наи ии.а водата (разтворителят) има своеобразна памет, фо ите о изч

знало

а от г , щи ."спомен от струкбености на ра твореното вещество, практически при

многокр

е

разреждания.

енвенист

се

въРна към идеята за разклащането, к~и за възста: навяване на "клетките на паметта" и "събужда" активност­ та на разтворения препарат. Тук всички привърженици на хомеопатията ликуваха.

Съмненията бяха мноrо повече от възторзите и скоро се

заговори не толкова за "паметта на водата" "скандала Бенвенист

.

ъпроси е нап

колкото за

един след друг,

тията липсваха• някои задължителни- подроб­ ности,

например за това,

от какви пациенти

са взети

кръв­

ните проби или дали са взети всички мерки за избягване на замърсявания. Учените имаха горчивия опит с "поливода­

та" и не искаха така лесно да приемат сега нейната "па­ мет". Не липсваха дори обяснения на наблюдаваните ефек­ ти, с които толкова се гордееше Бенвенист.

Един химик,

Кенет Съслик от университета в Илинойс, заяви, че енер­

гичното разклащане може би има един-единетвеи ефект чрез

турбулентни

течения

в

съда се· разкъсват

-

кръвните

клетки. Това би обяснило отделянето на хистамин и изк­ лючва всякакво химично въздействие:_ на водата. Други уче­ ни

_,

приемаха, че са възможни спонтанни процеси на разпа­

дане на базофилите. Имаше и трета, немалка ло численост група,

която

заяви

направо,

че. всичко

това

е

скандално

и

подобни изследвания не правят чест на науката.

Редакцията на "Ней11ър", разглезена от елитните статии на Нобелови лауреати или амбициозни кандидати за награ­ дата, реши да реагира твърде нетрадиционно. Тя предложи на екип от "научни детективи" да разгледа: експериментите

на Бенвенист и да излезе със заключение (знаем колко е

трудна подобна мисия от скандала с Илмензее). Намериха

се неколцина храбреци

72

-

Джон Медокс, физик и главен ре-

·

дактор на "Нейчър" (по задължение); Джеймс Ренди, про­ фесионален фокусник, станал прочут с разобличаването на

"специалиста" по телекинеза Ури Гелер; Уолтър Стюарт

-'

химик, свързал името си с ~азкриване на няколко научни

измами в САЩ. Доктор Жак Бенвенист няма друг избор освен да предостави на екипа рт "детективи" лабораторията си, за проверка. на фантастичните експерименти с дегранула­ цията на базофилите. Мога да си представя нап~ежението и на двете с;rрани. В лабораторията пристигат "чужденци", които не познават тьнкостите на експеримента, 11е знаят промените на напре­

жението на мре~ата (сутрин то има едка стойност, следо­

бед - друга), отнасят се недоверчиво към всичко, на което си отдал години от живота с~. Нима може да се вярва на тази нескоnосана тройка от редактор, фокусник и някакъв химик? В същото време "детективцте" Знаят, че ги посрещат с неприязън, но. имат вътрешната убеденост, че въnросните

ек<:реримекти са "боклук", проведени са nрибързано, необ­

мислено, едноnосочно. Сега е времето да се покаже на ви­ сокомерния французин и наха~tания му екиn, че за тях няма

nовече място в "Нейчър". След nетщrевна работа "на~азателната експедиция" (из­ раз от списание "Ню сайънтист", което отблизо следи ре­

зултатите от nроверката) nуб~икува доклад, който напъ.J1НО отрича ексдерцментите на Бенвенист. Дегранулацията е би­

ла наблюдавана само nри нормално съдържание на серум, а

nри необикновените разреждакия. лиnсвали каквито И да

е експериментални доказателства; че базофилите реагират ка серума. При това всичко е проведено в съответствие с

правилата на научната "иг а"

·-

на сътрудници на Бенв иист

а и неtо самия

двоен контрол, nривличане за конт о

на

ОJ~итите и за иялостното им провеждане. Не са nроnуснати и някои чисто ·криминални номера

\

~

всяка епруветка е но­

сел. а кодов номер, за да се избегне подмяната й, пазела се е пълна тишина, правени са сни!\'пси със скрита видеокамера и

т.н. Така се е. намерил път к'Jiм истината, която в никакъв случай не nодкреnя откритието на Бенвенист за ефекта от свръхразреждането. Ученият е nринуден да nриеме със съ­ жаление констатациите на "тричленката" и да nубликува своето виждане по скандала рак на страниците на "Ней­

чър". Макар че Бенвенист за1'4ълчава пред последните фак-

73

ти, той не скрива възмущението си от проведеното .,разс­ -ледване". Неговите аргуме~tти изглеждат леко емоционал­

- как може неспециалисти да се втурват в ед­ на толкова сложна област; как само за пет дни могат да се но обагрени

отхвърлят със замах резултатите

or

петгодищеи труд;

как

ще се опровергаят данните от други лаборатории и как ще се отрекат постиженията на хомеопатичното лечение.

Така или иначе скандалът си е скандал . .,Нейчър" едва ли ще публикува в скоро време статия на Бенвенист и сът­

рудници. Съмнително е, че самият той ще се върне към опитите с екстремни разреждания. Въпросът изглежда ре­

шен, макар че изникваr нови проблеми ~ свободата в изследователската работа, за -правото на .,лу­ ди

.,

идеи, за

съврем нното знание и

в ст

т.н. Дано

к

новите отговори

та на

не са

•

свързани с толкова разтърсващи скандали.

Когато слушах доклада на проф.Гутман, едиu изискаu и представителен австриец, огледах околните слушатели. Лу­

~ея за памет_на течно~ите беше n~ивлякла ~и­ ето на всички, до

се

и

на е

ии от ожесточените впоследствие

ици про .М.Грасербауер. Тогава не подозирах, че ще стигне

до

международеи

научен

скандал,

макар

и

по

друг nовод. Но се r_бедих, че нямаме право да твърпи..и, .$ всичко

ни

е

познато

и

че

онова,

което

спо

ед

сегашното

т ябва

74

е

МИСТЕРИЯt НАРЕЧЕНА СТУДЕН ЯДРЕН СИНТЕЗ

През пролетта на

1989

г. целият свят беше изне­

надан от един необикновен експеримент, който се превърна в сензация номер еДно за годината . .Хората на науката все още не бяха се окопитили от невероЯтните постижения в областта на високотемпературната свръхпроводимост, къ­

дето носители на новите идеи бяха съвсем непознати име­ на. От друга страна, политическият живот на. планетата из­

глеждаше за

л

тъй като ре о ми а

комунизъм

тъnчеше на едно мgciQ, а до ноемврийските съ ития в

з­

Точна Евроnа имаше още много време. Тъкмо в този мо­ ме~т на сив информационен nоток една nресконференция, свикана набързо в Солт Лейк сити, САЩ, привлече внезаn­ но вниманието не само на хора от науката. Университетът

в Юта като че ли имаше наме е'ние .да се nребо и с неnок­ арвард, на MIT (Маса­

латимите nозицни на елитарност в

чузё'!:скИJI

техноЛОI ичен

институт),

на

калифорн'ийските

унив~рситети. Журналистите, които се отзоваха на nокана­

та за nресконференция, нямаше за какво да съжаляват. Те изведнъж

полу'lиха

място

за

nървите

страници

на

своите

издания. Но как дръзваше някакъв nровинциален универси­

тет Да мери мегдан с елита? Представям си въпросната · nресконференция. Неголяма зала, отегчени журналисти, бързащи да изгълтат безnлатно

раздаваното кафе от една симnатична студентка, неколцина университетски nрофесори с традиционните бели nрестилки. На имnровизираната трибуна се nоявяват двама усмИх­ нати до уши очилати мъже. Единият, nо-високият, говорИ с

типичен английски акцент и по nлешивото му чело блестят капчици пот. Не Че в залата е толкова тоnло nрез този мар­

тенски следобед.

По-скоро човекът се вълнува искрено.

ДругиЯт очипатко прилича на послуше'fl · ученик с лице, кое- ·

то нахаканите журналисти бързо оnределят като ;,бебеш­

ко", със сресана на бретон коса, която лада nочти До рам­ ките на

спор

-

големите очила.

симnатичният

По отношение

"бейби

фейс"

на акцента няма

(бебешко

лице

75

,

бел.авт.) е тукашен. Вълнението му съответства на това на

неговия английски партнь~ Не липсва и традиционният

модератор, представен от заместник-ректора на унивеDси­

тета. Нег.овата единствена задача е да даде думата на "ДВа­ мата уважавани к ег от химическия депа тамен ", които и~а направят важно съобщен~. представя

колегите,

самите

те

окато модераторът

неnрекъснато

си

разменят

един неголям стъклен съд, който отдалеч прилича на бу­ тилка, в която младите майки наливат мляко за бебетата си. Никому не минава през ум, че след малко ще нещо

сензационно,

което

ще занимава

прозвучи

активно целия

свят

.

месеци наред и ще завърши със скандал.

Англичанинът Мартин Флайшман е добре познат сред тесния

кръг

специалисти,

заиимав~щи

се

с

електрохимия.

Неговото име се среща често в научии списания като автор

и съавтор на публикации, в които се говори -за възможн&с­ тите на метала nаладий да задържа големи колич-ества во-· дород

между

градивните

елементи

на

кристалната

си

~­

шетка. Дори съществува метод на Флайшман за разделяне

на изотопите на водорода с помощта на паладиевата

гъба

.

(това название идва от аналогията между nоглъщащия во­

дород паладий и гъбата, с която се мият съдове), iСакво ли

е накарало англичанкиа да nристигне в Солт Лейк? Другият участник в пресконферщщията е също електро­ химик и също университетски nрофесор Стенли Поис.

Неговите работи приличат на работите на Флайшман, но по-интересно е, че и двамата забелязват някои особености nри извършване на експериментите, които ги карат да бъ­

дат нащрек.

Не се ли осъществява някаква нова реакция

при опитите с паладия и водородните изотопи деутерий и

тритий? Не би ли могло това да бъде някаква форма. на яд­ рено взаимодействие?

Сливането на леки атомни яДра (това е мечтаният тер­ моядрен синтез) протича при свръхвисока температура и при

изключително

висока плътност на веществото.

Това

знаят добре не само учените, които са лочели с присъствие­

то си пресконференцията на Флайшман и Поне, ио дори и най-равнодушиите .към научните проблеми журна:nисти, пристигнали тук да запълнят десетина реда от вестника си

с научни новини. Така че уводните думи не вълнуват нико­ го.

76

Няколко месеца преди събитието, през декември 1988 г., Флайшман пристига в Университета в Юта и започва съв­ местни експерименти с Поис. При това двамата нямат нуж­ да нито от източници на свръхвисоки температури, нито от

спецкалин условия за работа. Всичко се извършва в обИкно­ вена електрохнмична клетка, която би могла да се набави

от колекцията на всеки амбициозен учител По химия или физика~ Нека проследим раЗказа им за експерименталната апаратура, с която е реализирана истинска сензация.

В стъклена клетка (с размер на голяма епруветка), пъл­

на с тежка вода (вода, в която водо одъ.т е заме тz.~кия си изотоп деутерни

,

с по­

се потопяват два електрода

-

платинова и паладиеза жица. Към електродите се включва

най-обикновена батерия (акумулатор), така че токът да те­ че от платинената към паладиевата жица. Не случайно ка­

зах, че опитът ~оже да се проведе във всяко училище (само

тежката вода ще е проблем, а и паладий не се намира така лесно като желязо или мед). Но по принцип клетката е поз­ ната, с

нея може да се разложи например вода чрез елект­

ролиза. Би се получил водород на единия електрод, а кис­ лород

-

на другия.

При Флайшман и Поне нещата са малко по-различни. От тежката вода се отделя деутерий, който се "изсмуква" от паладия, а на платиновия електрод се отделя пак кисло­

род. Какво толкова, питат с~ участниците в пресконферен­ цията, нима ще ни губят времето с елементарна електрохи­

мия? Добре поне, че има достатъчно кафе и кока-кола. А не е прилично да се тръгва още в началото.

По всички познати правила 'на физиката и химията в електрохимичната клетка не трябва да се случи нищо пове­ че. Електролизата се е извършила и толкоз. Точно тук беше сензационната новина

-

при процеса, описван от Флайш­

ман и Поне, се отделя поне тiж пъти повече енергия, от­ колкото се внася чрез батерията. Учените електрохимици обясниха този ефект на поразбудилите се слушатели с про­ тичането на ядрен синтез в стъкления съд. При това

-

на

студено, без необходимост от милиони градуси. Не е необходимо да гадаем какво се случи след това за­ явление на Флайшман и Поис. Журналистите мълчаливо

благодаряха на Бога и добрия си шанс

-

подобна сензация

се случва веднъж на много години. Вестниците бяха готови да отделят не десетина реда, а цели страници. Студеният

77

термоядрен

синтез заслужаваше

такова

внимание,

още по­

ве~е ~е сега е осъществен от двама непретенциозни универ­

ситетски професори, а не от гигантск~ и скъпо струващи нау~ни колективи и институти.

Новината обиколи света за броени часове. Всеки разби~ раше,

aiCo _тя

че

е истина;

то

светът

скоро

можеше

ца

се

раздели с теЖките си енергиiiни проблеми. "Ако този nрост ексnеримент -е коректен възкликна фй"зикът Филип Рос от лабораторията "Лорънс Бъркли" в Калифорния ще

има

същото значение,

каквото

е

,.-

то той

имало оnриването

огъня от първобитния човек". Вестниците,

радиото,

телевизият;i

рисуuаха

прелесТJ:!И

картини от бъдещето и хвалеха новите Прометеевци ко домакинство би

на

" -

uся­

могло да си направи по една такава

малка инсталация, състояща се от епруветк1 с малко тежка

вода, две жици и акумулатора на семейния автомобил и да забрави за студените зими. Не липсваха съвсем смели и оригинални проекти за облъчване на тежка вода с лазери, за магнитни въЗдействия върху нея и за конструиране на

инсталации, които биха могли да носят гигантски количест­ ва енергия от минимално инвестирани средства.

В началото на април, когато новината беше още прясна, Флайшман докладва резултатите от експериментите си

с

Поне в Лозана и Женева, като за пръв път бяха дадени ня­ кои конкретни данни и подробности. Някои недоброжелате­

ли нарекоха това "конкретна заявка за Нобелова награда". Но какви бяха nодробностите на новооткрития студен яд­ рен синтез?

Главното доказателство' за протичането на ядрена реак­ ция според Флайшман и Поне беше отделянето на топлина

(от 4 до 20 W/cm 3) от повърхността на паладиевите елект­ роди, и то в продължение нз,,месеци. Това е, твърдяха отк­

ривателите, много повече от всяка обикновена химична ре­ акция. При сливането на деутериевите ядра на паладиевия

електрод би трябвало да се отделят гама-лъчи, неутрони и тритий

(най-тежкия

водороден

изотоп).

Действително

Флайшман и По}lс откриват емисия на неутрони. nри своята реакция,

макар

и

в

по-малко

количество

от

очакваното.

Тъкмо тези неутрони са причина· за отделянето на топлина

от електрода, за голямото му загряване (в някои случаи се забелязва дори стапяне на електрода). Но въnреки. това ко­ личеството

78

тоnлина

не

е

чак

толкова,

колкото

се

полага

при един ядрен синтез и това накара 4 учените от НJта да предположат, че заедно със синтеза се извършва и друг, все

още-неиЭDесtен на Науката процес. Всяка дума беше fри'SК­

ливd")tокумеНтнрана и тиражирана в ·милиони броеве от средствата за масова 'И научна информация. На всиЧко отго­ ре трябваше да се бърза с патентоването на новия процес, който беше толкова лесен за осъществяване. Но преди да се стигне до nатент, заnо11наха обратните процеси. Г):ървит_ съседиия

ечни тътени на скандала всъщност и ваха от университет

ънг.

Фи

Стивън

Джоунз предяви претенции за оригиналността на студения

ядрен синтез. Самият той, сnециалист по мюонна катализа, твърди, че ако ще се издава nатент, то той трябва да е на негово име. Добре познатото ни списание "Нейчър" не ос­ таиа равнодушно

към сnоровете.

полу'fиха две съобщения

В неговата

редакция се

11 студен · ядрен синтез" - на Джоунз и на Флайшман и Поне, и то nочти едновре­

no

темата

менно. Но Джоунз се съгласи да коригира изложението си в съответствие с изискванията на рецензентите си, а тимът

от университета в Юта nредпочел да nродължи активно ек­ сnериментите си вместо да

кореспондира с някакви· си ре­

цензенти. Не би:ва да се забравя, че Флайшман и Поне вече са имали зад гърба си статия, осигуряваща nриоритета им

-

тя е била публикувана в по-малко известното "Джърнъл

ъв е.Лектроаналитикъл кемистри". ~ Да ·оставим настрана спора по приоритетите и да се до­ верим на компетентността на патентните служби. По-важ­

но е, че журналистическата офанзива nродължаваше и тя в

общи линии подкрепяше Флайшман и Поне. Резултатът от цялата канонада беше, че в мноrо страни по света започна­ ха да проверяват

правилността

на

експериментите за осъ­

ществяване на студен ядрен синтез. Потвърждекиа идваха

от къде ли не -

Япония, АнгЛИЯ, Унгария, СССР, Италкi,

Чехословакия, Индия, БразiiЛИi, дори България! Спомням ек отлично един брой от съществуващия все още тогава вестник "Работническо дело", където на почти цяла страни­ ца се разказваше с умиление за поредния успех на българс­

ката наука. Дома химици НоRИнски=баща и син, от то­ гавашния ВШiш химико-технологичен инститvт се ".....,...._

наре,ж,цаха

сред

учените,

умеещи

да

осъществяват. студен

ядрен синтезL Никой не подозираше, че до скандала остава само една кра11ка, а: и никой не искаше да мисли за подобно

79

·

.

развитие. В типичен соце_еалистичен стил българският '\И· . .. . . .

.

....

та тел научи, че сме внесли съОТветен принос в .съкровищ-

ницата на световната науха. • 1елевизията пък показа ~pyr наш "специалист" по въпрос~ия синтез, който ни успокои,

че има в джоба, си не само пррект за запушване на озонната дупка, но и средство за изпол:зване ца чистата вода като. ав­

томобилно гориво (вероятно чрез реакцията на студен яд­ рен синтез). Впрочем т9ва е единственият случай, когат~ в скандал на науката са свързани, макар и косвен;о, имена на

български учени. 3а това им11 съответни причини и те ще

оъдат коментирани по-късно. Какво повече можеше да ,се иска? Сензационцо откри­ тие, смели

идеи, ексnерименти, потвърдеци nочти в целия

свят. Нищо не говореше, че Цоже да се стигне до скандал.

Да, така изглеждаха нещата ;на повърхността, където б$[Ха· достатъчци само общи nриказки. Много отдав;на, още от са­

мото начало на обявяване на стуДения ядрен синтез, се чу­ ха и критични гласове. Никой не ги ,чу в общата еуфория.

Ако Флайшман и Поис не ()яха известни учени, никой н:е би nриел експерименти,rе им, с достатъчна сериозност

-

така твърдят някои от известните критици. Но в името на научната истина трябва да се }{Зяснят много неща, дори то­

ва да е свързано с неприятнорти, обиди и недоразумения. Така или иначе целият този ст'уден ядрен синтез е ни о 110-

вече от илюзия~ за луда, само

.

ва е. не, само

убеждението, иб и ексnерименталното основание Щ 'Урима немски учени - Герхард Крайза, Гюнтер Маркс и Валдф­ рид Плит. Те се занимават с:рс сериозна и неnредубедена nроверка на всичко извършено от Флайшман и Поне. Тех­ ните резултати

са

nресконференция -

публикув~ни

и

nредставени яа друга

в Берлин. ·

В печата се появиха съвсем кратки резюмета ца разгле­

даните в Берлин въnроси и 11е мога да осведомя читател:Я как изглеждат Гюнтер Маркс k Валдфрид Плит от Свобод­ ния университет в Берлин и колегата им Герхард Крайза от

институт ДЕХЕМА във .Франкфурт на Майн. Но съм убе­ ден,

че

е

имало

много

.. nовече

журналисти,

отколкото

на

nрескоцференцията в Солт Ле~к сити. Те винаги 110душват кога една ситуация се заnлита. Ето какво казаха тримата

nрофесори в Берлин. Наблюдаваните явления в електрохимичната клетка. ра безсnорни, но те могат да намерят своето обяснение и без

80

да .се намесва ядрен синтез. Естестценият фон винаги съ­ държа малко количество неутрони. Това количество се ме­ ни

в

зависимост

от

времето

и

мястото

на

провеждане

на

експеримента. Не случайно Флайшман и Поне също откри­ ват,

че

някъде се регистрират

рони, а другаде

-

по-голямо

количество

неут­

по-малко. При истински ядрен синтез

количеството на неутроните не трябва да скача насам-на­ там и да е функция на мястото на опитите. Гама-лъченето също не е резултат от ядрени процеси, а естествен фон. До­ тук

}IO сnециалните nродукти на електрохимичното взаимо­

действие в клетката на Флайшман · и Поне. Но 'отк

се

взема голямото количество топлина при реак йя а?

ПреДи да преминем към топлинния е ект, дължим обяс­ нение за наблюдаваните малки количества тритий, заявиха

тримата критици. Нашите оnити показаха яе~~· че този изо­ топ на водорода присъства винаги в тежката вода и по вре­

ме на електролиза се натрупва в реакционната среда. За тЬ­ ва не е необходим никакъв ядрен синтез. Но да се върнем към отделяната топлина. По принцип

всяк~имично вэаимодеiГсТвие е ·~въоэано ~положителен илi\.2!Риuателен термичен ефект, т.е. има екэо-; и е.вдотер­ мични реакции, А ето какво се случва при разглеждания

проЦес. Деутерият от тежката вода се разтваря в паладие­ вия електрод и се разпределя равномерно в него. Постепен­ но разтвореният в ността се

паладия деутерий достига до повърх­

на електрода,

намира

над

както

нивото

на

и до

онази

течността

част от него, в

която

електрохимичната

клетка. Там става бурното окисляване на деутерия от кис­

лорО'да на въздуха. Специалистите по история на химията сигурно ще открият, че тук става дума за един добре поз­

нат ефект, наречен "огнивото на Дьоберайнер"

-

катали­

тично действие на платинови метали при окисляване на во-

, дород

с

отделяне

на

голямо

количество

топлина,

което

.загрява катализиращата nовърхност. Как е възможно елект­

рохимици като Флайшман и Поне да не се сетят за това? При техния експеримент нещата са били очевидни. Отнача­ ло nаладиевият електQод (р форма вече на цяло кубче) е бил изцяло потопен в течността. Деутерият се е··,~эасмук­

вал" от паладиевата гъба, нивото на. тежката вода е спаДа­ ло в хода на разлагането И и горната повърхност на кубчето в един момент е дошла в контакт с въэдуха. Кислородът

само това е чакал и е започнал бурното окисляване на раэт-

6.

Скаидапяте 1 науката

81

ворения тежък водород. Немските учени са провели интере­

сен ексnеримент, доказващ твърдението им. Те изnолзват лента от паладий, която след електролизата е толкова сил­

но нажежена, че с нейна помощ лесно се nрави отвор в де­ бел дървен nлот. Всичко се обяснява само с каталитичната реакция, а за ядрен синтез не може и да става дума. За съ­ жаление

тази тоnлина

няма

никакво nрактическо

значение,

ли прив_лечеии от простотата на ексnеримента и от неверо­

ятните по~едици от действително осъществен ядрен сии­

тез на студено. Затова теt макар и учени с опит, се увличат

в nрибърза!:i~ и очевJЩно иеЩни заключения. · IТрООтото

Техническо изпълиение на "технйя" студен ядрен снитез би било от огромна nолза за цялото човечество. Таnв глоба­ лен проблем дразни сетивата и самолюбието та разре­ шаването му е гаранция· не само за Нобелова награда, но и за запазен периметър в историята на науката. Обратната страна на тази възможност е самоизмамата и

скандалното развИтие на не

азби а се,

ата. Нали биха се намерили

J(opa, за които казаното от Флайшман и Поне е стремеж за бърЗа слава, може би преднамерена измама. Липсват ~ери­ озни научни доводи, за да може експериментът да се възп­

риеме като нов тип ядрена реакция. Всичко остава в рамки­

те на "красива мечта", "науче11 сънf' и цялото общество

преживя пор~на ta сензация и nоредното разочарованй';.

'

Научният език е твърде сух и специфичен, но журналис­

тите се погрижиха за пълното ~писание на

скандалната

случка. Тук защитният механизъм на знанието сработи, но

нима е лесно да се обясни вълната от горещи nоследовате-\\ ли на "училищния експеримент" на Флайшман и Поне от· страна на хора и лабо ато ии с изг аден авторитет? Ясно е, че причина за научен скандал може да лание да nостигнеш триум

но м

fl!'-

82

J<

за

ъде и горещото же­

ница в

еме и за възмож-

разход на интелектуална енергия.

ХАНИ ЕРКСЛЕБЕН

-

ПРЕДАНАТА

ФАЛШИФИКАТОРКА

Може би най-сериозната форма на проява на на­ учен

скандал

рал,

спазване

е

СВ'kрзана

с

преднамерената, дори

Жуланаrа

измама. 'Ук вече трудно може да се говори за е_тика, мо­ на принципи

или

изкривяване на защитните

лостове в научното знание. Струва ми се, че точно такъв особен случай е този на Хани Еркслебен един малко познат и дискутиран скандал.

Причината за мълчанието около Хани Еркслебен може:: би се дължи на отдалечеността на събитията от днешния ден.

Представете си следната романтична версия на случило­ то се с Хани Еркслебен. В катедрата, ръководена от вече

възрастен и добродушеи професор, настъпва време за про­ мяна. Старецът се оттегля от активна дейност и на негово пристига млад и енергичен извънреден професор,

място

който само за броени месеци се сдобива с мечтаната от всеки университетски преподавател титла "редовен профе­ сор", "ординариус". При това решението на уважавания академичен съвет не се основава на някакво ходатайство

или пък на необходимостта в осиротялата катедра да има задължително силна чрез званието си личност.

Нищо по­

добно! Младият учен е вече утвърдено име и само използва овакантената професура, за да направи естествена крачка

напред в кариерата си. Още повече, че намира същото поле за научната си дейност. Строг, набожен и принципен е но­ вият "ординариус", а външността му подхожда повече на юбимец от белия екран като Рудолф Валентино, отколко­ то на шеф на малка катедра в провинциален университет. Амбициите на професора съответстват на безупречния му морал - няма съмнение, че той иска да се запише в списъ­ ка на известните, успелите в науката хора, иска да е автор

на нещо свое, което ще остане в научните анали. Нека засе­

га не съобЩаваме подробности по намеренията на въпрос­

ния млад nрофесор. Та~а или иначе, той е важен участник в азигралата се драма.

, 83

Дори човек да е мноrо далеч от фантазията на белетрис­ та, не може да не си представи, че за такъв изходен типаж

подхожда най-много едка прелестна и предана асистентка. Тя пристига един дек с малкото си, поизтрито от честа

употреба куфарче в катедрата и смутено пита дали отгова­ ря на истината съобщението, че професорът търси асистент. Младата жена веднага привлича вниманието на шефа, като можем да гадаем дали причината за това е привлекателна­

та И външност или решителността, излъчвана от скромното

облекло и поостаряло куфарче. Но като че ли ndLважно е, че бъдещата асистентка също харесва много своя "ординаа риус". Тук сръчният белетрист би могъл да ни разкрие н.я­ кои вътрешни

вълнения

на момичето, изразяващи

се

в из­

червяване, потреnерване на гласа или свеждане на погледа.

Без да навлизаме в подробности, трябва да отбележим, че

госпожицата е вторият, бих казал главният, участник в ис­

1

торията.

Ако един биограф поема риска да свърже съдбите на проф. Фриц Къогл и асистентката му Хани Еркслебен чрез някаква

романтична

нишка,

фактите около тяхното

иЗлагане

на

дългогодишно сътрудничество

то

конкретното

не

.

изисква подобио предварително условие. Наистина е инте­

ресно да откриеш зад тези факти някаква психологическа нагласа, обясняваща. драматичността на случката. Но в името на истината трябва да се признае, че липсват сведе­ ния, кокто да доказват недвусмислено, че Хани Еркслебен е била безнадеждно влюбена в своя професор и че преда­ ността И е отчаян опит да защити от разочарование идола си. Напротив, Хани е имала семейство, свой личеи живот, била е доста независима в работата си.

Вместо да се ровим ·в обстоятелства, които биха заинте­ ресували

психоаналитиците,

нека

видим

какво

точно

се

е

случило. А след това бихме могли да поразсъждаваме и~

въпроса "защо?".

; '.

През 30-те години учените, занимаващи се с физиологи- '

.ята на растенията, се стремят да определят факторите, кои- ;' то влияят на растежа им. Особено активни са изследвания: та на утрехтски.я професор Вент, който има сериозни, постижения в тази област. Като че ли остава само крачк:t до успеха - изолираието на растителиите фактори по хи~ мически пъt и доказваието им с меrодите на химичния ана­

лиз. Само че Веит е вече възрастен и нищо не разбира от

84

химия. Ето защо решава да се оттегли и препоръчва на ака­

демичния съвет да избере за следващ редовен професор много по-младия химик оргаинк Фриц Кьогл. Кьогл - прис­

тига в Утрехт със солидни препоръки и успехи в областта на химията на природните вещества. Съвсем естествено е той да се опита да изолира от дадено растение иеговюr

"растителеи фактор". Новият професор nредполага, че въп­ росните фактори ще съответстват по принцип на хормони­ те,

които

регулират

процесите

в

животинския

организъм.

Затова и методът за проследяване на обогатяването на да­

дена .~реда с растителен фактор би могъл да бъде тестът за изучаване на хормоните. По принцип тестът е биологичеи, като се проследява какво е въздействието на изолираното

вещество в-ьрху някаква хранители~ среда (растения, Царе~ вично масло, животииекИ материал и др.). Предварителни~ те опити ка Кьогл и Еркслебеи показали, че много удобна

среда за

абота е човешката урина. Те п едnоложили, че

растителният

актор

наричан от тях растителеи хормон) се

приема с х аната и-се изхвъ ля частично неn омеиеи чрез

..~

а

че тя е

до

ен материал за изолираието

новото и непознато дотогава вещество.

.на

сно е впрочем, че

КЬогл е намерил ДоtS'Ьр nомощник в лицето ка Хаки.Заnоч~ ва едно дълго и сложно изследване

те~_ния . хор.мон не.

Jl

--'-

изолиране на расти~

.

неговото пълно химично охарактеризира~

·

Работата в химичната лаборатория не е от най-nриятни­ те. Не зная колко време е nрекарвал там професорът, но Хани Еркслебен е била постоянно там. Обработката на из­ ходнИя материал с екстрахиращи разтвори, изnаряване, дес­

тилацюr, обогатяване, пречистване, анализ - все дълги и сложни операции. Няма съмнение, че Хани се е вживила в идеита за изолиране на растителните фактори. А Кьог л е очаквал с нетърпение благоприятен резултат. И наистина усnехът ке закъснява - в лабораторията се получават ня­ колко милиграма кристалио вещество, като анализът показ•

ва, че в молекулата му се съдържат атома водород и

5

18

атома въглерод,

32

атома кислород. Оставало още провеж­

даието на структуреи анализ, за да се разбере по каirЬв на­ чин са разnоложени · атомите в. голямата молекула. Но за

целта са били необходими п~rолеми количества от иовото вещество и затова лабораторните оnити трябвало да про­ дължат. Кьогл вече е нарекъл новото вещество "ауJСсии а"

85

и е безкрайно щастлив, безкрайно доволен от усърдието и способностите на своита асистентка. Хани трибва да продЪлжи с още по-високо темпо. За щастие тя намира човек, в чиято урина се откриват неочак­

вано голямо · количество "ауксин". Анализът показал, че в молекулата на този ауксин се съдъ жат азотни атоми и той бил наречен хет уксии. Виимател){ото п учваие показа­ ло, че става дума за сравнително просто съединение, извес­ тио като индолоцетна киселина.

Тук трибва да се направи малко отклонение. Веднага ще се разбере, че в цялата история има нещо нередно. Пъе,воi

всеки който изучава днес биология, знае, че индолоЦетната киселина е фактически

фактор за растежа на растенията, т. е. техниит "ауксин". ].тор~ ни~ ойНвече не споменава за откритието на Къогл

-

"ауксин а

1.

о това е съвременно­

то състояние. Тогава, преди шест десетилетия, нещата са

изглеждали по друг начин. ·Госпожа Еркслебен оrlределя химичната структура на изолираното от нея (и разбира се,

Кьогл) ново съединение и поставя данните от анализите върху бюрото на проф~сора. Той ги преглежда внимателно и пише съответно научна публикации. Така целият свят на­

учава за едно забележително откритие на химията и на физкологията на растенията.

За съжаление всичко това е било чисто и просто измама ..

ДaJ.~HJrre ka Хани ~ркслебен

sg .lfэцало

измисленИ. · Ф@!'itи­

ви. Не съществува никакъв ауксин а, нито пък по-късно от­ критии ауксин Ь. Но защо е било необходимо госпожа Ерк­ слебен, доказано сnособна химичка .експериментаторка, да

си послужи с измама, довела в крайна сметка до~кандал? Едва ли някой може да намери точния отговор, тъй като всички

участиици

в

скандала

отдавна

са

се

преселили

в

един по-добър свят от иашии. Но могат да се правят пред­

положения, като се използва едновременно фантазията на белетриста и логиката на учения. · За първия могат да се от­ крият

някакви

нюанси

на

душевно

терзание,

несподелена

любов или твърдо намерение да не се разочарова обектът на възхищение Къогл. Човекът на науката сигурно ще пос­ ледва друга пътека. Първоначапното изолиране на кристал­

ния ауксии а (според авторите му), който е показал висока

биологична аkтивиост, не се е възпроизвело в следващите

експерименти. Но Кьогл вече е обивил на научния свят, че е откривател на растителен хормон. Неговото окончателно

86

·

решение за публикуване на резултатите идва, след като Ха­ ни му предава сведенията за добива, синтеза, структурата/

А Къогл е строг шеф, едва ли би се зарадвал, ако разбере, че Хани е действала несигурно, прибързано. Вместо да си признае, че е допуснала грешка, тя е решила да тръгне по пътя на измамата и просто си е измисляла следващите екс­ периментални резултати.

Не е напълно ясно дали Фриц Къогл си е давал сметка

за неубедителността ка собствените си заключения за аук­ сиките. Не е възможно един голям учен като него да не си

дава сметка, че никой друг не е успял да възпроизведе опи· тите. Отново се връщаме към феномена Илмензее за уни· калкостта на даден експериментатор. Обаче Къогл е съзна· вал, че такава уникалност е несигурно научно основание, и

е прибегнал до ход на отчаяние. Малко преди своята смърт (през 1959 г.) професорът предава малко количество от ори· гиналния ауксин и някои други

nродукти

ка превръщаието

му на свои последователи. Той ги моли да запазят преnара· тите за времена, когато методИте за химичен анализ ще се

усъвършенстват и тогава ще може да се разбере дали той е

пата

на

жлъчните

миналия век и с

киселини,

познато

още

от

средата

на

ещащо се в малко количество в урината.

Химичните свойства на к

лината показват

алечно п до­

бие със свойствата JЩ предполаrаемия ауксии а, описани от Кьогл.

Цялата

история става

ПJ?2Зрачиа за химика.

Първото

кристали~ество, изолирано от урниата, ё билонедоста· тъчно чиста холева киселина, придружена от иетииската ак­

Т!fвна субстан ия на

астежа икдолоцетна киселина. Пора­

ди това кристалите, тъкмо защ т

е са били достатъчно

чисти, са показвали биологичка активност. По-нататъшното пречистване

намалявало

все

nовече

и nовече тази

актив­

ност. Хани Еркслебен е била изnравена nред трудно разре­ шима дилема

-

да разкрие

nровала или да nродължи да

играе ролята на nредака асистентка на един забележителеи откривател.

87

В началото на работата

(1934

и

1935)

все още е било въз­

можно да се поправи грешката, без да повлияе на авторите­ та на Кьогл или на Еркслебен. Признаването на заблудата

би ималоле само етично измерение. То би спестило усили­ ита

на

много други

учени,

които

напразно

са

се оnитвали

да възпроизвеждат откритието от Утрехт. За нещастие на

всички тези

Хани

n

едnочита мълчанието и фалша.

Друго съединение, представено от иеи като пр а ауксииа, се оказва обикновена фталова киселина, вещество, с което работят стотици химици. Другнит ауксин 6 nредс­

тавлива тиосемикарбазид, реактив, който не лиnсва в нито една химична лаборатории. Излиза, че Хани просто се е пресягала до сбирката с реактиви, грабвала някои стъклени­ ца и изсипвала от неи веществото. После то представ•ла на

шефа си като очакван от него сnециален nрепарат, изолиран от никой природеи nродукт.

Очертаннита на скандала, който се разгар• фактически .ro действия, личат още nрез

години след предизвикалите

ЗО-те години. Опитите да се Получи ауксин в други лабора­ тории са били безуспешни, както вече се сnо~ена. Твърде важно е било да се притежава известно количество от ори­ гиналиии nрепарат. Хани ревниво е nазела ••свои" ауксин и не е пращала никога от него . в други лаборатории, незави­

симо от настойчивите молбИ. Колко аспиранти са гyбe.Jt'Jt: надежди и години в желанието да получат ауксинl

"

В същото време Кьогл е бил убеден в nравотата на сво­ ите изследвани•,

макар че по-късно

е коригирал

nърв~аа- .

чално дадената от Хани структурна формула. Сигурно са

го измъчвали съмнени•, но и той е оставал непреклонеи и във всичките си публикации е защитавал изследвани•та по тази фатална тема. Госпожа Еркслебеи като че ли свиква с измамите си. Нали до момента те не са предизвикали нищо сериозао?

_ \Опитите в лаборатори•та продължават. nрофесорът. е дово­ леи и ласхаво етапите

на

JI потуnва по рамото, когато му разказва з~

пречистване

и ~нализ

на

аухсииите

а

техните

производни. Такава предаиост трябва да бъде оценена цо

достойнство. Ето защо ти ,.открива''. че в хидролизати от

белтък на туморни тъкани се намират D-аминокиселини, . главно D-глутаминова киселина. Данните са nубликувани

малко след историита с ауксииите - 1939-1940 г. Кьогл е отново очароваи, тъй като е убеден, че тези експеримеJfтИ :

88

решават веднъж завинаги проблема с раковите заболявания - според професора (и съответните експерименти на Еркс­ лебен) раковите клетки са загубили свойство да вграждат в структурата си нормални аминокиселини, нещо обикновено за нормалните клетки. Щом се познава този механизъм, не е трудно да се открие път към елиминиJ!!!нето на. nаковите

кл~. е. за лечение на този бич за човечеството. --....,..._

Наистина nредлаганата от Кьогл теория ЗiПричините за

злокачествените тумори е привлекателна и затова тя бързо

намери последователи. Но отново никой не успя да повто­ ри

онези

експерименти,

върху които

се

градеше

теорията.

Смутените изследователи молеха за съвет, пишеха писма до Кьогл, канеха Хани да пос~ти техните институти и да им помогне. Госпожа Еркслебен пътуваше с удоволствие, носейки със себе си техниката за специфичното изолиране на кристалната глутаминова киселина. Тя винаги успяваше да

изолира

препарата

и

го

предоставяше

великодушно

на

засрамените чужденци. Но странно защо една по-късна ре­

визия· на закупените от лабораторията на Кьогл химикали .41

доказва, че там е доставен цял килограм от глутаминовата

киселина коЛичество, достатъчно за двадесетгодишна норална работа в .биохимична л оратория , nроизводство на фабриката в ЕлберфелД. Защо? Много просто, Хани е израз­ ходвала големи количества от киселината при своите науч­

ни пътувания. Т.11 е нос.ела готови тръбички с препарат, зат­

варяла се е в лабораторията и е излизала тържестuващаот

тalt"C изкристализирала киселина/ В този смисъл т.11 е nазела собствената СИ техника ОТ ЧУЖдИ ОЧИ.

~

""Съдбата е показала благоразположение към неудържи­ мата фалшификаторка И й е спестила неприятностите на скандални разкрития. Може само да се предполага, че съ­

вестта й е nроговаряла от време на време и е смущавала спокойния й сън. Може би се е усnокоявала с мисълта, че изма

и в името на е

на п

еданост и на една нес­

п~елена любов. За. съжаление в науката не мо ат да се

nростят простъпките, дори когато се извършват с любов.

89

ЛЮБОВНИЯТ ТАНЦ НА БОГОМОЛКАТА ИЛИ КАК СЕ СЪЗДАВА НАУЧЕН МИТ

Не е необходимо човек да има специални знания

за насекомите, за да се вnечатли от богомолката. За пръв път се срещнах с нея "очи в очи", когато разглеждах албум с

репродукции

на

холандския

график

Мориц

Корнелис

Ешер. Какво толкова, ще кажете, един от многото графици, потърсили източник на вдъхновение от живата природа. Да,

но случаят с Ешер е nо-различен и може би заслужава спе­ циално внимание. Само ще отбележа, че той беше един от художниците, които черпеха сюжети от науката - в графи­ ките му с учудване може да откриете красотата на христал­ ната

симетрия,

математическите

повърхнини,

невъзможни­

те архитектурни конструкции, занимаващи въображение.:> на цели поколения строители и учени. Струва .ми се, че не случайно е създал дърворезбата си "Сън" - върху тялото на заспал (а може би мъртъв?) висш духовен сановник е застанала богомолка в типична поза, която впрочем е при­ чина за наименованието И. Но докато тази рисунка ни из­ пълва с някаква симпатия към насекомото, научнопопуляр­

ният филм, който представяше неговия начин на жив.от, разкриваше някои ужасяващи качества. Запомнил съм зави­ наги хак женехата богомолка изяжда партнъора см след осъществя~не на необходимата за продължение на ·"рода копулация. Сцената във филма не беше представена ясно, губеше

се

последователността

дикторският текст настойчиво

на ни

кадрите водеше

и

към

единствено извода,

че

любенето с богомолка е жизненоопасно дело.

Вероятно бих отминал този факт и бих забравил подроб­

ностите около сексуалния живот на богомолката, ако меж-. дуиременно не бяха се .случили две важни събития. Първо­ има донякъде политически оттенък. ето

90

о

щество

разк

елости

ево

емократизиран то одата

та, но няма спор, че гледаме с други очи на интимните чо­ вешки отношения и ставаме чувствителни към сексуалната

тема. Ето защо подробностите за някои странности в лю­ бовния живот на живите организми ни занимават активно . ... Второто събитие е чисто научно по природа. Научните

спИСания съоб"'щиха ~дин _сензационеи факт. _Професорът по биология от Калифорнийския университет в Санта. Круз

Джексън Дейвис и специалистът по психология на живот­ ните от Техническия университет в Брауншвайг, Германия, Ехехард Лиске публикуваха съвършено нови данни за пове­ дението на богомолката. Нещо повече двамата учени правят опит за истинска анатомия на един научеи мит, про­

съществувал много десетилети\ Това е митът за сексуал­

ния канибализъм на богомолката. Така че в малкото иасе­

~омо се фокусира не едно обикновено научно изслеДване или

поредна

традициоина

дискусия,

а

истински

научеи

скандал.

на

Нека се придвижим последователно в деликатиата тема ния мит за богомолката. Много култури имат свои

со ствени тълкув

а поведенИе о на насекомото, което

предизвиква почит, респект и суеверие. Богомолката е от­

личеи ловец и "ловната" й: nоза е тази, която е създала при­ ликата с молещ се човек. Латинското. име "манти с", което често придружава наименованието на различии видове бо­

гомо.цки, означава пророк, божествено начало. Не случайно в някои страни е разпространена легендата, че богомолката е създадена, за да показва на хората правилиото положение

пр~ молитвата към Всевишния. В Далечния изток изсушени богом2_лки имат магическа сила и могат да лекуват болни. Дори в модерните развити страни това странно насекомо се

радва на специално внимание, особено като участник в раз­ ни легенди: в Итал·ия селяните избягват да гледат богомол­ ка, тъй като това носело болести, а в днешна Америка на­

ричат

...богомолката

"убиец

на

магарета",

тъй

като

съществува мнение, че магарета, глътнали с храната си бо­ гомолки, умират в мъки.

Не е никак странно, че богомолката се оказва замесена 'fl в един научен мит. Всеки студент по биология учи, че ~ен­ ската богомолка изпълнява особеи ритуал при размножава­ нето - като неизбежна 1fa9T от любовния си танц, а после и от екстаз, тя обезглавява партньора си. Разбира се, този акт на секс алеи канибализъм отстранява зъка на бе ния ~ъжки и~дивид, ио за._еди

с·

ва О<(JЧУQява.-по-иататъшио

91

осъществиване на сексуални• акт. Любопитното поведение

на богомолхата е описано подробно и интересно не само в учебници по биологи•. но и в попул•рното списание ,,Ней­ шънъл Джиоrрафик", което се разпростраюrва в милионин тиражи . При това статн•та за богомолката е придружена с убедителна фот~иа на обезглавен t4ъжки индивид, про­ дължаващ обаче любовни• акт. Не · е необходимо да се на­ помна, че ,,Нейшънъл Джиографик" е списание, прочуто с коректната и грижливо подбрана информации, така че и най-критичкиат читател едва .Пи ще се усъмни в нех. Но за­ що да

цитираме само

едко

научнопопулхрно

списание,

на

което все пак е разрешена известна свобода на интерпрета­

ции на научните фаJТи. Известната книга ,,Биологю1" на Хелън Къртис, претърпила tiиколко издании, предлага пъл-

но описание на феномена секс

молката.

кани~ого-·

ук също не липсва снимков материал за обезгла­

вен мъжки ИндивИд по време на копхлации. - Примерите в това отиошение могат да бъдат наистина впечатливащи. Към едногласиии хор на биолозите се при­ съединават гласовете на специалисти по поведение ка llи­

вотиите, вклЮчително такив~ имена като Джон Алкокс, Ке'­

кет Родър и неговите ученици. Биолози:rе и ентомолозите

имат пълната подкреnа на теори•та за еволюцията. TI ]rJа­ мира обJiскение на това кевероитно ивлеиие в живии св•т:

~гомолк~а е месоидеи организъм, а . в ракната есен, кога_: то наближава краят на живота й, липсват много от иасеко;. мите, с които та се храни; тъкмо в този критичен период

. богомолката има нужда от силна храна за . образуване .. на J . ,

:~~йцата си; прикосът на мъж:кии индивид е ке само в ?сигу­

раване на размножителкиа материал, а и в· храна за бъде­ щата майка. Легендата за сексуалики ханибализъм се настанива трайно в съзнанието на студеитите и учените. Всички с удОJ<wётвие заnомнит този двусмислен пример за с.;rранно

nоВедение. От една страна, той . илюстрира до какви храй­ носр може да стигне еволюцивта. за да осигури ~ществу­

в'I'Ието иа. . .щщен вид. От друга страна, сексуалниит хакиба­ лизъм дразни подсъзнанието и може да е ооект на безброй шеги в сферата ка човешки• сексуалек живот. Дейвис и Лиске започват с.воите ексnерименти с бо­ гомолката,

за да провервт дали съществува

взаимна връз­

ха ме:кду сексуалността И .и други форми на неiното

92

·

поведение. Двамата биолози с изненада откриват, че бого­ молката съвсем не се държи "по -учебник". Напротив, те за­

белязват съвършено нови форми на любовния танц между

мъжката и )}(!неката бОгомолкг,-к:оито не са описани-д"осе­ га."'С помощта на видеокамера те nоказват една нова по на­ "Чина на поведението си богомолка и това им дава основа­

ние да заключат, че митът за сексуалния канибализъм е

q1; скандални научни грешки. Само специалистите биха се интересували в подробнос­

създаван )!QдИО или. неволно

ти от конкретнит

вижения на мъжката и женската б

молка при Любовния танц.

о-важното е, че

о­

ейвис и Лис­

ке не са открили нищо подобно на свиреnост в ритуала, който предшества копулацията. Наистина е бил необходим един период на "сближаване" на двете насекоми, тъй като все

пак

е

нужно

доказателство,

че

намеренията

им

една

спрямо друга не са агресивни. Странната "хореография" на любовния тан показва, че женската богомолка: е по-неподбнеща а мъжката се ст е д покаже "любовни", а не "агресивни" намерения. амо в много малъi< рок от на

люденията се установява ата

в

на мъжката

богомолка от дебнещата женска, но това може да се о ясни

с фllкта, че насекомите са били оставяни гладни ПРеди "танца". Само в един случаи се е стигнало до фатаЛеи...,.из~ ~ т:е: Женската е закусила с мъжкия. Но интересното е,

ч'е това не е запОЧнало с обезглавяване, а със захапване на долната n,ст на тялото. В случаите на aтaJS'y»fнe не се стиr~ ~

.

нало

икакъв акт на коп

питите на

еивис -и

.

лация.

-

иске са голямо предизвикателст­

во към колегията -и същевременно повод за скандал. Дали тези двамата не търсят евтина сензация,

след като от тол­

кова години насам се смята за доказано, че богомолката е сексуален канибал?

ОтГоворът на двамата млади биолози предвижда скан­ далната възможност и затова те се опитват да направят ед­

на пълна дисекция на създадения мит за богомолката. Всичко започва с един анекдот, публикуван през 1784 г. В него се разказва за страстите на богомолката, като се имат предвид "Чисто човешки качества. Френският ентомо­

лог Жан Анри Фабр разкрасява историята и я допълва с но­ ви анекдотични черти. Немският nриродоизпитател Алек­ сандър фои Хумболт прави още по-надеждна началната версия,

като доказва,

че някои насекоми

могат да продъл-

93

жат да се движат и без глава, като движенията им са реф­ лексни. Така в началото на ХХ в. са поставени здравите ос­ нови на научния мит.

Решителната крачка е направена обаче през

1886

г. чрез

една статия, публикувана от някой си Д.Хауърд в списание

"Сайънс". Тя съдържа само

500

думи и е по-скоро критич­

но наблюдение, отколкото обобщаващ научен труд. За да не оставя една женска богомолка сама в стъкленицата, Ха-

.

уърд И.· достави компания ден

той

намира

-

.

'

.

от мъжки пол. На следващия

компаньона

полуизиден,

обезглавен,

но

върху гърба на женската, като очевидно изпълнява с чест съпружески задължения. Без да е наблюдавал процеса от­

начало докрай и без да повтори опита, Хауърд бърза да публикува странния факт. Нещо повече, той заключава, че нормалното размножаване пр·и богомолките протича точно по този странен начин.

Николко

години

nо-късно

този

опит

~

изпълнен

от

Р.Райли, но в неговата статия ще nрочетем, че той не наб­

людава онова, което е видял Хауърд. Самият откривател

заключава, че описаното от него поведение на богомолката не е "тв•ърдо правило". Странното е, че бъдещите изследо­ ватели никога не цитират втората статия на Хауърд, която не nотвърждава началните му наблюдения, а само първата,

с която се засява идеята за сексуалния канибализъм. МитЪт

набира скорост и ... последователи.

·

~

Иначе е необяснимо от научна гЛедна точка как са под­

минати изследванията на много биолози от началото на ве­ ка, които не успяват да поДкреnят тезата на Хауърд. Йзг­ лежда, че щом една идея се окаже nривлекателна (макар че

това е емоционален, а не научен термин), отричащите я ек­ сперименти често поnадат в зоната на nълния мрак. Така нли иначе, се стига до работите на Т.Ръдър, който налага напълно тезата за сексуалната свирепост на богомолката.

Дейвис и Лиске анализират внимателно трудовете на тази

знаменитост в биологията и никъде не откриват основания да се твърди, че рефлексите на обезглавения мъжки инди­ вид имат отношение към сексуалното поведение на бого­ молките. Самиит Ръдър споменава мимоходом, че описанн­ ето

на

Хауърд

може

би

се

отнася

до

поведение

на

богомолката в неес'!ествена за нея среда. Отново никой не цитира тази част от заключенията, просто е неудобно и не съвпада с общия (митологичен) поток. Наистина има учени,

94

които твърд•т, че сексуалии•т канибализъм на бедиата бо­ rомолха е жизнена необходимост за нейни• род. Ето защо идеJiта се утвърждава и влиза с триумф в учебниците.

Когато нещо е учебникарска матери•, трудно се ревизи­ ра. ПоколеииJI ученици и студенти се подхилват над сексу­ алните пе.рверзии ка богомолката, измислiт се остри шеги, подмятат се неприличии захачки. Нима мьже · да се очахва,

че в периоди на утвърждаване на сексуалната свобода и

борба с пуритаиизма ще е трудно да се виедри в съзнаике­ то една аналоги• на човешкото сексуално поведение (образ­

цово в сравиение с това на богомолката независимо от ва­ риациите на перверзността) с това на животински• свJiт? Редица изследователи дори твърд.я:т, че в сехсуалиия хани­

бализъм се открива идеJiта за жертване на отделната лич­

,иост в името на колектива, в 'името на съхраиJiването на ви­ да.

Впрочем

нашиат,

сопреалистичиият;

начин

на

съществуване пасваше побре в тази схема на жертване в

и~то

iii колективизщ&.

Дейви~ и Лис~tе предлагат сво• схема за демитологизи­ ране в науката. TJI съдържа три осиовни момента. Първо,

необходимо е да се провери дали поддържаиата

,$

момен- ,..

та теориJI не влиза в противоречие с общовалидни принци­ пи. Второ. задължително е да се повтор•т оригиналките ек­ сперименти,

довели до утвърждаване на мита. Теето, алтернативиото об•снеиие на основата на новите ексПери­

менти трябва да убеди и най-големи• скептик от научиата колеги•. Тогава всичко няма да изглежда като екаидал и

предизвикателство, а като необходим елемент в научиото търсене. В съгласие със своа .,план за демитологизиране" Дейвис и Лиске поставJiт редица въпроси пред учени, които безрезервно. приемат идеята за сексуални• канибализъм на

богомолката. Но как fiиxa отговорили на въnросите на два­ мата биолози? Обезглавяваието на партньора съвсем не е в съгласие с еволюциоината теори.s:. Хипотезата, че трабва да се жертва индивидът за сметка на общността, може да има nочва, ако се приеме, че мъжки•т индивид ще е в състояние да осигу­

ри участие в размножителинж процес не веднъж, а многок­

ратно. Тъй като това не се предвижда в ми11а, следва, че ще

става промяна в генетичния тип на мъжката богомолка (все пак защитен ход) и в крайна сметха ще се повлиае на разм­

ножителиата способиост на целю~: вид.

95

Изnолзваието на свръхмодерна видеотехника за наблю­ даване и заnисване на любовиюr танц на богомалхата nома­ га за намиране на окончателеи отговор за

xaparrepa

на nре­

дишните иаблюдеии• - те не са били достатъчно корехтин и убедителни. А тъхмо новите оnити са nоложителии по отноUlение

на

една

на богомолката

алтернативна хиnотеза

за

nоведекието

е­ еiiги а смислено nредпаз иво и ез хакибализъм . ' се nак не мина ез скандали. кого иолози обвиниха Дейвис и Лиске в прибързаност. Техни•т отговор е, че к•­ ма nо-трудно неЩо в науката от това да оборваш научен мит. Необходимо е да се изредит н•колхо nокопенюr, за да изчезне неговата "учебникарсха« сила ипи ·.nък емоционап­

-

т• е агресивна, ио в секс алко оти

ние

ката пр•влекателиост,

nод:креnека с поредица от прочути

имена. Може би една от поJJезните форми за демитологи:аа­ ци• да е действително добре обмислени•т и настойчиво поддържаи научеи скандал. Миел•, че в това отиошение ии-

:кой не може да укори Дейвис и Лиске. .

96

·

ИСТИНА И ЛЪЖА В ЕЗИКА НА ТЯЛОТО

·-·

-•--..

Спомням си отличко с какъа възторг прочетох

бестселъра на Дезмънд Морис "Голата маймуна". Книгата беше твърде спорна, макар че никой ке отричаше оригинал­

ния стил ка автора. Голата маймуна беше всъщност Хомо сапиенс и, биологът Морис откриваше в неговото поведение

БХ"Од;н;и,:"Чi~е:;р.;;:т;и::с?:п~о='в:-е~д:-е:.:н=:ието ка други представители от жи-

вии свит. Освен това авторът търсеше аналогии между чо­ вешките качества като агресивност,

грижа за поколението,

сексуален живот (много често цитирана глава от книгата и

може би най-интересно написаната}, неофилия и неофобия, обществени проиви и т.н. със същите феиомени сред висши­ те животни. Много учени осъждат подобка аналогия в тео-­ риите за човешкото поведение и Морис действително полу­ чи някои скеnтични оценки. Но като четиво "Голата маймуна" и до днес е образец за великолеnиа научна поnу­ ляризация.

Николко годики след тази интереска книга Дезмъкд Мо­ рис nубликува още една, които достигна отново м~лиоиии тиражи. "Да наблюдаваш човека" (това е заглавието ка

книгата) беше опит да се отк~ ~:~ецица ..r.е_аматични" пра­ вила в езика ка човешкото тило. Ученият прави внимателек

анализ на огромеи фактически материал, главно под форма ка

снимки,

като

предлага

свое

тълкуване

ка

езика

ка

чо­

вешхите жестове и движения ка тилото. Този своеобразен речник разкрива интересна хипотеза на Морис ке

.2!

v---

-

жестовете

--~

случаики ръкомахакии, а външеи израз ка настроекия

и кам~еиия. Идежта е подхрепека солидно с огромеа по обема си видеоматериал, който каиетина кара читател• да приеме без особеки резерви хипотезата, ~· ка интересек и многозначителек , език.

Впрочем всеки от

кае, дори и да не е чел "Да наблюдаваш човека", може да

назове поне едка дузина примери за конхреткото и емоцио­

нално значение на никои жестове. Достатъчно е да си при­ помким само хилядите

участници на

ки политически митииги сле

чееки• ~копол над

аз

първите за страката

ушавакето ка комунисти-

те

с увлечение

екан

ираха

~-- ~ .....

7. С!<андаJJите

1 иаухата

97

своите искания и симnатии с недвусмислени жестове -

--~ли с nалец, сочещ надолу (оnозиционните митинги), или с вдигнат нагоре nалец (комунистическите митинги).

r

Привлекателността на идеята за разгадаване на скритите

nослания

на езика

на тялото сnечели на своя страна

мо любоnитни лаици,

не са­

но и много от "бихейвиористите"

(учен""й, които се занимават с р~личии cтpa'ifil на ЧoDemRot<> nоведение). Тук се криеше не само едно чисто дюбаnитство

и желание да разбереш nо-добре някой nолитически nарт­ ньор или оnонент, но да откриеш в крайна сметка най-ин­

тимните и неизказани с думи тайни на ,сексуалното взаим­ но привличане.

В

това

отношение

. кн11гата

"Езикът

н.а

тялото" от Джулиъс Фаст съnернИчеше на бестселърите на

·

·-мо-::р'"'и"'с,..,....н'"'о~<У.~т:--:д:::р:::у:::г:::а:--::с=т:::р:::а:::н:-::а-,-:т=ъ:-:к::м:-:::::о~т=я стана nричина за остри атаки и за съответен научен скандал.

Представете си следната ситуация. Отивате на някакво nразненство. Вие сте млад и силен, неангажиран nостоянно

с nартньорка и в момента сте сам и свободен. Празненство­ то е многолюдно, пълно е с млади момичета и само от вас.

зависи дали ще разберете техните телесни сигнали и да си намерите съответна комnания. Ако сте чели "Езикът на тя­ лото", би сл~двало да наблюдавате внимателно лицата на момичетата и да откриете дали зениците им се разширяват

или не; nо-нататък трябва да обърнете внИмание на начина, по който те седят

-

с кръстосани или разтворени ръце и

крака; следете внимателно дали nри разговор с вас те коnи­ рат някои

ваши движения, с което демонстрират готовност

за контакт.

Това е само една от многото възможности, които nред­

лага езикът на тялото, интерnретиран от Джулиъс Фаст.

Веднага трябва да добавим, че 80-те години минаха nод знака: на "nсихочувствителността" и беше съвсем естестве­ но човек да nолюбоnитства nовече за самия себе си. Изг­ леждаше, че Джулиъс Фаст и Дезмънд Морис му даваха

отлична възможност за това. Нима беше възможно да се устои на обещание· от рода "Усвоявайки езика на тялото, вие ще можете да nровиквате в личните тайни на nознати и неnознати. Как се движите и защо nравите тъкмо оnределе­

ни движения? Издава ли тялото тайните ви? Какво кара ед­ на девойка да каже чрез езика на тялото, че е на ваше раз­

nоложение ... "

Кой

бк устоял на nодобно nредложение?

Още nовече че всички ние сме снабдени с ·яеобходимите

98

инструменти за разбиране на телесните сигиали очи и уши. Не изглеждаше трудно да станеш експерт по език на тялото и да си осигуриш успех от всякакъв вид

-

ио най­

вече сексуалеи.

Интересиото е, че в книгата на Джулиъс Фаст непрекъс­ нато се говори за наука и научеи nодход. Авторът нито за момент не доnуска,

че в случая може да играе роля интуи­

цията или нещо подобко. Не, Фаст говори за "кова и въл­ куваща наука, която едва сега е открита и използвана". За отбелязване е, че Морис не nрави' nодобни спекулации и ка­ тегорични твърдения. Не е зле да се запознаем с доводите ка Фаст (а и ка други nривърженици ка идеята за строго оnределен език на тялото). Първият от тях е, че истинските чувства на хората се отразяват глю~но чрез телесно (невер­

ба-яно) поведение. Ето пример от книгата: "Клинични изследвания разкриват до каква стеnен ези­ кът на тялото може фактически да nротиворечи на словес­ ната (вербалната) комуникация. Класически пример за това е млада жена, която заявява на своя nсихоаналитик, че оби­ ча силно своя nриятел, но в същото време клати главата си

в знак на несъзнателно отрицание." Лесно може да се намерят още много nримери като този в книгата на Фаст, особено в главата "Мълчаливият език на

любовта". Майк не е от най-добре изглеждащите младежи, които

покоряват

сърцата

на

момичетата

от

nръв

поглед.

Въnреки това на всяко парти Майк "nечели точки". Тайната

му се крие във факта, че той игнорира онова, което жените му казват (с устата· си), а се концентрира върху онова, кое­ то му съобщават с телата си. Дори ако едно момиче казва, че не се интересува от Майк, дори ако тя му казва реши­

телно да се "чупи", момъкът не отстъnва, докато девойката "седи с разтворени крака, символично отворена и канеща~

(цитат от книrата на Фаст). Или nък същата девойка невол­ но nогалва гърдите си. Или докосва бедрата си. Виждате колко възможности има на разположение въпросният Майк, за да разбере, че момичето съйсем не го отхвърля чрез ези­ ка на тялото си.

Втората основна теза на привържениците на Фаст е, че всеки може да научи специфичния език на тялото и да изn­ раща съответни послания до възможните партньори (сексу­

ални или стопансю~). Нека се върнем към феноменалния Майк, за който .Фаст nише:

99

.,Той знае дузина жестове, може би неосъзнати, които също говорят нещо за неговото сексуално послание. Когато Майк се облегне на стената, за да се огледа в помещение­ то, позата му не е случайна: хълбоците са изнесени напред, краката му са леко разкрачени. Всичко това е сигурен сек­ суален сигнал." Не зная дали читателят ще се интересува от другите те­

лесни послания на Майк (сnоред Джулиъс Фаст), но заслу­

жава да се отбележи, че прилежиият "боди спийкър" (гово­ рещ чрез тялото, си - бел.авт.) ще трябва да изпълни още няколко неща. Например да nъхне показалците си в колана, така че те да сочат надолу хъм гениталиите му. Това е в пълно съответствие с позата на познатите ни от уестърните

суnеркаубои, особено от групата на "лошите". В този слу­ чай позата е на заплашителната сексуалност, но какво им остава на бедните жени

-

да приемат със смесени чувства

(страх, желание, омраза) мъжкото предизвикателство. Спо~

ред Фаст такъв мъж казва недвусмислено: "Аз съм сексу­ ална заплаха. Аз съм опасен, когато съм насаме с жена. Аз съм мъж и те желая." Вnрочем, без да има чак такива пре­ тенции, Майк изпраща същите по смисъл сигнали. Съветът, който книгата дава, е, че ако мъжът желае ед­ на жена, то трябва да И nокаже това с изразните средства на каубоя. Наред с това научавате, че ако искате някой да се чувствува удобно във ваше nрисъствие, трябва да коnи­ рате неговите жестове. Предположението, че хората могат да изучат

езика на тялото и да изnращат съответни

сигна­

ли, добре съвпада с първата теза за невербалната комуни­ кативна същност на жестовете.

Сега идва ред за суровата критика, на която беше nодложена цялата хипотеза за езика на тялото и особено книгата на Джулиъс Фаст. Джефри Бийти е_ известен специалист по

nсихология в университета в Шеф'ийлд и тъкмо fой не се

nоколеба да обвини Фаст в несериозност и ненаучност. Шу­ мът около езика на тялото nредизвика бурни дискусии в на­ учния свят.

Ако хората могат да контролират невербалното си nове­

'

дение, каква е гаранцията, че те няма да казват лъжи чрез

него? Това е основният въnрос на Бийти. В този смисъл езихът на тялото не винаги ще отразява истинските ни чув­

ства, твърди ученият.

С други думи, ако Фаст наистина вярва, че "всяко движение разкрива една тайна", то един ст-

100

·

вената тайна, разкривана от много хора чрез тяхното левер­

бално поведение, е, че те са чели книгата на Джулиъсt Фаст, пише Бийти с насмеШка. По-съществени са обаче чисто научните му аргументи. Цялата концепция за езика на тялото се крие в приемането, че съществуват краен брой "пози", които могат да бъдат

идентифицирани и имат специфично значение подобно на думите, използвани в говоримия език. Но това е вярно до­

пускане само за определени специфични видове на безсло­ весното общуване. Наистина някои жестове имат специфич­

на

форма

и

съответно

характерен е знакът

"V"

специфично

значение.

Много

за победа, пръст, поставен на сле­

поочието и завъртян напред.,назад, за да се означи "луд", и т.н. Но за много други случаи е трудно и дори невъзможно да се извлече точното (съответстващо на словесното) значе­ ние.

Един жест завършва, друг започва, твърди Бийти. Цяла­

та невербална комуникация е композирана от продължава­ щи,

преливащи се едно в друго движения, а не от дискрет­

ни,

отделни,

кристализирали

жестове.

Добър

пример

за

това са жестовете, които придружават речта. Хората, които

говорят по телефона, често жестикулират с ръката, която не държи слушалката. При това основните движения на ръ­ ката се придружават с движения на китката и пръстите. Ни­ ма - можем

да

твърдим

със

сигурност

кога

завършва

един

жест и започва другият?

Никой от привържениците на усвоимия език на тялото не ни дава съвет как да извлечем отделен акт от ·целия по­

ток на жестикулации и пози. Напротив, те предлагат серия

.от изолирани действия. Не се казва нищо и по друг проб­ лем

-

какво да правим, ако сигналите от различни части

на тялото са различни по смисъл. Да ссвърнем към Майк,

предлага Бийти, но сега да го изправим пред друга ситуа­

ция. Добре, той не обръща внимание на думите, а наблюда­

ва дали краката са "отворени и канещи" или ръката "гали хълбощJте". Отлично! Но как ще nостъnи нашият човек, ако краката са "отворени и канещи", но ръцете са скръстени? Или пък краката са пак в същата канеща поза за един мо­ мент, а след това се "затварят"? Дали отnравената nокана е

оттеглена? Или nък девицата е на "разnоложение", но се nрави, че е скромна? Вариантите тук са наистина твърде много.

101

Важен момент в несловесната комуникация, застъnван горещо от Фаст и последователите му, е наличието на па­ ралелни

сигнали между хората, когато те искат да демонс­

трират съгласие. Но ето че някои интересни изследвания на·,

американските психолози Дебора Траут и Хауърд Розен- ' филд показват, че няма никакви конкретни доказателства на · акава теза.

Наистина Фаст подкрепя идеята си със серия от снимки на мъже и жени в различни пози. Но позите са эамръз.нали.

Известно е, че животът предлаrа съвсем друго. Общуване­

то с другите хора изисква способност за разчленяване на поведението

на отделни

сегменти,

игнориране

на

повторе­

нията и интегрирането на често пъти различни по характера

си сигнали. В книгите, посветени на езика на тялото, се об­ ръща

малко

внимание

на

цяла·та

сложност

на

човешкото

·

поведение.

Ядосаният на . нечувания успех на книгите за езика на тя­

лото Бийти предлага да се обърнем към научната литерату­ ра по този · въпрос. И на че се изпада в положението на скан­ дализиран

човек,

който

е

атакуван

заради

това,

че

има

успех: Оттук нататък Бийти използва своята "тежка артилерия".

·

Експерименти,

проведени

преди

време

от

Рос

Бък

в

Пенсилвания, САЩ, доказват, че спонтанното лицево изра­

жение не е много добър показател за истинското емоцио­ нално състояние на индивида . Бък и сътрудниците му из­ питват

точи

емоциит

,

тта,

с

която

хо

ата

обхванали друго лице.

могат

а цветни диаnозитиви те

nредставят серия от образи, обхващащи множество от заре-

.

дени с емоционалност визуални стимули, например "сексу_~

ални" (снимки на голи мъже и жени), "ландшафтни" (пейза­

жи,

местности),

"майчини"

(майки

с

малки

деца),

отблъскващи образи (изгаряни! и лицеви рани), необикнове­ ни образи (произведения на изкуствотg). Без да знаят, хора­

та, наблюдаващи диапозитивите, се снимат с видеокамера и техните изражения се наблюдават от други участници в

експеримента. Те всъщност трябва да оnределят какви чув­ ства изразяват наблюдаваните от тях хора. Бък организира опита така, че

жени

наблюдават жени и мъже

-

мъже.

При случайно съвпадение от 20 процента той намира, че женските дВ9Й!И и ентифицират 40 п оцента от

наблюде~~Ят~:.:.,i..,t,~ъж~и:

102

думи -

'

лицевото изражение не е най-добрюlт пока,.зател за емоцио­ наЛното състояние, а когато мЪже наблюдават мъже, !9 це е никакъв показател.

·

Това не е единственото научно изследване по темата на

скандала. Пол Екмън'от университета в КалИфорния · про­ в"ежда друга серия: ot ексnерименти за това; как. не.в_е_рбал­ ното поведение може да разкрИе · · вътрешното състояние на човека.

Ученият предполага, че. това поведение

наистина

може да разкрие някои истински чувства и затова той се за­ нимава с хора,

кокто

активно

се

занимават

с

измама,

т .е.

крдето словото не е истинска ifНдkкацИЯ за реални чувства. · Екмън предсказва, че краката ве2,оя:тно са най-добекят

ключ за измама," тъй като · лицето се коктролира съзнателно (то'фактически е източник на нак бързи и непосреДствени сигнали и при измама трябва да се владее най-добре). За краката практически липсва обратната в ъзка и затова най­ чес о ние не о ръщаме внимание на движенията на кракат.]

си. Така criopeд Екмън лицето е "съоръжено" най-подходя­

що за лъжа а и за "изтиfuе на ин ормацня:'' и затова е най-

Щ ..,_

мам

ият ин ормацконен източник по време на Из-

К аката

сиги

аче са първичен източник на невер ални тря

ва да се търси кл

ът към разкриване

.~ Тук се включват такива движения като ритане .С крак'!_,. докосвания, автоеротични свивания и :r;к.

Експериментът, с който Екмън е.. искал да докаже своята хипотеза, е доста обширен. Включени са били дори някои психично болни пациенти, които искат да измамят гледачи­ те си, за да избягат от лудницата:. Филмирани обекти са по­ казвани на наблюдатели, като някои от тях се съсредоточа­ ват

върху

Всеки

лицевото

наблюдател

е

изражение,

разполагал

а

с

други

около

върху

300

краката.

възможни

оценки на емоционалното състояние, с които е оnисвал наб­

людавания обект. Резултатите показват съвсем ясно, че наблюдателите, които използват лицето, грешат, докато

концентриралите се вДалната част на тялото по-рядко
. .,... RамесаТА на Бийти в идиличната картина, рисувана от

подвеждат

привържениците на еднозначния език на тялото, предизвика

остри реплики не само в научния печат. Какво е заключението? Наистина има моменти, когато езикът на тялото разкрива истинското ни емоционално състояние, дори кога­

то искаме да заблудим някого. Но повечето от хората са в

10~

r

състояние да контролират лицевото си

изражение

и

затова

лицето не е най верният източник за нашите емоцибна-;tни н'амерения. Пол Екмън усnява да докаже, че хората могат да бъдат тренирани да интерnретират nо-точно лицевото изражение,

но

това е резултат

на

дъл1;>г

и

сложен

процес.

Мака,J?.че краката н~"лъжат" толкова, колкото лице~,-nо­ тят до идентифициране на техните точни сигнали е непоз­ нат. С отчетлив сарказъм Бийти съветва всички, които се вдъхновяват от книгата на Джулиъс Фаст, да постъпват по следния начин: "Докато чакаме усилията на учените за nра­

вилно дешифриране на сигиалите от крайниците и отидете

на някаква забава, вн~авайте дали някой не се е ВТR~~ил

в краката ви

-

той може да е не толкова сексуален ма­

ниак,' колкото добросъвестен nсихолог." Наnоследък суматохата около езика на тялото nоутихна,

но никой не отстъnва от nозициите си. Книгите на Фаст и Морис се nродават добре, но хората разбират все по-добре, че в тях има повечко свобода на фантазията, отколкото на-

~ч.fи твърдения. Дори и това да е всичко, скандалът ёИ е свършил работат·а.

104

ХАЛИФЪТ НА ПЛАГИАТИТЕ

Като се има предвид, че в момента, в който се пишат тези редове, приключи вой1tата в Персийския залив, заглавието като че ли звучи много претенциозно. За титла­

та "халиф" претендираше диктаторът Саддам, а плагиатите по света сигурно са много на брой. Но по някакво странно

стечение скандал

на е

обстоятелствата

свързана

твърде

историята

тясно

·"!::

на

режима

този на

научен

партията

БААС в Ирак и при малко повече свобода на интерпрета­ ция

-'-

резултат на този тоталитарен режим.

започва романтично, като приказка от "1001 нощ". В традиционен американски научен институт, зани­ маващ се с проблемите на медицината, пристига чужденец. Всичко

Но не някакъв сух европеец, прилежен японец или жаден за

знания африкански чернокож, а истински арабски принц. Богат, мургав и мустакат, облечен изцяло в бяло, притежа­ тел на "Мерцедес" и "Кадилак". Единственото му съкрове­ но желание, неизпълнено от добрите феи, асистирали при раждането му, е научна кариера. Иначе има луксозно жили­

ще, за което могат да му завиждат професорите от инсти­

тута, и неотразим чар, който му помага да кани на богати ориенталски вечери всички млади момичета

ката до завеждащ секцията. Това е той

-

-

от секретар­

Негово Височест­

во Елиас Ал-Алсабти, който в продължение на няколко го­ дини ще е в центъра на грандиозен научен скандал.

Нека започнем всичко от самото начало. Сега загадките са изяснени

и

не е трудно да се реконструира цялата исто­

рия на Алсабти. Той е роден в иракския град Басра, на

km

от Персийския залив. През

1971

120

г. Елиас е 17-годишен

и постъпва в медицинския факултет в Басра. Животът е сив и скучен, макар че не липсват политически сътресения.

Все още е много далеч войната с Иран, а още по-далеч кризата от 1991 г. Според законодателството, въведено от БААС, медицинското образование изисква 6 години следва­ не, една година военна служба и шест години задължителна работа в сферата на държавното здравеопазване. Ако всич­ ко би вървяло по нормите, на ЗО години Алсабти би могъл

105

да организира частна практика в някой малък провин"Циален град.

Тази

перспектива,

провинциализъм,

съвсем

изцяло

лропита

от

безнадежден

не отговаряла на амбициите на

младежа. Но какво да се прави в една тоталитарна и про­

винциална по характера си арабска страна? Изглежда, че Елиас добре

е

познавал

особеностите

на

управляващата

партия.

Много пред]{ да завърши следването си, още през

1975

г., Алеабтк се обръща към прави,телството с писмо, в което твърди, че е открил нов тест за диагностика на някои ВI{ДО­

ве ракови заболявания, Без никакви допълнителни проучва­ ния на това съобщение бааското правителство повиква мла­ дежа

в

столицата

Багдад

и

му

помага

да

се

запише

петокурсинк в столичния медицински факултет. Освен това той получава средства за организиране на елециален инсти­ тут, в който ще се извършват по-нататъшни изследвания на уникалния метод за ракова диагностика. тази

картинка, типична за всички

Колко позната е

тоталитарно управлявани

страни? Също така характерен е и следващият ход. Алсабти нарича новия си институт "Ал БААС Институт ло сnеци­

фични протеини". Всички са доволни

-

управниците, че

могат да nокажат какви успехи е постигнал Ирак в науката

под тяхно ръководство, а и самият "откривател", който е убеден, че е намерил разковничето за успех. Уви, работите тръгват зле. Нито изследванията, нито учението бележат някакъв наnредък. Ето защо Алсабти ре­ шава да зареже следването с цел да слечели лари чрез под­

държания от партията институт.

Все по-често директорът

Алсабти обикаля предприятията в и около Багдад, за да си осигурява лациенти за рако'вите

си

изследвания.

Но

той

изисква съответен хонорар за провеждане на теста Ал Бакр (да не забравяме, че Ал Бакр е тогавашният иракски прези­ дент; в nо-ново време тестът би се наричал Саддам!). Ал­

сабти nрибира парите и кръвните проби, без да извършва каквито и да било клинични или научни изследвания. Действията на Алсабти скоро стават известни, тъй като в държава с безnлатно държавно здравно обслужване било нетилично да се вземе хонорар за медицински тестове. Ма­

кар че институтът и тестът били застраховани политически чрез имената си, все

nак полицИята се заинтересувала от

действията на "откривателя". Самият той се уплашил не на шега и избягал от страната.

106

Следите на Алсабти се губят за няколко месеца, през които той успява да прекоси пустинята на Саудитска Ара­

бия и да се озове в Йордания. Малко се знае за начина, по който нахаканият иракчанни влиза под кожата на влиятелни

хора в Аман. Предполага се, че се е представял за полити­

чески бежанех! и за автор на оригинален метод за ранна ди­ агностика на рака. Така или иначе, Алсабти попада в обкръ­ жението

на

йорданския

престолонаследник принц

Хасан,

който го изпраща на международни конференции, отваря му вратите пред висши чиновници, осигурява му работа в

реномирания. медицински център "Крал Хюсеин" в Аман.

При това не каква да е работа, а с длъжност шеф на отделе­ ние за раково болни. Но къде е дипломата на доктора, кога

е завършил? Името на принца и собственото твърдение на Алсабти, че е взел държавния си изпит в Басра, са били достатъчни за назначението.

Доволен ли е Алсабти? В 11икакъв случай! Той разглеж­ да постигнатото дотук само като необходим етап за осъ­ ществяване на голямата цел заминаване в САЩ, тази Мека на изследванията върху раковите заболявания. Изра­ ботена е съответна стратегия, която се оказва изключител­ но успешна.

По време на една конференц.ия в Брюксел известният американски миi<робиолог Херман Фридмън от медицинс­ кия факултет на Темпъл Юнивърсити във Филаделфия сре­ ща Алсабти. Той дори разказва по-късно за тази първа сре­ ща

на

особено

любопитни

-

журналисти.

В

срещата

няма

нищо

просто един млад и възпитан 'Човек се представя

на Фридмън като лекар от Багдад и заявява, че иска да ра­ боти при него на разноски на йорданското правителство. Няколко думи на взаимна любезност и толкоз. Фридмън едва ли си спомня за Алсабти, когато той се nредставя един ден при него с туристическа виза и напом­

ня, че е получил обещание за работа. Американецът е учу­ ден, нима един мимолетен разговор .може да уреди всички

nодробности? Но Алсабти е кореспондирал с ректората на Темnъл Юнивърсити и. е споменал принципното съгласие на Фридмън. За да не връща симnатичния момък обратно в

Близкия изток, Фридмън му дава работа като санитар без заплащане в института. В същото време Алсабти nосещава курсове за nрактикуващи лекари, за да nолучи признание на

медицинското си образование в Ирак. Но мнозина биха ис~

107

кали да бъдат на мястото на този санитар

-

луксозно жи­

лище, момичета по всяко време. А изглежда толкова сnосо­ бен

-

Алеабтк показва на Фрндман текст, в който описва

своя оригинална ваксина срещу левкемия, изпитана на

150

пациенти в Йордания. За съжаление младежът не може да каже нищо повече за състава на ваксината, тъй като е па­ тентна тайна. Но когато Фридмън пита за метода на рабо­

та, Алеабтк учтиво отвръща, че това е било задължение на лаборантите. Много скоро Фридмън разбира, че "неговото" протеже е пълна нула в научно отношение. Съвсем естест­ вено идва предложението да напусне института, още повече

че деканът на медицинския факултет също се е уморил да чака документите на Алеабтк за завършено медицинско об­ разование в Ирак. Историята би могла да свърши дотук, ако нямахме ра­

бота с истински "халиф" със социалистическа школовка.

ВместЬ да си замине-засрамен, Алеабтк само се премеСтва

- в института на Фредерик Уилок, микробиолог от известния Джеферсонов от единия в другия край на Филаделфия

медицииски колеж. Проф.Уилок е състрадателеи човек, та

нали все пак става дума за съдбата на млад и интелигентен студент, който има трудности при адаптирането си в една чужда страна. Онези от Темпъл Юнивърсити не са постъ­ пили честно с младежа и затова Уилок се наема да насърчи

Алеабтк и да му покаже добрата страна на американците. Включва го в научната програма по клинична онкология,

като пише до бюрото на nрестолонаследника в Йордания, че ще приеме с уДоволствие

обещани

чрез

господин

1О-те

Алсабти!

хиляди долара дарение,

Действително

парите

пристигат, нали и в Йордания се интересуват от лечението на рака! А кой беше този Алсабти, е вече друг въпрос.

Точно тук,

в

Джеферсън колидж, започва истинската

скандална дейност на Алсабти. Най-напред той nрави необ­ ходимото, за да бъде приет за член на редица научни дру­ жества. Той пише сърцераздирателни писма до уnравите, в

които изтъква, че обучението му в областта на онкологията ще помогне за по-нататъшната му работа в Близкия изток и при евентуалното оглавяване на йорданското дружество

по онкология! Във формулярите той пише,

че е стипен­

диант за докторска работа във Филаделф~я, ~ъжата СС( е nревърнала в главния му съюзник. В същото време коле­

Гите му с учудване откриват пълното му невежество и лил-

108

са на елементарна ексnериментална техника.

Пет месеца

след nостъnването в Джеферсън Колидж колегите откри­ ват. че Алеабтк си измисля данни от ексnериментите или, с други думи, вместо да експериментира и да се учи, лъже.

Уилок му нарежда да напусне, но не забелязва, че Алсабти си отива заедно с копия от работите по един интересеи nроект и от няколко подготвени за печат ръкописи на науч­ ни трудове.

Минават две години и като че ли филаделфийските онко­ лози и микробиолози забравят за "принца" от династията на Хашемитите. Но един ден амбициозен диnломант откри­

ва, че Алсабти е публикувал статия в някакво чехословаШ­ ко научно списание, която била напълно идентична с друга негова

статия,

nоместена

във

второстепенно

американско

сnисание. Още по-странен бил фактът, че цели изрази, таб­ лични данни и фигури от статиите на Алеабтк nриличали nоразително на изчезналите от лабораторията на Уилок ръ­ кописи. Самият Уилок побеснява и изпраща на Алеабтк nисмо с настоятелно искане да признае пред редакциите, че

неговите статии са чисти плагиати.

У~ивият арабин отвръща на писмото. "Чувствувам се дълбоко обиден и отхвърлям обвиненията. Все още с благо­ дарност си спомням за времето, прекарано във Вашата ла­

боратория. Статиите не са плагиати, тъй като аз навсякъде

обръщам внимание на Вашите постижения и приноси. Съ­ ветвам Ви да не nовдигате повече въпроса, тъй като ще

съм принуден да защищавам правата си." И все в този стил, nри това ръкоnисно, за да се изрази дълбокото уваже­

ние на ученика към учителя.' НаистинаУилоке цитиран два пъти в статията от общо

16

цитата.

Събитията, които последвали този нахален отговор, по­ казват

колко малко

е

подготвена научната общественост

сnрямо nодобни невероятни ходове. Наистина Уилок пише до редакциите на четири реномирани сnисания, като изясня­ ва

случилото

се

и

предуnреждава

колегията,

че

всеки

от

нея е застрашен от подобен скандал. Редакциите на "Ней­

чър", "Сайънс", "Лансет" и "Джърнъл ъв америкън меди­ къл асосиейшън" nолучават гневния текст на Уилок, но не всички издатели се втурват да го публикуват. Някои от тях

смятат, че тук играе роля лична вражда, и само "Лансет" предлага една страничка на възмутения Уилок. Вnрочем Алсабти така и не задейства машината на правосъдието, с

109

която учтиво е заплашил бившия си благодетел и научен ръководител.

Все още примката около Алеабтк ке се .е затегнала, кол­ кото и силно да е възмущението на Уилок. Не. само рено­ мираните научни . списания не му обръщат особено в нима-· ние,

но

дори

и

.

по-второстепенните

не

реагират

на

предупрежденията му. Междувременно Алеабтк работи упорито, за да се добере до титлата ,,халиф на плагиатите".

След Филаделфия той трЪГinr да ""fiревзема цял Тексас:-йо сега действа внимателно и със съответна подготовка. И рак· чаиинът се ожеива за· една лаборантка от лабораторията на Фридмън (една от онези, които с удоволствие са се отзова~

вали на поканите му за обяд или вечеря). Този ход му оси-. гурява не само домашен уют, но и далеч по-малко пробле­ ми с емигрантските власти. Хитрецът не само се стреми

към стабилност в общественото си положение, но не забра­ вя и желанието си за научна кариера. Той изучава отлично

цялата система на научна работа и издигане в йерархията. Алеабтк разбира отлично още, че броят на публикуваните.

статии е онзи съществен фактор, който кара колегията да

гледа на теб с уважение. И затова той се превръща буквал­ но в машина за публикуване. Почти всеки месец се появява цяла група от негови публикации в различни списания no цял свят. Методът му е направо перфектен. Той избира оп­ ределена статия от някое списание, заменя името (или име­ ната) на автора със собственото си име и праща ,;своята" работа в някое напълно периферно списание. А в последно _ време техният брой се увеличава лавиноподqбно, тъй като

се появиха не- само свръхамбициозни учени, но и също з~ ' редени с амбиция издатели. Така че Алеабтк има богат из~· бор в някои списания, които имат само "местно" значение.

Не е възможно да се изброят всичките предпочитания на·

хитреца Алсабти, но в списъка влизат "Неоплазма" (Чешка: · и Словашка република), "Онкология" (Швейцария), "Тумор ризърч" (Япония) и т.н. Тези списания се четат от малък брой читатели и затова ограбените автори дори не· са подо-

зирали, че Алеабтк прави кариера за тяхна сметка. Все·пак дори и най~перфектната система за измами има слабости. Научен сътрудник от Андерсоновата клиника в: Далас, Тексас, е достатъчно внимателен, за да открие нещо неред­ но в една твърде странна nроцедура. Редакция изпраща за рецензиране статия до един от изв~стните специалисти

11 о

в·

·

клиниката. Но преди да завърши рецензията, специалистът умира. и оставя в чекмеджето си ръкописа на статията. Ал­

сабти работи по това време в. клиниката, намира ръкописа и рецензията. Едва ли може да очаква по-сполучлива наме­ са на съдбата. Статията няма да бъде отпечатана, преди да се получи рецензия, и затова "халифът" не рискува нищо. Той се подписва под заглавието, вкарва още двама мними съавтори

и

праща ръкописа до едно

малко

яnонско

списа­

ние. Можете да си nредставите отчаянието на истинския ав­ тор, аспирант от Канзас, който открива своята работа в ре­

феративно

списание

-

същото

заглавие и други автори.

съдържание,

но

с

друго

Бедният, какво може да стори?

Приоритетът е на Алеабтк и "съавтори". Все пак· той се опитва да обясни случилото се в· писмо до редакцията. От­ говор не

се получава и

едва по-късно,

когато

скандалът с

Алеабтк става международен, същият наблюдателен сът­ рудник от даласката клиника си спомня за забравения в по­ щенската кутия nлик с недовършената рецензия. Следите

отново водят до "халифа". Наистина разкриването не е би­ ло толкова лесно.

Текстът в. оригинала на асnиранта от

Кюрас и в работата на Алеабтк е бил почти идентичеи. Но от заглавие "Потискане на лимфоцитна митогенеза в далак на мишки, инжектирани с платинови съединения", Алсабти извършва nреработка до "Ефект на nлатинови съединения върху лимфоцитна митогенеза". Комnютърното търсене по ключови думи може и да не отчете "труда" на Алеабтк към тематиката на бедния канзаски аспирант. След като скаидалът с масово преписване на статии от

Алеабтк стаюiфакт, мнозина размишлЯваха," Че коректнит!!'

редактори биха могли да n есечат nотока от riлагиати мно­

го по-рано. дин подход би бил да се провери дали сътруд­ ниците на Алеабтк (наnълно фиктивни!) някога са nублику­ вали свои работи. Не би било трудно да се открие, че такива учени nрактически не съществув~т. Освен това Ал­ сабти е давал най-различии адреси за мястото на своите

"изследвания" -

от кралското научно дружество в Йорда­

ния през института "Ал Бакр" до многобройни домашни апреси в САЩ и Англия. При това арабският "учен" толко­ ва е подценявал издателите, че в три работи, изnратени в японско списание, посочва три различни адреса.

Сега не е трудно да се съберат всички нишки от съзна­ телните измами на Алсабти. Но все още никой не предпри-

Н1

ема нищо съществено за изобличаването му. Все пак се на­ мира някой, който да постави началото. Един ден Алсабти, който е на работа в Хюстън, моли колегата си Д.Мавлигит да прочете негов ръкопис. Мавлитит взема ръкописа у до­

ма си и при внимателното прочитане разбира, че това не е труд на Алсабти, а отчет за проект, разработен във Фила­ делфия. На другия ден шефът на института е уведомен и Алеабтк пак трябва да си събира багажа. Но този път ръко­ водството на клиниката не се задоволява с изритването на

арабина, а подема кампания за разследване на цялостната :му дейност. Този ход поставя началото на истинския скан­ дал.

В какво положение е Алсабти? Той е само на 24 години, 43 (!) научни труда, член е на 11 (!) научии дру­

автор е на

жества в САЩ, Англия, Йордания и т.н. Има претенции, че

е завършил :медицинското си образование и че в момента подготвя дисертационен труд в САЩ. Забележителни дан­

ни, фантастична кариера. Но 'в същото време хитрецът знае,

че трудно ще се намери някой, който първи ще хвърли ка­

мък срещу него. Алеабтк добре познава човешката психика и известната доза сантименталиост на американците.

. всяко

)io

търпение и всяка толерантност имат граници.

Разследването, започнато в Хюстън, бързо разкрива фал­ шификациите на Алсабти, който е прелетял през Америка като странен метеор. Оказва се, че много институции имат спомени за него

-

някъде се е представял за доктор, дру­

гаде е фалшифицирал свидетелства, на трето :място е пре­ писвал безогледно готови научни трудове и ги е представял за свои. Журналистите бързо подушват аферата и не дават покой нито на учените, нито на Алсабти. Но докато пьрви­ те скърцат сьс зъби и проронват едва по няколко думи, "халифът" е изключително словоохотлив и не забравя да иска хонорар за своите изявления. Така например Алсабти заявява на журнали~т от Вирджиния, че никога не е лъгал и че другите са преписвали от неговите научни трудове. От­

ново влиза в работа изразът "Ще потърся правото си чрез съда, имам добри адвокати". Хитрецът обвинява колегите си в лъжа и измама, като си служи със следния фа)Jтасти­ чен довод в своя полза: "Как им вярвате? Наскоро четох в един материал по моя случай, че съм имал жълт кадилак. Това е нагла лъжа, аз и:ма:м бял кадилак, а жълтият е от-

112

давна nродаден". Само едно не иска да разбере Алеабтк

-

че часовете му в науката са преброени.

Измамите постеnенно излизат на бял свят. Едно след друго се обаждат сnисанията, nредnочитани от Алсабти. За­ почват предложения и дискусии за начините, по които мо­

гат да се nредотвратяват nодобни неморални действия в на­ уката.

Но

това

е

вече

друга

тема

за

разговор.

Междувременно .,халифът" изчезва от сцената и никой не

чува повече ииiцо за него. Дали е променил· името сИ и продължава да плагиатства, дали

е

отворил ресторант,

да­

ли се· е включил в наркобизнеса? Това не е толкова важно.

По-интересното е, че Алеабтк съвсем не е самотна фигна

в Qбластта на плагиатството. Разбира се, някои от случаите r

•

стигнаха до печата и това дава основание да се причислят

към скандалните. Но лесно е да се убедим, че в сравнение с метода на Алеабтк те са невинни като новородени. Може би заслужава да - се отбележи още,_че стотици плагиатства­

щи Остават неот ро

ИТИ ПО ДВе ОСНОВНИ" П ИЧИНИ: ПО

И ОГ­

ната планина · от информация, която се · стоварва ВЪЕ_ХУ

отделния учен, и иевъзможността да се следи всичко отб_оради

ко

и

акта, че възползвалите се от този т

са достигали вър

ик ни­

на научната кариера. При

изклЮ~еиия от втората Причина е възможно "невинното" nлагиатство да се разрасне до гръмогласен скандал.

Ще си позволя само още два nримера, без да ги отделям от общата тема за плагиатството. Проф.Джеймс Макрок­ лин е президент на Саутуест Тексас стейт колидж nрез

1968

г . Едно сnисание разкрива, че неговата хабилитацион­

на работ~ прилича изключително много на диnломната .QJ~бота на неговата съnруга. Макроклин отрича каквото и да е

нарушение на закона и морала и тъй като е близък приятел на тогавашния nрезидент на САЩ Линдън Джонсън (възnи­ таник на въnросния колеж), никой не взема обвиненията

съвсем сериозно. Сnисанието обаче не n1;тern!J обвиненията

си и професорът nолаВа оставка. Не.цостатъчuо чиста _ съ­ вест? През

1971 r.

Морис Шафец е главен директор на Нацио­

налния институт по проблеми на алкохолизма. Този висок пост

му

се

дава

въпреки

споровете

за

оригиналността

на

книгата му със заглавие "Алкохолът - слуга на човека". Фердинанд Хелвиг и Уолтън Смит наnисват книга със съ­

щото заглавие nреди четвърт век, която е основно nрерабо8.

Скаидалите в науката

,113

_

тена от Шафец ло негови .твърдения и обогатена с негови

наблюдения в някои военни болници. Но сnоровете продъл­ жават и Шафец е nринуден да признае, че съвсем не е имал

собствени наблюдения, а е използвал чужди, тъй като те се

покривали с неговите! Според думите му той е извършил нещо "тъnо", но в никацъв случай нещо незаконно. Стран­

ното в цялата работа е, че никой не ловдига някакво обви­ нение срещу Шафец и формално nогледнато няма основа­

ниё за уволнение или оставка. Самият nотърnевш се смята за невинен и единственият упрек (nо-скоро nожелание) ·е,

че Шафец не бива да остава точно иа този пост. Впрочем той остава на мястото си цели три години и след това nре­ минава

на

nо-висок

пост

в

н~Iеаква

~равителствена

коми;-.

сия.

В заключение би могло да се каже, че nлагиатството е като че ли най-лесно доказуемата лростъпка в науката и затова е повод за шумни скандали. Но от друга страна, ца­

ри становище, че те не са абсолютното зло. По темата мо­ же да се слори още много, но на~-същественото е, че nу­

ката

все

още

"преrщсвачите",

не тъй

разполага

с

единодействие

като · малцина от колегията

риска да изобличават подобен род измами.

··\

114

спрямо nоемат

'

МЕТЕОРЪТ СПЕКТОР

Неведнъж е ставало дума!- че възпеоизводимосr:..

та е основата на научната достоверн'Оёт и ако 'ТЯ"'.Липсва, ·не

м~ става Дум~ СерИМно научно изследваш;. Но как­ в~ получило, ако в една бързо развиваща се научна

област се появи описанИе на фалшив експеримент, предста­ вян от своя автор като .напълно възпроизводим? Какво ли не е видяла научната колегия! Но в нейната дълга. исторJ(я едва ли има подобен скандал, разиграл се за много. кратък. период от

време, и то по изключително дра­

матичен начин. Става дума за т.нар. "киназни каскади", ко­ ито са чудесен пример за това, как е принудена да реагира

науката,

когато

един-единствен

е

поставена

опит

за

под

силен

възпроизвеждане

натиск. на

А

само

предлагания

опит би спестил много емоции и ... сериозен скандал. Началото на 8D-те години. На· хоризонта на изследванИя­ та в областта на злокачествените тумори изгрява нова звез­ да. Един 24-годишен студент от прочутия Корнелеки уни­

верситет на име Марк Спектор и неговият шеф проф. Ефриам Ракер обявяват създаванет въ шено нова тео­ рия за обяснение на причините за възникване на рака. · пек.__.. ........ тор разполага с фантастични експериментални потвърждения на теорията, която сама по себе си е нещо наистина блестящо. Много специалисти се :хващат на бас, че следва­ щите Нобелови награди по медицина ще имат за лауреати

Спектор и Ракер. Самият професор, учен с име и опит, не се съмнява ни_ най-малко в елегантността на идеята, при това подкрепена с експерименти. Дори за мото на една своя статия, ореветена на тяхното откритие, той избира ед­

на фраза на Честъртън: "Не съществуват архитектурни пла­ нове за строежа на един въздушен замък".

Основата на този замък е поставена през януари 1980 г., когато Марк пристига с блестящи препоръчителни писма от университета в Синеинати в Корнел. Още като юноша Спектор показва истинско призвание за научна дейност и

минава за дете чудо. Той бързо се приспособява към нови­ те методи в лабораторията на Ракер. Младежът с лекота

115 '

осъществява трудни

ексnерименти,

които са непреодолими

препятствия за простосмъртни колеги.· Те с надежда следят

действията на вундеркинда, макар че не лиriсват и традици­ онните завистници.

Ракер поставя на Спектор задачата да изолира в чиста форма един ензим (натриево-калиева аденозинтрифосфата­ за), който се съдържа в стените на живите клетки. Профе­ сорът се интересува отдавна от ензима, тъй като е на мне­ ние, че· намалеиата му фуJ!iщионалност е указание за

наличие на определени ракрви клетки. Не са малко учени­ те, които са се опитвали· напразно да изолират t>нази форма на ензима, която се среща в раковите клетки. Спектор пра­

ви това само за дв'а месеца: Но усnехът му не се изчерпва с това. Вундеркиндът успява да докаже, че ензимът не дейст­ ва в раковите клетки, а показва активност само в здравит~

-

това откритие съвпада по драматичен начин с предсказа­

нията на професора. Всеки веднага би попитал: .има ли младият аспирант до­ казателства за намалената акти1Jност в раковите клетки? Разбира се, иначе какъв експеримент би бил извършеният от него. Марк.доказва, че ензи:мът се трансформира хими­

че9ки в туморните клетки чрез фосфорилираие. Но всяка химична реакция в клетката се катализира от съответен ен­

зим. Следващата задача на Спектор е съвършено ясна

-

да

се открие ензимът, който участва в химическото превръща­

не на аденозинтрифосфатазата. Успешен експеримент, при който младият учен nредлага на смаяната колегия ензим с наименование протеинкиназа

-

той се намира във всички

клетки, но се активира само в раковите. Само това би било достатъчно за защита на докторска работа, но младият ге-· ний не спира.

·

След поредица от експерименти Спектор открива цели

четири такива протеинкиназн. Като поредица от плочки за домино всяка една от тях фосфорилира следващата по фан­ тастичен каскаден механизъм. Последната от тях се зани­ мава главно с началната аденозиитрифосфатаза. Направо фантастично. Според нормалните nредстави за работата на един аспи­ рант в тази деликатна област за една година обикновено се изолира един. ензим, и то от групата на ,.незначителните". А Спектор само за 6 месеца има в актива си цели пет ензи­ ма, от които четири nротеинкинази. Възхитените биохими-

116

ци виЖдат в каскадния ·механизъм нещо симетрично, нещо,

което прилича на процесите на преобразуване и управление на различните електронни системи. При това Марк свързва този елегантен механизъм с още едно нитересно откритие, което се проявява при изследване на причиняваiЦи рак при животните вируси.

Генът на тези вируси, който причиняза рак, е генът, кой­ то отговаря за специфичността на ензимите кинази. Може д~ се приеме, че вирусите са коnирали този ген от началото

на своята еволюция от техните клетки домакини. Учените отдавна изучават съцременните варианти на коnирания ген,

но никой не е успи.Л да изолира протеинкиназните продук­ ти·. И ето че се явява Марк Спектор и показва на смаяните

колеги, че нЯкои от "неговите" кинази са проДукт на тайнс-

·

твения "раков" ген. Най-после науката се добра до серйозна теория за при­ чинителИ'l•е на раковите заболявания. Туморен вирус напада

клетката. Един "раков" ген произвежда необикновено голя­ мо

количество

от

някои

киназа,

която

от

своя

страна

"съ­

бужда" неактивнИте в здравата клетка кинази чрез каскад­

ния механизъм на п~дащото домино. Последната киназа

фосфорилира (nроменя химически) аденозинтрифосфатаза­ та, неутрализира я по този начин и с това създава условия за по--нататъшни nатологичии промени.

Теориита е много привлекателна, истинско изкушение за

биохимиците. Още преди изясияване на някои подробности Спектор и Ракер обикалят света с интересии доклади пред захласнати слушатели. Та нима може да е друго

-

Ракер е

авторитет, носител на много отличия-, и залага доброто си име в подкрепа на. един млад и сnособен сътрудник. Това е

nривлекателна tюмбииация и като че ли доказателство за

вечната младост на позканието. Още пове11е че в изследва­ иията се включват такива капацитети като Дейвид Балти­ мор, Джордж Тодаро и прочутият с изследванията на СПИН Робърт Гало. Но не са само те, които се втурват с възторг в·иовата област, очертана от Ракери Спектор. Но в цялата тази идилия неiЦо не беше в ред. Колегите

от Корнуел мърмореха, че експериментите ~таваха само при едно условие - Марк да е в лабораторията и да се За­ нимава с тях. Никой друг не беше в състоиние да се добли­ жи до постиженията· на младата научна звезда. Неколцина

шефове на лаборатории се кадпреварваха да канят Спектор,

·

за да им демонстрира удивителната си техника. Констата­

цията им беше почти единодушна в присъствието на Марк.

съвсем колегиална

-

опитите вървяха само

Естествено, реакцията им беше

младежът е феноменален, жалко че

-

не работи при тях. Един етаж nо-високо в зданието на факултета по биохи­ мия .в

Корнелекия

унИверситет

е

царството

на

Фолхер

Фогт, който решава да инвестира време и средства в проте­

и:нкиназите. Той nоканва Спектор, който е на долния етаж, да nомогне на аспиранта Блейк Пепински. Работата тръгва,

само че понякога опитите са усnешни д ~ възпоизвеждат. Как

възможно такива елегантни резултати,

така чисти и подредени, да проявяват nодобни капризи? Пе'­

пински е любознателен американец и прекарва цяло лято в лабораторията, стараейки се да открие причините за някои

неусnехи. Макар че дисертацията му се забавя, той помага с удоволствие на Марк. Странно, тайки се образуват сам<У в присъствие на Сnект _ . има тук има влияние някаква

тайii'Ствена сила? А шефът бърза, защото трябва да се пи­ шат публикации, да се подготвят до15лади. Фогт също нас­ тоява да участва лично в опитите, к<1ито се удават само на

Марк Спектор. Налага се да се анализират някакви гели,

съдържащи най-важните данни от ексnеримента. Върху тях се "прехвърлят" извлечените с антисерум протеини, които

съдържат радиоактивен маркер

32

Р. В електрично поле все­

ки Iелетъчен протеин в зависимост от молекулната си маса оставя съответна следа върху гела, която може да се регис­

трира с помощта на светлочувствителен филм. Обикновено само Спектор обработва филмите и показва на колегите си готовите резултати, известни като авторадиограми. С по­ мощта на брояч могат да се лркализират белтъчните ивици върху авторадиограмата, тъй като съдържат радиоактивен фосфор. Когато Фогт решава да направи това, забелязва, че имnулсите на брояча не съответствуват на онези, които са

характерни за изотоnа

32

Р. Равномерен звук, който се чува

~;н~~~ч;~;ур~~=~=::и:~:е::о~~:~f~s7:~ч:~::: ;:::н::~ йод? Дали ке става дума за измама?

~етИната се оказiа твърДе проЗанчка -

фалшификато­

рът е избирал протеини с необходима молекулна мас~, за да достигнат на определено разстояние в гела носител, ка­

то е маркирал техките места с радиоактивен йод. Внесени-

118

те

nротеини са се смесвали

с онези,

които

се отделят

nри

оnита.

Фогт е nоразен и не знае как да nостъnи. Цял ден и Щ!Ла

нощ nремисля и на другата сутрин отива при Ракер. Отна- чало той не иска да nовярва, nосле nриема, че измамата ед­ ва започва, че е рожба на nоследните ексnерименти. Са­ мият Mapt< отрича. Милостивият Ракер му нарежда да nроизведе всички nротеинкинази за четири седмици. Сnек­ тор е готов да стори това за две. ~излиза с

изкщочение ка малки количества от nървата киназа,-irрл-това · н ко

кциони аща по съвс ът наn години

нстит науката

ще

та

нач и

.

асрамен, вундер-

нието

докаже

неговата

че

някол-

право-х:а.

тарият

Ракер трябва да nризнае с горчивина, че неговият въздушен замъ

у

с

еждението,

тил,

че

n

еди

да

алши

ъде

умела, логична и -_ лкзка до тео ет и

та.

лос

ен.

стан

о

ЦИJIТ

те nредстави в

ио-

али nък науката не е nостъnила твърде строго с

един гений ло интуиция?

По-късни разследвания на ректора на Корнуел и някои журналисти nоказаха, че М~.к Саектор е nоначало изма~

НИI( и дребен мошениГ- не е имал никаква диnлома, а е

·l)ил за~есеи в nарична измама за около

5 хИляди дола,ра,

донесла му условна nрисъда.

~ак!:Е.. е съхрушен и · се оплаква, :ue не е очаквал Т!_Кова нещQ от младеж.. към когото се отнасял като баща. По този

повоД се nояви следиият коментар: "В науката отношения­

та баща-сии като че ли не са за предпочитане. Нежелание­ то да се разочарова добрият татко nринуждава лонякога си­ на да лъже и да nостъпва само no начин, който би доставил радост на бащата." Не бива да се забравя още едно обстоя­ телство,

което има

нелосредствено отношение към скаида~

ла. Ракер е искал да завърши научиата си кариера с нещо

голямо, запомнящо се. Спектор е искал да заnочне кариера­ та си с гръм и трясък. Интересите им неволно съвпаднали, а това като че ли довело до предоверяване на научния ръко­

водител, до намаляване на неговата естествена "бдител­ ност" и критичност лри npиer.taиe на резултатите . Ето че когато м_ноrо искаш да вярваш

без да лроявиш ставените

че нещо е истина в

о зд ав и

no · n

ИнЦИil

·

азум в

цепката на

резултати,

може

грандкоз

н

с

е

-

да ал

119

В ПЛЕН НА ЕЛИТАРПОСТТА

Скандалът с Джон Лонг nоказва как престижът и високият статут на един учен може да създаде такъв блк­ сък, че толкова страшните за мнозина рецензенти могат да се окажат напълно слепи за истинското съдържание на едно

откритие. Действието отново се развива в САЩ, и то в м~­

сачузетската Обща болница, едно от най-реномираните. здравни заведении в света за медицинска наука и образова~ ние. Лонг. е млад човек, насърчаван в изследователска'I'а си работа от големите имена в QОлщщата, а темата му е бQ­

ле.стта на Ходжкин, ракоподобно заболиване с неизяснен произход.

Кариерата на Лонг започва с традиционното. асистентст­

во под ръководството на Пол Заменчик, известен учен и

член на Академията на науките. Доктор Заменчик е убеден, че болестта на Ходжкин би могла да~е причинява от вирус и затова идеята му е да се отглеждат в еnруветки туморни·

клетки от болни от болестта. Отглеждането на тези"'кЛетки

е важен nърви етап при изучаване на тяхната бнохимИя и

изясняване на причината за заболкването. Повечето от кул:.

турите на Ходжкиновите клетки обикновено измират 6лед даден nериод от време, но тъкмо Лонг е човекът, който ус­ пива за пръв път да отгледа стабилни и дълго живеещи клетъчни култури от този вид.

Ето достатъчно сериозна заквка за научна кариера, nри

това твърде стремителна и нетрадиционна. Лонг в съавтор­

ство със Заменчик предлага етатик в списаннето "Проси­ дийнгз ъв нейшънъл академи ъв сайънсиз", в която се опис­ ва

необикновеното

постижение.

В

страна,

където

разnределението.на научните фондове силно зависи от ка­ чеството

на

извършваките

в

дадена

институция

изследва­

ния, не е.,лроблем за Лонг да nолучи nрилична сума от на­

ционалния здравен институт - около 210 хиляди долара за срок от три години. Тъй като представеният от Лонг проект и;3глежда перспективен и изследванията дават добри резул­ тати, следващата сума, с която може да разполага той, е вече 550 хиляди долара, с която може да работи още две

120

години. За сравнително млад изследовател та.к:ова финансо­

во доверие е ·изклю""Jително висока оценка за способности­ те. Съвсем нормално е при подобно положение Лонг да се почувства не само учен, но и до изв·естна степен мениджър.

Той назначава двама научни сътрудници при себе си и си създава отлични контакти с медицинската колегия от Хар­

вард и Бостън. Насжоро след изтичане на първия му дого­

вор той е избран за редовен професор в същата масачузетс­ болница, включва се с групата си в отделението .по патология. Желание за съвместна работа изказва не друг, а самият Дейвид Балтимор, шеф на група по изучаване на ра­ ковите заболявания, наистина учен с голям авторитет. С ка

други думи, Лонг потъва в лоното на елитарността, което е мечтана цел за много изследователи.

Неприятно е, че дори хора от ранга на проф.Лонг поня­ кога са принудени да се разправят с незначителни дребо­ лии. Съдбата така решава, че вместо да остави всичко в ръ­ цете на асистента, се обръща .к:ъм суперзвездата. Никой не

е в състояние да каже защо сrава така. Но да се върнем към конкретния случай. Известно е, че едно от задължения­ та на учения е да nише публикации. Колкото повече са те,

толкова по-голям е престижът м~бликациите с~ш~т самостоятелно и в съавто

разпространен.

.....

~

ство

като вторият вариант е по­

яма да се спираме на тази сама по себе си

интересна тема, но отбелязваме факта, защото трябва да се

покаже, че Лонг е нямал друг избор при действията си.

И така, заедно със сътруднщса си СТивън Куей и некол­

цина други по-дребни риби .JJонг подготвя поредната прес­

тижна публикация. В Jleя се разказва за имунологията на

, неговите културИ от ХодЖ:кино:Ви кЛетки. Куей е трябвало.;~.

да

измери

някаква

характеристика

на

клетките,

при

което

открива, че тя е с много по-ниска стойност от очакваната. Редакцията на списанието връща ръкописа по предложение

на един от рецензентите с молба да се провери резултатът

на Куей, .к:ойто по принцип е нетипичен. Случката започва няк'Ьде .през февруари и март, а през май Куей излиза за две седмици в отпуск. Когато се връ­ ща, трябва да започне -новия работен ден в лошо настрое­ ние.

Сътрудни.к:ът узнава,

че Лонг сам е провел спорния

опит, nолучил е резултат, който лежи много близо до пред­ варително очакваната стойност. Сега вече рецензентът се е успокоил и работата е приета за nечат.

121

Сигурно ще се запитате какво неприятно има тук? Ше­

фът е поел инициат.ивата, спестил е работа на сътрудника си. Не се големее човекът, дори е осигурил още една важна

публикация, докато асистентът Куей е скиторил из Скалис­ тите планини. Само че Куей е човек с достойнство и мина­ ва за коректен експериментатор. Това действие на Лонг ка­ то че ли е искало да покаже, че добричкият Куей може да греши, но затова пък шефът Лонг е на мястото си и лесно поправя всички грешки. Но разсъжденията на отпускаря не

спират дотук. Куей наистина се учудва в себе си как Лонг е успял за толкова кратък срок да извърши трудния експе­

римент. Но от друга страна, сътрудникът е кротък човек и

не иска да създава напрежение в групата. Още повече че

печели добре и работата му е интересна. Минава една година, но някаква с-игнална лампичка про­ дължава да свети в съзнанието на коректния Куей. За да

бъде чиста съвестта му и да престане да спори с вътрешния глас, който настойчиво му шепне, че Лонг- е фалшифицирал резултата му, той моли шефа си да му покаже експеримен­ талните данни за онова фатално измерване. Молбата му е кротка и плаха, тъй като Лонг би могъл и да се разсърди. Отговорът на професора е. яростен, както може да се очак­ ва. Кой, по дяволите пази данни от една rодина насам и v

..

какво иска да каже Куеи с всички тези гадни подмятания..

Не е ли по-добре всеки да си гледа работата?

Куей е наясно, Че: 'действията му са като бомба със за­ къснител. Той е само о ик~е

му

са

отлични,

реномето

-

неопетнено,

парите

-

повече

от достатъчно! Цели два месеца Куей се люлее между же­

ланието да бъде твърд и изкушението да си затвори очите .. Наближава Коле,да. Само след няколко дни лаборатори: ята ще се събере на традиционно празненство, след което запо~ва малка ваканция. Постоянното търсене -на новости в този момент отстъпва на едно прастаро желание за почив­

ка, за веселие. Но точно в тези nредnразнични дни заnочва развръзката на тлеещото между Куей и Лонг напрежение.

Без да nророни нито дума, с царствен жест Лонг поставя върху масата на Куей бележник, пълен с ексnериментални данни, като му пожелава "Весела Коледа". Данните, разби-

122

ра се, се отнасят. до злополучния експеримент на Куей. Първата реакция на младежа е разбираема. Той е готов да се извини, съвестта му го измъчва. Как си е позволил да се

съмнява в учен кат6 Лонг? Куей решава да сложи край на 1 терзанията си и моли )Iонг за прошка. Шефът благосклонно потупва асистента си по рамото и това като че ли приключ­

ва конфликта. Минават още две седмици.

Куей държи

бележника с

данните в чекмеджето си и не се решава да го прелисти ос­

новно. Наближава времето, когато ще трябва да го върне на Лонг. Една вечер асистентът пъха бележника в джоба си и се връща у дома си. Жена му и дъщеря му отдавна са заспали, а

Много

той все

по-късно

. "Светлината

още не знае какво точно да направи.

той

ще

сподели

пред

един

журналист:

падаше странично върху страниците и ми раз­

кри нещо, което не бях забелязал по-рано. Светлината ми показа издатина в лепенката, с която беше прикрепена една. фотография към страницата. Когато махнах лепенката, отк­ рих остатък от втора лепенка. Изглеждаше така, като че ли

някой беше взел фотография от друг бележник и я беше за­ лепил за т.ози, без да заличава следите. Започнах грижливо да преглеждам отделните данни и се убедих, че всички те

са фалшиви, измислени." Коледа отдавна е минала, също и Нова година. Времето

на сЪt,iненията, извиненията и прошките е изтекло безвъзв­ ратно. Куей отива при професор Робърт Мак.л;ъски, шеф на болницата. Започва началото на края за Лонг, един мъчите­ лен и скандален процес.

Едрият и груб в обноските си Маклъски кани Лонг в ка-, бинета си и

ro

моли да говори. Възмутеният Лонг отрича

всяка форма на мошеничество и споменава адвокатите си (ах, колко често са споменавани те от хора с гузна съвест!).

Как е възможно, той е извършил опитите и като доказател­

ство носи дневника, в който се записват часовете за работа на центрофугата, един от инструментите, с които са извър­ шени фаталните експерименти. Картата "Черен Петър" ка­

то че ли попада у Куей. Младежът обръща внимание на "следователя"

Маклъски,

че

има

много

нередности

във

въnросния дневник, но другият не може да nриеме, че това

е основание за обвинение в измама. Престижната масачузетска болница става арена на скан­ дал. Тук наред с болните и студентите нахълтват любопит-

723

ни журналисти, не се отказва и от едно Двусмислено преда­

ване местното телевизионно студио.

Куей е принуден да

търси нови доказателства за обвинението си. Открива ги в записа за оборотите на ултрацентрофуrата. От данните в дневника за· времето на работа и скоростта на въртене той изчислява оборотите и показва, че те не съответстват на за­ писаните в дневника. Разбира се, би могло да се намери не­

винно обяснение н.а разминаването в числата - апаратът е прегрял и е изключил сам (нещо обикновено лри ултрацен­ трофугиране). Сега започва драмата с апарата. Маклъски nита неотк­ лонно, Куей е едновременно свидетел и прокурор. Единст­

веният изход на супермена .Лонг, на професора с име, на елитарния шеф, на ръководителя на големи проекти е да се

признае за виновен. Неговото оправдание е, че е бил нап­ регнат, че са го гонели срокове, отчети (това звучи познато

и за нашего брата). Ето защо Лонг смята за най-достойно да се оттегли от елитната болница. Разказаното дотук като че ли не дава основание да се

заключи, че Лонг е фалшификатор от класа. Един-единст~ вен резултат едва ли е толкова фатален за блестяща карие­ ра.

Това като че ли подушват и журналистите, които не

забравят за случилото се в масачузетската болница. Наис­ тина историята има продължение.

Другата сътрудничка на Лонг патоложката Нанси Харис открива нещо нередно в четирите линии на развитие на кул­

турите от Ходжкинови клетки, които фактически бяха осно­ вата на научната кариера на проф.Лонг. Всяка от четирите :~инии произхожда очевидно от различни nациенти

-

това ~

''началното твърдение на Лонг, публикувано и коментирано от медицинската кодегия. Харис намира, че три от четири­

те серии nроизхождат от един и същ индивид. По-нататък

се стига до истински фарс

-

пациентът, твърд.lf госпожа

Харис, не е човек! След поредица- от тестове се оказва, че доктор Лонг е изследвал не болни от Ходжкинова болест

хора а някакв

Се

а Кол мбия.

сторията на Лонг действително започва да става все по-интересна и по-скандална. Проверяват се стари лабора-. торни дневници още от времето, когато Лонг работи при доктор Заменчик. Виж ти, наистина е имало някаква май­ муна от Колумбия, с която са nравени опити. Епруветките, с които ло-късно е ексnериментирал Лонг, очевидно са би-

124

ли замърсе:!J)'!. с тъканни клетки от маймуната. Те се оказ­

ват по-резис-тентни, размножават се, а туморните клетки на болни от бqлестта на Ходжкин пациенти измир~т. Когато

научава з

тези разкрития, Лонг отрича горещо, ч~

ван ето· е предизвикано н

за нещо несъществуващо бл

_

_ _

и дола а

о е

обещ~ да ги пох рчк за "развитието" и "изясняването" на този фантом. Загубата тук не е само в морален аспект и. не засяга единствено доктор Лонг.

Как е възможно да се промъкне подобна фалшификация през \"ЪСтата (и задължително - обективна) мрежа от ре­ цензенти? Как всъщност безсмислени и без никаква стой­

1.

ност научни пуб. ликации са били отпечатани в реномирани

сnирания, "въоръжени" с цяла а

далът с Лонг е nр~м

я от рецензенти? Скаи-

-това; как дори е страстната на­

учна. крити~l!.,лесно може да се ока~~ ЦД$Щ~ИJ,Iа~р­

ноtrr'та и-;_а затвори очите си _n~д фалшификати. Не са

л11nёвали предупредителни · си·гналit:. Лонг и Заменчlii("ёё охазват единствените биомедици, които (по техни данни) nреодоляват огромните трудности

no

отглеждане на култу­

РII от туморни клетки, без да бъдат смущавани от неизбеж­

н;tте окечиствания на съдовете. Защо тъкмо те? Защо не ус­ nяват - други? Очевидно рецензентите са си сnестявали li,еудобния въnрос към двамата известни учени, който нала­

rал обясиения за начина на чистене на реакционните съдо­

ве. Все nак'Те-са gили-хора на елита, а RенякаквИОбИкно­ вени лаборанти, чиято основна задача е да мият колби и еnруветки. По този начин иначе мощната система на "филт­

руване" на ценните от nосредствените научни работи създа­

Еа особен имунитет за привилегированите от могъщи по Щdето и финансите си лаборатории и университети. Уви, щщобна имУ:низация .съвсем не е в състояние да предпази организма на науката от скандални епидемии.

125

ФАЛШ И ДИАМАНТИ

\

\.

Никъде

не ·съм

срещал

определение,

\

\~юето

да

представя измеренията на истински скандал. В ж~вота чес­

то пъти се случват конфузни ситуации, но не вина "И имат белезите на скандал. Струва ми се, че до него се с ига, ко­

гато се прекрачат стените на един дом, териjор я~ на един град или, защо не,

..

коридорите на един нау'l:е' инст и­

тут. С други думи, когато случката влезе в обраще:fl· ~чрез

средствата за масова информация и се разкрият нем'Орални­ те или незаконните подбуди за извършванет,о И. Едва\.ли ня­

кой би разбрал за нашумелия nрез 6Q-те гоДини в ;~иглия "случай Профюмо" (военният министър от nравител1n~ото на торите сър Профюмо се сдобива с млада любовница,· ,ко~,

ято дели любовното ложе с още неколцина души, в~лю~и.: телно и някакъв чиновник от съветското посолство в Лdи­ дон), ако един амбициозен журналист не беше извади:n н'а"'

.

бял свят цялата история. Така че щом нещо влезе в ~~ан-"

'

ражи, мож.е да се nриеме, че е истински скандал.

}

далната хроника на издания, които достигат милионни ти-\' ~

В поредната ни сензационна случка ще стане дума за :,циаманти, но не трябва да се заключава прибързано, че нав.nизаме

без

nредупреждение

в

криминалния

жанр,

nривързан към всякакъв вид скъпоценности.

1 '

толкова

Като се :иrма

nредвид обстоятелството, че тя се е nолзвала с вниманю:то

на вестници и списания от калибъра на "Ди Велт" и "Дер Шпигел", може спокойно да я включим към nодборката QТ­

научни скандали. Защото освен за диаманти в нея ще с

\

спомене и науката.

Наскоро след края на Втората световна во1fна бизнес·ьт · започва да се интересува живо от производството на СИН1!е-i тични диаманти. Щедро се финансират изследвания в та;Jи · трудна област, изискваща внимателни научни изследван ~я и още по-съвършена технология. Всяка научна и техно.цо­

гична новост има своите традиционни герои и съответ ffИ, ловци на сензации, често nъти разобличавани като фалr~­ фикатори. Херман Карл Паул Майнеке е от втората катеr\о"" ри~

126

1 .

Майнехе е най-обикновен селски син, който е трябвало да задоволи амбицията на родителите си и да се изучи за майстор коряч. За съжаление след изпита за чирак в този занаят Майнехе не елоделя намеренията на родителите си

-

ларите, които би nолучавал, са твърде малко и не биха

задоволявали

изискванията

на

младежа.

Той

извършва

кражба с взлом, която допринася за ло-скоростно забогатя­ ване. Но за зла участ го залавят и осъждат на шест месеца затвор. Освобождават го, но вместо да грабне иглата Май­ нехе _опитва втора кражба. Резултатът е втора присъда, то-

зи път за година и nоловина.

~

Дотук нищо интересно за nресата. Един дребен крадец шета из Берлин без особен успех. След второто си осво­ бождаване Майнеке работи тук и там, но тъй като умее да чертае добре, nостъnва в машиностроителен завод. Като 'Че ли му идва умът, защото се самообразова и намира рабdта като техник в предnриятие, наре'Чено "Дружество за маши­

ни, диаманти и скъпоценни камъни", Знанията му са за ин­ женер, но му лилсват диnломите. Майнехе nубликува nоре­ дица от научни статии в специализирани списания, nрави и

някои интересни рационализации. У елехът го насърчава да

направи заявка за по-'висока квалификация, поради което. се сдобива с фалшива диплома за инженер. Точно навреме, за­ щото слу'ЧаЯт го среща с хер Вернер, предприем'Чив бизнес­ мен, ·който се наема да nревърне в каnитал всяка заслужа­ ваща вниманието научна идея.

Майнехе и Вернер сигурно са имали интересен разговор

на чаша бира, по време на който са изяснили nозициите си. Вернер ще осигурява необходимия каnитал, а инженер док­ тор Майнеке ще му nродаде научната си тайна

-

как се

произвеждат синтетични диаманти. Трудно е да се разберат

всички научни и технически подробности, които Майнехе

сnоделя с nийналия Вернер. Не само 'Че трябва да се разго­ варя тихо, все лак това не е шега, а диаманти, но трябва да

се изгради взаимно доверие. Още nовече че "докторът" ис­ ка само някакви си

50

хиляди марки и шест месеца време.

Бъдещите партньори си казват "наздраве" и си отиват до-

, волни. Бързо се организира акционерно дружество, чиято цел е да насърчи

научните изследвания

и технологията на лроиз­

водство на синтетичните диаманти.

Ангажират се богати

хора и дружеството ХАМАК скоро е факт. Никой не трЯбва

127

да разбере целите му, затова Майиеке се охранява от сnе­

циално наети хора, а nатентите му са обявени за свръхсек­ ретни. Не минава и година, а ХАМАК може да се nохвали

-

вече със собствена nродукция диамант е

nредставен

дори първият синтетичен

на тогавашния

министър

на индуст­

рията на ФРГ, като е предложено диамантът да носи името на президента Лудвиг Ерхард.

Точно в разгара на триумфа, когато се леят реки от шампанско и се пресмятат бъдещите печалби, се намират

завистнеи, K.Q.ВIO откриват,

vc,;

и._меТО "Майне~гу­

рира в регистрите на завъ шилите немските ВJ.t:сщк .JГ!t~§ни

з

дения.

а~~~~J'~vск?_Твърде неприятеи факт, но

~·да nовлияе на кариерата на инженера. Трима професори

от

Берлинската

политехника

гарантират

nод

:;~~~~и~~.-на .!!J!Y'!J.IO_з_~~HJ:I_e И_JidY и~дават Впрочем nо-важно е миението на специалистите, които ровят

не

в

миналото,

а

в

праха

от

синтетични диаманти.

Трима от тях присъстват на демонстрация на технологията на "диамантения доктор" и откриват след завършването И блестящи диамантени стружки в стопилката. Те nодписват с

удоволствие

заключението,

че

всичко

е

правилно

и

на­

деждно. Двама младши сътрудници, които изразяват съм­

нение в цялата технология (те са физици по образование),

ментално ув

ени

о за да се разсеЯТЪб-

Лi"Ците, самият тон---кани-некоИ да е, а nроф.liiлосмакер, едно от най-известните имена в областта на минералогия­ та. Целият институт се строява на стълбището да посрещне

професора, а доктор Май не ке му демонстрира технологич­ ния процес, показва му изследванията, протоколите. С очи­ те си ексnертът nрофесор вижда в nепелта блестящи, голе­ ми колкото главичка на карфица диаманти. Няма никакво съмнение, че Майнеке е ученият, успял да получи каnриз­ ните камъни.

Акционерното дружество труnа каnитал.

· се

Големи суми

изразходват за създаване на nодходяща фасада на nредn­

риятието. Назначават се физици и химици, куnуват се мер• цедеси,

поръчва

се

скъnа

научна

аnаратура,

но

нито

една

марка не се изразходва за разработване на технология за

голямо производство. Започват преговори с американски комnании, които обаче наричат цялата абота "гл пост" и не. ж

1 128

ят да С<" ангажират.

ес

икарите над

ват .сенза-

.

ция и често обикалят доктор Майнеке за интервюта. Каnи­

талите на ХАМАК се тоnят, а все още няма масово nроиз­ водство на синтетични диаманти. Притеснените акцнонери настояват за ново разследване на научните и технологични­

те резултати. Все nак са разnилени бЛизо

1

млн. марки!

Министерството на индустрията този nът реагира бързо.

Неговите комисии nрисъстват на института на сnециалиста един

от

ите

не се

377

синтези, извършени в

диаманти Майнеке.

no

откриват дори

Включва се и nолицията, която се

следи

В нито

на диаман;...и.

аема съвсем неnосредс­

твено с Майнеке, семейството му и цялата армия сътруд­ ници. След дълги аз ставки се из сиява "науч­ ния,." механизъм на диамантената синтеза: nлеменницата

..на Майнеке Еделтрауд и нейният баща Вилхелм са сме~а-

(

!и технологичната nепел с диамантени стърготини, когато института

11

са

nристигали

високопоставени

лица

и

конт­

рольори. Скандалът не може да бъде nотулеи и набира ско­ рост.

За трети nът в живота си доктор Майнеке е nред съда. Напразни са усилията му да се nредстави за жертва на нау­

ката. Той твърди,· че' е действал с най-добри намерения да изтръгне от nриродата тайнствата И. Разбира се, бил е само на крачка от големия успех,

но кратките срокове са

ro

nри­

тискали и неговите трикове са били само желание да сnече­ ли

малко време. Иначе няма никакво съмнение, че той, Херман Майнеке, е човекът, който е избран от съдбата да даде на хората синтетичния диамант. Като че ли има нещо симетрично в nоявяването на Майнеке nред съда nът

-

nрисъдата

е nак три

nъти

nо-тежка

от

-

този

nредхождащата

четири години и nоловина. Вnрочем стойността на екс­ риментите на Майнеке е само те nари са изразходвани

no

55

хиляди марки. Остана­

крайно nознат за нашите дос-

рошни условия за живот начин

-

главно за тържествени

нфари и саnунени мехури. А случката е от началото на -те години.

Странно, външният блясък като че ли не трябва да има каквото

и

да е

отношение

към

стратегията

и

тактиката

на

nознавателния nроцес. Но реалността съвсем не nриема та­

зи сантиментална nредnоставка. Нау~н. ите сnисания са nуб­ ликували работи на Майнеке, професори са се nодnисвали

\

под фалшиви диnломи и фалшиви синтези, а иначе толкова внимателните в работата си nатентни ексnерти не са се ко9. Скандалите

в науката

129

лебали особеl{о nри издаваието ка nатект на името на Хер­ ман Майиеке за сиитез ка синтетичии диаманти.

В този

смисъл цялата тази история, колкото и ,.кокошкарска.. да

изглежда на nръв nоглед, съвсем не трябва да се nоставя. с

r

лека ръка "към архива", защото nоказва, че не винаги нау­ ката и нейките жреци са нащрек към преди'3викателствата на фалшификатори и търсачи иа сензация .

"

1 130

1 ',1

:~

НАУКА ИЛИ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ФА.С!

Стара истина е, че много политически идеологиИ трескаво са търсили научно потвърждение, особено· в био· логията и по-точно в генетиката и еволюционното учение.

Социалистите от

XIX

в.

оtкриват в Дарвиновата теория

потвърждение за идеите си, сnоред които силните (разбира~

богатите) имат за цел да nреживеят за сметка на бедн:и.те (все едно - слабИте в човешкия род ). Радикалите и либе­ ралите от същия период намират за по-удобни аргумент.ите на противниците на Дарвин. В този смисъл шансовете за

промяна на обществото чрез възпитание са по-добри (нали се наследяват новопридобитите навици според Ламарк!), отколкото революциите. В тази битка на фронта на биоло­ гията се открояват няколко големи скандала, които все още носят аромат на сеиза.ционност и легендарност.

Иска ми се да започна с историята на Паул Камерер, ко­ ято е неверояти

съ

тание от научни

експерименти, nоли­

тически възгледи и необуздани е иг

,

даден

а

илми,

ангажирани

са

много

учени

и

видни личности. Трудно е да се опише всичко това на ня­ колко страници, но си заслужава опита.

Кой е Паул Камерер? Австрийски биолог, лрочут с ле-,

. гендарното

си

умение

гръбначни животни.

да

отглежда

земноводни

и

низi.il:и

·

Научиата кариера не е единственото,

което вълнува Камерер, той участва активно в политичес­

кия и обществения живот като убеден nацифист и социал-,.. демократ. Но и това не е достатъчно за беглата характерис- , тика. Камерер е силно влюбен в Алма Малер, вдовицата на известиия композитор Густав Малер. Всички виенски вест­ ници пишат за . заплахите на Камерер да се разстрели на

гроба на композитора, ако Алма не се омъжи за него. Фрау

Малер е хубавица, които лесно печели мъжете, има вече ·.

един брак с големия архитект Валтер Гропиус, сред любов­ ниците И е художникът Оскар Кокошка, скандализирал съв­ ременниците си с оригиналния си стил . Отношението на Алма Малер към Камерер е дотолкова интимно, доколкото

131

тя е била за известно време негова лаборантка, нищо пове­ че.

В научно отношение Камерер е привърженик на ламар­

кизма н противник на дарвинизма. Той вярва, че новопри­ добитите навици се наследяват с най-голяма вероятност и така. се нарежда д. о редица nред. ставители на тогаваЦiната съветска наука, включително и Павлов. Впрочем пълният

1

.триумф

, ·

на Лиеенко след няколко години силно укрепва по­

зициите на ламархизма. По странно стечение на обстоятел­ ствата Камерер се ОI<азва свързан с това явление.

През

1923 г. физиологът Павлов съобщава за своите екс-

перименти, с които твърди, че е успяд да докаж~ наследя­

ването на условни рефлекси nри мишки

-

nри позвъняване

със звънец мишките тичат към мястото, където се намира

храната.

Първото nоколение мишки се нуждаело от 300 лекции, за да nостигне резултат, второто - само от 100, а

- едва от ЗО. При следващото, четвъртото, са не­ обходими само 1О тренировки. В лехция nред американски учени Павлов заявява с гордост: "Когато тръгвах насам, за­ вършвахме оnитите с nетото nоколение. То се научаваше да намира хра)lата си само след 5 лекции. Убеден съм. че третото

едно

"

следващо

nоколение

ще

тича

към

хранилката

след

.

nозвъняване без никакви доnълнителни тренировки!" По обна ·И ея беше пос е ната с възто г е те на комунизма, тъи като те вярваха, ~ч~Е__ по този начин ~з оЬ чение; днес знаем, че намерениетЬ м же да се оnише nо-точно с те мини като терор и ст а " могат пос­

, ра.т съзnаванет~ дресиран~оление..$амо че ексnе­ ·риментите на Павлов се оказаха погрешни. Ученият беше принуден да признае след няколко години, че е бил подве­ ен от някаква лаборантка. Но Павлов е все още горещ привърженик на идеите на Ламарк и затова кани Камерер да отиде в Съветския съюз и да организира лаборатория в института на Павлов. Поканата идва в момент, когато авст­ риецът

се намира в трудно nо.n9жение.

Двама генетИци

дарвинисти, Уилням Бейтсън в Англия и Кингели Ноубъл в

САЩ,

атакуват

силно

експериментите

и

изводите

на

Паул Камерер.

Какви са тези nротиворечиви опити? Камерер експери~

ментира с вид жаби, които са били използвани широко·

o'l'

тогавашните медици за тест за бременност. При мъжките индивиди от този вид лиnсвали особени "брадавици", с по;:; i

132

мощта на които мъжките животни от други видов_е се зак­

репв.ат във водата върху гърба на женските. Камерер доказ­ ва със своите експерименти, че след няколко nоколения (за

отбелязване е, че .,медицинските" жаби живеят и се разм­ ножават nовече на суша), nри условие, че размножаването е станало принудително във вода, в мъжките индивиди се nо­

явяват липсващите "брадавици". Не толкова Камерер, кол­ кото

неговите

експеримент

възможно

противници

на

у'lения

за

твърдят,

че

това

доказателство

на

е

решаващият

идеята,

че

е

наследяване на .,обучени" качества. Самият Ка­

мерер приема други свои опи

за ре

.доказателствен -.,.,~

материал.

НаблИжава развръзката на случая Камерер. Австрийс­ кият биолог показва на Бейтсън един от последните инди­ види на жабите с "брадавици" по време на гостуване в Анг­ лия.

По-късно

англичанинът

иска

да

види

още

веднъж

същия индивид, но от Виена идва писмо, че това не е въз­ можно. Същевременно атакува Ноубъл, който съзира нещо

нередно в публикуваните микроско~ски снимки на тъкан!! от жабите. Американецът прави собственR изследвания на

един от Камереровите индивиди и написва остро критична

статия в "Нейчър" -

основният мотив е, че не съществуват

никакви "брадавици", а петна от обикновен туш.

·

В този тежък момент Камерер стяга куфа~те си за

Москва. Там га очакват с овацин обаг

обхо

ата

~~ическа боя. Осигурена е про есо ска титла, с което Съ!Jетите искат да пока · е иетия а на ка азцъ тява пР..~ тях, а не в дек

ектската атмосфе а на капитализма.

Но Камерер изпраща писмо до Москва, в което опис2а

у­

чилото се. Австриецът решително отхвърЛя обвинениЯта, че

той

е авторът на фалшификациите, отказва съветското •

предложение и завършва с думите: ,,Не съм в състояние да. издържа това разрушаване на делото на моя живот и се на­

дявам, че ще намеря достатъ'IНО сила и храброст да завър­

ша утре своя разбит живот .. " Наистина на другня ден Ка­

мее_ер отива на екскурзйJ:~ j§пii:r! и се зае t:J:&!iiiL.tqr.iй

една хижа.

~ята предизвиква nротиворечиви реакции.;Тя. се тълкува в зависимост от личните пристрастия на научния и

интелектуалеи свят. Някои виждат в кея логичния эавър­ шек на една научна измама. Други, като писателя Артур

Къостлер, твърдят, че Камерер е невинен, че не е измам-

133

·

ник, а сигурно е подведен или може би провокиран от вра­

говете- си, Писателят пише цял роман по темата "Каме. рер", в· който твърди, че в даден етап на опитите "брадави­ ците" са съществували и само са "подсилени"с туш от някой предан лаборант. Трети не могат да вземат опреде­ лена страна и виждат истината някъде по средата. Алма Малер казва

:

"Аз рисувах много точно опитните животни.

Това дразнеше Камерер. Той би бил по-доволен от недо­ там подробни рисунки, но от положителен резултат QT опи­ тите.

"

Години по-късно един учен, тръгнал по следите на

големия скандал,·· ще пише: "Камерер е бил нервен, дека­

дент, но генИален. Прекарвал е цели нощи в лабораторията си, за да композира, след .като през деня се е занимавал с

наука ... По-скоро е бил чудесен майстор на отглеждане на редки животни, отколкото голям учен ... "Това са думи на Ричард Голдсмит от К~ифорнийския университет. Но от­ къде този интерес към позабравения скандал?. Отново можем да отърсим и еолагическия подход -в случая. В края на 20-те години олдсмит посещава ени г-

~раД и-вижда p:flJienekи плЭJ<ати за филма "Саламандра".

Американецът посещава една от прожекциите и с изнената

кон<:тll'тJ!Р,~ че филмът е свързан тясно със съдбата на Ка­ мереро; й6 ·и неин спе и ичен, болшевишки ва иант. Глав­

ният гер ·

е

н привъ женик

лаборант

134

ама к. Не-

~азованието. Той пре лаг

фесореха мяс

n

ученмя,

hоето още веднъж се nодчертава nрkвързаността на тога­ вашната съ

ване на

тсwа наука nм н еите на J,Jамарк!! унаследя­

еси аии

навици .. Хеnи ен

още в онзи момент е имало У'fени и в

то са бил та наука,

ар че сиrурно ъветсtеия съюз, кои­

на•сно със задаващата се катастрофа в съветеха­ свързана

Де· сови

с

името

на nечално

известния

о

.

им

...

. За Лиеенко е говорено надълго и нашироко, като същ-

ността на типичния научен скандал се опростява с изв~а, че nолитиците не бива да се намесват в авт

та на

а-

~ има още _един, nо-съще твен изв~>д, който H.йMi.J голяма

nопул•рност:

че

учените

и

техните

институции

не

в1fдаrи nритежават ~остатъчно мое,ал, за да ~ов­ н~ии принципи от nолитическото влияние.

Нямам намерение да по.11тарим вече известното по "афу­

р.ата Лисеюсо", които впроче с

нали

чееките

ин

оско"'" о не беш~ желана •от

о мацноиии

средства.

бих искал да. nестя основните и очертания .в

Все

nак не

он текста на

цялата IСиига, nосветека на научните скандали. Може би ще се откриJiт ю1кои интересни нови nараметри на !!ейните изм~~~

.

,•

.

.

Тр.офим Денисович Лиееико е сии на украински селянин и по образование е агроном. Още в IСра.й на 2Q-те години

той nрави вnечатление на съветската общественост. с едмн оригиналеи според него метод за увеличаване на добива от

пшеница. Той nредлага с

дена обработка на семена от

;Jимна пшеница, засяването

им· JW!.Пролет

жът ~ олемИ добИвИ от И~( nшеница.

то резултат

!ЗИ iia традиционната лят­

акар че много сnециалисти тогава махат

пренебрежително с ръка, Лиеенко fiривежда ексnеримеи­

тални данни -

нетовижт баща е 1tахи.сиал 40

ница, зас.йва тези семена с трад

зимна nwe- ~

И'а't/1 и жъне повече от

тях.

В изгладнJiлата и предложение не мо

ед.__.,__;:..:...;.--.;;;:.::_:::.;.:.:...;.....--~-"-

135

'

nлощ,

и

то

само за

един

сезон

осигурява

невероятната ка­

· ...

риера на Лисеико-сии.

Любоnитиото в случая е, че идеята съвсем не е творе­

ние на гениалният_ ум на Трофим Деиисопич, а прастар сел­

ски обичай. НаnЪлво възможно е ·. при определени условия да се стига до повишаване на добивите, но липсвали какви­ то и да са научни· основания за грандиозните обобщения на

Лисеиi<о. Болшевишката партюr насърчава подобни проек-

. ти, об~ резул~ и го:!JЯма Част от~ш­ иrt.tе . съветски учени биолози . noд.lill_enвaт Лисенко.~чем едва ли е и~ало и друга възможност, щом зад него е . заета- ·

ала с цялата си мощ па тия . Още nовече, че nрез · nepfю­ r. ,, уржоазната" наука и не,Йнате предста~~ вители

в

Съветския

. ~логи~л.

съюз

са

поставени

nод

масираи

Един от най'-Сериозиите nротивни­

,~ци :иа-лисеикоlнцинатl' е Николай Вавилон, сам по себе си

защитник на и~& за· пQuи;ни.,Q!ща родя на "комуйi!!тичес~

.,...ката".:Н.аука. В'авилов е отличен генетик и легендата говори,

че е истинсkа

ертва на n

вържеии ите

нен е в шnионаж, арестувац и з г ва п ез

тите

които залагат изцяло

на

а Лис

1 3

(обви-

г.

им

пучава голяма _ власт и з~а · да наЛага сnоите идеи в, съ~

~ката биологична · ·наука, · подnомагаи, "разбира се, от мълчанието и безразличието на редица известни биолози ет

АкадемиЯ-rа :На иаухите и от университетите. Но едв.а n ез 48 r. Лиеенко вз . а ця а власт в о ластта на аграрната ~, за привърженик на Ламарк и коктри­

ра всички аргументи на да внииетите и генети ите. Непре-

. къс

ато се организират дискусии, на които трябва да се де­

монстрира

nривързаност

към

прогресивните

идеи

на

Лиееико и се з~леймяват ревизltонистите и оnортюнисти­

те, които си

азрешават да мислят другояче. Jази борба от­

разява . · JLii оглеДало партияната· политика и Ста.л1щ~вото • .ждане за в ага. Така нап име кон е енцията на ВАСХ­

сесъюзна академия на селскостопанските науки) от

1948 136

г. nоказва отчайващото

оложение, в което се

.

ир

съв теката биология

отрекла генетиката като

nР,~ ела идеите за "възnитание

на наслед ст

наука и е

белези:-~

Привържениците на лицемерно с Цел

т

лени кариеристи, хвалят

неенко и се надяват да съществу­

ват тихо и сnокойно. Ге~иците, които работя!_С тодологично

·

т

дис

иплина,

и

enu'a

ме­

могат

се

про~опоставят на мъдчанието на сnециалистите по физи-

' •

ология на растенията, приемащи поне на думи изцяло тези-

те на Лисенко. Не е СJIУчаен фактЪ'!> ч.е от 35~ua JНЮ• титут,....ш> r~етика на Вавилов_!!.. крак на Втората С!!!'Товна войв.а_ остават само четири аvши - единствените генuици в 25D-милионнкя СССР,

спех,

какво от това, че той ще

ъде

месеи от един мошеник и

измамник? Какво значение има теорията, световната наука,

серliоЗИИ ~експерименти? . Само че едно нещо не са успели да nредвидят тези хора

-

че- тJ>иковете на Лиеенко ще свършат. Вярно е, че него­

вите nланове не са струВiЛи скъпо и ке са носели кой знае каква вреда в практическо отношение (друг е въпросът за . , изоставането на съветската генетик

ние

.

о след двадесетгодишии

тео етично отноше­

наnразни обещания дори

на~н.ичеиият висш партиеи функционер разбира, че ня­

кои трябва да поеме отгово иостт сериозеи удар срещу

за п овалите. Първият

неенкообаче идва едва през

1964

г.,_,

когато се nровежда избор на негово протеже за член-корен.~· споидент на Академията на науките на СССР. ··Запазен е протоколът на общото с~браиие на академията по повод на избора. Един от изказал те се е Андре~ Сахаров,. все още далеч от на

е

енията си да се

n

евъ

вете~ наука като изразител на съпротивата

cpemr

бол­

шевизирането И. Ето какво е казал тогава той: "Моят аnел

~. че едииствените гласове "за"да ДойДат от онези, които заедно с кандидата, заедно с Лиеенко косят

отговорността за безславните и горчиви страници в развИ-

137

тието на съветската наука. За щастие сега на това се слага

край."

.

Думите му са по~едвани от аплодисменти, .махар че следващите слова са ти1;1ич.н~ за отвошен

.

оталитар­

ното общество. Те са казан от. тогавашния президе на академията М.Келдиш: ,,Не мисля, ч.е трябва да виждаме избора от тази гледна

..., .[точка. Не бива да откриваме тук дискусия по проблемите на биологията. И затова разглеждам речта наСахаров като

нетактична ... " Става Лисенко, все още директор,. партиен фаворит с

академично звание: "Нетактична, направо клеветническа ... " "Великият пщени

"

сторонвик на Ламарк ..и~ 1 възпитание~

та" п изовава президиума да се намеси. Келд

отвръща

угоднически:

"

ро

им

енисович,

тов

е

реч

на

Сахаров, не на президиума. Никой не го е упълномощил,

поне не съм аз

... "

•

Резултатът е известен. Кандидатът на Лиеенко получава

22 гласа ,.за" и 126 "против". На следващата година, 1965," сенко е окончателно сразен. Той губи по'сТа си директор на Института по генетика.

пециална комисия проверява

дейността на опитната му ферма край Москва. Заключение­ то е зашеметяващо: всички дани , които е п едставял Ли­ сецко са фалшиви, п и това преди Така наnример сnоред nлан

е ено

алши

и

ра

ете на Лиеенко е трябвало да

се работи по метод, :който доприн~ за повишаvане на М,.!С­

f...еността на мля~то: Според проверката '!а комисията мас­

"Jfеността наистинаnоказвала някакво повишаване, но зато-

ва пък силно намалявал общият добив на млякото, а отт~

и количеството на получаваното масло! Методът е до~л до тежки икономически загуби. Оттук до края, на живота си ис

нко е невз

в

ачен

коридо

,

ите

на

п

авл

на

вероятно За получаване на пенсията си.

Може лесно да се заключи, че ~малко, демократич­

но общество случаи като този с Лиее

~ор'!:.....Може

о са изключени ап-

и това е вярно като общо пр~вило, но не

липсват и някои изключения. Те не са характерни толкова

със своята ндеолоrичеС!ка обремененост, какъвто е сканда­

л-ьт(;'"Лисенко, колкото с елементи на старата идеи за пре: възходство на бялата раса. Тук по-скоро се сблъскваме не

._......

с чисто политичесf(а доктрина, а с принципа на сегреrацюr-

138

та, при който често пъти се забравя напълно за обектив­ ността на експерименталните данни. Това личи най-много

при изследвания, свързани с "измерване" на човешката ин". тsдигентнос

-

.":.

.·

~·

t

Нека се върнем сто и петдесет годиии назад,. за да раз­

берем ло-добре някои подробности в един нашумял научен. скандал. Самюъл Мортън е известен лекар във Филаделфия· и едни от най-прочутите американски учени от средата на.

миналия век. Той Прави за

20

години голяма колекция на'

човешки черепи от представители на различни раси и наро­

ди.· Според Мортън~ на черела е мярка за интелиген­ тност и в съответствие с идеята си прави и~мервания на то­

зи обем и въвежда съответно класиране

-

на първо място

в скалата на интелигентн.qстта са белите хора (западноевро­ пейци пред евреи), после е монголоидната раса, американс­

ките инДианци, а в дъното на таблицата са чернокожите.

Резултатите от измерванията на Мортън са в пълно съгла­ сие с тогавашните убеждения за расовата пълноценност.

Учудващото тук е, 'че М

е

ееки о

~предразсъдъците си:.-Той ловко жонглира с числ~та, за да постигне предварителния .vлан. Всичко това става пред очите на обществеността, ло страниците на публика­ циите му. Никой съвременf!иК на Мортън не открива оче­ видни грешки, макар че те действително правят впечатле­ ние на неnредубедения читател. Едва през 1978 г. палеонтологът от Харвард Стивън Гоулд преизчислява дан­ ните на Мортън JLдоказвg (от същите данни), че всички ра-

си имат nрибли-;нтелно еднакъ~а черепа. Ако' еЪр

СамЮъл е разглёiёдал да1Гните си с малка доза обектив-· ' ~ ност, би открил с лекота, :че големината на череnа е свърза-• на с телесната височина. При това Мортън не е случаен ле­ кар, а от елита на американската наука. Неговите данн~ са използвани за о

авдание на робството, ю

устройвали пищни приеми.

те са му

етина е странно как Мортън

е пропускал такива-очёihlдни факти в изчисленията си като тоз ин~

-

ените са, общо взето. поски от мъжете, както по- иеки от ев пеици_Jе. Той не е разделял ·жен­

ските черели от мъжките, а коrато е сравнявал англичаните

с хотентотите, е използвал само черепи на мъже англичани

и на жени африканки!

.

·

Изглежда, че XIX в. е носел в себе си идеята за1ерав­

ностойността на расите, тъй като и други забележителни

139

учени от онова време, например видният френски анатом

Пол Брока, са споделяли подхода на Мортън. Брока взема а мярк

та уб

игентност масата ч

ешк:и мозък. Негова-

еност не се поклаща дори от очевидни

съответст­

вия. Така например петима извесJ"ни учени от ГьотикгеНО.. кия

университет

завещават

мозъците

си

на

науката.

Те

обаче попадат по масата си в графата за посредственост. Брока не се стъписва и говори, че в случая за мозъците трябва да се прибави духовното величИе. Когато друг опо­ нент му казва, че немците са с по-големи мозъци от фран­ цузите, но в никакъв случай не са По-}lнтелигентни от тях,

ученият започва да отчита .височината 'на тялото. Така че и

в този случай И~ с ч:исла е бИЛа твърде своеволка и не­ обективна. Днес бихме казали им бе си шава

~а.цитарния комунизъм

Страиното

е,

че

.• .·"

че:R,Вената

нишка,

преминаваща

през

иначе педантичните измервания и изследвания на Мортън и Брока, продължава да се открива в работата на съвремен­

ни

лози"Т" социоJrози. Днес мцого техни заклюЧt:ния

се въртят около т.нар, . интелигентност. Тестовете от този тип са измислени от французина АЛ Бине, кой­ то е имал за цел да открива изостанали в развитието си де­

ца с оглед тяхното насърчаване и подпомагане. Ето защо той изрично подчертава,~е моментното ~стоя ние · (сп2fед както и това,

теста) не означава нещо в одено или т айно

е за егистрираните ниски стоикости по скалата не

с·-- ·· с

ива да

иашщзват за

'*Собни в

· не на съответните де като неспомствено отношение. Само че тези златни праВила

ине

ърэо се за равят от неговите последователи. Това

е осцовата за бъд~ите на'V!f.ИИ скандали в деликатната об't ласт на психологията и социологията.

---- ·

~i·'''tестовете наБинеса въведени ВСАЩ от Д.Годард, кой­ то бързо .ги "идеологизира" - данните от тях били необхо­

дими За определяне на .,водачи" и "подчинени", за елими­ ниране

на

"слабоумните"

и

за

забрана

за

тяхното

въЗпроизвежДане, за -Да не се намалява общето равии;е на интедf_Гентност на нацията. На същото мнение е л'юис Тър~k; известен психолог от Стаифорд през зо-те години, кой:~ · въвежда теста п и наби ан е на набора за американс­ ката,'

ми.и. Въпросите са от о л

та на

урата, трябва

да се отговаря бързо в една напрегната обстановка. · Но въп-

140

.

реки това ученият бърза да nрави сериозни обобщения за наци<Щалната интелигентност

-

светлооките северни ~м­

ц~а начело в класиgането, а ·на оnашката са италианцИте,

·

:челяuи~ и черните.

~

Тази предистория на другат ст ана на "ИДеологическо­ то" в ката беше необходима, за да се аз­

бере по-добре големият скандаn в

нг ия,

вързан с името

на Сирил Бърт (цитирано още в . началото на тази книга).

Веднага трябва да се отбеЛежи, че изследванията на Бърт за интелигентността, при 5оито силно се акцентира на цас­

л:дствеността, се оказват не само фалшиви, но гъмж~т от статистически

грешки.

които

nо-късно

се

оказват

индика­

ц~ За огромна целенасочена измама. Голямата' колекция

на Учения от да~ни от тестове за интелйгентност е биЛа

..

широко използвана от колегията, често цитирана и въnреки

това

-

безкритично пркемана, дори от критиците на теори­

ите му. ехандалът беше бкачествен като най-гоЛям в анг­

лийската наука.

,

~

·

Сирил Бърт е един от nионерите· на nриложната nсихо-

логия в Англи.i: много изискан и културен Човек, nрофесор нивърсити колидж в ондон. · еговите научни заслуги

li

му носят благородническа титла, а освен че е "сър Сирил", ·той е носител на редица nрестижни научни отличия. За н~­

tЬв<[,Jдасtис той си отива от този свят като "доайен на С_!lе­ товната nсихология" и като "изключителен британски учен

И'" роден благородник".

-

Истината се оказва твър.gе различна

-

сър Сиеил е бил

хи Ъ измамнйit,' коiто смуче данни от nръстите си, За да nодкрепя со

ствената си теория и да о

ърква критиците си.

Проф. Бърт е владеел' добре статистиката и еп авел lfакво.­ то ~и иска с нейните метод . лямото му изкуство е било изnолзването на научната стратегия не с цел откриване на истината (вnрочем Бърт е знаел истината, това е неговата истина), а да nротиворечи с реторика на nротивниците си/

Неговата фраза "нашите данни"или "сътрудниците ми и аз" са били буквално кухи

-

не е имало нито данни, нито сът­

р дници. СириЛБЪрт е седяЛ сам.:Са'мйчък в кабинета ёй. и е използвал единствено

Какво

-антазнята ·си. по-конкретно разкри скандалът'?

След

Втората

световна ~на анГлИЙската· образователна си~.Тема се реор­ ганизира, като новото е въвеждане на тест за 11-годишни

деца. Неговите резулnти оnределят дали те могат да~о-

141

лучат по-високо образование или не. Тази стратегия почива на предположението,

че

е

въ~можно да

се

определи _т_очно

какви са качествата на детето .. Тестът, наречен ~.11

+ '',~т­

iаря или затваря пътя към по-висши училища. Разбира

Cfat

Бърт не е единственият, ко.!i'То въвежда теста, но той е уче­ ният, който твърди,

доказва това със со

във

игентността се наследява. И ствени изследвания, осо

ено след като

Великобритания ~· заеимат ;критиките срещу~та В научни пубЛикации Бърт твърди, че е актуализи­

"11 + ".

рал със сътрудничките си мис М,~рtарет Хауърд и мис Ко-

нуей свои материали, събрани през 20~те и ЗО-те ГQДИН!f.

"Чудесните" дацци на .сър Сирил показват _развитиеtо на

из аснали.....п и раЗличнИ

сЛовия близнаЦи, прИ 'това- едно­

яйчни._!!икой друг не е имал подобна колекциЯ от

нИ за

~ест за интелигентност. Близнаците притежават еднакъв ърт имаха за

повлия т на ·о разователи

в Англия, особено след отменянето на изпита

истема

"11 +".

По

•. своята същност идеята на Бърт ,!f.QCtl бмезиТе ,на раси~,

но трудно можеше да бъде отхвърлена само по идеологи­ чески белези, тъй като беше подкрепена от обширен експе­ римецтален материал.

Човекът, кой о откри, че

~ ПСИХОЛОГ ОТ никога

не

се

е

а ят е гол", беше Леон ... Ка-

,. .,. .

О~

интелигентност,

но

ЕИНСТЪНСКИЯ университет В:·

занимавал

с

тестове

за

един любознателен студент го моли да му разясни публи-

•

кация на Бърт. Камни се заема със случая и пише

\

мин ти

10

"·я псИхолог не е кацията

липсват

*'JiJITe -

по-къс-

азбрах, че Бърт е бил измамник." За' ило трудно да открие, че в пу ли­

осцовни

изисквация

за достоверността

на

~кви тестове на кои деца са задавани. По-ната­

тъriшите разследвания на Камин разкриват новий нови не­ ъответствия,

подозрятелци

изчисления

и

невероятни

съв­

адения (например стойности на коефициент на корелация а _различни

случаи

на

изследваце

съ.впадЦl

с

точдост

до

ретия знак след десетичцата точка, което никога не се сре-.

ща в практиката) и т.н. Опитите д~ бъдат открити тайнстве­ ните сътруднички на Бърт остават безуспешни. Можете д

пс~ологи.и.

OI

си п

с

е смущението на п

)(J!.ИВерситета в Ливщщ.ул

_.

есора по

ъ_шшrоу.

он е

ед~ от най-гор~щи.J:е JШивърженици наБЪрт; авто.е_ !!!Йад­ ~"

142

гробната реч и е натоварен от сеdтрата на Бърт да напише биографична книга за сър Сирил. Горкият човек открива при собствените си изследвания на "епохалните трудове"

все повече и · повече несъответствия и бележници с измис­ лs:..ни данни. Коресnон~енцията на покойния психолог сЪщо К" - .> разкрива куnчина от лъжи. Ето защо Хърншоу nише не кни-

га, а нещо като малка стуДия, в която рисува Бърт като ге­ ниалеи, но обхванат от мания за лъжи

сър Сирил е бил нормален до

43 r.,

овек. Според автора

след което резултати­

те от научните му изследвания трябва да се nремат с мно­ го резерви.

Не е моралн.о да се скрива науката зад идеологически паравани QТd\сакаJ<'Ьв вид. Наистина за даден момент е въз­

~ожно да се nолучат определени облаги от подобна комби­ нация. Но те са не само изпразнени от научно съдържание.

Те са обречени на скандални изобличения.

143

БЕЛИТЕ МИШКИ НА УИЛНЯМ САМЪРЛИН

.\

През лятото в Манхатън е .твърде горещо, но за щастие

целият научен комплекс на института "Спран Кетъринг« е снабден с климатични инсталации. Това е твърде удобно за работещите тук, тъй като извършването на дълги и отегчи­ телни експерименти, свързани с раковите заболявания, не е кой знае колко приятно занимание. Впрочем това може да е

мJiението на. някой преуспяващ бизнесмен, nосетил случай­ ио лабораториите в Манхатън, но то в никакъв случай не се покрива с това на Уилням Самърлин. Високи~т и .цоброду­ шеJI Уили е вече 35-годишен и на темето му почти не е ос­ танала коса, но затова пък се чувства съвсем бодър и пълен

с надежди. Късмет е, че работи в Ню Йорк, но още по-го­

лям късмет беше срещата му с Робърт Гуд преди няколко години, когато той беше nрофесор в университета в Мине­ сота. Тогава Гуд търсеше амбициозен сътрудник за своите сериозни имунологични изследвания, а Уили можеше да предложи и амбиция, и усърдие. Така че Боб Гуд осигуря­ ваше парите за научните проекти, а Уили Самърлин полу­ чаваше шансове да направи прилична научна кариера. Пет­ десет и две годишният шеф имаше име на изключително способен учен и преподавател, а освен това беше генератор на невероятни идеи. Някои го смятаха за егоистичен, но ни­ ма

е

малко

снимката

ти

да

се

появи

на

корицата

на

"Тайм", там, където е запазеното място за суперзвездите! Всички количествени измерения говореха в полза на доктор

Гуд

за пет години той успя да публикува почти

-

научни труда с

различни

700(!)

свои сътрудници, но не мислете,

че това е традиционната за някои кариеристи "плява". Ра­ ботите с името на Гуд се цитираха масово и професорът беше истински рекордьор в това отношение - за 14 години името му беше цитирано 17600 _пъти, невероятна цифра,

достойна за книгите на Гинес.

·

Необикновените качества на Гуд като учен и научен ме­

ниджър го превръщаха в мечтан бос за MJIOГO по-млади учени

-

дипломанти,

аспиранти,

асистенти

и

сътрудници.

Какво повече можеше да очаква никому неизвестният про-

144

.

викцкалист от някахъв малък ГР.ад в Южна Каролина. Мно­

го nреди да пристигне в Ню Йорк, Самърлин е утвърден сътрудник на Гуд и има неколцина собствени сътрудници.

Само че те рядко виждат Уили, тъй като той обича много Ето защо с благодарност

да nътува, да изнася доклади.

приема поканата на Гуд да го придружи заедно с още nет­

десетина души в Ню Йорк. Самърлин вече не е nросто млад сътрудник, а утвърден помощник на Гуд с известна

финансова независимост, макар че професорът участва като съавт~всяка работа за публикуване. Днес е горещ ден, но за Самърлин жегата не означава нищо. Наскоро той е участвал в коигрес на америкаиското онкологично дружество и докладът му е наnравил огромно

вnечатление. Целта на Уили е не толкова да смае колегите си, коnкото да nривлече внимаиието на журналистите и на

телевизията. Няма nо-добра реклама от техните интервю­ та, а те са важна крачка nри осигуряване на средства за но­

ви изследвания, за силно влияние върху рецензентите, кои­

то оnределят

раздаваието

на

nроектите

и

парите.

Един

телевизионен екип nристига днес в института, за да разго­

варя със Самърлин. После думите му, тиражирани милио­ ни пъти чрез телевизионния екран, ще направят необходи­

мото впечатление. А ето какво твърди Уили, застанал пред камерата: .,Човешката кожа може да бъде трансплантирана

без никакви реакции на отхвърляне, ако се държи от четири до шест седмици при специални условия." И още нещо

-

неговите собствени опити със зайци показват, че не е далеч денят, когато и най-обикновеният лекар ще е в състояние да извършва кожни трансплантации. Телевизията, а после и

"Ню Йорк таймс" превръщат за една нощ малко известния Самър.nин в звезда от ранга на самия Гуд. Въпреки огрgМ:иия успех и убедителиите лекции колегн­ те на Самърлнн остават скеnтични. Никой не е в състояние да възпроизведе неговите ексnерименти

по трансплантира­

не. Гуд, вероятиият инициатор на изследването, успява да

nоуспокои духовете, но се скрива зад "желязното" си име и неопетнена репутация. Най_;неприятното е, че опитите не

могат да бъдат потвърдени от английския имунолог Питър Медъуор, Нобелов лауреат тъкмо заради изследвания в об­ ластта на трансплантациоината техника. В същото време той е член на научния съвет на института .,Слоан Кетъ­ ринг". На едно засе"аиие на високопочитаемия съвет Са-

10. СкандаJIИП • наухата

145

·

мърлин nредставя оnитно зайче с nрисадена ретина от чо­ век. По-късно Медъуор ще оnише вnечатленията си от тази

демонстрация ло следния живоnисен наачин: "С избистрен и невинен логлед зайчето гледаше към научния съвет, така като само едно зайче с наnълно чиста съвест може да nос­

тъnи. Не можех да nовярвам, че то е било nодложено на каквато

и

да

е

трансnлантация,

не

само

защото

ретината

беше наnълно бистра, но и защото· кръвоносните съдове ло nръстена около ретината не бяха nрекъснати. Но нямах ку­ раж още тогава да кажа,

че според мен ние сме свидетели

на измама или някакъв циркаджийсски трик."

.

)

·

-

Ясно вк е, че целият шум около трансnлантацията на

7кожа се е оказал саnунен. мехур, nореден научен въздушен

замък. Но до nълното разкритие ще мине още време. Коле­ гите на Самърлин от института не могат да повторят оnи­ тите му. Положението се влошава и Гуд се вижда прину-

ден да nубликува съобщение, че някои от ексnериментите· на Самърлин не могат да бъдат nовторени и nотвърдени. Самият той сnи на nоходно легло в института, така nостъn­ ва

nри

критични

ситуации,

така се

nодготвя

за решителни

битки. А утре е изключителко важен ден - Уили трябва ·да убеди добрия стар Боб, че няма смисъл да nубликува оnро­ вержение, а да изчака още малl(о.

У елехът е nредстоящ,

тъй като nоредният ексnеримент с мишки върви 1\ЭТО ло но­ ти - белите миШI\И не отхвърлят nрисадена от черни миш7 ки кожа! Уили ще донесе веднага оnитните животинки, за

да се убеди в думите му добриЯт стар Боб. Гуд отива рано на работа и в седем часа Уилням Самър­ лин nоема своята Голгота. По nътя към 1\абинета на шефа, то'Й. рисува с черния си флумастер nетна върху гръбчетата, 1 на две бели мишки. Тези черни летна трябва да убедят ' Гуд, че остава само една малка крачка до успеха с кожната

трансnлантация. По-късно Самърлин ще сnодели, че е ис..

кал само да nодсили местата на трансnлантираната кожа ~!;" е нямал на ум да извърши измама.

г~с

Вnрочем трикът с флумастера успява наnълно. Боб ГУМ<

най-цитиракият учен в света, се хваЩ~иката уловк~Щ· Само че един добросъвестен санитар, чието задължение Ot;

\

да мие гръбчетата на мишките преди ексnериментите, заб · лязва,

че

натоnеният

в

сnирт

нам:у_к

nочернява,_ след

кат

мине nрез мИшите гърбове. Смаяният човечец отива напра во nри Гуд с nамуците и измамата е разкрита окончателн~

'

146

Самърлин загубва завинаги шанса да направ'и научна карие­ ра, Гуд се скрива за известно време (отпуск на Хавайските острови), доката nозатихне скандалът. Журналистите, също засегнати от триковете на дългия Уили, наточват пера, фо­ кусират камери, Президеитът на целия институтски комn­

лекс обявява официално, че действи.11та на Самърлин могат да се обяснят само с иякакво нервно заболяване и затова трябва да се лекува.

Макар, че са минали доста години от случая (той се ра­

зигра в средата на 70-те години), не nрестават дискусиите

около него. В много отношения тон се превърна в нарица­ телен

пример

за

измама в

науката и

е

многократно цити­

ран. Има nредположение, че в началото на кариерата си Са­

мърлия

е

направил

някои

успешни опити

при

случайни

обстоятелства, които не е усnял да възпроизведе. Убеден в

правотата си, той стига до измамата. Редица учени обвиня­ ват самия .· Г:уд, който е разрешил на Самърлии , да гоВQри големи думи, преди да има солидна експериментална про­

верка. Но в крайна сметка Гуд излиза сух от целия скандал с оправданието, че не му е минало през ума да се съмнява

в честността на своите сътрудници, Не са за пренебрегване

изявленията на самия Уили, който твърди, -че през цялото време на работата си в ,.Слоан Кетъркнr"е бил под натиск да про}(звежда добри и . интересни · научни работи. Иначе е имало опасност да бъде отнесен към категорията на неу­ дачниците и некадърниците. Оттук и трикът с белите миш­ ки.

Темата за ".!!!.тиск от страна на шефа" не е не_уозната за

науката. Тя Не винаги нам'йра tакива резки изражения, как­ то в случая със Самърлин, защото не всички шефове са от ранга и значението на Робърт Гуд. Но в КНJ!гата си "Изма­

~ката" американск!Jте учени Броуд 'й Уейд съобща­

ват за още няколко подобни случц, които са станали скан­

дално известни на обществеността. В един от тях например се разказва за оnлакването~ група м~ди

сътрудииqи_9т

у~~та в Бостън.~ твърдят в пиемодо ректора и до информационните средства, че техният шеф Марк Строс ги е принуждавал да работят под постоянно напрежение и на­ тиск и затова те са фалшифицирали някои резултати и чер­ тежи. В общи линии сценарият е познат: борба на амбици­ озния доктор Строс за nовече договори, за повече финансови средства, за изглаждане ма nътя: към евентуална

147,

Нобелова награда; самият той е сnособен и работлив, но

изключително nрИnрян. Част от сътрудниците твърдят, че шефът. съзнателно ги е подтиквал към фалшификации, .ио друга част не nотвърждава това обвинение. Фактът обаче е

nечален

-

да до екан

публикуват се фалшиви резултати и това довежа

овалени ка

Другият nодобен СЛУ'fаЙ се разиграва на английска тери­

тория. Главното действащо лице е младии:т асnирант Ро­ бърт Салис от университета в Бирмингам. Неговите изс­ ледвания са свързани с химическите вещества, наречени на

научен жаргон "куриери", които се произвеждат в моЗъка и служат за реализиране иа оnределени мозъчни функции.

Откритието на Салис е, че тези вещества променят физич­ ните свойства на клетъчните мембрани в целия мозък. Ра­ ботите на младия асnирант се nриемат с искрено възхище­ nубликуват се в реномирани сnисания, nри - това в съавторство с неговия шеф Чарлз Роу. Данните за Салис са

ние,

отличии не само по отиошение на научните му постижения,

ио и в чисто човешки измерения

-

весел, отзивчив, работ­

лив, етичен.

По време на асnирантурата си младият англичаниии е

работил за известио време в Германия и дори е публикувал

четири труда с немски колеги. Тъкмо те обаче откриват, че нещо не е наред

в ексnериментите· му, лиnсва възnроизво­

димост. Ето защо те го викат да км ·ПОмогне, ио и С1rед

~ни усилия нищо ие излиза. Тогава Робърт nриз­ нава, че е фалшифицирал някои от данните. Младежът nише до редакцията на "Нейчър", където са nубликували го­ ляма част от работите му. Колко ли е трудно да изnратиш следните редове: "Публикуваните графики. и данни са про­

дукт на фантаЗJ!!fТа ми ... " Цели

11 труда трябва да бъдатt/

опровергани.

Скандалът nриема тиnичен ход

..-~;,

-

аеnираитът заявява,- ~

че е работил nод наnрежение, а ръководителят му се смята за измамеи от някакъв хлаnак кариерист. Така че вэаимоот.о;), лошенията между 'С!ител и хченик не винаги носят _lfJiHTИ'"1

меитал-нос:r и романтичност, така nознати от литературната4 класика.

148

·

СЕНКИ ВЪРХУНОБЕЛОВИ НАГРАДИ

Неотдавна беше публикувано второто издание на книгата на младия български учен Валери Чолаков "Но­ беловите награди". Тя се радва на заслужен успех, тъй като ни представя интересно обобщение на усилията на учените

от сферата на химията, физиката и медиЦината да правят епохални открития, представляващи не само интелектуално

предизвикателство, но. и реална полза за хората. Макар че не е отделил специално място за някои скандали около по­

лучаването и връчването на Нобеловите награди, авторът

ни е запознал с някои любопитни случки около целия меха­ низъм

на

награждаване,

около

емоционалните

реакции

на

учените, смятащи се за онеправдани и забравени. Може би

най-известеи в това отношение е скандалът около откритн­ ето и изолирането на инсулина, в който са замесени някол­ ко имена.

Две от тях са имената на Нобеловите лаурети по меди­ цина за 1923 г. Фредерик Грант Бантинг, канадски учен, и сънародника му Джон Джеймс Маклеод, професор по физи­

- "Откриването на инсулина", авто­ рът Майкъл Блис излага допълнителни факти за събитията, ологи!. В друга хнига

довели в крайна сметка до скандал. Ф.Бантинг има оригинални идеи за получаване на чист инсулин и ги споделя с nроф. Маклеод. Професорът е във възторг и предлага своята лаборатория като място за про­ веждане на оnити. Асистент на Бантинг в този период е младият Чарл Бест, който активно участва в експерименти­ те. Но неговото име не влиза в регистрите на нобелистите, макар че Бантинг разделя своята част от наградата тъкмо с него, като заявява, че Ма:клеод няма нищо общо с еnохал- ~ ното откритие. Ма:клеод също дели паричната сума от наг­ радата със сътрудника си Т.Колиn, разработил ефикасен метод за извличане на инсулин. Взаимните обвинения бяха сериозни, дълбоки и бяха наречени от журналистите "нова­ та битка между Кук и Пири". На всичко отгоре атиякЪде се промъкна съобщение, че схемата на решаващия синтетич­ ната задача експеримент е била предложена от

безименен

149

третокурсник. комуто бил забранен достъп до лаборатория­ та поради недостатъчна квалификация. В книгата на Блис се излага добре проучена верс.ия. Тя доказва, че Бантинг не е бил учен от висока класа, а тъкмо

.

намесата на Маклеод е била важен фактор за спасяване на добрата идея. Наистина Маклеод не е присъствал при мно­ го от експериментите,

. ществено

но ерудицията му е допринесла съ-

за изолирането

на инсулина.

скандал просто не би трябвало да има

-

Така че повод за

двамата ·открива­

тели са имали свой собствен принос в откритието.

Бих желал да разкажа за един по-маЛко известен скан­ дал в изискания свят на Нобеловите лаурети. Едно от най~ драматичните научни събития през бD-те години на нашия век е откриването на съвършено нова категория звезди с по­

мощта на радиоастрономи

от Кембридж.

Това са т.нар.

пулсари.

пространството

пулсиращи

които

изпращат

в

ра­

диовълни. След началните разгорещени дискусии астроно­ мите откриха, че пулсарите са неутронни звезди или отдав­

на предполаганите остатъци на звездната еволюция. За тях ~е смяташе, че излъчват твърде слабо, за да могат да бъдат

откр.ити от Земята. Обществеността научи с удивление. че

астрономите от Кембридж са предполагали отначало друг произход на непознатите сигнали

-

послания на извънзем­

ни цивилизации. Ето защо пулсарите бяха наречени на шега

)

- .,мJП_ките зелени човечета". Никак не беше странно, че Нобеловият комитет обърна внимание на _човечетата" и присъди Нобеловата награда МЗЧ

по физика Гаt974 г.на АнтЪйи Хюиш·. ръководител на изс­

ледователската група от университета в Кембридж за .,не­ говата решаваща роля при откриване на пулсарите". Но се

}

оказа по-късно, че съществува малък проблем

-

като звез­

дни обекти пулсарите са били открити и разпознати за пръв път

не

от Хюиш,

а

от

никому

Джослин Бел. И така, кой е прав

неизвестната

-

аспирантка

шефът или .,единият от

тълпата", неизвестният аспирант? От едната страна на везната на справедливостта има до­ казаната тежест на един учен с необходимите атрибути на известността публикации. чести цитирания,

.

дове за осъществяване на сериозни научни проекти. Освен

,

властта и

пленарни доклади, многобройни контакти, значителни фон-.;

това неписано правило в научните взаимоотношения е, че1

ръководителят е генераторът на идеи и в този смисъл има~ 150

приоритет при решаване на сложен проблем или при реали­ зиране на откритие чрез поставен от него опит.

Какво може да противопостави на другото блюдо Джос­

лин? а_е дребничка, с диплома по физи~ но като всяка

англичанка устоиЧИва на изпитания. Като на 'Шега мис Бел върти

10

килограмов чук, умее да работи с поялник и бор­

машина. Нищо чудно, че сама си конструира радиотелескоп в продължение на първите две години от аспирантурата си.

С него тя има намерение да наблюдава звездите, да прави и да изпълни в крайна сметка поставената от Хюиш задача: как радиовълните, излъчвани от Слънцето, открития

влияят върху "проблясването" на видимите от Земята звез­ ди. Телескоnът е готов и насочеи към звездите. По уговор­

ка с шефа тя трябва да действа самостоятелно

-

да управ­

лява телескопа, да анализира получените данни и да събере достатъчно материал

за докторска работа.

Трябва да се

спомене, че малката Джослин има достатъчно много рабо­ та, не по-малко от тази за създаването на телескопа. Прок­

летият аnарат бълва всеки ден по тридесет метра хартия,

която е разделена на три отсечки. Това е фактически експе­ рименталният резултат от наблюдението. Бел събира по 120 rn лента за едно пълно наблюдение, тъй като цялата :ви­ дима част от небето се "обхожда" за четири дни с телеско­ па. Задачата на аспирантката е да разглежда записа (върху хартията са записани фактически спектри на излъчване) и да отбелязва истинските проблясващи радиоизточници от звездите,

като

произход

-

ги

отли'lава

от

източници

с

антропогенен

например от френската телевизия или от nи­

ратски радиостанцни. Дългите юлски нощи размекват тяло­

то и сетивата и изкушението да се претупва подобна скучна

работа не е никак малко. Какво пък, дисертация може да се извърти

от

всякакви

данни,

вкл10чително

и

от

сигнали

от

пиратски радиостанции.

Само че Джослин Бел не е от хората, които гледат на задълженията си през пръсти. Всеки сnектър се преглежда грижливо и неслу'lайно nрез октомври тя вече закъснява с

300 rn от своите тига 500 rn.

ленти, а след още месец закъснението дос­

Но каква е тази малка черти'lка, какъв е този непокорен и нестандартен сигнал? Размерът е само няколко сантимет­ ра и не е лесно да бъде открит в сто и двадесет метровата хартиена лента. За неопитния наблюдател малката чертич-

151

ка не се различава особено от сложната плетеница от дру­ гите сигнали. Но на Джослин тя прави впечатление и тя пише в дневниха си: ,,Появяват се сигнали, които не могат

да се вкарат в познатата класификация. Нито са от ро~а на наблюдаваните от мен проблясвания, нито са резултат на човешка дейност." След това момичето си спомня, че виж­ дала вече такава чертичка, и то на същото място за наблю­

дение. Като че ли тайнственият сигнал се появява перио­ дично, като запазва периода на звездната ротация 23 часа и 56 минути. Не е трудно да се разбере, че Джослин Бел вече е направила своето толямо откритие и то засега се

състои във факта

, че е разпознала едно необикновено пос­ лание на звездиото небе. Обект, който спазва "сидеричното време" (така астроно­ мите наричат периода от 23 часа и 56 минути), вероятно е някаква звезда. Бел трескаво прелиства каталози, собствени записи и като че ли има доказателства, че не е точно така.

За пръв път чертичката се появява на

6

август

1967

г. Като

че ли е време да се потърси мнението на шефа. Наистина Хюиш дискутира случая с аспирантката си и двамата реша­

ват, че ще бъде най-добре да разгледат по-подробно струх­ турата на сигнала със съответеи апарат.

Сложната плетеница от спектрални сигнали създава се­

•

риозни трудности при разчитането "на око". Ето защо спецкален проектор дава възможност за увеличаване на образа във всеки участък от дългата хартиена лента. Така по-обек­ тивно може. да се отдели неизбежният фон от малки, но важни изменения в интензитета на радиоизлъчването. За съ­ жаление проекторът е един, а желаещите да. го използуват

- десетки. Всеки се записва и чака търпеливо реда си. Не прави изключение самият Хюиш, макар че е важен шеф. Той и мис Бел ще използват апарата едва през ноември.

Наистина има някакъв сигнал, но като че ли е по-добре към

телескопа да

реагиращ и

на

се

включи

чувствителен

най-малките промени

пишещ

в сигнала.

аларат,

Отново

трябва да се чака на опашка, но най-после Джослин ще мо­

же да наблюдава небето с по-солидно "въоръжение". За съ­ жаление

седмиците минават една след друга,

но

апаратът

не реагира в очакваните моменти. Може би недостатъчно чувствителен, кой знае? Хюиш маха пренебрежително с ръ­

ка, промърморвайки, че "момичето е забелязало кой знае какво" и като че ли губи интерес към странния сигнал.

152

По-IСЪсно Джослин Бел ще пише. в своята книга за отк­ риването на riулсарите: "Един деи успях да го хвана и по­ лучи~ дори цяла серия от пулсации с пишещия апарат. Те

бяха отместени един от друг с период от секунда и полови­ на. Но това е точно толкова, колкото може да предава чо­ вешката ръка. Веднага телефонирах на Хюиш и му разказах за пулсациите. Той отвърна, че вече. всичко му е ясно и сиг­ налите сигурно са произведени от човешка ръка." На дру.,

ГИJI ден след събитието Хюиш идва в обсерваторията, качва се на тавана при телескопа, .за да наблюдава записите на

Бел, направени на "бърз ход" на записващи• апарат. Стран­ ното .явление се про.явJJ:ва с цялото си великолепие

-

цяла

верига от необикновени импулси запълват записа. Хюнш с лекота от:крива, че периодът на поява съответства на ,,зв.ез­

дното време". Но кой може да каже защо поJJ:вата на им­

пулсите е толкова "бърза", за секунда и половина? Дотога­ ва най-променливата звезда е показвала период от около 8 часа. От друга страна, отпада възможността източииiСЪт да е човешка ръка, тъй като сигналите са твърде симетрични и

т•сио свързани със събития по небеснИя свод. Радарни сиг­ нали от Луната? Или послаиия от спътник с твърде странна орбита? Не, тези предположения също отпадат. Все по-яс­ но става,

'le

периоди'lността на сигналите е свързана по НJI­

каiСЪв начин с астрономически причини, а кой по-добре от астрономите е ориентиран в т.ях? Затова шефът и аспирант­ ката изnращат светкавични запитвания до голям брой об­ серватории по целия свят с въnроса дали някоя от тях не е nуснала за изпълиение някаква специална програма, свърза­

на .с радиосигнали. Отговорите без изключение са отрица­ телни.

В този момент се създава хипотезата за "малките зелени

човечета". Колкото и да са били скептични радиоастроно­ мите по тези въпроси, те са съзнавали .ясно, че биха били

първите хора, които биха могли да коитактуват с извънзем­ ни цивилизации. Ако наблюдаваните от Хюиш и Бел сигна­

ли биха nоказал·и ефект на т.нар. двойно отместване, то хи­ потезата за "зелените чове'lета" би придобила nо-голяма достоверност. Наистина, ако тези същества изпращат сигна­ ли

от

друга

планета,

то

при

условие,

че

тази

планета

се

върти около Слънцето, сигналите биха се "свивали" по nо­ сока IСЪМ Земята, и обратно, биха се "разпъвали'' в обратно направление.

153

В дневника си Бел отбелязва съвсем оскъдно тази фаза на хиnотезите по отношение на странните сигнали. Колкото и

реална да

изглежда

възможността за

nръв

контакт с

из­

вънземни, Джослин е човек на здравия разум и заnисва са­

мо "Белиша бийкън", едноозначение, което като че ли е ли­ шено от смисъл. Все nак смисъл има - с "Белиша бийкън" англичаните означават жълтите nулсации на светофар за пешеходци, който действа неnрекъснато и който nредуn­ реждава шофьорите за оживено кръстовище и наличие на

nешеходен поток (бийкън означава фар, маяк - беЛ.авт.). Вnрочем Джослин отдавна е нарекла така "своите" сигна­ ли, още nреди цялата груnа на Хюиш да обсъжда горещо nоздравите на "зелените човечета". Естествено Хюиш не открива никакво двойно отмества­ не 'на сигнала. Почти по същото време или дори малко nре­ ди това Бел прави решителната крачка за изясняване на ~а­

рактера на "източника"

на радиосигналите.

Аспирантката

открива втори подобен източник. Само един ден nреди да отnътува от Кембридж за коледна ваканция, Бел забелязва още една "чертичка". Тя е разnоложена в друга част на не­ бесниЯ свод, която не се наблюдва особено добре с нейния

телескоn. Независимо от неудобната nозиция, сигналът н'е буди nодозрение. Вече е късно nрез нощта, студено е и за­

това Джослин трябва Да nодгрее телескоnа с горещ въздух, иначе работата му се задруднява. Тя губи nет минути, но това е времето, за което източникът, ако е стабилен, трябва да се nояви и да заnочне да излъчва странните си имnулси.

Да, те са налице, само че nериодът им вече не е една и nо­

ловина, а една секунда и четвърт. Дали да не телефонира на Хюиш и да му разкаже за второто интересно откритие? Все nак е три часът сутринта, нека nрекараме спокойно Коледа, nосле ще видИм. Джослин оставя резултатите вър­

ху бюрото на шефа и тръгва да nразнува. В средата на януари самият Хюиш се качва nри телеско­

nа и nрави няколко заnиса. Той nотвърждава втори източ­ ник на импулси. "Край на Грижите ии за зелените човечета, тъй като едва ли съществуват две разновидности от тях, ко-

ито ни изnращат сигнали с различна честота. Следователно ние имаме работа очевидно с някакъв вид много бързо вър­ тяща се звезда. Някъде nрез януари улових още две-от тях"

-

това са редове от nубЛикуваната значително nо-късно

книга на Джослин Бел. Впрочем това са nоследните откри-

154

·

ти от нея nулсари. Наближава време да се nише дисертаци­ онният труд, а в него nулсарите са само малка част, сnоме­ наваща се в nриложението към труда.

В "Нейчър" се nоявява статия за откриваието на nулса­

-

f:>ите. Името на Бел е на второ място в списък от пет име­ :на. Първият автор е Хюиш. Според неnисания научен ко-

(

~

. екс това nодреждане е ясно nослание до цялата научна

бщественост

-

откривател на nулсарите е Хюиш заедно с

уги четирима свои сътрудници. Ако един ден стане дума

за Нобелова награда, то естественият носител ще е класи-

раният на nърво място в своеобразното nодреждане по ав­ торския сnисък на статията в "Нейчър". Никой от английските астрономи не възразява срещу nодценяването на ролята на Бел, макар че фактите са били много добре известни на колегията. Но може би никой не е очаквал, че за nулсарите ще бъде nрисъдена Нобелова наг­ рада по физика! Когато тя се присъжда на Хюиш и никой

. не

сnоменава дума за асnирантката БеЛ, назрява скандал.

Известният английски астроном Фред Хойл (сnомнете си историята с археоnтерикса; изглежда сър Фред има склон­

ност да не си трае по различни поводи) нарича случката

съвсем официално "скандална". При това Хойл не мърмори nрез зъби nред неколцина съмишленици и посветени, а дава интервюта за вестници и списания. Най-наnред той крити­

кува остро факта, че откритието на Бел е държано дълго време (шест месеца ) в тайна, докато "нейните шефове са се сговаряли как да откраднат nостижението И".

Вестник

,.Таймс" веднага цитира думите на известния учен свадли­ вец. В случая той има nълно nраво. В специално писмо до вестника

няколко

дни

след

nубликацията

на

интервюто

Хайл продължава: ,.Съществува определена тенденция ·да се подценява стойността на извършеното от мис Бел, тъй като

всичко

изглежда толкова

прозаично

-

да се

nровери

една огром~а купчина от данни, и така до изнемога. Пости­

жението е фактически онази готовност да се разглежда се­ риозно

възможността за

съществуването на явление,

което

според целия предишен оnит изглеждаше невъзможно. Ка­

то nример за сравнение за откритие с подобна стойност,

наnравено по един гениален начин, трябва да сnомена отк­ риването на радиоактивността от Анри Бекерел."

Реакцията на Хюиш не закъснява. Той също изnраща nисмо до ,.Таймс" и обяснява, че Бел е използвала неговия

155

телескоп по неговите указания и за изследване, което той е По-нататък обиденият нобелист пише, че проблемът дали случайно откритите nулсари са със земен

инспирирал.

или извънземен произход е решен с негова намеса, под не­ гово ръководство.

Самият факт, че Хюиш се защищава така усърдно, по­ казва, че в случая има нещо съмнително. Нанетина телес­

копът е негов, но той не е наредiJл на Бел да търси с него пулсари. Напротив, инструкциите му са били насочени към съвършено други явления. А тъкмо откриването на втория

пулсаререшаващ отговор на nроблема дали тук има място земен или извънземен източник. Така че Бел при всички

случаи е онеправдана. Не случайно тя публикува по-късно своята версия на откритието в отделна книга.Разбира се, това не отне Нобеловата награда на Хюиш, но показа, че случаят има други морални измерения. Изглежда, че най­ сnраведливо би било голямото постижение да се подели между Джослин и Хюиш

-

тя открива странните сигнали

и грижливо ги изучава, а той е не само .,доставчик" на те­

лескопа, но и теоретичен "събеседник", опитен учен и учи­ тел. За съжаление,· Хюиш не приема случая в такава свет­ лина. "Джослин беше само едно симnатично момиче, което

- твърди Нобеловият лаурет. - Тя забеляза източника ло ~реме на рутинните си наблюдения. Ако не го беше забелязала, .това би било небрежност." си гледаше работата

Възможно е и подобно тълкуване, но съвсем не е сиr'ур­

' но,

че следващият аспирант би направил откритиетQ. Впро­

чем изразът в условио наклонение "какво би било, ако ... " може да се отнесе към всяко научно откритие - то би се реализирало рано или късно. И ако твърдението на Хюиш е вярно за мис Бел, то със същата сила се отнася и до него

- без нейната внимателна работа би ли открил той пулсаряте? ' Този научен ехандал показва, че освен чисто научни ар-

гументи в знанието се иозиа роля играят и моралните. И ако все пак преднамерените и мами могат да

ъдат улове,

ни с qбщолриети механизми, за които претендира науката,

то моралните пропуски са лишени от nодобна възможност за откриване· и коригиране.

156

ГАФОВЕТЕ НА ПАРАПСИХОЛОГИЯТА

От десетина годиии пасам парапсихологИята се превърна в нещо като научна мода. От една страна са ней­ ните nривърженици, които търсят задълбочени обяснения на някои неразбираеми явления, като яснов.идството, теле­ паткята,

телекинезата,

лозоходството

и

др.,

а

от

друга

страна са абсолютните отрицатели, . които наричат парапси­ хологията

псевдонауха,

като

привеждат

много

доводи

в

своя полза.

· Нямам

никакво намерение да вземам · страна .в горещия

спор, още повече че и тук вероятно истината е някъде по средата. Това се демонстрира както с намирането на разум- .

ни обяснен"!{я на явления, които досхоро се смятаха: за не­ възможни, така И с разобличаването на всевъзможни шар­ латани, които и_скат .да печелят за сметха: на доброто име на науката.

Основоположникът

на

ларапсихологията жон Райн иозна научна база за нея. _Създадено беше дружество на парапсихолозите в САЩ, което беше лрието в Асоциацията за насърчаване на

направи много усилия

научните изследвания. Това беше сигнал, :че ларапсихологи­

ята Извървява· своя лът ло лосока на сближаване с традици­ онната наука и традиционните научни изслеДвания. Щаст­

ливият Райи пИше :възторжена статия, в която споменава, че е · крайно време да се престане да се npJieмa: ларапсихо­

логкита като "арена за научии гафове".

'

Едва са измияали три месеца от nублихаЦията на Райн, когато собственият му. институт в Дърхам, Северна Каро­ лина, е разтърсен от сери;озен' скандал. В него участва Уол­

тър Jlеви, млад момък, nротежиран силно от самия Райн. В .

института дори се говори, че той iце иас:Леди Райн като шеф на институцията. Какво се беше случило в действител­ ност? '

Леви създава един изключително успешен експеримент

за доказателство на цсихични сnособности nри плъхове. Чрез психокинетични сили опитни Животни очевидно бяха в състояние

да

предадат

токов

импулс

от

електрогенератор

157

към

имплантирани

в

определени

мозъчни

центрове

елект­

роди. Цяла годкиа експериментът носи положителни резуЛ­

тати и Райн съветва своя ученик и любимец да направи повторения на телекинетичните опити в други лаборато­ рии.За огромно съжаление на убедените парапсихолози ре­ зултатите показаха тенденция

към влошаване и много ско­

ро стигнаха до равнището на чистата случайност.

В този момент на обърkване един от помощниците в ек­ сперименталната работа забеляза, че Леви действа не като уверен учен, а като смутен ученик. Момъкът се оглежда насам-натам, втренчва се

с по-голямо внимание, отколко­

то е необходимо, в апаратите. Подозрителното поведение на Леви е толкова очебийно, че асистентите решават да

предупреДят Райн и другите професори. Както в традици­ онна криминална пиеса, шефовете се скриват и наблюдават с удивление, че

Леви манипулира умело измервателната

система, за да осигури положителни· резултати от експери­

мента. Райн е толкова възмутен, че пише 9тново статия, с която разобличава сътрудника сИ,. като твърди че парапси­

хологията само губи от подобни "услуги" .. Още по-интересен и скандален е случа~, ~зраелски ясновидец, който през 70-те гoд!i!!Jt беше изклЮ­

чително популярен в целия свя:т. Неговите възможности наистина граничеха q фантастичното, със свръхестествено­ то. Той обикаляше сценични подиуми и научни лаборато­ рии, демонстрирайки "невидими" сили - само с усилията на психиката си той вдигаше метални предмети ше

в

лици

планини

.

ножове,

ВJ'IЖдаше детаили

кзк явява­

скрити зад

"девет

Нещо повече, учени от някои. лаборатории като

че ли доказваха със

специално

организирани

експерименти

необикновените психични способности. Така например Ха­ рълд Путоф и Ръсел Тарг, лазерни физици от световноиз­ вестния изследователски институт в Станфорд, пишат спе­ циален научен 'труд, с който потвърждават способността на Гелер да "вижда" правилно числото върху горната страна

на зар: скрит в метална кутия. Забележете, статията е··'hуб­ ликувана не другаде, а в "Нейчър", не в някакво третораз­ редно

списание,

което

може и да приютява

плагиати

като

Алсабти, а в запазения периметър за забележителни откри­ тия. Английският физик Джон ТейлЪр от Лондонския уни­ верситет

също

потвърждава

парапсихологичните

качества

на Гелер. Хората на природните науки, обикновено в роля-

158

та

на

критици

на

парапсихологията,

приемаха

с

единоду­

шиf'",~суnерзвездата" 1 елер И Д<Ур;lt~.g,~ха-nътища за обяс­ няване на психокинетичните явления с негово участие.

Но и дк сканДал~акъсня. Онова, което не успяха да видят естествоизпитателите, съзря един професионален

фокусник. Него'!юТО име не ни е неnознато Щият ДЖ"еимс~

който

това е съ­

частва в "летящата бригаДа",

натоварена да разследва случая с п метта водата в лабо­ раторията на Бенвенист. Ренди с лекота разкри пред общес­ твеността какво се крие зад феноменалиите сnособности на Ури Гелер. По време на специално организирано nредстав­

ление в родния град на фокусника в Ню Джърси Ренди по­

казва на смаяната nублика, че с лекота може да върши всичко, което Гелер приписва на парапсихологичните си способности. С други думи гастролиращият защитник на· парапсихологията беше обикновен фокусник. Но Ренди до~ ...

бави нещо многоз~чително в интервюто си за "Ню Йорк таймс", след като скандалът беше в разгара си: "Всеки фо­ кусник ще ви каже, че най-лесно от всички могат да се подведат хората на природните науки, онези, които смятат,

че за 11сяко явление има законно обяснение." То11а изявле­ ние наnълно nотвърждава действията на измамника. Той е

nредnочитал да има за зрители физици, химици и биолози. Ето защо фокусите му са имали невероятен ефек,т и са пос­ лужили

за

основание

за

наnисване

на

поредица

от

научни

работи! Вnрочем конфузията с Ури Гелер имаше невероят­ но отрицателен ефект въ научните оси и на napancиxo­ ~ Едва след nетнадесет Години тя усnя донякъде д възвърне интереса на обществеността, главно във връзка с хиnотезите за възникване на земния живот чрез космическа

интервенция, чрез р~зказите за ексnедицни на неиндентифи­

цирани летящи обекти и за странни контакти с "отвъдно­

то". Но така или иначе екстрасензориката, бJоенергетиката и биомагнетизмът будят естественото човешко любопитст­

во и чакат научните си обяснения.

-

Н
но в начина на възприемане на nарапсихологията. Казахме, че това може стан~ емоционално и логично. При емоцио"" налния вариант сме изложени на опасността да бъдем излъ-

159

Изключително интерес~мер за ле:ком;и.слие 1

CB.I>P-

зан м. акари к.освено·.с парапсих.оло.гията и екс.трасензорик.а­

та, е този за изследването на прочутия саван (плащеница)

(

от Торино. В изследването вземат участие един QT най-из­ вестните физици и инженери на САЩ. Но какво представ­

лява този саван? Според легендата това е саванът, в който

е би:л-завит Х"рисfос след свалянето му от кръста, на който е бил разпънат. Тъкмо тази тъкан, по-то'l:но тази светиня за

---

.....

християнския свят, е връчена за ~циални тестове на хора, който имат репутаЦията на суrtерсnециалисти. Изследване­ ,-'

'

'

то е извършено по последна дума на техниката, с най-нови­ те· апарати и методи. Всички участници в експеримента се пазят от изявления в смисъл, че саванът е истински, че на­

lfсiина el-poбi«tr6 юiМеtазю ка Исус, но никои не казва,,че тои е

ал

ат.

кимат

от

е

не води до някои

лю опитни заключения. Така напримеg учените откриват

някакъв странен отпечатък от фигура, която напомня очер-

~·

танията на разпънат на кръст. Този отпечатък не носи ни­ какви следи от пигменти, от допълнителни въздействия. Той прили"Ча на някакъв негатив, съдържащ триизмерна ин­

формация. Специалистите допускат с някоИ уговорки, "Че отпечатъкът е резултат на действието на късо интензивно осветление (например от светкавица), произхождащо от вътрешността на завитото в савана тяло. В общи линии та­ кива заключения могат да се възприемат като уникално по

характера си научно доказателство за житието на Исус. Но дали не е по-добре да последваме библейския принцип да

оставим божието богу и кесаревото кесарю?

Малко след шумно обявеното във всички средства за ин~· формация изследване станаха известни някои любопитни подробности. Ето някои и за то инския саван. Той се появява от ни от в с едата на XIV в. т.е. по време, кога­

то в средновековна Европа масово се разпрост

ня

ся­

какви реликви от Божи гроб. Освен това има исторически

~т. според коiiто епископът на френския град

в q·иiто ·епа

измамата за ра

ици

"fpoa,

я за първи път се появява саванът, "отк Ива ин

ан

,

азано и от худож- ·

таt от писмото на· епи копа до папата

.

Въп еки

твърденията на учените, че не са регистрирани частнци от

пигмент, допълнителии изследвания доказват иЦ..Личието ка,

характерен за· средновековието Пигмеитен матерИал. "Нега­ тивът", за който се спомеиава .в отчета на американските

160

уЧеии,;·е аеро:.тио ееЗултат _ма xyдo.ecтtrel! 'ОПК:t -.з~: i~~р~~ .

·

эя:ване и• эа•кт 1t савана труп '""" очертаик•та н• .,_ ,..~)ttj'it);~-'~ ' ·· ". {>, ·, nод:силени ~- сл'або QцветJrващ пигмент, който не С,е Док~ · ~'- . ' ' ва .лесно ДорИ с модерни аиа.питнчq·н методи. )(ах е ~Л.о

възможkо rpyrya от елитни учени, сnоообни· да еЪЗдадат ~~

,.(

вършени еn(;хтроини оръжия (rpynaтa е от спецкаnисти >в

',

.·

nрочу;та"~ Лос дла..,ос~а .цборатqр]IЯ, .p~эpta~~Jia и атом­

иата бо~а), , да се заб~уЩ • А~. зuвяват, че/имат ка
\

ч~ е в).з~о-еи , с•амJЩ? . ._ . ·. . . . . . · •. · . · ~~меи1('арите, , _n()qле~:ащхи cnyчa,., ic _ Тори,ксrсия ~·~~~ .nq~,. каэа.1, - Че. · 11~са ,рsдко случаите,.

x()ra:ro. j"lf~ните

c;~ . n(),lt~кa~ .. ·.

nи ..• f(anЩ .иа (fобс:rвеиата ~и с_ам,ои~м~ма. ·. ;r~й е . т•ъn~ ,

·

коваре~t .:- rcora"J:() .стаеа . дума · за нещо с~ър'JССJ'ес.твен(?> не()- ; ча~а,ио,.. иэвънсетквио. т.е • .там/ където . рути~иата, ИaY'JJi.a• · •

лоrика, . ndмorнa.Ra ·за ра3j>ещЩие ·нi: 'llj(i\.ii~dии прОбn.еt.«.С~ · не ··aъpaJi , Ч~ )rrъnJt:~J{итe , 11'Ь1"Ища• . А ето. ~е .кprat~ ~~~~~Иаt ,' · мето~но ;;цеJQтаа чр,з по~натиrе иа учеки!с , ме~ииз..;х••м~~;­ п~nиО е , lf»м,oжJJo едно · добро :намерена~ да . эавърц,tи . О'ЬС..

"' скандаn.

.

;

';

/ • ;•' '

")' '

. -~~ . {_'.

·_:

..

,

' '"!

,. .

\ .

· от ·млада с-ь·то,11ш11'и•111'

JIЗИ. . iсоято :твърде · емоц~оналио Об:вииiва · ' Йейл .в нахаЛно nрепн:сliане ка · текстове .от не:пvо.m J(fвана работа и в''nубликувакето кj,t в техJJи co15c"Jrileи:ii

. of

· ·

дове. ПО:йататъх т.li-тв,.рдеJПе, ч:е пОсочените ите даннИ ' са измислени, а не nолучени в e~tc:llert~имeк-r, xpu се наетоива за ра~следзаие Иа с:Луч:u. 'Декан1.т Берлииър беше otiйтeJt човех1 отдавна n...;.•tvJir*'

: в. бурното море ва научик:rе хоифлихти, за да . c6- n~ _ ~.,.ra.iв11 7j

.

~бъд~ ' к;>й ·знае коЛко ciмYr~JI oi тези рilзкритюt; ПрИ

~aJie на рЪхоnисите на_истина· се Отжрti•а, Ч'Ь.

·

~т :се .' състои отн.~ко.Jцtо · · нес1.щестае'irи иЗречениа,

·

·:ЩаЩй- ·охо.по

60

думи; ПоДобВо irj>enиcвaнe · п·· о ··.1~· J)ИI(ЦIIt'*

- кеДQ'Пустк~о, . но eдlta.ЛII н.IJtoй• би : rб J1pкeJI

· iia .~nк'д8:.rr;· 'Та

·

xa'J'<> · осн•ов:~.JI

тахиjа "Неща се CJJY11aaт :'!есто· в

oxeaila

·-.·if!f~;,i<>r;':a~;r:1tt~~:Jщ~~~~Z>:~:~· . Rf. . ~~~~-~~~r(:' . ·. ~~·)- ~~,u~~~~·, :i'

~~~ -~~~~ar"т~~~~ ,;!«1f~~Ji~~ .q~l~~"

,~~.~?J!•;r~w~~цt1~~~~· ~. ~. ,.·f.· -~.н 'Н.о··.'·да_ с.е ~.·-.в:ь ди~.'.~· ~.е. ~~!(. ·.'.·~.С?_'f()·· щ~-~ ~ ~.

1 ... .. ....• .•.. . , 1?.•.. . ... '.JJ.• .. .•·..· .. e...!I .·.J. > . ~~.),:'.~~ ,эруЧtо . и:: че .е ~~Cf.Ц~~()i.:~ ,си,~t"о P~!~И~!fli~·· ~; ~:VЯ~~с 1 ~~ :'.~ffl· ~~~TI(O. , q~T'~~!');,~~~~ , ;9~~~~~. :lfa :<:~),{~~ :~~~ .·. Jt~~9,~~мя;,, JPA~ - ~НА~~- ~~~f.· :~:t:[PAIIW~~. ц~р~~~~д. · цроф~~~ . ():f ., ')е~~: ,~e,~J{t .~~ .~~-: IJ>~~ 9~ . u~_ 20()···~f . .· ~~~!, ~. к~g~~~.,~s .~~~.lf1!~JI ~М,Р~~)~ ()::t'~.~!{JI~~,.~ и~ -!'tclf_,l(9, ~тr~,. ·I!·P·'. •. . "•. • .·

J . l

i'f~;I:?l~b~Q~:~:~~o#~~~~:~~~li~:~:~e,l,t=·~i,;:!~.~!,

· , < Вс~ JJax

Q~РJJкн~рJн.нраJщ _ д~ пре.цnр~це. .~еЩQ 11 к.MPl'JJ~.

•.·

.i$~&=~~~::-~"1~ ' '. "1:~'~:--..r.~~~ :-~"1;нJI:. .l;t~~~:if~r, .JН'\~~ .~ю, .,?!~ :~к.~~? J!l- ~~м~л~ ·~~~,, ~~ ~~~~,:i<>i,,~~~.~qмJ,~1J;~.. '!.~J ·~~-'f~. ~~ц~~!:t: ii . ~.<;~~~i; ·~-~~~~ Ц~ ; J1.P9~~д~~R:t;.R: ~~~~~JJB·~~- ·.· ~. ·. · . ~~ - Cg~~ ~ . n9?Irf~~ ~~~~"е)I"УЩ~~·~· ~~. ~J?S?П;Y~'a" "tJ.~я~~- - ~~,. :; .--~~~~fSp:t~~.• ~~7-.'

..

б~~9;.ц~~~JJ~t Г"'·· ~~;. и -~~~ Щ~ . c~~~~~J:~ : ~f~~- за ПJ>o!IJЧI~~;ч~~>,,,. ;.· -!1>';,.. _ -·• ,:-.-} п_ ,_., ,._;~\,. ~. .·•. , .

•

.•

, ··

:-·

• •

_,,,,

, ,••

. •. • •

·

, ,. X~~-~J{~ .·. )/~J(C,Ji~T-;-~QДбapд; -}fИМа, _ H.JЩ..Qq, \ цаме~.~Ие_, Д~

. ~~л:14ii,~~~~J:~~t~~~1~~;:;:~:f&~~j!~,~~k.тp~~~~~-

~~-~g,~~н.:;J,[,,_.фeмr._· к.~: M~ЖЦY]{&~~Jf!f., C~Щ~~г. ~f/Jf.IP,~· ~~9;1 ·

~~~~, .- itJi..ei~~~I,I.""~ - Ч~:-O;&~~ll~~т, и~ ;ц~~~;-~~~~~Yfil~t~ . Чt;<.. •.Д,~JfЦ;J~>1),~f." ~:1!~~~~ QaC:JO~ · ~a. '.)(~*H?J!М,~!I,~JI~ ,!(f2.;, жиJJ~Рсча ..и~ }:t,rЛ.QТ,(;) . И;J~,ледв,а~е. ~й .· к~тр т~~~-,рqкq~9~,

9-~f~д . :~~~- . ~~~!~·~?'~e.~~~.::peзY~Ta!~~~OI,(I9. ~~ . ~~- •.p:r~. J;P:~~P.-!f.~ ~:~ '. JIP'!'~тa ·. ~. ,.Q: .,~;yt~'t;~., ~C,~9~~ -~P14~~J(.a. ,У(:Ц~,,~> .

~~'~q~\~·· ~~Jf~a~~P ~-~-• ,~~"-ос~: . r~.,цр·~~lf~,вСАЩ. ~"J'~;

~~JJ~~~~~·: , в , ,fl~~,",~'\$~~Ac ~~~r4 ·~;~praц_и,'l{a.:~~t; ··

--~!-~ii'i

e.~f~ _на. PJ?if,,,}f~
~~,-~~Jt,,, ~"~~··~':!о · ak~~K~ · ;~~yp()~~,.J,-~,'~~. · ,· ~~ ~.~~ .з' ~9~~~·~~ -~a~Jt9J;P ,_r9.~.11~·P>.~Y-~ 4'aeMJi• • 1щ'~Щ~.t• ~:t:~
.t·· jс~:Я~на,

ть~, ,~;~-,~ и'~ ~нq>•ка по;~ 11 .се n~н.црухааа~_~с'

~~~ иа , тел~~иа· · ~аса; Хел~Иа Ро.ц~а.Рд е- riQJiy'IИцa· ~рва

' C~t.(()CTOЙ'feAK~ pafiOтa, эаi!тава наЧеJJО J(a ' ._.алtса .rprna ' k .~ ~Jtcei.l раэб~ра~-'6 . Защо е тол~ов11 яfв.ств,Ителна nil:· -rема­ т:аJ. · оов~н това ке' мо•~ да qи Рб•сlпr едки • мнрrсзиа._нтелеи

фtrt. : Та иэriраЩа еа(,• ' пуб:~rкnДи:. (заедно с ' i'от и ' 6Щ~ ~дИк коЛеГа) - a ;.i водеЩ~то ·dnнсаиие • Областта _ на ' меди~и;;·

-м:tfд

.,H'io М. iiтлЪНд .ц~pJIЪJI въ• \&e.nlt<sик"~ &днк о1' >ф~k­

цио,иато _за . 'fa·fь~ СЛУЧfi . р~Це·н~ТИ J1PeiiOP1ttrBa ·CT81')(~'fa ·

эа ·J'IеЧат• .i ' друrият na11a отрицателна рецензн•• ЕтозАщо ое н;tn~ д.- се ~зrrQЛ~ва тре~И ~цекзент.' За orpi>MJIO c.ъitJЦie-· .: ' ' ......ule 'Jia' Родб.рД . тоi .9'J>Що 'kl.ta' отрнца1'еJIНО ' СтанОВJIЩе' lfii),f '

\>' работ~та, ~ааf(Чс ·nрепоръчва ·:не диJ)епно отхвърп'Ц(е; , а · ·

~P.•~Ifo nрера~отваие~

,·

.·. . . .

·.

.· .

· . _ _ . ·· .

~иоrо ·• nо-.Ъско ще се •. разбере~ ч:е о"(риЦа'tелиата крит)(-: ха· it~8a :ot съnерниците на Xe.iieиa ~ Сомак 'н Фелиг/ · · ·· ·Засеfа; то3й' фаn' е ._ иеnвестек .и мuа:р . че · миСис _ Родбар)t ... 1 каСТО.tва Зi· ра3сJtеДваке . на . Даiаиите' ' ка · ..СЬман' .• • -'_Фehir~ :.• }

в.~N~ <~ . cno~oйli9; И!tдиецът · ёе радаа · на Добър · nрием ' в · AeJtл • · иегоJIОТо rозiобрадо . nкце е вечно- урмихкато• .CJIC;Z( npue-fиraиeтo си_ в САЩ С9маи публJI«уаа юrNJtr:o стат1i11;

· ,4

rtoJiy'>lua добрО фкнансираке от НЗИ, става асистент ка Фе~

,~ JIИr, саwихт той извеетек с вечк~та сн .жаЖда за данни; ·дос- .,д .~- Тойu u nублиr:уване. В работите иа Cowi,и също СТава п-

,

ма 'за кнсулик и не СJiучайно той noJJY'(aвa р&эреше)tке да

е

nровеДе.· сnеЦиа.n:н9 ' и'зс.nедваt(е с nациентки, ..·сtрадащи ·'·. от е1>Щата тази a!Jdpe!=Cиx кеуроза. "fio~rк .цв~_ годики _COI'IIaи paбott(~:a ОСОбено' напреаение, ио ТдЧJtо. а :;Т~ момен;!: .

tra: ,

аремеккd'бд~ексtао съдбаТа _ro среЩа'задо-ilfо- о коwкJрен.; · тut•·. РОДб.ря. ., ' _ , .· . ._. _ __ _ _. .'" ' , · JJJYC)ф. ФМ•:r е к~вестио . кr.се• Съвсем кормалко е. ~ol да ,;• е nc)cro•нelt)',IЩтkкJt в реЦё..-.тснте er:jrnи ~а poнolf.Pa· ихте каучии . cnxca:ttкx. · Tan тру~т

t(a

Хе.цеu , дoo!tlir~ до

.... Jtero ' ' ·реце~ЗЩ'iаitе~ Макар •е редакцнnа . на:. cnoмelta'J'Ot0 . .. cnittatPie• ке ·no~lkJnaaa · . ка реt(еизеитит~а npeu'li.j)JtXT' ·:~.. ~ё·ииrtа, сх ·~· :AJ>Yr~ nиJ~a~- · ФЦи't·. ttpoд&aa p1.Nrt.Щ ка СО~аи; ·· · G'. кlсФ9J>м•11н•та от . nj)()ч,етеккi роЬJtОП$1С ~r-т JIW-дx~ ' ~~OpJrЦ' ·. Э.ИatJИTe,JIRO , ' работата· СК •: ~~

'·.

CBO.I. на,.еи .

npoфn, · ст.бира уnорит~ д.инt( за. caoanyб~~Цif.f~ _ ; ·--~ · ·.·.,·. __._ .

. ·

-

Ме~уiiре•(~к_но . · ~кr· nод;,коаа 00.-рицатмиата peцeJJ,. ,

:Эtii~{iio ~де · ие' · ~.ава~ •о · е дu · статfuа: .,.~ ca()~ .ii~Af- • iкlteк. J'dtfтo _paбin-к.' noot:tк: rio' - ~т.. т~м•т-n.. · А · Соl4аИ . / ''' ,. ··, .

..

.

.

..

'

.

'

•.

.

)

вече разполага с копие от ръкописа, което използва за фор­ мулиране на своя труд. Само месец след рецензирането той праща публикацията (вклю-ч)}а като съавтор Фелиг) в

"Америхън джърнъл ъв медиени". Впрочем Фелиг е уважа­ ван член на редколегията на списанието. Всичко се развива като

no

коти.

Да, но съдбата често пъти си nрави лоши шеги с леко­

мислените. таRа' Или Ина~Jе, ръкописът на Соман също

..тря:о~а .3а бъде реценз.!Ран. Както можете да допуснете,

той пристига за обективно мнение не до някой от стотици­

те специалисти по неврология и физиология~до Хелена

Родба

Разбира се, не директно, кой лиот маститите ре-

актори е познавал скромната бразилка. Не, ръкописът сти­

га до шефа Рот в НЗИ, а той, nоQ_обно на Фелиг, го прех­ върля: на Родбард. Тя онемява от учудване още след първите редове на ръкописа. Та това е нейната собствена работа, дори една проста формула, въведена от нея, е из­ ползвана за някои изчисления. Но кой би могъл да направи това? Нейният ръкопис е четен само от шепа хора

-

коле­

гите, редакторите, рецензентите. Първите две групи са чели

работата открито, те са известни. Анонимни са само трима­

та рецензенти. Сравнявайки техните писмени мнения, начи­ на на писане и шрифта на пишещите машини, Родбард с ле­

кота открива, че отрицателната рецензия идва от Йейл, от ФелИг. Сега съ

ият този чо

съавтор в

който си

прилича с рецензирания от него като две капки вода. Как е

възможно подобно нахалство? Обхваната от ярост, тя на­ писва дъJI'го nисмо до редактора от "Ню Инглънд джърнъл ъв медиеви" (цели три страници!), като прилага и ръкописа на дуета Соман

-

Фелиг. Обвиненията са сериозни: плаги­

атство, nреднамереност при рецензиране, оnит за забавяне на темпа на нейните изследвания.

Скандалът н:абира скорост. М. Релман, редакторът, по­

лучил nисмото на Родбард, се обажда разтревожен на ува­ жавания Фелиг. Опитният редактор не може да не се съr ла­ си с Хелека, но иска да чуе обясненията на засегнатия. Фелиг отговаря спокойно, че отрицателната рецензия е про­ диктувана от съдържанието на предоставената му статия:, а

Соман работи от няколко години върху проблема, за който

се съобщава в техния труд. Фелиr стига дотам, "Че заявява

пренебрежително: "Работата в Йейл беше приключена, пре- · ди да пристигне ръкописът на Родбард за рецензиране."

165

По-късно Фелиг ще съжалява за тези категорични изявле­

ния . Засега само ядосва Релман, който публикува пълния текст на nисмото на Родбард. След като провежда разговор с Релман, Фелиг е прико­ ван отново за телефона. Сега се обажда самият Рот . Фелиг

·

и Рот са извеени имена в медицинските среди, конкуренти,

но и приятели. Двамата са израснали в Бруклин и дори са съученици от началното училище . Разговорът е приятелски ,

коректен. Виж какво, Фил, не .се съмцяпам, че твоят Соман е работил независимо от Хелена, , но тряб nа да изясним случая , nероятно . е казал Рот. Отговорът на Фелиг едва ли е бил по-различен от традиционното и бодро: О' 'кей, Джес,

·,_

поздрави фамилията!

Една седмица след '{_ези разговори Фелиг заминава за

конгрес на НЗИ и се среща с Рот. Двамата сравняват ръко-_ пи сите и са единодушни, -че плагиатът е налице, - макар и не

толкова фрапантен. Фе-лиг обещава да разбере мотивите на Соман, след като се върне в института. Шефовете разра­ ботват и план, с помоща на който смятат да отстранят не­ доразуменията тихо и кротко . Дори по-късно Фелиг ще от­ крие

в

бележиика

си

точките

на

"споразумението ":

цитиране на изследванията на Родбард в труда на Соман и Фелиг; отлагане на публикуването на сnоменатия труд с една година, за да се даде възможност на Родбард да пуб­ ликува своята работа nърва; да се цитира междувременно

работата на Родбард на предстоящи конгреси.

-

И о тново време за разговори по телефона. Филип Фелиг се свързва с Родбард и IJЗлага своя nлан, извинява се, но предлага съглашение

действие по план, но оттегляне на

-

обвинителното nисмо до редакцията. Родбард реагира сдър­ жано и не обещава нищо.

Остава само да се чуят откровенията на индиеца . Той

наистина nризнав з л копие от аботата на Родбард и го изnолзвал като "сламка" за своите nо-нататъшни ·. ?

дейt:Тв}!jj. К'ато че ли с това проблемът _е изчерnан и скаи-

далът не се е разпространил в дълбочина и ширина. Съби­ тията

се

разиграват

за

една-две

седмици

и

по

всичко

изг­

лежда, че ще сnрат дотук с динамиката си. Но не било писано fiСичко да е мирно и тихо ~ Всъщност целият скандал се задълбочава оттук нататък. След като получава промълвеното през зъби nризнание на

Соман, че се е възnолзвал от работата на Родбард, шефът

166

поканва сътрудника си да му даде данните. от ексnеримента

с шестте пациентки. В същия ден се обажда Рот с информа­ цията, че според Родбард всичко в ръкописа на дуета Со­ ман

-

Фелиг е измислено. Приятелят Джес се разгранича­

ва от подобни твърдения, това ще потвърди и писмено, но

Фил трябва да е наясно какво го очаква. Още повече че Хе­ лена отказва да подпише писмото на Рот до Фелиг. За да

бъде начисто със съвестта си, Фил изпраща копия от данни­ те до Джес.

Самата Хелена Родб._,д мисли, че нещата не трябва да се уреждат по приятелски, "при закрити врати". Публику­

ването на гневното И писмо, само по себе си повод за скан­ дал, вече не я удовлетворява, тъй като тя има чувството, че нейният шеф действа зад гърба И, съглашенчески. Двамата доскорошни

съавтори

се

отнасят

един

към

друг

хладно,

особено след забраната на Рот да се пишат писма и обвине­ ния от името на НЗИ. Ето защо Родбард се обръща към де­

кана на факул1'ета il'1Ге'ИЛ. В Сtаttв.метсlвече популярно пИс-

-~сват

сведения

за

лекарите

и

психиатрите, помагали при изследването, няма наименова­

нието на I<Лнниката. Някои от данните са невероятни, твър­ ди Родбард

-

например, че след терапията пациентките от­

ново имат менструален цикъл и т.н. Първият аргумент е

особено важен, тъй като възстановяването след заболяване­ то от

анорексия

неуроза

е задължително

наблюдение

на

психиатър. Къде е той в цялото изследване? Подозренията се засилват и при внимателно проучване на графики и данни, които са наистина близки до някакви идеални предстви,

но никога не лежат върху теоретичните

криви. А и пренебрегваният факт за плагиатство на 60 думи крие нещо многозначително - това фактически е същност­ та на проблема, неговата оригиналност. Става ясно, че е

необходимо да се nроверят грижливо данните, да се видят пациентките,

да

се

сравнят

резултатите

от

статията

с

ре­

зултатите в истинските болнични листове. Такова разслед­ ване изисква по-висша благословия. Проблемът се разши­ рява все повече и повече, не може да се държи настрана от

вниманието на журналистите и обществеността. Фелиг при­ ема спокойно искането за разследване, а повечето от коле­

гите в Йейл и НЗИ смятат, че Родбард преиграва и сигурно ще загуби "битката". Все пак едно е да се плагиатства, дру­ го е да се фалшифицират данни. Но подобно разследване

167

няма защо да бърза, то е насрочено за есента (помните, че Берлинър получи писмото на Родбард през март). Междув­ ременно Хелена наnуска НЗИ и започва частна практиха като обикновен лекар в една клиника във Вашингтон. Минава сеПтември, после 'октомври и ноември. Но Род­ бард, колкото тиха и свенлива да . изглежда, се е захванала здраво с тази работа. Тя непрекъснато телефонира на Рот и

го обвииява в бездействие и безразличие. В това време Фе­ лиг се надява на утихване на скандала, дори е убеден в пра­

вотата си (nоне на своята лична позиция, не на тази на· Со­ ман) И се готви за nореден голям скок в карнерата си. Той приема предложението за шеф на катедрата в престижния Колумбийски университет и се надява да заеме поста през юни следващата година. Нещо nовече, той предлага да взе­ ме Со ман за свой асистент. Най-после с разследването се заема енергичен човек Джефри Флайър, млад, но изключително надарен асистент

в Харвард (медицински факултет). Той' обещава да работи

бързо и да изпрати заключенията си на Рот и Фелиг. Фелиг . е напълно уверен в благоприятното развитие на нещата и

не nодозира идващата буря. Напротив, той дори публикува спорната статия със Соман и с това като че ли ис~а да ка-

же, че не взема особено сериозно предстоящото разследва­ не. Но Флайър започва работа и това е случай, който не . е често явление в света на науката! Той nознава Соман и е

1

.

предварително сигурен, че няма да открие никакви измами.

Индиецът го посреща на гарата, откарва "ревизора" в каби-

нета си и му nоказва някакви болнични листове, бележни­ ци, тетрадки с данни. Доста по-къско Флайър ще разкаже на един журналист, че Соман е изглеждал твърде нервен. наnрегнат и непрекъснато е nодмятал с хилене забележки от рода: "Как се случи, че Вие се занимавате с тази глу­

пост?" Скоро се ючерлват незна"Чителните теми - за вре­ мето, за семейството, за бъдещите планове. Прегледът на картоните показва, че само nет nациентки са "на разполоЖение" и Соман не може да обясни къде е изчезнал шестият картон. Диагнозата лри всички е сnоме.­

натата болест и те всички са ловишили телесната си маса.

·

"Помолих Сомак за доказателства, че е оnределено -~

свързването на инсулина преди и след тераnията. Той ми nодаде картона на nървата nациентка. Бях изненадаи. Очак-

: ;

вах график за всяка пациентка, с нанесени данни, с изчерта-

1

168

ни линии, а той ми подаде само картон с голи числа"

-

разказва ревизорът от Колумбийския университет. На въn­ роса защо е така, Соман отвръща, че отделните графики са вече изхвърлени, все nак е минала цяла година, защо да се

nълнят шкафовете с ненужни данни? Флайър е вече нащрек, никой ке хвърля току-така важн~t данни. ,,Разгледах даините 1t се оnитах да . си nредставя как би

изглеждала графика от тях. Н.имаше JI.Икакво съответствие между цифрите и онова, което беше вече nубликувано" nродължава Флайър. Един след друг картоliите ра.зкр~ва1'

несъответствието. Наближава. раЗвръзката, макар

ту . обвинява някакъв лаборант,

ty

'le

Соман

хихика глуnаво храй ·

втренЧени.и в болни'lните листове Флайър. "В един момент~ не можах да .се сдържа и nоnитах дали данните не са поук­

расени и фризирани преди nубликуването . им". Сом ан няма ник;,tкви nътища за отстъпление и nросто казва .,да". По--на­ ;атък инщ1.ецът. nризнава, че Фелиг не знаел нищо за случи-

лото се, никой освен Соман не е знаел нищо.

.

Флайър е толкова изненадан, че не знае отначало как да

реагира н,а не; "Че

-

одобно отил

n

е. Соман

n

одължава

тиска да · заnази приоритет в изсл

ваието. тъй като само nриоритетът му осигурявал nрестиж в

института.

:::---___ Ревкз;?u""'р"'ь'"'1,......,е!5'Д..-в&-а..-

сега си

приnомня

как

се

е

у'iудвал на nерфектността на резултатите на Соман, но и nрез ум не му минавало, че те могат да са фалшиви.

Една седмица след разкритията Фел~г 'се връща в инсти­ тута и с горчиви,иа открива, че Флайър е съзрял само за ня­ колко часа онова, което той, големият учен, не е видял за

цяла rодииа. Gлед кратко съвещание с декана се взема ре­

шение: Q>ман ВJ си въошь Преди това шефовете не могат

да изt;ёtнат nоследен разговор с фалшификатора. Плачейки,

той признава след няколко мъчителни минути греха си. Со­ маи заnочва да говори на езика хинду и накрая казва на анг­

лийски, че ще напус-Сне Йейл . .,Съдба'' -

това неnрекъснато

nовтаря Соман и nред шефовете на института, и nред лю­ бопитни журналисти. Никога nовече не става дума за на­ тиск, за бързане, за съзнателна измама. С будистки стоици­ 'le е жертва на съдбата.

зъм Соман nриема,

Соман наnуска Йейл и се връща в родния си град Пуна. С това той изчезва завинаги от аналите на науката. Само че

за Фелиr неnриятностите теnърва започват.

Ревизията на ФлайЪр е само върхът на аксберrа. Заnочва сериозно nроуч-

169

ване

на всички предишни изследвания

на индиеца.

Един

млад ендокринолог от университета в Колорадо, Джерълд

Олефски, е натоварен с новото разследване. Той открива, че

не

съществуват

никакви

заnазени

данни

за

голяма

част

от вече публикуваните статИи на тандема Соман :- Фелиг.. В останалите се откроява тенденция, която Олефски харак­ теризира като "стремеж за украсяване на данните". Като научава за това, Родбард иска опровержение на всички ра­

боти, които са вече пу ликув

цент~~~~~~~~~~~~~~nАп-~~п-~~~~~ в научните среди. Фелиг тавката

ист

като ше

на

катед

а

тъи

като

"не е

казал

цялата

пред факултетния съвет. Но това е 'по-малкото

зло. Сериозният удар идва чрез ~ане на финансир~е­ то

на десетки

научни

изследвания, след

като средствата за

м~асова информация и оnроверж~нията на статиите в ,науч­

ните сnисания разкриват картината на измамата. Скандалът

е най-сериозният в сферата на американската медицина и не случайно е повод за свикването на специалната комисия за наука при американския Конгрес. Самият Фелиг · се явява като свидетел и с твърде минорен тон признава, че елитар­

костта на дадена научюi"'11нституцИя не е достатъчна. защи­ та срещу възможни измами и скандали. Същото се отнася и

до

елита

ността

на

тиж в научните среди.

едно

име,

извоювало

си

висок

а съжаление nризнанието

nрес­

два мно­

го късно, тъй като.,_~елиг наистина прет'ьрпява еЪкрушител­ на загуба на nрестиж, финанси и добри позиции в науката. За Соман не се знае нищо, той потъва в Дебрите на ин­ дийския субконтинент и едва ли си nомисля за научни за­ нимания. Амбициозната Хелена Родбард започва частна ле­ карска практика, заявявайки

nри

всеки удобен

повод, че

изследователската раб~оgи в Йейл съвсем не~ така привлекателна, както и е изглеждало преди години.

Като

че ли това е още едно доказателство, че истинската картина на реалното научно изследване има малко допирни точки с

идеализирания nортрет от учебници и романи;

170

МОЖЕ ЛИ НАУКАТА БЕЗ СКАНДАЛИ?

Нямам

никакви

претенции,

че

съм

успял

да

nредставя на вниманието на читателя всички скандали, кои­

то

са се

случили

в

дългата

история

на човешкото знание.

Струва ми се, че nодобна задача е непосилна поне•по две причини. Първата от тях е, че не винаги измамите, фалши­

фикациите и лъжите стават обществено достояние; а оттам - nовод за скандали. Втората причина е, че редица доказа­

ни скандалнИ случаи просто се скриват от обществото, заб­ ранени са за "общо ползване". Не може да не прави впечат­ ление,

че

огромното

случки с

мнозинство

от

описаните

скандални

одеян« в страните от Западна Евроnа и САЩ,

Нима там условия а на н ота са т , стиму­ лират фалшификациите и измамите? Нима науката на дру­

гия свят е толкова чиста и непорочi<а? Нима научните ра­

ботнJ&ЧМt странjiте

iVi :бивщ~ически

лагер са

били толкова мотивирани от ~ността си, че завинаги са се с огували ите трикове и дре ни сметки? Още в началото на нашия век големият чешки учен и ПQ.. литик Томаш Масарик беше казал, ч~ц,ауката, както и м­

~а,цията, е невъзмо.жна без ево ода". Само истински

св~одната наука и само истински своЬодliият учен са в

съртояние да признаят собствените си sаблуди и грешки. А единствено демократичната обществена система е в състоя­ ние да огласи случаи, които могат да изглеждат компроме­

тиращи за националния (или идеолоrич}lия) престиж. Но 1-НI­ ма

друr

път

за

пресичане

на

всички

прояви

на

nсевдонаучност освен nубличността за научните скандали. Убеден съм, че точно тук се крие огромната разлика между

истинската неофилия и науката, сковавана от идеологиЧес­ ки рамки. Нали тъкмо разкриването на скандалните случаи дава възможност да се отговори честно на въпроса дали на­

уката може без скандали, или те са неин неизбежен компо­ нент?

Съвършено ясно е, че истинското знание е несъвместимо с измамата.

Но също така е очевидно, че тя съпровожда

стандартния

научен

процес

на различни

равнища

от разви-

171

·

тието му

-

в ексnеримента, в теоретичните заключения, в

nубликуването на трудове.

Измамата заобикаля по един

или друг начин защитните механизми на знанието

-

възn-

о.изводимост на оnитите във всяка възможна лаборатория по св

та,

CJ!!iB

яване и оценка Н!Ш!fЧНИ трудове,

система

на редактираНе и рецензиране. А nричиНИте за nоява и нас­ тойчиво използване на арсенала на научната фалшификация вече могат да бъдат разнообразни и в този смисъл подле­ жащи на дис.кусия и оценка.

Сериозна причина за умишлена измама в науката е же­

ланието за бърза кариера. Съвсем естеётвен ИЗГлеЖда стрё­

м'1жът за бързо натруnване на количествен актив, тъй като в съвременните научни институции оценката на качествата на дадена личност се извършва главно по няколко коли_:!ес­

твени

акто а (брой на--пуоJi'икации, на изнесени доклади,

на забелязани цитати, на раЗра отвани договори, на nодгот­

'iё'iiИ'а"сnиранти и .llP.). сnомнете си ,.хали:фа" Ллсабти, кой­ rо успява за броени месеци. да натруnа оrромен брой фал­ шиви nубликации. Ако действията му не бяха nресечени,

може би щеше да се стигне до момент, кQгато той би се ка­ чил на висок научен връх и би блокирал въэможностите за разкриване на nлагиатството му. Естествено е изкушението а

е

nо-голямо

кариерата си.

за

младите

хо

а

които

т

евидко е, че единственият регулиращ

ак-

·~ :ук е личният МОЕал, тъй като много рядко някой учен qe рови в литература• с цел да открива nлагиатство в една илИ Друга стеnен. Познавателният· nроцес nредлага З!iЩИ­

тен механизъм (напjlимер откритостта

u:a

BCJI!KИ средства

за научна информаitия за всеки учен), но в същото време създадената наnосле

ък ин

ормацкоина лавина не nозволя­

в~ ~секи llii чете (и контролира вси~.

ака че без етИка и

морал остава екаядалният изход.

Някои учени са на мнение, че възnроизводимостта на

научните ексnерименти има оnределени граници. Но това означава тогава, че най-ефективни•·{ ЗiЩитен механизъм в науката не е абсолютно сигурен. Ако в лабораторията А се nрави оnит, който не може да бъде повторен в лаборатория Б, разnолагаща със същите ексnериментални средства, това

означава, че субективният фактор е решаващ за конкретно изследване, за конкретен проблем. Може би Спектор или Илмензее съвсем не са скандални фигури, а уникални еiс­ спериментатори?

172

Разбира се, има учени, към

които действително имат нюх

експеримента, съответна

сръчност, оригинално

вижда­

не. Това са евристични натури, които са в основата на ня­

кои J'Олеми открития. Но веднага трябва да се отбележи, че тъкмо

големите

открития

са

възпроизводими,

осезаеми

в

определен смисъл и обект на лабораторно повторение. Тук

трябва да си припомним често изказваното мнение, че в обеноменални,

не ь;в~т~о~р;и~м;;и~~и3з1iп:iъ:Л,~~~.;..,Fft)",тJтm~н~и~~к:1л~аU:с~и~икации не трябва да се отнасят до науката. Ето защо експерименти,

които претендират да бъдат уникални и многообеЩаващи, будят с право съмненията на научната колегия. Те стават

таквва едва .след като бъдат повторени. За пионервте оста­ ват

лаврите

на откривателв,

а

за

измамниците

-

лошото

име. на търсачи на сензации и скандали.

Скандал в науката може. ап едизвика и идеологическ~история, които недвусмислено показват антинаучността на

идеоаоrичесхата намеса в зиаиието:=но тук не става ду~а са~ за fю.nитичесхите пристрастия на учените или техните държавни nокровители. Знаем за антисемитизма на немск~­ та наука преди Втората световна война, за "всепобеждава­

щата" и .,най.,..добрата в света" съветска (и изобщо социа-· листическа) кауl(а, помким рубриките в научнопопулярните

сnисания за "нашата" наука и за "нашите" икономически ефекти в знанието. Но не трябва да се забравя и съществу­ ването на една осо~ена "научна идеология". Това по прин­

цип означава сляпа п Ивързаност КЪм едка тео ия или една рпотеза. Помним, Че про

. ьоrл еше убеден в своите" хормон-; на растежа и асистентката му Еркслебен му оста­ на "идеологически" вярна, макар и с цената на измамата и късно разразилия се скандал. Често пъти смяната на пара­ дигмите (основните теории) в една научна дисциплина е

свързана с битка меж нови и стари, конформистки и еи. Възможно е преходът към иова теори ·не мине корект• ио, а със скандал.. В случай че не са пренебрегнати етични­ те и моралиите граници, в този скандал няма кой знае хол­ ко

антииаучност.

Лошото

е,

ако

старите

представи

се

подкрепят с измами или пък новите се в11овеждат с фалши­

фикации. ~9изма!l:@_та може да е сериозна уловка за некоректно

научно nоведение. llримеръn френския учен Блондло е

173

тиnичен в това отношение.

Но в случая самоизмамата е

nодплатена с известна доза национализъм и tова nридава

на скандала истинска многоцветност. Впрочем национално­ то чувство (nо-точно nогрешно разбраното национално чув­

ство) може да подведе не само наивниците, :които очакват наnример да видят Британия като люлка на цивилизацията, но и учени с име. Но тъкмо по този начин се нарушават nринципите на познавателния процес и с лекота се. стщ;.а до

··

скандал.

·

\

Mo~-l!.a научния едит е добре известн,а. Да работиш в nрестижен институт или университет ознаЧава да получиш

по-бързо пропуск до висшите научни среди. Но нещата не свършват само с общоприетото уважение пред елитарните

институции. Често nъти техните действия се п~иемат без коментар, което наnодоб.!,ва повече отношение в една поли1;.11-'!Еска организация, отколкото._.Iрадиционна научна диску­

сйя. За нещастие безкритично се приемат и някои резуЛТа­ ти

от

конкретните

изследвания

на

елита,

тъй

като

обикновените учени се боят от конфликти с него. Jf'~J!oт~т ПO_!<;g!~a,_;re и Иейл, и ,Харва:ед. и Бостънският универ_ситет, к

лкото и да са

р."а дават

поводи

n

естижни, могат не само да г

за· сериозни

научни

скандали.

ешат,

но и

ъщото

се

·отнася и до такива легендарни имена като Кембридж, Окс­ форд или

Гьотинген.

Така че критичното отношение към

елита не трябва да спада пропорционално на престижност­ та и наградите му.

Научен скандал би могъл ..zl.ilД,Редизвика ве~.J' коп~еж

р учените към логиката~:q.м неннИте неоспорвми на пръв

nоглед митове. Според теоретиците и историците на наука~

та тази човешка интелект}!щна дейпоет не разрешава по принцип измами и фалшификации. Този мит кара учените да приемат с доверие съобщенията иа колегията и да им вярват без резерви. Но в последните години освен историци

и теоретици ~тиха и..~.научни социощри,.. Те rвърдят, че

1

заедно с традиционния рационализъм в науката може да се

търсят отсенки на ирационалното, субективното. Това не бива да се отъждествява непременно с получилите разпрос­ транение напоследък идеи на парапсихологията (за нашата страна има обяснима причина за бързото им покълване и

възприемане), а с коректна оценка на човека като субект на познавателния процес. Така че МН?..!:Обройните случаи, в JО­ ито

174

надделява скандалното

вместо

логичното

и

рационал-

ното,

имат

ЧJICTO

ЩЯ.,В!JО.~·IдfтSризъм,

"човешки"

измерения

самоизмама,

-

кариеризъм,

лекомислие,

изкривё'ни

взаимоотношения.

Любопитно е, че един от най-сериозните поводи за раз­ гаряне

на

научен

скандал

е

отношението

между

учител

и

~ченик (казано най-общо);щ, между шефове и по,цчинеffи.

прочем тук се крият основните личностни конфликти в на­ учния тим. Може би те заслужават специално внимание,

тъй като разкриват непозната за широката общественост страна на научния

процес,

тясно

свързан вече със

социоло­

гията. Не е трудно да се открият разнообразните варианти

на конфликтите: амбициозен ученик, който мами учителя с

цел собствена кАриера или за да7 му угоди; !!.труден" уч,!_i­ тел,

признаващ

само

добри

резултати

и

всяващ

повече

страх, 'ОТколкото уважение сред сътрудниците си; небрежен

\;_Ъководител, ~йто nредnочита шумните коиrреси и окО­ лобветеките пътешествия пред еднообразиеtо на лаборато­ рията и на мъчителната дискусия; ~о вед­ нъж

е

успял,

но

след успеха

поддържа равнището си

чрез

серия от съзнателни фалшификации и т.н. Зараждането_ на скандал става тъкмо в недрата на тази първична научна ор­

ганизация, която е многопосочна по характера си и заедно с

това

-

разнообразна по отношение на интересите на участ­

ващите в нея. Въпрос н~ морал и етичност (споменаваме за кой ли път тези характеристики, но това е неизбежно, тъй като са най-важен компонент на междуличностните отно­ шения) е дали взаимоотношенията ще останат на равнище­

то на разумната достатъЧност (дискусии, сравнителни екс­ перименти,

откровени

разговори)

фазата на научния абсурд

-

или

ще

преминат

във

измами, фалшификации, зле­

поставяне.

Науката е особен вид арена, на която се проявяват две - да се ра~ере околният свят и чрез това зна­

главни цели

ние да се ..изтъкнат личните качества на_учения. Само ако

приемем тази двойна цел на знанието, ще разберем моти­ вите на учения

-

той е (или би трябвало да бъде) отчаян

неофил, но заедно с това то пъти

амбициозен хомо сапиенс. Чес­

дuете цели хармонират една с друга, но не са ряд­

кост конфликтите. Експериментът завършва не така, както ни се иска. Или теорията не получава нужното потвържде­ ние. Все още не знаем дали от това страда общата построй­

ка на знанието, но безспорно страда авторитетът ка даден

175

учен, той не е nродуктивен, ще му лиnсват количествените

характеристики, които осигуряват успех. Това~ моментът на изкушението, това е началото на един възможен научен скандал. Някои се изкушават, други остават верни на общи­ те етични nринциnи.

·Разбира се, ,,размерите" на ·един научен скандал са мно­ го относителни. Някои засягат Дори Нобеловите лауреати,

друrи са.оrраничени в стените на малка лаборатория и не надхвърлят някой друг "nоукрасен" резултат. Но и в еди­ ния, и в другия слуТJай разкритията са еднакво комnромети­ ращи, защото засягат фундамента на· знанието. А то има престижа на свръхинтелектуална дейност, на тайствен свят

на ,,другата" култура. Странното в цялата история на "на­ учното скандалджийство" е, че понякога хора, заслужаващи упрек за поведението си (включително Галилей и Нютон), се превр1>щат в титани на даден етап от-развитието на нау­

ката. те като че ли са имали късмет оказват вери~~:, а самите те

-

-

теориите им се

гениални. Дали пък това не е

своеобразно насърчение за други, не дотам гениални жреци на науката?

Тук ще се н~с.ят моеалuстите, които няма да направят

разлика между Нютон"(той измамва колегиЯта за определе­ ни

експерименти

и

теоретични

заключения,

но

в

крайна

сметка се оказва прав) и Сирил Бърт (той също лъже с ог­

лед на собствената си теория, но се оказва .J!!Е.ПЕ...а!!1._ Но со­ циологът ще посочи, че тъкмо в такива случаи се проявява

човешкото начало - двамата са исрли ца съберат лаврите н;t интелигентността QИ, но единият е действал с гениално

nрозрение, а другият ...:: с лековерно пренебрежение към на­ уката и общественото мнение.

Повечето от истинските учени изследват околния свят не защото искат да спечелят слава, а защото обичат предиз­

викателствата на научната работа. Но това не трябва да оз­

начава автоматично, че. научните скандали са Jlel]{o вторич­ но и незначително в общия познавателен nроцес. Напротив, ако nодценяваме измамите и фалшификациите, това означа­ ва,

че

гледаме

nовърхностно

научното творчество.

на

психологичния

елемент

в

.

Изглежда, че научните скандали са толкова приС'Ьщи. на

научното .всекидневие, колкото и всепризнатите дейности като експеримент, теоретично обобщение, огласяване на постигнатите резултати. Разбира се, тяхната честота на по-

176

ява е далеч по-м~~ ка, . отколкото проявите ~ обектицмост,

коректност и етичност. Още Френсис Бейкън пише знаме­ нитата фраза: "Истината не е дъщеря на авторитета, а на времето". Тъкмо времето разкрива и лъжовността на всеп­ ризнати теории (приети напълно законно в определен пе­

риод) и обикновените, човешките измами, които пораждат скандалите. Така че не бива да се учудваме на случаи, ко­ гато

учените

предават

п

зициите

на

собствения си интерес, ·но и зашото

истината

в

име

о

на

парадоксално) са иска­

лИ-да-стигнат до истината. Цялото Знание и неговите тру­ женици

ще

спечелят

изключително

много,

ако

не

приемат

научните измами само като младежка пъпчица върху лице­ то на науката, а като част от реалния характер на науката и

нейните жреци. Така че ученият може би не е по-добър от останалите хора, ио не бива да го приемаме и за По-лош от тях. Затова че нищо човешко не му е чуждо, не бива да се стряскаме от научните скандали, а трябва да ги разбираме и оценяваме. И още нещо

-

в сравнение с други човешки

дейности науката все още запазва чиста и тогата си, и съ­ вестта си.

12. Скандалите

в наухата

177'

Васил Симеонов СКАНДАЛИТЕ В НАУКАТА

Българежа Първо и:щаиие Рецензент проф. д-р Стефан Робев Редажтор БоJIИ БСчев Худ. 11а .:орицата Стефан Божков Худ. редахтор Борис Драголов Техн. реда.:тор Сиежана Со.:олова Корехтор Ежатерина Рогачева Формат 84Х108/З2, Тираж 6000 65 Печ. коли 11,25 Изд ..:оли 10,50

+

Университетско издателство "Св . Климеит Охридски"